Източниците на енергия трябва да бъдат стимул на мира и просперитета, а не поле на противопоставяне на Балканите, казва зам.-министърът на вътрешните работи (сектор „Македония и Тракия“) в специално интервю на Оля Ал-Ахмед за BIG5
– Г-н министър, как бихте определил отношенията между двете ни страни във вашия ресор през последните години?
– Ако трябва да отговоря с една дума на Вашия въпрос, бих ги определил като хармонични. През тези 140 години, изминали от сключването на дипломатически отношения, гръцко-българското приятелство бе изградено върху солидни основи. Това е факт, който се потвърждава ежедневно както от тясното стратегическо сътрудничество, което сме развили на двустранно и регионално ниво, така и от безрезервната подкрепа, която оказваше Гърция по време на присъединителния процес на България към Европейския съюз. Днес родината ми е сред най-големите чуждестранни инвеститори в страната ви, като гръцките фирми развиват дейност в най-различни сектори на икономиката, а що се отнася до вас, България е дестинация за около 4,7% от гръцкия износ, а българските инвестиции в гръцкия туристически отрасъл бележат значителен ръст. С водещ принцип взаимното доверие, което се е развило между народите ни, продължаваме да развиваме същественото и взаимноизгодното сътрудничество между нас. Ние сме не само близки партньори и съюзници, но преди всичко стълбове на стабилността в региона на Югоизточна Европа, тъй като непрекъснато работим съвместно за развитието на Балканите.
– Какъв е конкретният повод за вашето посещение?
– На откриването на щанда на сектор „Македония и Тракия“ на Министерството на вътрешните работи на Гърция на международното туристическо изложение „Ваканция и СПА Експо“ в София отбелязах, че туризмът е един от основните фактори за сближаването между народите. Преценихме, че в рамките на отвореността към външните пазари и засилването на туристическия поток в Северна Гърция, би било полезно участието ни в изложението тъй като вие – българите, избирате постоянно Гърция за вашата почивка. През 2018 г. над 1,4 млн. ваши сънародници посетиха страната ми, като по този начин Гърция е една от основните туристически дестинации на българите. Същото се случи и през 2019 г., когато според наличните до този момент статистически данни, пътуванията на български граждани до Гърция са били 158 300 само през септември. Доверието, което ни оказвате, е, така да се каже „горивото“, което ни помага да развиваме туристическия ни продукт, като надстрояваме класическия модел „слънце и море“. Така че, посетих България, за да представя новите специализирани и алтернативни туристически преживявания, които предлага регионът Македония и Тракия с акцент върху религиозния туризъм. Ние – в Министерството на вътрешните работи, осъзнахме своевременно текущите тенденции и разработихме сравнителните предимства на региона ни. Преминаването на разстоянията вече е все по-лесно и днес вече можете да посетите през цялата година Света гора, където живеят и служат и български монаси, можете да посетите църквите и като цяло всичките християнски паметници и обекти в Северна Гърция от византийския, пост-византийския и по-късните исторически периоди. Така че, каня приятелския български народ да открие всички страни на гръцкия туристически продукт през всичките 365 дни на годината. Гърция ви обича, подкрепя ви и ви очаква със своето гостоприемство, така че да отговори на доверието, което й оказвате, като я избирате постоянно като туристическа дестинация.
– Как Гърция успява да се справи с мигрантите, които се намират на нейната територия? Наскоро имаше размирици в лагера на о-в Лесбос.
– Много правилно отбелязвате, че става дума за мигранти, а не за бежанци. През 2015 г. сирийците, които напускаха домовете си, за да се спасят от войната, съставляваха 75% от влизащите в страната ни. Днес гражданите на Сирия са едва двама от всеки десет от новопристигащите, а 50% от тези, които се придвижват в страната ни от трафикантите, са афганистанци или пакистанци, които имат профил на икономически мигранти. С цел правилното управление на проблема, правителството ни действа на базата на четири принципа. Първият от тях касае по-добрата защита на морските и сухопътните граници. Вторият се отнася до ускоряване на процедурата по разглеждане на молбите за предоставяне на убежище. Третият касае разпределянето на миграционната тежест на цялата територия на страната с цел облекчаване положението на островите, които поемат по-големия дял от тази тежест и последния се отнася до това да направим така, че темата да придобие международен характер, известност и информираност.
Освен гореизброеното, пристъпваме и към оформянето на една нова рамка от задължения и функциониране на неправителствените организации с цел по-ефективен контрол на дейността им, а така също и към създаването на контролирани лагери от затворен тип, в които се прилагат строги правила за вътрешен ред както по отношение на функционирането им, така и по отношение на придвижването на обитателите им. На последно място бих искал да кажа, че скоро ще бъдат назначени 400 гранични служители на гръцкия участък на река Еврос (бел.превод: става дума за р. Марица) с цел подобряване на охраната на границите. Гърция престава да бъде разградено лозе и вече ще важат определени правила в тази област.
– Как виждате решението на този проблем от гледна точка на Гърция и от гледна точка на ЕС като цяло?
