Вижте кой е олигархичният кръг на Радев

Кои са олигарсите, близки до служебното правителство и президента? Този въпрос става все по-популярен сред широката публика наблюдаваща последните действия на президента Румен Радев и хората около него.

Кръгът е тесен, но солиден, разкриван пред медията ни източници близки до българския държавен глава. От братя Домусчиеви и Бобокови, през Прокопиев, та до Гергов – Радев умело преплита в едно лични интереси, бизнес и политика.

В последните дни във форумите е в оборот идеята служебното правителство да продължи своето управление в настоящия си състав, но вече като легитимно издигнато от парламента. Идеята веднага беше употребена от популистката Мая Манолова, а някои медии дори я приписаха и на БСП, въпреки че от левицата такива сигнали няма.

Желанието служебното правителство да стане редовно се засилва от няколко фактора: то наистина свърши част от работата си в организирането на изборите, и може би най-накрая народонаселението и институциите решиха, че в хората на Радев ще имат реална изпълнителна власт. Дали това обаче действително е така е все още рано да се каже. Нещо повече – победителят в изборите Слави Трифонов представи такъв проектокабинет, че и най-непросветеният политически човек би предпочел служебното правителство наистина да продължи управлението си, вместо предложението на Слави да стане факт.

Може да се изредят още много плюсове и минуси на кабинета на Стефан Янев (подреден от президента Румен Радев), които карат народа да изпада в еуфория или да проклина “новите хора”, но не бива те да ни заслепяват и за някои много видими негативи, които този служебен кабинет носи. Той например също си има своите олигарси, с чиито интереси вече е видимо, че се съобразява.

Най-явният пример за горното е скорошната новина, че България става горд производител на електромобили. Отдавна жадували за истинско технологично производство, родните медии раздуха новината и тук-таме само се прокраднаха информации, че зад нея стоят братя Кирил и Георги Домусчиеви – „капиталистическите стожери“ и по времето на управлението на ГЕРБ. Сред учредителите на акционерното дружество Next.e.GO Mobile, което ще прави германски електоромобили в Ловеч, са именно Кирил и Георги Домусчиеви. Сделката бе тържествено анонсирана от служебния министър Кирил Петков, който подписа меморандум с германските инвеститори, които всъщност се оказаха албанци, разкри в началото на седмицата „Гласове“. Според анонсите на министъра и инвеститорите колите ще струват около 20 000 евро, работните места ще са 1000, а държавата ще подпомогне частното дружество с 34 млн. евро. Звучи добре, но е важен факт, че така наречените германски инвеститори всъщност са албанци от Косово, което личи от официалната им страница в интернет. Предишният им бизнес е бил пералня на бельото на американската армия в Косово. След това са направили стартъп в Германия за коли, но са фалирали. Днес пък служебното правителство подари на братя Домусчиеви и техните албанци 34 милиона лева, дали това е нормално, съдете сами.

Други бизнесмени, които също минават за галеници на Румен Радев и кабинета му са братя Пламен и Атанас Бобокови. Именно от ровенето в президентството Иван Гешев стигна и до тях. Сагата с горенето на боклук е отделен въпрос, но зависимостта между Бобокови и президента пролича при назначаването на „правилните“ посланици в държави, където Бобокови имат бизнес интереси. Такъв е случаят с Жоро Кираджиев, който бе нагласен за посланик в Нигерия. Жоро Кираджиев не е дипломат от кариерата, бил е търговски представител в посолството ни в Сирия навремето, а по-рано, още през социализма е работил като представител на „Родопа инпекс“ в Либия. Бизнес интересите на Бобоков в Либерия всъщност са наложили лобирането пред президента за посланическото му назначение в Абуджа, Нигерия. Обяснението за това е просто, тъй като България няма своя дипломатическа мисия в Монровия. Посолствата ни за Африка на юг от Сахара са само три – Етиопия, Нигерия и Република Южна Африка. Посолството ни в Абуджа е това, което покрива цяла Западна и Централна Африка, включително и Либерия, където е бъдещия проект с пристанище на Бобокови. Лобирането на бизнесмена е целяло вероятно и решаването на друг сериозен проблем – създаденото недоверие между институциите на президента и Министерството на външните работи, респективно Министерския съвет, управлявани по това време от Бойко Борисов.

Иво Прокопиев е безспорно следващият „любимец“ на президента. Ярък пример е, че в служебното правителство половината министри са представители на „Демократична България“ – партията на кръга „Капитал“. Допреди година именно хората от този политически и икономически кръг наричаха президента Румен Радев с прякорите „льотчика“, „фигуранта на Решетников“, „слугата на Кремъл“.

След протестите преди година, обаче, тези прозвища бързо бяха забравени от собствените им създатели, които бързо припознаха в лицето на Румен Радев ракета-носител към властта. Радев пък, от своя страна, също забрави, че бе издигнат за президент от БСП, и се втурна в прегръдките на новите си приятели, финансирани от „Америка за България“. Съвсем логично служебното правителство вкупом и по отделно се снима с посланик Мустафа. А форумът „Три морета“ – един отявлено антируски и антикитайски политически и икономически проект, утвърди новия път на уж „фигуранта на Решетников“. Но политиката у нас е явно късопаметно упражнение.
От списъка на близки до Румен Радев олигарси не бива да пропускаме и Георги Гергов – ябълката на раздора в левицата. Вече е широко известно какъв труд положи „свинарят“ от Пловдив да унищожи БСП и точно в разгара на тази вътрешнопартийна война видяхме самодоволната му усмивка – седнал на една маса с президентското семейство, Весела Лечева (да не забравяме и тази бизнес дама) и Илияна Йотова – не на политическо събитие, а на личен празник – сватбата на сина на вицепрезидентката.

Та, хубаво е да мечтаем служебното правителство да си остане forever. След 12-годишното управление на Бойко Борисов, дори пародийният проектокабинет на Слави изглежда донякъде приемлив. А служебното правителство – след цяла ера феодално управление, си е направо идеално. Видно, обаче, и то си има своите „хора“ и хора за тези хора. Да не бързаме да се захласваме.