Калоян Паргов, член на Изпълнителното бюро на НС на БСП и председател на БСП – София, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“.
Водещ: В събота беше направен опит за заседание на Националния съвет /НС/ на БСП, който обаче не се състоя поради липса на кворум. Това се случи в отсъствието на лидера и още веднъж този факт доказа напрежението, което така или иначе съществува в БСП. Един от поводите за срещата беше желанието за официална позиция по предлаганите промени в Конституцията.
Г-н Паргов, има ли напрежение в НС на БСП по темата – промени в Конституцията?
Калоян Паргов: Поводи за напрежение няма. Партията очевидно, че е категорична по тази тема – промени в Конституцията на този етап не са наложителни. С едно изречение ще кажа, че по-скоро Конституцията не се съблюдава и не се спазва, отколкото да кажем, че тя е лоша и затова се потъпква.
Водещ: Не беше ли това основната цел на несъстоялия се Национален съвет в събота?
Калоян Паргов: Първо, БСП е колективна партия. Тя има един орган, т.е. Национален съвет, който между два изборни конгреса в рамките на 4 г. управлява партията и взима решенията. Оттам нататък председателят и ИБ са оперативен орган, който управлява партията, но без Националния съвет те олекват. И тъй като вече повече от 2 месеца не е имало заседание на Националния съвет, говоря от 13 юни тази година, има много членове на НС, които са загрижени по отношение на колективното начало на партията по редица теми, както беше темата с Конституцията. Да, имаме редица изявления на отделни представители на БСП на различно равнище – и в медиите, и в социалните мрежи. Имахме и на ИБ потвърдена позиция, която за да стане позиция на партията, трябва да мине през решение на НС. В противен случай изглеждаме половинчато. Затова и първата тема на събралия се или на опита да се събере НС, с кворум на ръба, който не можа да са случи, беше да се обсъди и потвърди тази позиция на ИБ, разширена с още бележки от проф. Янаки Стоилов, който знаете че е един от водещите юристи, конституционалисти, участва в писането на Конституцията в БСП. Има участие и във Великото Народно събрание /ВНС/. Това беше първата тема.
Разбира се, че втората тема е актуалната политическа обстановка, която е в страната. Неслучайно в рамките на позицията, с която излязохме, ние излязохме с призив към всички членове и симпатизанти към БСП, да подкрепят протестите. Това не може да бъде решение на партията, тъй като нямаше кворум. Иначе можеше да стане и решение, което да доведе и до мерки, свързани с организирано излизане на социалисти. Но за втори път, в рамките на месец, има такъв призив от НС, което ясно потвърждава посоката и позицията на партията.
Трета тема е, разбира се, отношенията вътре в БСП, свързани с прекия вътрешнопартиен вот, който се прави за първи път, който има доста подводни камъни, които всички виждаме, включително и председателят Нинова. Трябва да направим всичко възможно тези рискове да бъдат намалени, тъй като могат да окажат репутационни щети на партията след 12 септември. Не е имало въобще призиви за изключване на един или друг член на партията. Искам да кажа това, тъй като се явиха такива съждения в официални, уважавани медийни източници. Има загриженост по отношение на това как ще мине прекият вот – дали няма да има манипулации, дали той няма да бъде опорочен. Това са все въпроси, които са важни за БСП, защото този вот трябва да налее енергия, а не да отнеме енергия и сила от партията.
Водещ: Това, че искахте официална позиция по всички въпроси, които изредихте, означава ли, че у една част от членовете на НС съществува съмнение, че може да има задкулисна политика, извън изявленията на един или друг член?
Калоян Паргов: Не бих казал, че може да се породи съмнение по отношение на публичното позициониране на БСП, което би трябвало да е еднозначно в тази ситуация, като най-голямата опозиционна сила, но по-скоро спазване на устава – нещо, което е важно за БСП и за нейните членове.
Водещ: Т.е. изключвате възможността някой от ПГ на БСП да гласува различно от онова, което вече е заявено, че не подкрепяте промените в Конституцията?
Калоян Паргов: Често пъти се е случвало, когато няма решение на партиен орган, един или друг формат на публично представителство – може да бъде общински съвет, може да бъдат народни представители, се чувства необвързан с партийно решение по една или друга тема, което означава, че оставяме на тяхната воля и съзнание да преценят. Така или иначе, дори и да имаше кворум в събота, това потвърждаване на позицията по Конституцията, мисля че може да има и задължаващ, чисто морален ефект, но аз не вярвам някой да си помисли да свърши такава щуротия.
Водещ: Беше ли това опит за вътрешнопартиен преврат, както каза Георги Свиленски?
