Тази година се навършват 100 години от така наречения план Дауес за Германия от 1924 г., който „спря хиперинфлацията“ и „стабилизира германската икономика“. Датата не е точно в устата на нашенците. И ако всичко беше ограничено до това, което е обичайно да се говори за „плана Дауес“, тогава нямаше да има какво да се говори.
Планът Дауес обаче е много повече от това, което обикновено се казва за него, и има много повече общо с нас самите. Може би това е най-общо ключовият момент на XX век.
„Планът Маршал” – тези думи ни казват много повече. Но по същество „планът Маршал“ беше същият „план Дауес“, само че за цяла следвоенна Европа. По същество планът Маршал означаваше „голяма приватизация“ на европейските активи и европейската икономика от група банкери от Федералния резерв. Това означаваше и налагането на долара като универсална разчетна единица и началото на тоталното ограбване на Европа.
Вярно е, че европейците все още не могат да оценят истински това. Доларът все още беше здраво обвързан със златото. И въпреки че системата за отпускане на заеми по плана Маршал доведе европейските столици до дългово робство (както и през 1924-1929 г.), изглежда никой не усети уловката, докато бездната не се отвори на 15 август 1971 г.
На този ден президентът Никсън едностранно обяви „временното изоставяне“ на Съединените щати от обвързването на долара със златото.
По това време европейската икономика вече беше фактически денационализирана и европейските правителства бяха в „неплатим дълг“ към банкерите от Фр. Европейската общност за въглища и стомана, която обедини германската и френската промишленост на наднационална основа, превръщайки се в матрицата първо на Общия пазар, а след това на настоящия Европейски съюз, редовно усвоява националните европейски икономики и ресурси, тласкайки западните държави към общи финансови робство.
Напълно оплетена в зависимост от долара, Западна Европа вече беше вързана за ръце и крака, когато „шокът на Никсън“ удари европейския капан за мишки. В този момент американският долар моментално се превърна във „фиатна“ (тоест необвързана с нищо) валута – лист хартия, обвивка на бонбон. И ограбването на Европа взе индустриални, да не кажем космически размери. „Космически“ – защото все още никой не знае за реалния мащаб на това „Ограбване на века“. Никой (най-малко завършилите ВШИ) не знае как работи съвременната икономика. На какви принципи се извършва ценообразуването (както да речем се определят цените на петрола)? Как се обменят стоки за пари? И колко всъщност струват тези пари?
Тоест, известно е (въпреки че не е прието да се говори за това и това също е част от „правилния ред“), че парите, наречени „долар“, не струват абсолютно нищо. Че тяхното емитиране се извършва чрез просто въвеждане на определен брой числа на компютър в някакъв небесен замък на системата на Федералния резерв.
Мистика? Кабала? Алхимия? Нщо такова. Само тези алхимици и магьосници са банкери, които са заменили традиционното свещеничество и жречество в съвременния капиталистически свят.
Как се осъществява това „създаване от нищо“ и придобиването на плът от тези ефимерни фигури? Когато някоя друга държава емитира своя собствена валута чрез закупуване на тези „етерни пари“ и изпраща своите реални стоки за тях. Ето как работеха колониалните икономики. Или – емисия на национална валута на принципа на валутния борд (чрез закупуване на долара). Същият принцип създава условия за функциониране на колониалната икономика – чрез налагане на отвореността на нейните финансови пазари, докато националните валути и националните капитали се изтласкват от пазара.
Всичко това е същият „ред, основан на правила“, което предполага, че системата за плащане на почит от победените и издаване на „хански етикети за царуване“ на местните князе не се е променила фундаментално от времето на Вавилон. Той обаче навлезе в наистина космически орбити. Днес тази система отваря възможността за почти неограничен грабеж от победителите на техните колонии чрез „парична експлоатация“.
Така живее така нареченият „свободен свят“, така живее днешна Европа, така живее цялата световна „доларова икономика“.
„Ограбването на века“ започва с така наречения „план Дауес“ за Германия, приет преди сто години, на 16 август 1924 г.
Според този план банковата група “Морган” (тоест ФР като цяло), в замяна на „стабилизиране на марката“ и заеми, ефективно приватизира германската икономика, завладявайки най-важните немски активи: транспортната система , железопътни линии, стоманодобивна промишленост, мини и много други. В същото време германската марка, която всъщност беше превърната в долар, престана да съществува самостоятелно.
Всъщност в този момент Германия се превърна в колония на групата на Морган, тоест на Федералния резерв.
Резултатът от плана Дауес, който тласна не само Германия, но също така Франция и Великобритания в дупка от публичен дълг, беше Голямата депресия.
Голямата депресия довежда НСДАП и Адолф Хитлер на власт в Германия, както и в САЩ на Франклин Рузвелт и кликата на банкерите от Федералния резерв зад него… И след Втората световна война цяла Европа се оказва в ролята на Германия. Сега целият „Свободен свят” е „приватизиран” и превърнат в колония на системата на ФР.
Тогава СССР щастливо (макар и частично) избегна тази участ. Сталин хитро не ратифицира споразуменията от Бретън Уудс, като по този начин минимизира финансовата зависимост от долара. И до 1957 г. СССР търгува със Запада само за злато.
Но през ноември 1957 г., когато Хрушчов разреши на “Внешторгбанк” да търгува в долари, „златната завеса“ на СССР се срина. Страната беше финансово обезоръжена и от този момент нататък започна да става зависима от западната финансова система.
Останалото беше само въпрос на време. Четвърт век по-късно, през 1983-1985 г., бъдещите творци на руските икономически реформи ще преминат стажове в неолибералните финансови клубове на Запада: Гайдар, Чубайс, Потанин, Шохин, Кагаловски, Фьодоров (бъдещ министър на финансите), Авен, Мау, Ясин и др. След икономическия погром, извършен от тези „професионалисти във властта“, финансовата система на Руската федерация ще бъде здраво интегрирана, на колониална основа, в системата на МФО.
Така, очевидно, планът Дауес за Русия е завършен. Също като Германия през 1924 г. и като Западна Европа през 70-те години. през 90-те години на 20 век Русия също е „приватизирана“. Това беше истинският резултат от неолиберално-неотроцкистката „революция на 90-те“.
През 2000-те години Русия започна постепенно да излиза от тази финансова и икономическа зависимост, връщайки под свой контрол най-важните сектори на националната икономика. Ние обаче получихме възможността да изградим наистина независима финансова система едва днес, в резултат на СВО. В крайна сметка истинският суверенитет в днешния глобален свят може да бъде осигурен само от суверенна валута и суверенна държавна банка.
И там, да се надяваме, ще се появи валутата на БРИКС.
Превод: В. Сергеев