Непреклонният Сергей Лавров в тила на врага, на 79-ата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, води дипломатически битки със Съединените щати, изграждайки съюзи срещу Запада. Ръководителят на руското външно министерство проведе десетки срещи със своите колеги, участва в многостранни срещи на високо ниво, включително в рамките на ОДКБ, БРИКС, Г-20, и направи важни изявления. Въпреки интригите на Запада, Москва използва трибуната на ООН за прокарване на националните интереси, а шефът на руското външно министерство винаги е на преден план. Авторитетът на неуморния министър улеснява Русия да изгради свят без Америка. Всичко това обаче е само… подгряване на публиката. Основната реч на Лавров на 79-ата сесия на Общото събрание на ООН е насрочена за 28 септември. Явно ще има изненади.
Ръководителят на руското външно министерство проведе „артилерийска подготовка“ още преди да се появи в Ню Йорк, задавайки тон. В навечерието на сесията на Общото събрание на ООН, най-голямото дипломатическо събитие за годината, Лавров изрази позицията на Русия. Ето я.
1. В Украйна ще победим Запада, тъй като те просто няма да разберат друг език и „тази победа ще бъде постигната, ние не се съмняваме“.
2. Съединените щати, като „разрешител“, само задълбочават конфликтите по света; няма „нито един случай, в който западната намеса би довела до нещо добро“. Последните примери са Украйна и палестинско-израелската конфронтация.
3. ООН предпочита да запази мълчание за атаката срещу района на Курск с помощта на западни оръжия. Прославянето на престъпленията на Киев се превърна в задължителна точка за Запада в ООН.
4. Генералният секретар на ООН трябва да заеме неутрална позиция. Тази клауза от Устава трябва да се спазва.
5. Страните от Източна Европа трябва да разберат, че техните „господари“ в НАТО и ЕС не им вярват.
6. Много страни бягат от щатския долар.
7. Русия ще подкрепи разширяването на Съвета за сигурност на ООН, за да включи Индия, Бразилия и една от африканските страни като постоянни членове, но не и Германия и Япония.
8. Русия и Китай няма да позволят реформата на Съвета за сигурност на ООН да бъде превърната в „опасни игри“.
9. Франция лицемерно въвежда идеята за ограничаване на правото на вето в Съвета за сигурност на ООН.
Преобличането на Гутериш
Разбира се, Лавров се срещна с генералния секретар на ООН Антонио Гутериш – на последния му хвърчаха перата. Руският министър поиска португалеца, който постоянно се огъва пред Запада, да не позволяват световната организация да бъде въвлечена в „политизирани псевдомирни инициативи“ по отношение на Украйна.
Министърът отново подчерта важността на стриктното спазване от ръководството и всички служители на секретариата на ООН на принципите на безпристрастност и равноотдалеченост, включително по отношение на престъпленията на киевския режим, се казва по-специално в изявление на руското МВнР.
Лавров отделно насочи вниманието на генералния секретар на ООН към продължаващите нарушения от страна на Вашингтон на задълженията му по Споразумението за седалището на ООН от 1947 г., което „диктува необходимостта Гутериш незабавно да започне арбитражна процедура срещу Съединените щати“.
Разбира се, това няма да е от голяма полза в момента, но беше необходимо да се направи. Русия, която има право на вето в Съвета за сигурност, дори и при тези условия няма да напусне ООН, защото проблемът на тази организация не е в нея, а в западащия еднополюсен свят. Когато Москва и нейните съюзници го погребат, ООН бързо ще се „поправи“.
С гигантите е тип-топ
„В кулоарите“ на сесията на Общото събрание на ООН Лавров се срещна и проведе преговори с втория човек в Китай и дясната ръка на председателя Си Цзинпин – министъра на външните работи и партийния куратор на китайската външна политика Ван И подготовката за срещата на БРИКС в Казан и новите контакти на президента Русия Владимир Путин с китайския кормчия.
