Сметната палата: НАП не прилага за всички правила за проверки

Ревизиите на големите и средни компании данъкоплатци не се възлагат автоматизирано, а това носи риск от корупция

Ревизиите и проверките по ДДС в двете ключови дирекции на НАП – големи и средни данъкоплатци, не се възлагат автоматизирано, а това носи корупционен риск. Има непълноти и в процедурите, по които се извършва селекция коя компания да бъде проверена и коя не. Когато даден ревизиращ екип бъде определен автоматично от системата на НАП, но по някаква причина бъде сменен, невинаги се посочва ясно защо. Това са част от констатациите в публикуван на сайта на Сметната палата одит за ефективността и ефикасността от администрирането на приходите от ДДС в НАП, съобщава „Капитал“.

Проверката обхваща периода от началото на 2016 г. до средата на 2018 г. До 2017 г. начело на НАП е настоящият председател на КФН Бойко Атанасов, след него на поста беше издигната Галя Димитрова.

Данък добавена стойност е най-големият приходоизточник на държавата, като годишните постъпления от него са над 10 млрд. лв. Около половината от постъпленията от ДДС са доставки от евросъюза и се събират от НАП.

Риск от корупция и непрозрачност

На теория всички действия на НАП по проверка на задължените по ДДС фирми се извършват автоматизирано и се отразяват в информационната система „Контрол“ на агенцията. Системата „дава възможност за премахване на субективния фактор“ при част от контролните действия на данъчните, като чрез нея автоматизирано се извлича информация за всеки от етапите на контролните производства. Според одиторите обаче често функционалностите на информационната система и приетите работни процедури в НАП не съвпадат.

На практика има две големи изключения и те обхващат двете дирекции, които отговарят за фирмите, които са най-големи данъкоплатци в страната. В доклада на палатата се посочва, че по принцип разпределението на случаите за проверки и ревизии се извършва автоматизирано. В двете ключови звена на агенцията обаче – териториална дирекция „Големи данъкоплатци и осигурители“ и дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“, не се извършват автоматизирано разпределение на случаите за проверка. „Отказът от автоматизирано разпределение на екипите носи корупционен риск“, посочват от Сметната палата.

От доклада става ясно още, че за ревизионните производства е регламентирано задължително текущо осигуряване на качеството чрез преглед на действията. Въведени са и съответните функционалности в системата „Контрол“ за документиране на прегледа. При възстановяване на ДДС над 50 хил. лв. винаги се изисква подобен преглед на действията от данъчните. Това изискване обаче отново не се отнася за дирекциите големи и средни данъкоплатци. „Липсата на регламенти за тези две дирекции по отношение на текущия преглед на качеството на проверката води до различна практика и създава риск за последователното и прозрачно възлагане на текущ преглед на качеството“, посочват одиторите.

Други проблемни моменти

От палатата посочват, че няма методика и работна процедура за изготвяне на прогнозната стойност на приходите от ДДС, събирани от НАП. Липсата им „създава риск за проследимостта и надеждността на изпълнение на процеса по прогнозиране на приходите от ДДС“. Изброяват още несъвършенства в работата на данъчните:

• Не е създадена достатъчно надеждна регламентация на процесите по текущо окомплектоване и архивиране на документите, създадени/издадени/получени в хода на ревизиите.
• През одитирания период от инспектората в НАП не са предприети достатъчни, надеждни и своевременни действия за оценяване на корупционния риск в отделните структурни звена на агенцията.
• НАП участва в обмена на целева информация на европейската мрежа за ранно предупреждение и борба с измамите Eurofisc. Не са създадени процедури за регулярно извършване на проверки за установяване на нерегламентиран достъп до данъчна и осигурителна информация, като мярка за опазването ѝ и за превенция и предотвратяване на корупционни практики.
• Липсва съответствие между процедурите, които регламентират изпълнението на бизнес процесите, и действията, изпълнявани в иначе ефективната според палатата информационна система „Контрол“ на НАП. Това води до пропуски в процедурите, създаващи риск за правилното и последователно изпълнение на действията в процесите.
• Установени са непълноти в процедурите, регламентиращи действията по изпълнение на процеса по селекция, както и несъответствия между практиката, изпълнявана в Информационна система „Контрол“, и утвърдените процедури. Това създава риск за последователността и отговорността при изпълнението им.

Електронни ревизии – възможни, но почти не се правят

От доклада на палатата става ясно още, че към май 2018 г. прилагането на софтуер за анализиране на данни в електронен формат при контролната дейност на НАП е нараснало, но все още е „твърде незадоволително“ и достига до едва 3% общия брой на извършените проверки и до 3% от общия брой на извършените ревизии.

От Сметната палата обаче посочват, че НАП връща ДДС в срок, както и че работи добре опростената процедура за възстановяване на косвения данък на бизнеса, пише „Капитал“.