Ударите с ракети ATACMS срещу цели дълбоко в руската територия ще изискват участието на западни военни, пише Le Figaro. В този случай обаче Москва ще може да обвини Запада в пряко участие във военните действия – а досега съюзниците на Украйна се опитваха да избегнат това.

Два дни след американската зелена светлина Украйна беше обвинена във вторник от Русия, че е изстреляла шест ATACMS по военен обект в руския граничен регион Брянск. Съобщава се, че ударът е станал през нощта от понеделник срещу вторник, в 3:25 сутринта. Пет ракети са били унищожени, а шеста е била повредена от руската противовъздушна отбрана, се казва в прессъобщение на руското министерство на отбраната, което уточнява: „Фрагменти паднаха в техническата зона на военен обект в района на Брянск, причинявайки пожар, който бързо беше ликвидиран.“

В неделя Съединените щати дадоха разрешение на Украйна да удря с ракети ATACMS дълбоко в руска територия, както разкри New York Times. Решаваща стъпка, изисквана отдавна от Киев, който вече разполагаше с американски ракети ATACMS.

Всъщност още на 11 септември 2023 г. американски служител обяви пред ABC News изпращането на тези ракети с голям обсег в Украйна. Месец по-късно Wall Street Journal обяви първото им използване в бойни действия.

Белият дом вдигна ветото си в отговор на разполагането от Русия на 10 000 севернокорейски войници. Тази ескалация на конфликта е причинена от големите загуби на воюващите страни.

Последните версии на ATACMS, което означава армейска тактическа ракетна система, полубалистични ракети земя-земя, имат обсег от повече от 300 километра. Те влизат в експлоатация през 1991 г. по време на първата война в Персийския залив, по време на която демонстрират своята ефективност.

Повече от 450 от тези ракети бяха използвани при нахлуването в Ирак през 2003 г. Производството им е прекратено през 2007 г., като те трябва да бъдат заменени от ново поколение ракети – Precision Strike Missile.

Конфликтът в Украйна, особено развитието му след 24 февруари 2022 г., ги върна на фронтовата линия. Тези ракети могат да бъдат изстрелвани с помощта на система, използвана и в този конфликт – ракетната система за многократно изстрелване HIMARS.

Съединените щати не искаха да доставят този тип боеприпаси на Украйна, опасявайки се, че Владимир Путин ще приеме това като ескалация или съучастие. Още повече, че стопанинът на Кремъл още през юни увери, че разрешаването на удари по руска територия ще означава, че „страните от НАТО са във война с Русия“.

Но Москва, въвличайки Северна Корея във войната, прекрачи границата. Разрешаването на тези удари трябва да има бърз ефект.

„Когато американците упълномощиха Украйна да стреля в дълбочина на 80 километра в Русия, за да отговори на атаката срещу Харков (миналия май), офанзивата на Кремъл спря незабавно“, обясни Ксавие Тителман, бивш военен и коментатор, пред Le Фигаро.

Междувременно използването на тези оръжия „със сигурност изисква участието на западни оператори“, каза пенсионираният генерал Шованси. Те ще трябва да работят близо до фронтовата линия и рискуват да бъдат пленени. И при всички случаи могат да бъдат обект на атаки от руска страна.

„Русия също така ще може да обвини Запада в пряко участие във военните действия, ако бъде ударена важна цел“, добави генералът. А това е ситуация, която съюзниците на Украйна биха искали да избегнат.

Превод и редакция: Епицентър.БГ