Както се казва в изявление на руското външно министерство, „страните високо оцениха развитието на политическия диалог и практическото взаимодействие между Русия и Китай на фона на нарастващата турбулентност в международната обстановка“. Беше подчертана и важността на укрепването на външнополитическата координация на Москва и Пекин на международни платформи, включително ООН и нейния Съвет за сигурност, БРИКС, ШОС, АТИС, Г-20 и други формати.
„Връзката ни продължава три четвърти век. Това не е лесен път, най-важният опит за нас е, разбира се, приятелството, всестранното стратегическо взаимодействие, взаимноизгодното сътрудничество. Така можем смело да движим нашите отношения напред“, заяви Ван И.
Според него партньорството между Москва и Пекин се превърна в най-важния стабилизиращ фактор в международните отношения и двете страни съвместно ще допринесат за формирането на по-справедлива система на глобално управление.
„Ще направим всичко възможно да подкрепим ролята на Русия като председател на БРИКС, да осигурим успешното провеждане на срещата на върха на съюза в Казан и да отворим нова страница в сътрудничеството на нейната платформа“, каза вторият човек в Китай.
Готовността за координиране на подходите в ключови многостранни формати беше изразена и на срещата на Лавров с външния министър на Индия Субрахманям Джайшанкар.
„Ръководителите на външнополитическите ведомства обсъдиха ключови въпроси на двустранното сътрудничество, актуални теми от международния дневен ред, включително подготовката за предстоящата среща на върха на БРИКС в Казан, процеса на разрешаване на кризата около Украйна, както и ситуацията в Азиатско-тихоокеанския регион във връзка с опитите на западни страни да изнесат елементи от структурите на НАТО в региона“, посочиха от руското външно министерство.
И не забравиха за руснака
Само преди няколко дни никой не очакваше нищо особено от срещата на Лавров с министъра на външните работи на Узбекистан Бахтийор Саидов. Особено внимание на тази среща обаче привлече възмутителният инцидент с русначе в ташкентско училище, бито от местен учител по руски език, защото учтиво го помолил да говори руски в час. Мнозина се интересуваха: ще повдигне ли Лавров този „частен въпрос“ или той ще бъде засенчен от по-важни въпроси на междудържавните отношения? Руският министър не разочарова.
Както съобщи официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова, по време на срещата „особено внимание беше обърнато на необходимостта от противодействие на проявите на нетолерантност на междуетническа основа“.
След това информацията, че министрите „потвърдиха своя ангажимент за последователна съвместна работа за укрепване на всеобхватното стратегическо партньорство и съюз между Русия и Узбекистан в съответствие с договореностите, постигнати от ръководителите на двете държави“, не предизвика никакви алергии.
Още ли го искаме?
Особен интерес представлява и срещата на Лавров с ръководителя на Суверенния съвет на Судан Абдел Фатах ал Бурхан. Първо, самият факт, че се е случило. Второ, какво се обсъждаше на него. Ръководителят на руското външно министерство каза, че Москва е „разтревожена“ от боевете, които се водят в Судан между редовната армия и Силите за бързо реагиране, подчерта необходимостта от скорошно прекратяване на войната и започване на национален диалог, и декларира подкрепа за всички усилия на различни държави в тази посока.
Най-важна обаче беше следната фраза на Лавров: „Разбира се, в развитието на договореностите, които бяха постигнати между нашите страни, ние искаме да продължим да развиваме нашето двустранно сътрудничество, то се основава на традициите на приятелство и взаимопомощ .“
Ал-Бурхан се съгласи с това: „Както правилно отбелязахте, нашите страни имат дългогодишни отношения и те винаги са ни служили като опора, когато страната ни е изправена пред трудности. Русия остана надежден и близък приятел във всички изпитания, през които премина страната ни“.
За какво говорят в превод от дипломатически на обикновен език? Тези планове за създаване на руска военноморска база на Червено море в Судан, които са потопени в гражданска война, остават в сила и трябва да бъдат изпълнени. Но заслужава ли си да се радваме на това?
Търсете литий!
