Ден 6-ти от карантината, 13:08 по обед
Не е точно халюцинация, а по-скоро момент на естествено залитане към ирационални блянове. Представям си, че Царя отново е премиер, привиква Короната и ни праща на море за 800 дни.
Всъщност, това което се случва е напълно нормално. Пикът от първоначална превъзбуда вследствие на странната и необичайната ситуация, започна да отстъпва място на по-различни настроения, като досада, раздразнение, дори апатия. Нервните окончания започват да произвеждат елементарни изводи, като този, че половината депутати са вещици и трябва да бъдат изгорени като италиански боклук в района на Перник.
И естествено човек започва да се чуди за възможния край на тази история. Всичко се промени, но завинаги ли, за дълго ли, или само за кратко?
Нещо повече, водейки този свой жалък фейсбук-дневник, започвам да се питам – не е ли време да утрепам лиричния герой? Може да го пиша, че се е заразил с коронавирус от Киро Домусчиев, например?! Бил е влюбен в него. Като повечето колеги.
Тук трябва да кажа, че за разлика от 90 процента от настоящите “опозиционери”, аз никога не съм бил фен на Борисов, но в този момент считам, че премиерът реагира правилно. Това което той прави днес на мен ми изглежда адекватно и навременно. Не искам да влизам в конспиративни теории, не защото в голямата си част те са лишени от истина, а просто защото те никога не са били ефективен инструмен за решаването на значими проблеми.
И още нещо. Вчера пребиха Слави Ангелов. Не ми е работа да давам оценка на неговата професионална дейност, за това той си има читатели, но считам, че с подобни действия всички ние сме на път безвъзвратно да преминем цивилизационната граница и да се избухаме с лице напред, право в локвата на най-дивашката първичност. Аз вярвам, че саморазправата е дело на самодостатъчните хора. На онези, които никога няма да разберат философията и смисъла на това да бъдеш част от някакъв тип общност. Саморазправата е дело на социопати, а те надявам се, нямат място сред нас.
И съвсем накрая. Вчера Иван Гешев каза нещо, което ми се стори важно. Подчертавам, че говоря за човека Гешев, а не за главния прокурор. Всъщност, изненадващо или не се оказа, че май Гешев беше единствената публична фигура, която успя достатъчно ясно да изартикулира най-простото и най-важно нещо, а сиреч, че държава без хора няма. Че нашата най-важна цел, не би трябвало да бъде това да спасим икономиката си, а това да спасим хората на България. Щото без хора, няма цивилизация. Няма икономика, нито радост, нито бъдеще.
На тези пък, които са склонни да профанизират политики и избори, както и важни за всички нас решения, пряко касаещи това въпросно наше, неясно бъдеще, само защото самите те са се омотали в паяжината на личните си първични страсти, бих казал само, не сте на стадиона, пичове, това не е мач, това е живота ни. Нашият. Общият.