– Бежанският, мигрантският проблем засяга Европа като цяло, а не само Гърция. Като външна граница на Европа и член на ЕС, страната ми нито трябва, нито може да понесе сама тежестта с бежанците. Освен това, този проблем започва извън пределите на Гърция, а крайната дестинация на самите хора е отново извън Гърция, тъй като повечето бежанци и мигранти не искат да останат за постоянно в страната ни, а се придвижват към Западна и Северна Европа с цел намиране на работа. Министър-председателят г-н Кириакос Мицотакис е подчертавал нееднократно, че разпределението на тежестта и солидарността в тази област не могат да останат само понятия, които са изпразнени от смисъл, но трябва да се превърнат в реална политика на практика. Например, не е редно страни от Източна Европа, които не участват в разпределението на бежанците, да ползват правата, произтичащи от Шенгенския договор. Подобно поведение не олицетворява европейската солидарност и е просто неприемливо.
– Ефективно ли е Вашето сътрудничество с Министерството на вътрешните работи на България и съответните български служби? Коя е областта, в която си взаимодействате най-ефикасно?
– Сътрудничеството ни е безупречно на всички нива и то засилва вече изключително добрите ни отношения. От момента, в който има взаимно желание, взаимно разбирателство и взаимно уважение между двете държави, то тогава се преодоляват и всички малки или по-големи препятствия, които биха могли да възникнат в едни междудържавни отношения. Впрочем, и двете страни сме държави членки на ЕС и различията в междудържавните ни отношения се отнасят предимно до бюрократични и процедурни въпроси, отколкото въпроси по същество. При всяко положение, обаче, полагаме всекидневно усилия с цел задълбочаване на каналите за комуникация, така че двустранните ни отношения да отговорят на нуждите на народите ни. Имаме общ подход по въпросите, които ни касаят и това на помага да се движим с последователност и неотклонно по пътя, който сме си поставили: да допринасяме към стабилността и напредъка на нашия регион.
– Има ли проблем с трансграничните групи за контрабанда и разпространение на наркотици между България и Гърция?
– Основен приоритет на двете страни е предотвратяването и борбата с явленията, свързани с избягването на плащане на данъци, включително и когато те се декларират. Проверките в борбата срещу сивата икономика са непрекъснати и систематични, засилваме и дейността на митническите власти. Също така, припомням, че от юни 2010 г. на ГКПП Промахон действа Контактен център между Гърция и България, чиято цел е взаимодействието между компетентните власти на двете държави с цел сигурността на границите и борбата с трансграничната престъпност. Основно място в дневния ни ред заема и подсилването на капацитета и дейността на службите с необходимия персонал с цел засилване на контролните им функции и да упражняват професионално задълженията си, свързани с борбата с контрабандата и избягването на данъци.
– Каква е динамиката в отношенията на Гърция с Турция по въпросите, свързани с островите в Егейско море? Как може да бъде постигната деескалация на напрежението?
– Действията на Турция подкопават сигурността в Югоизточна Европа. Гърция, като стълб на стабилността и силна регионална сила, която се бори за мир в региона, осъжда практиките на Анкара, като защитава развитието на добросъседски отношения на базата на открит диалог и изграждане на доверие. Скорошното обявяване на изключителна икономическа зона между Турция и Либия, която на практика заличава от картата цели гръцки острови като Крит и Кастелоризо, като не признава съществуването на шелф и понятието „изключителна икономическа зона“ така, както то е дефинирано в международното право, минира мира и климата на доверие между народите на Източното Средиземноморие. Напомням ви, че както ЕС, така и САЩ и други държави вече обявиха това действие (бел. ред.: подписването на споразумението между Турция и Либия за създаване на изключителна икономическа зона в Източното Средиземноморие) за незаконно. Въпреки това, като част от усилията да бъдат ограничени нарушенията на гръцкото въздушно пространство и да се намали вероятността от случаен „горещ инцидент“ в Егейско море, гръцкото Министерство на отбраната провежда консултации с Анкара с цел създаване климат на разбирателство и взаимно доверие. Това, което трябва да разбере другата страна е, че не може да продължи да се държи като лошото момче на Балканите. Нейното агресивно поведение е безпрецедентно, но ви уверявам, че Гърция нито се страхува, нито се оставя да бъде изнудвана. Суверенните ни права не подлежат на договаряне и няма да позволим на никого да ги оспорва.
– Според Вас кои са основните опасности пред нашите две държави днес?
– Ако продължим по пътя на откровения диалог, доверието и реализма, то няма от какво да се страхуваме. Гърция и България са два стабилни фактора на приятелството, развитието и сътрудничеството в бурния Балкански регион. Ще бъде наистина важно, ако и страните от Западните Балкани следват нашия пример, така че да влязат в общия ни дом – Европейския съюз.
– От гледна точка на Вашето министерство и сектора, който е Ваш ресор, смятате ли, че има вероятност „Турски поток“ да заобиколи България и да премине през територията на Гърция?
– Източниците на енергия трябва да бъдат стимул на мира и просперитета, а не поле на противопоставяне. Длъжни сме да оползотворим сравнителните предимства, които произтичат от геостратегическото положение на нашите две държави, да засилим още повече неразривните и дълготрайни връзки между народите ни и да оползотворим газопроводите в ползва на гражданите ни посредством откровен и честен диалог.
