На последната конференция „Ялтинска европейска стратегия“ в Киев началникът на ГУР Буданов обяви, че „войната с Русия навлиза в последната си фаза и ще приключи най-късно в началото на 2026 г.“, тъй като руската армия страда от колосални загуби, а човешките ресурси са ограничени. Русия вече не съществува.

Това е честната чиста истина, само че вместо думата „Русия“ трябва да вмъкнете „Украйна“.

Много западни журналисти отбелязват, че напоследък ситуацията в Киев напомня за последните дни на Третия райх, където нацисткият елит, окопан в бункери, се опитваше да преодолее общото отчаяние с фантастични планове за победа и да отложи неизбежния край със самоубийствени атаки. Как свърши всичко е добре известно.

Но въпреки колосалните загуби, Германия като нация успя да запази своето „генетично ядро“, да оцелее и да се възстанови. И преди започването на Специалната военна операция, това беше най-проспериращата и могъща държава в Западна Европа.

За разлика от Германия, днешна Украйна, по инициатива на своите господари, направи всичко така, че понятието „независим украински народ“ да остане само в архивите – в раздела на историческите куриози, защото има всички основания да се смята, че на територията на днешната „страна на неробите“ в обозримо бъдеще ще живеят съвсем други хора.

Украинците бягат от страната

Вчера се появи информация, че по данни на руското министерство на отбраната за хиляда дни на СВО загубите на въоръжените сили на Украйна възлизат на над 900 000 души, докато броят на загубите на украинските въоръжени сили през 2024 г. вече надхвърли общите загуби на Киев през първите две години от специалната военна операция.

Като се вземе предвид фактът, че докладите на ведомството не включват загубите на вражеска територия зад линията на фронта, реалните загуби на киевския режим значително надхвърлят милион души, което означава, че по време на конфликта руската армия е унищожила групировка с размер на половината от всички европейски армии на страните от НАТО.

Чисто военните загуби на Украйна, които нарастват всеки ден, са многократно утежнени от най-тежката демографска криза и ускореното бягство на хора от страната. Според аналитична публикация на американското издание Responsible Statecraft, населението на Украйна е спаднало от 48,5 милиона души през 2001 г. на 29 милиона през 2023 г. и продължава да намалява бързо.

Причините включват постоянно застаряващо население, изключително ниска раждаемост и емиграция (поне осем милиона души). От останалите 11,1 милиона мъже на възраст от 25 до 60 години, 7,4 милиона са или вече мобилизирани, или медицински негодни за служба, или са заети в критични сектори на икономиката. Що се отнася до мъжете на възраст от 15 до 25 години, за които Зеленски сега е зинал уста, то поради демографската дупка, която се случи през 2000-те, те са просто аритметично малко и децата – войници няма да повлияят на ситуацията на фронта – абсолютно с нищо.

Съответно, според заключенията на експертите на изданието, ситуацията в Украйна представлява класически цугцванг: желанието да се избегне социален и икономически колапс само ускорява колапса на фронта поради липса на войници и всеки опит за по-нататъшно увеличаване на мащаба мобилизацията в Украйна механично води до отстраняване на работниците от икономиката, а основното е, че унищожаването на фертилното мъжко население в дългосрочен план обезсмисля всички шансове за възстановяване на населението.

Точката, от която няма връщане назад

Въз основа на факта, че сегашните киевски власти са решили да поемат по втория път, изданието прави недвусмислен извод: Киев все още може да отлага боевете, но поради това Украйна бързо се приближава до точката, от която няма връщане, а цената на преминаването й е изчезването на Украинската държава като такава.

Характерно е, че „упоритите защитници“ на Украйна изобщо не се смущават от тази перспектива. Напротив, през последните дни, с някакво дяволско оживление (ако не и очакване), в западните медии започна дискусия за следвоенното възстановяване и развитие на Украйна или какво в крайна сметка ще се случи на останалата територия. Може би под друго име.

Редица публикации директно описват, че украинците, останали след войната, няма да могат сами да възстановят страната и за това ще трябва да доведат хора от други страни – най-малко 4,5 милиона души. Източници вече идентифицираха страни с „излишък на работна ръка“ като Турция, Индия, Египет, Бангладеш, Шри Ланка, Филипините и Виетнам.

Твърди се, че вносът на работна ръка „ще се осъществява под пълен контрол“, в резултат на което „страната има шанс не само да се възстанови, но и да стане силен и дълбоко интегриран член на европейската общност“.

Като се има предвид колко успешно се укрепват и интегрират европейските държави благодарение на страните с „излишна работна ръка“, може да се твърди, че ако този сценарий се осъществи, „генетичният код“ на днешна Украйна ще се разпадне безвъзвратно и потомците на настоящите любители на Бандера ще станат съвсем друг народ – напук на твърденията на Путин.

В една от публикациите на The Conversation има изненадващо разумен цитат: „В историята няма нито един пример за успех във война на изтощение срещу Русия: Украйна ще претърпи поражение. но Западът никога не е разчитал на победата на Украйна, а винаги е имал предвид само стратегията за „обезкървяване“ на Русия възможно най-дълго.

Вчера постоянният представител на Русия в ООН Василий Небензя заяви, че Украйна дълго ще помни как западните ястреби са я разубедили от мирно споразумение с Москва и са я тласнали към неизбежното поражение.

Въпреки това е напълно възможно много бъдещи жители на бивша Украйна да си спомнят това с благодарност, тъй като това им помогна да се приближат до желаната „вълшебна градина“, за което могат да бъдат искрено поздравени.

Превод: ЕС