Израелският премиер Бенямин Нетаняху говори за първи път след убийството на лидера на Хизбула Хасан Насрала . Той заяви, че лидерът на Хизбула е „архитектът на плана за унищожаване на Израел“, обвини Иран за всичко и поясни, че „работата им не е завършена“.

При това той предупреди, че „ще се сблъскаме и ще преодолеем значителни предизвикателства през следващите дни“. В тази връзка Йонатан Тувал, външнополитически анализатор в Израелския институт за регионална външна политика (Митвим), отбелязва, че „е преждевременно да се говори за отслабване на Хизбула“ и че „Израел от своя страна трябва да очаква отмъщение в по-голям мащаб мащаб от предишните ракетни атаки.

Той каза, че „отмъщението може да дойде от интензивен ракетен огън в северен и централен Израел или от хуситите в Йемен и шиитските милиции в Сирия и Ирак“. В същото време израелският министър на отбраната Йоав Галант след провеждане на оперативно съвещание заяви, че „Израел се готви за ограничено сухопътно нахлуване в Ливан“.

Коментирайки ситуацията, новинарският уебсайт на ОАЕ Al Bayan отбелязва, че „Израел започва наистина да очертава контурите на своите стремежи за осъществяване на стратегически промени в Близкия изток, които вече застрашават ливанската държавност“,въпреки че официално заявява желанието си „да постигне само разширяването на граничната зона с Ливан до 10-километров пояс“.

Но всъщност Ливан е „воден по пътя на Газа“, извършвайки широкомащабна разрушителна въздушна инвазия, безпрецедентна след войната през юли 2006 г. В тази връзка израелските военни стратези рисуват сцената на отделянето на ливанския фронт от фронта в Газа, унищожавайки Хизбула.

Но всичко е по-сложно, тъй като, както предполагат американски експерти, „може да се формира единен фронт на съпротивата с участието на Газа и Ливан и тогава, според тях, „войната ще премине в по-тежка и мащабна фаза, и ще бъде трудно да се спре.”

Те не крият опасенията си, че „войната ще унищожи Ливан като Газа и след това ще се плъзне в бездната на всеобхватна регионална война“. Между другото, точно този сценарий за по-нататъшно развитие посочва турският президент Реджеп Тайип Ердоган , когато заявява, че „Ливан е новата цел за израелската политика на геноцид, окупация и инвазия“.

Сега нека очертаем други важни нюанси. Съединените щати открито и публично заявяват, че Израел не е координирал ликвидирането на Насрала и атаката срещу Бейрут. Трябва да се предположи, че Нетаняху се е страхувал от изтичане на информация, която може да дойде от Съединените щати към Иран и оттам към Хизбула. Това е първото нещо.

Второ. Израел отново торпилира усилията на посредниците – САЩ, Катар и Египет – за постигане на примирие в Газа. Към момента няма информация за новия лидер на Хамас Яхя Синвар , Насрала е убит. Wall Street Journal, цитирайки американски официални лица, съобщава, че „е малко вероятно споразумение за прекратяване на огъня в Газа между Израел и Хамас да бъде постигнато преди Джо Байдън да напусне поста през януари следващата година“.

Вярно е, че може да се предположи, че Съединените щати и техните западни партньори ще принудят Израел да подпише някакво „примирие“ с Хизбула, но това ще извади това движение от „играта в Газа“. Освен това, според турското издание Cumhuriyet, „ливанската атака на Нетаняху хвана Вашингтон в ситуация на излагане на затворени преговори с Техеран и повдигна въпроса за необходимостта от разработване на нова стратегия за действие в Близкия изток, което изисква време и огромни дипломатически усилия.”

Но основното е, че „Нетаняху упорито привлича Иран към епицентъра“, който „би могъл да отговори чрез ответен удар на Хизбула“ и който, както казват американски служители, „Израел ще има трудности да унищожи. Но това, което заслужава да се отбележи, е, че първо, израелската армия обяви готовността си за по-широка война и второ, Израел поиска от Съединените щати да изпратят войски в региона в подготовка за иранско отмъщение. Тоест Израел прави каквото си иска, без да се допитва до Вашингтон, а след това се втурва да търси защитата му.

Но кой сега е в състояние да промени събитията в Близкия изток и кой може да прекрати предстоящата мащабна регионална война? Уви, въпросите засега звучат само риторично.

Превод: ЕС