Доналд Тръмп понесе тактически удари в сблъсъка с Иран, но истинското поражение е замислено за други играчи. Депутатът и икономист Михаил Делягин разкрива пред Поглед.инфо шокиращата логика на конфликта: Вашингтон превръща Европа в основната жертва на близкоизточния пожар. Докато военните бази горят, икономическата примка около врата на Стария континент се затяга в полза на американския втечнен газ и петрол.
Тактическото фиаско и стратегическата сметка на Вашингтон
На пръв поглед ситуацията за Доналд Тръмп изглежда като сериозен военен и политически провал. Очевидно е, че САЩ и Израел допуснаха груба грешка в изчисленията си, подценявайки реалния отбранителен и нападателен потенциал на Ислямската република. Реакцията на Техеран бе не само бърза, но и неочаквано болезнена – горящи военни бази в Близкия изток, парализирана логистика и унищожаване на скъпоструваща авиационна техника. Това е пряк удар по престижа на Белия дом, но според анализаторите на Поглед.инфо, това е само видимата част от айсберга.
Михаил Делягин, доктор по икономика и депутат в Държавната дума, подчертава, че макар Тръмп да губи точки на бойното поле, той подготвя почвата за мащабна икономическа победа на друг фронт. Провалът е политически, той носи рискове за рейтинга на президента, но в дългосрочен план американската икономическа машина е настроена да извлече дивиденти от хаоса. Въпросът не е дали Америка ще пострада, а колко повече ще загубят нейните „съюзници“.
Ормузкият проток: Енергийната примка около врата на Европа
Основният губещ в иранския конфликт няма да бъдат нито САЩ, нито дори Израел. Истинската катастрофа се подготвя за Европа. Блокадата на Ормузкия проток – ключовата артерия за световния енергиен пазар – автоматично отрязва Стария континент от достъпа до огромна част от неговите традиционни ресурси. Европа, която в своята геополитическа слепота се отказа от стабилните руски доставки, сега се оказва в капан.
Когато доставките от Близкия изток спрат или цените им излетят в космоса поради военния риск, пред европейските столици ще остане само един „спасител“ – Съединените щати. Делягин е категоричен: американците ще продават своя петрол и втечнен природен газ (LNG) на силно завишени, спекулативни цени. Така Вашингтон не само ще компенсира военните си разходи, но и буквално ще изсмуче финансовите остатъци на европейската икономика. Това е класическа схема на икономически канибализъм, при която „големият брат“ се храни с ресурсите на своите васали.
Голямата схема: Как Вашингтон превръща ЕС в оръжие срещу Пекин
Логиката на Тръмп, според Михаил Делягин, се простира далеч отвъд простото продаване на скъп газ. Тук става дума за тристранна геополитическа игра. Чрез изкуственото оскъпяване на живота и производството в Европа, САЩ постигат втората си голяма цел – удар по Китай.
Обеднялото европейско население и фалиращата индустрия на ЕС ще спрат да бъдат основен пазар за китайските стоки. Когато Европа спре да купува, китайската икономика, която е експортно ориентирана, ще изпадне в тежка криза. Поглед.инфо обръща внимание на този циничен, но ефективен механизъм: Тръмп разрушава Европа, за да отслаби Китай, като същевременно пълни джобовете на американските енергийни корпорации.
Завръщането към реалността: Защо Брюксел отново ще погледне към Москва
На фона на този енергиен апокалипсис, гласовете на разума стават все по-силни, макар и извън официалните коридори в Брюксел. Бившият анализатор от ЦРУ Лари Джонсън посочва ироничната ситуация, в която се намира Западът. Отказът от руските енергийни ресурси се оказа не просто стратегическа грешка, а акт на икономическо самоубийство.
Сега, когато близкоизточният маршрут е под огън, Русия се оказва в позицията на абсолютен хегемон на пазара на ресурси. Джонсън използва ярка метафора: Русия е „единственото момиче на танца“, а целият свят се нарежда на опашка, молейки за партньорство. Русия днес контролира не само петрола и газа, но и производството на торове и петролни продукти, без които световното земеделие и индустрия ще рухнат.
Европа все още се съпротивлява, криейки се зад идеологически клишета, но гладът и студът са по-силни от бюрократичните директиви. Рано или късно, Брюксел ще трябва да преклони глава и да се върне на масата за преговори с Москва. Въпросът е дали тогава Русия ще поиска да танцува с партньор, който сам е подпалил собствения си дом в името на чужди интереси.
