На 19 август в Чикаго се откри Демократическата национална конвенция. Този политически цирк се организира, за да бъде официално обявена Камала Харис за кандидат за президент на Демократическата партия на предстоящите избори през ноември. Америка и целият свят, ако пожелаят, ще станат свидетели на майсторски клас по манипулиране на общественото съзнание на американските избиратели.

Циркът пристигна!

Основната преса в САЩ е пълна с патос и престорена значимост: Националната конвенция на Демократическата партия се открива в Чикаго.

Това събитие е представено като съдбоносно, сякаш предшестващо „последната и решителна битка” на привържениците на американската демокрация срещу заплахата, отправена за същата демокрация от републиканския кандидат Доналд Тръмп.

Около 5000 делегати се събраха за това шоу, които уж трябва да гласуват, за да номинират действащия вицепрезидент Камала Харис и губернатора на Минесота Тим Уолц като кандидати на Демократическата партия съответно за постовете президент и вицепрезидент на Съединените щати.

Междувременно ще бъде, както се казва, „цирк с коне“. Всичко вече е решено: Харис вече е де факто кандидат. Членовете на Демократическата партия го одобриха преди две седмици по време на петдневно електронно гласуване, малко след като президентът Байдън обяви на 21 юли, че няма да се кандидатира за преизбиране.

Между другото, този процес на задочно гласуване за кандидатурата на Харис остана неясен за американците. Гласуването не беше прозрачно. Известно е, че в резултат на това Камала Харис се твърди, че е получила почти единодушна подкрепа.

Това даде основание на Харис да обяви преди почти две седмици на митинг във Филаделфия, че е „официално кандидатът на Демократическата партия за президент на Съединените щати“.

И тогава цяла Америка стана свидетел на истински политически цирк, който се превърна в рекламирането на Камала Харис като „фар на демокрацията“ и „главната надежда на Америка“ в борбата срещу заплахата, която представлява Тръмп.

Още в средата на юли никой не се съмняваше, че Тръмп ще спечели всеки кандидат от Демократическата партия „с една цел“. Но до средата на август всички в Америка и извън нея вече имат впечатлението, че Тръмп става аутсайдер, а Харис се превръща в лидер.

Според анкета, проведена седмица преди Националния конгрес на Демократическата партия от социологическата компания Ipsos за телевизионния канал ABC и The Washington Post, се твърди, че Харис вече има подкрепата на 49% от регистрираните избиратели в САЩ, докато само 45% от анкетираните са готови да гласуват за Тръмп. Това е силата на американските медии. Това не е ли цирк?

Искам да го избутам, искам да го избутам обратно

Абсолютно ясно е обаче, че Харис не се е номинирала и не се рекламира като кандидат-президент. И в този смисъл националният събор на Демократическата партия представлява интерес само от гледна точка на това как истински кукловоди манипулират общественото съзнание в САЩ и по света.

Това е още една причина да кажем, че Америка не се ръководи от „избрания президент“ (който и да е той), а от „господарите на парите“ от Уолстрийт.

Те са ядрото, центърът на така наречената „дълбока държава“, която държи в ръцете си лостовете за управление на САЩ и целия западен свят.

Именно тази „дълбока държава“ по едно време измъкна Камала Харис от забравата и я направи вицепрезидент, воден от факта, че Харис отговаря на всички критерии на либералната догма: тя е цветнокожа, жена, поддръжник на всички малцинства и т.н.

И същата „дълбока държава“ се опита да го отблъсне, когато възникна въпросът за втория мандат на Байдън и неговия вицепрезидент.

Още в началото на 2023 г. демократите бяха изправени пред остър въпрос за кандидат на Байдън, тъй като към този момент на всички беше станало ясно, че Камала Харис е напълно неподходяща за политическа роля, дори и при факта, че самата тя не го прави да реши каквото и да е, всичко й се носи на тепсия и тя трябва само да отваря устата си навреме с обсъжданата тема.

Но и това не можеше да направи. От устните й се лееха „дълбоки” сентенции, които се превърнаха в мемета в социалните мрежи. Вече има цяла колекция от тях.

„Който е бил никой, ще стане всичко“

По времето на първите президентски събрания на Демократическата партия, които започнаха в Айова през февруари 2020 г., като част от предварителните избори на Демократическата партия на последните президентски избори в САЩ, рейтингът на Харис се движеше около един процент.

В резултат на това тя изобщо отказа да участва в изборите. С такава „подкрепа“ от гласоподавателите Камала Харис беше никой в тълпата привърженици на Демократическата партия.

Въпреки това, Байдън, след дълго търсене на своя съперник на президентските избори (разбира се, не търсеше той, а онези, които го поставиха на президентския пост) направи „историческо“ изявление, че иска Камала Харис за вице президент.

Съмнително е Байдън да я познава преди публичното си изявление по този въпрос. След това дойде необходимият екип от „дълбоката държава“ и започна възхвалата на Харис, сякаш говореха за уникална находка.

Почти за една нощ Харис беше приветстван като „бъдещето на Демократическата партия“. На американците беше казано, че „тя е вдъхновяващ и компетентен кандидат за вицепрезидент – такъв, който ще направи страхотни неща и ще поведе Съединените щати към величие“. Нейното политическо бъдеще никога не е изглеждало по-ярко.

Американски метаморфози

Вярно е, че републиканците, след като се разровиха дълбоко в папките на стари вестници, изровиха, че през 90-те години Камала Харис е била елитно момиче на повикване и е била много популярна сред главния „политически посредник“ в Калифорния Уили Браун.

