Проблема
ВиК дружествата в някои общини отчитат рекордни загуби на вода, достигащи до близо 84%, показват наскоро споделени данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Това са данни от статистика, представени от министъра на регионалното развитие Виолета Коритарова. Оказва се, че средните загуби за цялата страна са около 65%.
За миналата година спрямо 2022 г. почти няма промяна в отчетените загуби на вода в отделните дружества, което означава, че загубите по водопреносната мрежа остават големи.
Тези сухи статистически данни на практика обаче означат, че стотици хиляди хора в България в 21 век живеят на режим на водата или изобщо без вода.
Възможните причини за проблема с безводието
Специалисти от ВиК сектора определят 3 основни причини за проблема на стотици хиляди хора, страдащи от липсата на вода – състоянието на ВиК инфраструктурата в България, рекордните загуби от водопроводната мрежа в страната и засушаването вследствие на климатичните промени.
Тези причини не са новост и са известни на държавата отдавна, но въпреки това, те само се коментират в публичното пространство, вместо да се вземат адекватни и бързи мерки за тяхното решение. В публичното пространство се цитират милиарди левове като необходими инвестиции, които обаче съвсем не е сигурно в каква степен и дали изобщо ще доведат до преодоляване на проблема с липсата на вода.
По думите например на настоящия изпълнителен директор на „Български ВиК Холдинг” ЕАД инж. Лозко Лозев, споделени от него наскоро в телевизионно интервю, водопреносната мрежа у нас има нужда от инвестиции в размер на 20 млрд. лева за 5 години.
Мерките?
Както обикновено се случва, в разгара на проблем с достатъчно голямо обществено внимание, какъвто е този, по темата с безводието скорострелно се организираха и проведоха редица срещи, работни групи и консултации между редица институции, яхнати от необходимостта на политици да демонстрират „активност“ в обтегната предизборна обстановка.
Служебното правителство, начело с премиера Главчев, МРРБ, МОСВ, ВиК холдинга, ВиК дружества и техни асоциации, общински кметове и областни управители и прочие – всички се втурнаха да демонстрират загриженост и готовност да действат. Планират се нови анализи, организиране на работни групи, изготвяне на стратегии, търсене на пари. Все неща, които уж се правят от години, но все така близо половин милион българи се къпят с канчета и пият купешка минерална вода.
Но ефективното решаване на този сериозен проблем изисква добра координация между институциите, необходимо е да се действа разумно, а не да се действа на парче, както отбелязва в свое интервю от 2020г. един вече бивш директор на ВиК холдинга Илиян Илиев. Той допълва, че е нужен задълбочен анализ и мерки, за да се приложи на практика това, което е най-спешно.
Анализи и инвестиции, но без информация
Как обаче всички тези институции решават кое е най-спешно, кои мерки и инвестиции ще доведат до най-големи и най-бързи практически резултати, без да имат единен и обективен поглед над информацията за ВиК сектора? И до ден днешен в България няма едно място, на което да се събира и обработва информация, която да дава представа за техническото състояние на инфраструктурата, оперативните данни от системите и измервателните уреди, финансовите данни от ВиК дружествата и т.н. Т.е. няма единен поглед върху състоянието на ВиК сектора.
През 2020г се създаде „Български ВиК Холдинг” ЕАД със задачата да събира и анализира информация, както и да създаде мрежа от експерти, които да взимат най-адекватните решения с цел оздравяване на ВиК дружествата и подобряване на услугите, предоставяни от тях, а именно да осигуряват вода на всички български граждани.
За целта във ВиК холдинга се заделиха 1 млрд. лв. за подобряване водоснабдяването и за инфраструктура, а вместо това дружеството досега само раздава заеми на своите дъщерни дружества – държавните водни оператори, и то основно за погасяване на техните дългове.
Въпреки че, дори и самият холдинг е поставил в своята Бизнес стратегия като основен свой приоритет създаването на единна система, в която да се събира и съхранява централно информация от всички ВиК оператори, до ден днешен стъпки в тази посока не са предприети.
Остава въпроса как се взимат стратегически решения за оздравяване на ВиК сектора и подобряване на услугата без да има налична и анализирана цялата необходима информация?
Защото анализи не се правят с данни на парче или изобщо без данни. В днешно време, в което дигиталните технологии са нещо нормално от ежедневието дори и на децата, се оказва, че институциите не могат или не искат да се възползват от тях, за да осигурят нещо жизненоважно – вода за всички българи.
Безспорно инвестиции за подмяна на ВиК инфраструктурата са необходими. Но това са мерки, които изискват милиарди инвестиции и години реализация, както и надеждата тези проекти да са успешни, въпреки изкушенията от всеизвестните корупционни практики, обикновено съпътстващи тяхното изпълнение. Но за по-ефективно планиране на наистина адекватни мерки далеч по-бързо могат да се оползотворят съвременните технологии за създаване на единна система с цел извличане на максимална полза от един от най-ценните ресурси днес – информацията, за да се осигури друг още по-ценен такъв – ВОДАТА.