Калоян Паргов: Това няма как да бъде опит за вътрешнопартиен преврат, тъй като в момента сме във вътрешнопартиен избор, в който избор ще се подновяват, съгласно устава, с 4 г. мандат новите органи на партията. До този момент имаме такива на всички общински, районни и градски равнища. Остава да се заемем с националните органи, започвайки с председателя на партията, с НС, който ще се избере на конгреса, с общопартийната контролна комисия, председател на общопартийната контролна комисия. С това завършва този цикъл и се започва с новия мандат. Много дълга, безпрецедентно дълга кампания в историята на БСП, вече повече от 8-9 месеца ще станат, което често пъти не е добре. Това е моето лично притеснение, както и на много хора, това вглеждане във вътрешната надпревара отнема сила и енергия, а навън стават доста интересни неща. Ако започнем с България, протестите не стихват. Очевидно, че ще има ескалация в началото на парламентарните действия. Днес ще очакваме новини и от други политически сили и фактори, които ще се заявят в политическото пространство. Виждаме какво се случва на Балканите, в Сърбия, Косово, напрежение между Гърция и Турция, събитията в Беларус, Украйна. Т.е. имаме неспокоен географски периметър не само във вътрешен, но и във външен план. Все неща, по които мисля, че БСП, като национално отговорна партия, е длъжна, както и всички в България, да има отношение.
Водещ: Още преди месеци вие казвахте, че прекият избор на председател на партията е много рисково начинание.
Калоян Паргов: Да, така е. Ние всички го съзнаваме.
Водещ: Защо буди притеснения и съмнения?
Калоян Паргов: Част от тях бяха изказани на самото събиране на Националния съвет, което не можа да се проведе. Първо, не е ясна бройката на партията, т.е. колко са членовете и тези, които имат право на глас. Явно, че това до последния момент ще бъде една голяма загадка. Това кара много хора да си мислят, че нещата няма да бъдат прозрачни. Това хвърля сянка и пред този иначе демократичен избор. Голямото предизвикателство е дали ще можем да изкараме всички членове на партията да гласуват, т.е. дали те ще се чувстват призвани да гласуват. Аз се надявам, че всички социалисти вече са осъзнали, че тяхно право и отговорност е да участват в този избор. Защото в Устава е записано, че ако няма 50% плюс един участие в избора, този избор е нелегитимен. Това ще доведе до допълнителни усложнения за самите процедури, начини на провеждане и прозрачност. Някои от кандидатите, които бяха в залата онзи ден, изразиха мнение дали изборът не е опорочен, дали те няма да търсят по друг ред правата си по отношение на участието си в този избор – все въпроси, които мисля, че в този момент, биха отнели доста енергия и сила, която ние трябва да показваме пред българските граждани и избирателите.
Водещ: Има ли усещане за предрешеност на избора за лидер на БСП?
Калоян Паргов: Аз лично нямам усещане, не бих казал че изборът може да се каже, че е предрешен. Но кампанията, разбира се тя е в малко по-почивен месец, всеки от кандидатите прави своите обиколки. Разбира се, настоящият председател винаги има своето голямо предимство, нещо което е характерно за БСП, но преди 4 г. не се получи с господи Миков, който също беше председател, но на конгреса загуби битката за новия си мандат.
Водещ: Това, което се случва и не се случва в БСП, имам предвид и проваленото заседание на НС в събота, е ли в услуга на ГЕРБ, както каза проф. Румен Гечев?
Калоян Паргов: Нямам навика да коментирам гръмки изказвания на мои колеги. Проф. Гечев е уважаван икономист. Мисля, че от гледна точка на партийните етики и практика, трябва да кажа, че няма как да заобикаляме колективния орган на партията, който ръководи партията между два изборни конгреса и това е хубаво господин Гечев да го знае.
Водещ: Казахте, че на тази среща не е било на дневен ред искането на определени оставки, но ще бъде ли на дневен ред в близките дни?
Калоян Паргов: Не. В момента темата е как да съберем партията, заради това разделение, което се получава на „за“ и „против“ един или друг кандидат. Когато изборът беше в конгреса, той се съсредоточаваше при делегатите. Затова при една много малка част от партията, която е не повече от 500-600-700 делегати, членове на партията, беше и функция в партията. Докато в момента този спор „за“ и „против“, харесва ми, не ми харесва, предпочитам или не предпочитам, ще подкрепя или няма да подкрепя е сведен до най-ниското ниво и това е моето притеснение – да не разбием енергията на партията. В момента има случаи дори в едно семейство баба и дядо се карат. Единият харесва един кандидат, другият харесва друг кандидат, това става повод за емоционален спор. А винаги, когато е бил заключен във върха този избор, с делегирано представителство, се избягва риска от свалянето на тази емоция до най-ниското равнище. Да, това е демократично право. Да, това е по-добра демокрация от гледна точка на делегиран избор, отколкото го прави конгресът, но това крие много рискове. Рискове, които могат да се обърнат в минуси за нас, когато провеждаме този избор. В София това, което мога да кажа е, че ще направим всичко възможно да бъде прозрачен. Да може всички кандидати да имат равен достъп до избирателите си, така да ги наречем, зависи от тяхната активност, разбира се, както и в изборния ден да не се допускат нарушения, които да стават повод за жалби, включително и по съдебен ред.
Водещ: Уставът предвижда ли оспорване на изборните резултати за лидер?
Калоян Паргов: Всички избори могат да бъдат оспорвани. На първо място, тези неща могат да бъдат оспорвани в партийната контролна комисия, но имаме свидетели през годините, дори на конгреси, на оспорване в съда. Съдът вече е този, който ще прецени състоятелна ли е жалбата или не, но надявам се да не стигаме до тези крайности, защото мисля, че това всичко би било в ущърб на БСП.
