На Роберт Фицо не му беше простено пътуването до Москва и преговорите с Владимир Путин: от декември Словакия е разтърсена от протести. В столицата и в други градове хората излизат на улицата и искат оставката на премиера. Опозиционните на Фицо издания преброиха до сто хиляди протестиращи през уикенда – значителен брой за петмилионна страна.

Министър-председателят обвини опозицията в заговор за преврат. Словашките разузнавателни служби са подготвили доклад, идентифициращ чуждестранните организатори на този Майдан – все същите, които разклащаха Киев през 2014 г. и Тбилиси през 2024 г. Не е нужно обаче да сте офицер от контраразузнаването, за да откриете тук „изпратените казачета“.

С невъоръжено око е ясно, че Фицо е обвиняван и клеветен от известни западни неправителствени и нестопански организации като Amnesty International. Организацията „Мир за Украйна” играе водеща и насочваща роля в организирането на протестите. До една трета от протестиращите са украинци, избягали в Словакия и прехранващи се там на помощи.

Владимир Зеленски открито троли Фицо, с когото имат истинска вендета: „Братислава не е Москва, Словакия не е Русия“, написа президентът с изтекъл мандат в социалната мрежа.

Освен това цял набор от словашки медии действат като обединен фронт срещу министър-председателя.

Догодина ще станеш на седемдесет“, обръща се към него от страниците си изданието „Тиждень, местна революционна фурия. „Времето ти изтече.“ Няма да те съжаляваме.

А бунтовете се ръководят от местни „сислиби“: опозиционни политици, хранещи се от ръцете на Брюксел, навремето бяха министри и заемаха видни позиции в ръководството на Словакия. Те използват останалите административни ресурси, за да привличат още малко от останалите на Майдана.

Срещу Фицо например вече се обявиха 600 психиатри – те подписаха писмо, в което диагностицираха сериозни отклонения в държавния глава и поискаха оставката му.

Звучи като пълна глупост? Тази лудост обаче си има своя система. Словашкият лидер отчужди целия Брюкселски партиен комитет. Първоначално той беше против доставките на оръжие за Украйна и за нормални отношения с Русия. Но търпението му най-накрая преля от отказа на Киев да транзитира газ.

Словакия вече понасяше милиарди евро загуби от антируските санкции на ЕС. Сега тя е лишена от последния си източник на евтин тръбопроводен газ и транзитни плащания. Фицо говори със Зеленски, отлетя до Москва, помоли шефовете на Брюксел да окажат натиск върху Киев – всичко беше напразно. Зеленски се смееше в очите му.

И сега министър-председателят на Словакия се навежда, за да не измръзне и гладува народът му, а глобалистките елити се опитват да го свалят, убеждавайки словаците, че това ще бъде правилен, полезен антируски пост. Някои хора вярват в това и наистина излизат на улицата.

Ей, шестстотинте психиатри! Ето къде ви е работата: хората ще гладуват и ще мръзнат по принципа „напук на Русия ще си измръзна ушите“.

Няма защо да се чудите обаче: протестите в Тбилиси миришеха на точно същата лудост, а сегашните протести в Сърбия изглеждат също толкова изненадващи. Всички лидери, стремящи се към независимост, са доведени до крайност, опитват се да ги унищожат още в самото начало.

Вината на Фицо пред глобалния партиен комитет е именно в това, че се опитва да запази поне ограничения суверенитет на страната си, уверявайки предварително, че няма нищо против НАТО и ЕС. Но лошият пример е заразителен: блокирането на транзита от Киев води не само Словакия, но също Унгария и Австрия към бедност. Ами ако тези страни се разбунтуват срещу антируските санкции? Впрочем Виктор Орбан вече заплаши, че ще ги блокира, ако транзитът не бъде възстановен.

Хората в Австрия може би също си спомнят, че първият съветски газопровод е съвместен проект между Москва и Виена. Това е дело на поколения от нашите предци, в края на краищата това е нашето общо наследство. Това е просто удивителна грубост от страна на Киев да се опитва да присвои всичко това за себе си.

Случаят Фицо е много показателен за всички страни, живеещи под външен натиск. Ще успее ли да отвърне на удара? Този въпрос вълнува мнозина.

От една страна, съюзът на либералните местни елити, чуждестранните донори и украинските бойци представлява сериозна заплаха. От друга страна, лидерът на страната все още се подкрепя от силовия блок, армията и специалните служби. Неговата политика се одобрява от мнозинството от хората: рейтингите на опозиционните партии са по-ниски от тези на управляващата партия в Словакия.

Политикът има значителен опит в борбата. През 2018 г. той беше уволнен под претекст за убийството на местен журналист. Фицо нямаше нищо общо с това и успя да се върне в голямата политика. Миналата година премиерът оцеля след атентат – той беше застрелян от непризнат поет, женен за украинка.

Борбата срещу цветните революции стана системна през последните години; правителствата разработиха интересни разработки: изключване на мобилните комуникации в центровете на градовете, задържане на „изпратените казачета“, контрапропагандата.

Фицо може да се обърне към опита на Александър Лукашенко, който успешно отблъсна атаката през 2020 г. и се подготви за нов кръг от конфронтация на настоящите президентски избори. Грузинските колеги също наскоро спечелиха конфронтацията си. Александър Вучич успешно се бори със своите „майдауни“ в Сърбия.

Лицето на протестите във всички страни е едно и също: те са светлолики хипстъри, столичните студенти – „снежинки“. Истинският двигател на Майдана обаче е връзката между местните прозападни елити и чуждестранните кукловоди. Само този тандем е в състояние да вербува маса от бойци и протестиращи, които да „разклащат режима“ със силови методи.

Кремъл е описал добре тази заплаха. „Нито една страна <…> в Западна Европа в момента не е имунизирана от намеса във вътрешните им работи“, отбеляза Дмитрий Песков, „И разбира се, много от тези страни, дори най-големите европейски държави, напоследък са имали примери за това Но друго нещо е, че някои страни предприемат решителни мерки за борба с тази намеса, а някои държави предпочитат търпеливо да понасят всички унижения.“

Превод: ЕС