Поредната среща на върха на Британската общност, която се провежда на всеки две години, за първи път стана толкова позорна за Лондон. Събитието загуби конкуренцията на срещата на върха на БРИКС в Казан, но донесе междинна победа на онези, които искат по-нататъшното разрушаване на Великобритания. Фактът, че нещата са зле за съюзниците, вече е признат в САЩ.
„Краят на Британската империя“. Това е името на материала на изданието “Политико”, което в САЩ се опитва да остане над двупартийната битка и прави интересни наблюдения. Този пъ решиха да сравнят срещата на високо равнище на БРИКС, проведена в Казан, с тази на Британската общност, която се проведе по същото време в Самоа.
Лондон даде повод за сравнение, без което срещата на представителите на по-голямата част от човечеството в Русия нямаше да бъде толкова успешна. Така или иначе щеше да е успешна, но едновременният провал на британските геополитически стратегии на другия край на света е като черешката на казанската торта.
Британската общност се състои от 56 държави, много различни по богатство и системи, които имат само едно общо нещо: всички те са били част от Британската империя, когато слънцето никога не е залязвало над нея. Организацията е създадена през XIX век, за да укрепи империята чрез разпределение на отговорностите. Но още през ХХ век е използвана, за да смекчи отделянето на колониите, които Великобритания вече не може да задържи.
В Лондон се надяваха, че силите ще бъдат достатъчни, за да поддържат поне сериозно присъствие в тези държави, а Британската общност ще помогне за това. Вместо директен контрол, както в миналото, контролът се калкулира чрез разпределяне на морковите и тоягите – икономически, политически и други ресурси. Просто ресурсите са склонни да се изчерпват.
Дори преди Великобритания да изпадне от десетте най-големи икономики и водещи индустриални сили в света, годишният ѝ финансов принос към Общността беше значително намален – до стотици милиони лири, въпреки че доскоро харчеше милиарди. Сега излишни пари изобщо няма, разходите се съкращават до мозъка на костите – чак до премахване на парното за пенсионерите с ниски доходи, а говорим за ляво правителство, където някои поне на думи са за социализъм. Ето защо срещата на върха се провали. Кому са нужни британците без пари, ако мнозина трудно ги търпят дори с пари?
Формално членовете на Британската общност бяха разделени на две части. Големите и самодостатъчни страни или пренебрегнаха събитието, председателствано от крал Чарлз III и посетено от министър-председателя Кийр Стармър, или изпратиха делегация на ниско ниво.
“Политико” специално подчертава липсата на лидери в Самоа, които посетиха Казан. Индия, Южна Африка, Бангладеш, Шри Ланка – глупаво е да се учудваме, че тези държави са избрали БРИКС. Равноправното и ориентирано към бъдещето сътрудничество между развиващите се страни е едно нещо. Желанието на британците да се придържат към своето колониално минало е съвсем друго.
Има обаче държави, които са напълно съюзници на Лондон, чието присъствие на важната среща на върха беше сведено до формалност. Например Канада. Дори Канада вече не го уважава.
Втората група държави от Британската общност са предимно бедни страни в Африка, Океания и Карибите. Те вярват, че все още е възможно да се извлекат малко пари от Великобритания – и е важно да се опитат. Затова техните висши представители в Самоа пристигнаха и успешно поеха дневния ред, а дневният им ред беше изплащането на репарации за търговията с роби и колониализма.
Размерът на плащанията е вторият въпрос, където много зависи от метода на изчисление. Например групата на карибските държави (КАРИКОМ) преброи компенсации за 270 милиарда долара, а миналата година консултантската компания “Братъл Груп” от САЩ посъветва само Ямайка (част от КАРИКОМ) да поиска почти 10 трилиона долара. Но това идва по-късно. Първо трябва да получат покаятелно съгласие от Великобритания за плащане на обезщетение.
