Гледам евродепутата Андрей Ковачев, тази нереализирана кифла с прясно присадена коса, и докато слушам безобразната му наглост си мисля, че бих могъл да се ядосам, разбира се, но защо да се нервирам заради едно оранжево зайче с кафяви вежди?
“Трябва да се вземат мигновенни мерки, дори при най-малкия сигнал за корупция!”, съветва от екрана зайчето, докато подскача из теснотията на своето мозъчно чекмедже. Двете му ушета, като две малки шизофренични антенки мърдат самостоятелно, ту на изток, ту на запад, очертаващи безкрайния морален хоризонт на този полит-силиконов палячо.
“Не, това не е зеле, а зеле!”, кокори се зайчето на ГЕРБ-демокрацията, а аз продължавам да отказвам да се нервирам, защото съм разбрал, че няма никакъв смисъл да се ядосвам, само защото в заешката яхния са останали няколко косъма. Пък били те и от евро зайчето Андрей. Защото съм разбрал, че всяко зайче заслужава морков, но някои зайци не го обичат в устата, а отзад – директно в малкото си еврочекмедже.
Алилуя! Заю!
Васил Петев
Източник: Афера