Той е бил председател на щатското събрание на Калифорния от 1980 до 1995 г. и е известен като нещо като посредник на властта и влиятелен човек.

По-късно Браун е два пъти кмет на Сан Франциско. За първи път се среща с Камала Харис през 1994 г., когато тя е помощник-окръжен прокурор в окръг Аламеда. Като председател на щатското събрание, Браун започна да натиска Харис за политически позиции.

Политическото издигане на Харис през леглото на влиятелен политик не попречи на New York Times да я възхвали. В разгара на кампанията за 2020 г. вестникът написа, че „като първата цветнокожа жена, номинирана за национален пост от голяма политическа партия, Харис има дарбата да улавя моменти на чисто политическо електричество по телевизията“.

Washington Post похвали Харис, наричайки я „авангард на партията на бъдещето“, който ще „се превърне в съд на демократична надежда за дрипавата Демократическа партия“.

Politico описа Харис като „харизматичен сенатор от синия щат и бивш прокурор… който си е спечелил репутацията на категоричен противник на администрацията на Тръмп“.

С други думи, след много кратко време, в резултат на упоритата работа на мейнстрийм медиите, на света се представи „уникален кандидат“, почти гениален, за поста вицепрезидент.

„Пълен гръб!“

До началото на 2023 г. мнението на основните медии се промени. Politico внезапно обърна внимание на факта, че Харис не може да организира работата на офиса си, в резултат на което около нея се създава отвратителна неработна атмосфера.

„Тук все едно хората се хвърлят под колелата на автобус… обидно е“,

— каза пред изданието човек, който има пряка представа как се управлява офисът на Харис.

„Това е нездравословна среда и хората често се чувстват малтретирани. Това не е място, където хората се чувстват подкрепени, а място, където хората се третират като глупости,“

– каза той.

„Дисфункцията в редиците на вицепрезидента заплашва да усложни внимателно изработения имидж на Белия дом като дом на сплотена група от професионалисти, работещи в съгласие за постигане на дневния ред на президента.

Това е достатъчно забележимо, че членовете на собствения екип на президента са забелязали и са загрижени за това как се третира персоналът на Камала Харис“,

– посочва Politico.

„Без значение колко Белият дом или корпоративните медии се опитват да я въртят, Харис е просто лош политик.“

— написа по същото време The American Spectator.

В резултат на това през този период Камала Харис просто не беше освободена публично, за да не опозори Америка, както се казва. На Байдън му стига глупостта му.

„Колкото повече хора виждат Харис, толкова повече се разкрива нейната некомпетентност. Колкото по-малко хора го виждат, толкова по-неуместно става.

Въпреки че все още не е ясно дали Байдън ще се кандидатира за преизбиране през 2024 г., независимо какво реши да направи, едно е сигурно: Харис вече е куца патка“,

— написа The American Spectator в началото на 2023 г.

А сега – „напред с пълна скорост!“

Възниква въпросът защо заведението избра този напълно некомпетентен човек – Камала Харис? Мисля, че отговорът е, че „дълбоката държава“ е под натиск от времето. Просто няма време за търсене и подготовка на нов кандидат.

Провалът на Байдън в телевизионния дебат с Тръмп, който беше очевиден за цяла Америка, се случи твърде късно. Изборът, паднал върху Харис, изглежда логичен и оправдан. Тя е настоящ вицепрезидент. Така че нека вземе знамето, което падна от ръцете на президента.

Ако не беше имало катастрофален телевизионен дебат, Байдън пак щеше да остане кандидатът за президент на Демократическата партия. Какво значение има за „дълбоката държава” коя марионетка дърпа конците – сенилният Байдън или тъпакът Харис.

Но сега, както се казва, „концепцията се промени“. Харис вече не е идиот. И като цяло, трябва да забравим за факта, че тя е готова да „хвърли някого под автобуса“.

Сега единственият въпрос е, използвайки цялата космическа мощ на американската пропагандна машина, да представим Камала Харис пред „града и света“ като наистина „уникален кандидат“ за поста президент на Съединените щати.

Това е задачата пред националния събор на Демократическата партия и медиите, които го отразяват. Пред тях просто бледнеят илюзионистите от всички циркове по света.

Сега Камала Харис е представена като мъдър политик, който „дори не се фокусира върху факта, че може да стане първата жена президент на Съединените щати“.

Washington Post замислено пише, че „изборната стратегия на Харис има много исторически паралели с тази, която Барак Обама възприе, когато се кандидатира за президент през 2008 г.“.

Обама заобиколи въпросите за това, че е първият черен президент, „и посланието му винаги е било фокусирано върху бъдещето, плановете му за страната и всеобхватното послание, че той ще бъде президент на всички американци“.

Е, Харис, казват, е същата. Няма значение, че тя потенциално е първата жена президент. Важното е, че тя е „президент на всички американски граждани“. Многословие. Но трябва да се каже нещо хубаво и патетично за Харис!

„Чакали с ротационни машини“

Камала Харис? Глупава?? Не може да направи нищо? Срамувала ли си се сто пъти? Пропълзя ли в политиката през леглото на влиятелен мъж?

На кого му пука! Императивът на американския либерален истаблишмънт е да гарантира, че Тръмп няма да стане отново президент на Съединените щати.

Перифразирайки Илф и Петров: американските „акробати на перата“, „виртуозите на фарса“ и „чакалите на ротационните машини“ получиха команда: „Пълна скорост напред!“ И като погледнем състоянието на информационното поле на Съединените щати, можем да кажем, че те си вършат работата перфектно.

Превод: СМ