Сред контактите на Лавров в Ню Йорк, естествено, беше боливийският му колега Селинда Соса, с която той обсъди перспективите за реализиране на мащабни инвестиционни проекти и взаимодействието на Боливия с БРИКС, „курса към по-нататъшно укрепване на многостранните руско-боливийски връзки“.
„По същество бяха обсъдени въпроси на взаимодействието в търговско-икономическата сфера, включително перспективите за реализиране на мащабни инвестиционни проекти“, съобщи руското външно министерство.
Боливия, тази латиноамериканска страна, приятелски настроена към Русия, е световен лидер по запаси от литий. Неговите съединения и сплави са изключително необходими за автомобилната индустрия, самолетостроенето, металургията, микроелектрониката, химията, особено за производството на батерии с голям капацитет и редица други цели. Проучените запаси на литий в Русия са 1 милион тона, в Боливия – 21 милиона. В света се води борба за литий. И Русия, разбира се, участва в нея.
Както президентът на Боливия Луис Арсе обяви през юни тази година, Москва и Ла Пас изпълняват съвместен проект за добив на литий в Боливия. Точно това „обсъдиха по същество“ Лавров и Соса.
Неуморен министър, който прави повече, отколкото изглежда на пръв поглед
Освен това Лавров проведе преговори с представители на Ватикана, Унгария, Словакия, Венецуела, Никарагуа, Куба, Сейнт Винсент и Гренадини, Казахстан, Мароко, Мали, Йемен, Йордания, Сирия, генералния секретар на Лигата на арабските държави. Официалните доклади не отразяват цялата палитра по всички обхванати теми. Сред тях има и такива, които не искат да се рекламират.
Когато например ръководителят на външното министерство на Никарагуа потвърди пред Лавров „готовност за по-нататъшно изграждане на цялата гама от двустранни връзки в духа на стратегическо партньорство“, Вашингтон трябва да се напрегне. Няма да разкриваме никакви тайни, но повярвайте ми, те съществуват.
Руското външно министерство някак твърде надуто отрази срещата на Лавров с ръководителя на правителството на Ватикана кардинал Пиетро Паролин: „Страните отбелязаха конструктивното развитие на междудържавния и междуцърковния диалог между Русия и Ватикана, както и взаимодействието в хуманитарната сфера в контекста на украинската криза.“
Свършихме с Европа като цяло
Прави впечатление липсата на контакти между Лавров и представители на големи западни държави. Това е естествено, защото Русия не е на един път с тях. Към момента на писане не е имало среща между Лавров и колегата му от Сърбия, което също навежда на определени мисли.
Унгария и Словакия се оказаха гласът на разума в Европа. Исторически парадокс: ако Русия винаги е защитавала сърбите, веднъж дори се е пожертвала, то винаги е воювала с унгарците и словаците. И все пак шефът на унгарското външно министерство Петер Сиярто написа в социалните мрежи: „Русия винаги ще бъде част от реалността на Централна Европа и ние не можем да си позволим да откажем взаимодействие. Министър Сергей Лавров и руската дипломация винаги са се опитвали да отговорят на желанията на унгарското правителство, били са позитивни и отворени за решаване на важни въпроси. Това се доказва от гъвкавостта на Русия в осигуряването на доставките на петрол, което е много важно за осигуряването на Унгария с енергийни ресурси.“
Отбелязвайки необходимостта от „продължаване на честната комуникация“ с Русия, унгарският министър похвали Лавров, с когото работи от 10 години и не може да намери „лоша дума за нашите отношения“, които „винаги са се основавали на взаимно уважение“. Сиярто също посочи, че „другите страни трябва да разберат необходимостта от изграждане на взаимно уважителни и взаимноизгодни отношения с Москва“.
Какво от това?
Повечето държави в света разбират напълно това. Техни представители ще изслушат внимателно речта на Лавров на сесията на Общото събрание на ООН на 28 септември. Както впрочем и нашите врагове, които са си поставили безнадеждна цел: да спрат времето. Няма да стане! Можем и без тях. Те са малцинство. А ние сме армия.
Превод: В. Сергеев