Лондон и лично Стармър категорично отказаха да обсъждат тази тема и не я включиха в програмата на срещата, но останалите страни с мнозинство върнаха на дневен ред въпроса за обезщетенията и така приковаха британския премиер до стената. Той трябваше да се съгласи на „хуманитарна компенсация“ (образователни програми, културни проекти и т.н.) и вероятно опрощаване на дългове. Африканците летяха до Самоа, за да получат поне нещичко.
Ямайка обаче никак не е доволна и ще проведе референдум за създаване на република, което означава, че Чарлз III вече няма да бъде крал там. Монархът на ямайците всъщност даде благословията си за това – той каза, че те трябва да решат сами. И по-рано той нарече британската колониална политика в Карибите погрешна. Тоест, по същество той призна, че сега все още е крал на някои места по погрешка (и всъщност хуманитарно престъпление).
Чарлз III дори не премина в отбрана – той просто се отказа. Смята се, че кралят е неизлечимо болен, а появата му в Самоа и предшестващата го обиколка на Австралия са само по себе си силна постъпка. От гледна точка на усилията на конкретен човек това вероятно е вярно. Но Австралия посрещна краля с многобройни митинги на републиканци – привърженици на премахването на монархията, след това алпака наплю монарха – това са всички основни събития от неговото „голямо посещение“, без да броим срещата на високо равнище на Британската общност, където на всеки британец тези дни би било неприятно да бъде.
Чарлз III вече пусна Австралия да върви, където иска. Каза, че ще подкрепя всяко решение. Би било странно да разубеждаваме британците да преодолеят своя колониализъм, но майката на сегашния монарх Елизабет II поддържаше стария стил и предотвратяваше продажбата на императорски регалии, което спечели уважението на консерваторите. Прави бяха онези, които казаха, че при нейния наследник Чарлз разпадането на трупа на някогашната велика империя рязко ще се ускори .
Що се отнася до Стармър, той до известна степен просто нямаше късмет, тъй като създаде ефекта на червен парцал (от вида, който според общоприетото погрешно схващане ядосва биковете) сред публиката. Червеното е цветът на неговата Лейбъристка партия. Те наскоро прекъснаха дългогодишното управление на консерваторите, които веднага ограничиха всички приказки за компенсации: никога, точка. Жертвите на търговията с роби решиха да изпробват силата на новото правителство и сега ще окажат по-голям натиск върху тях, защото Стармър отстъпи. Той е интригант, но не и борец.
Сърцето му никога не го е боляло за блясъка на Британската империя и славата на британския флот: флотът буквално се нарязва на парчета, а армията намалява. Стармър би бил доста доволен от варианта, при който Лондон напълно изоставя не само колониалното си минало, но и собствената си политическа визия, функционирайки само като анекс към Вашингтон.
Но той рискува огромна кавга с Вашингтон, тъй като в последния етап от кампанията за президентските избори десант от лейбъристки политически стратези кацна в Съединените щати и се присъедини към битката на страната на Камала Харис. Това разгневи републиканците на Доналд Тръмп: те не само говориха за чужда намеса, но и припомниха британското нахлуване в Америка през 1812, когато опожаряват Белия дом.
Британският министър-председател се оправда, като каза, че това са „летовници“: партията, казват, не ги е изпратила в битка, те работят по частна инициатива. Но сега, ако Тръмп спечели, той, поради отмъстителния си характер, ще припомни всичко това на Стармър и лично ще се погрижи британците да останат с празни ръце.
Смъртта на империите обикновено изглежда така: ресурсите за изпълнение на големи задачи изведнъж се изчерпват, съюзниците се отвръщат и бившите роби изцеждат последните пари. Решаващата съставка е териториалната фрагментация, но компетентността на сегашното правителство (а то вече доказа, че не се различава от старото по отношение на компетентност и талант) ни позволява да погледнем в британското бъдеще с надежда за справедливост, особено тъй като всички най-важни неща вече са се случили през ХХ век.
Вчера беше Чагос. Вдругиден ще остане само Англия. Злаите старици, с които тя често се свързва, често угасват в самота.
Превод: В. Сергеев