По официални статистики страната ни е с най-ниска раждаемост в ЕС и на първо място по брой аборти
Политическите изявления и реалността се разминават, това е известно. Понякога, обаче това може да бъде фатално за цели нации. И то хилядолетни по възраст като българската. Декларациите на стари и нови партии в 45–ия парламент акцентираха върху стабилност, парламентаризъм, евроатлантизъм, нормалност и други абстрактни клишета. Не чухме загриженост за демографския срив в България.
По официални статистики страната ни е с най-ниска раждаемост в ЕС и на първо място по брой аборти. По данни на Департамента по икономически и социални въпроси на ООН за 2020 г. у нас имаме минус 15 644 човека ръст в популацията. Тоест, толкова хора повече умират, отколкото се раждат. А по данни на НСИ през 1992 г. у нас са живеели 8 487 317 души, през 2003 г. – 7 932 984 души, а през 2011 – 7 364 570души. Към 2019 г. населението е 6 951 482 души. Тоест, за 30 години българското население е намаляло с 1,5 млн. души.
По аборти сме шампиони в ЕС – само за първото тримесечие на 2020 г. у нас са регистрирани 3000 доброволни аборта от общо 5472. И понеже някои свързват раждаемостта с политическата обстановка и липсата или наличие на демокрация, привеждаме данни за раждаемостта от периода на т.нар. социалистическа диктатура и днешната демокрация. През 1960 г. у нас са се родили 140 082 бебета. През 1980 г. те са 128 190, през 2000 г. – 73 679, а през 2020 г. – само 59 086. Българите се топим като нация на фона на избуяване на нови и нови политически амбиции за власт. Ако обаче народът ни изчезне, върху кого ще се упражнява властта?
Припомняме, че партия Атака изготви цял специален закон, инкриминиращ абортите като убийство на човешки зародиш. Това не предизвика никакъв сериозен обществен отзвук, освен обичайните примитивни нападки. Дискусия у нас по тази хиперважна тема и до днес няма. В Полша наскоро Конституционният съд забрани абортите, дори ако плодът е увреден. Предложението беше внесено от 119 консерватори от управляващата партия „Право и справедливост”.
Много хора у нас питат, кога ще имаме управляваща партия, която ще се загрижи по този начин за най-важния въпрос на днешния ден – ще ни има ли като нация.
