Категория: wow-свят

Новата премиерка на Великобритания Лиз Тръс обяви днес, че правителството й ще отмени забраната за добив на шистов газ чрез фракинг (хидравлично разбиване на глини), наложена през 2019 г. от съображения за сеизмична безопасност, съобщиха британски медии.

Първата задача на кабинета е да обуздае цените на енергията на вътрешния пазар за домакинствата и бизнеса, за да смекчи кризата с нарастващите разходи за живот. Двугодишната „гаранция за цените на енергията“ означава, че сметките на средностатистическо домакинство няма да надвишават 2500 лири (2872 долара) годишно за отопление и електричество, каза Тръс пред парламента. 
     
Сметките трябваше да скочат до 3500 лири (4000 д.) годишно от октомври, или тройно в сравнение с миналогодишните суми, припомня Асошиейтед прес, цитирана от БТА. Лиз Тръс заяви също така, че ще одобри още петролни сондажи в Северно море и ще издаде 130 лиценза, включително и за добив на шистов газ.
         
За бизнеса и обществените институции като болници се предвижда замразяване на цените на енергията за  шест месеца.

Според правителството мерките ще забавят темпа на инфлацията с 4 до 5 процентни пункта. Инфлацията в страната достигна 10,1 процента през юли, като се прогнозираше ускоряване до 13 процента преди края на годината. 
 
Тръс отхвърли призивите на опозицията за налагане на данък върху свръхпечалбите на петролните компании.

Таванът за цените ще бъде финансиран от хазната и чрез кредитиране. Според опозиционната Лейбъристка партия това означава, че британските данъкоплатци ще трябва да подкрепят програмата от джоба си. Икономисти изчисляват, че новите мерки ще струват поне 100 млрд. лири, които ще се добавят към държавния дълг на страната.

Източник: segabg.com

САЩ са одобрили допълнителни 2 милиарда долара заеми и грантове за Украйна и нейни съседни страни, с които да се купи американско военно снаряжение.

Новата помощ е в допълнение към 675-те милиона долара директна помощ за Украйна, обявена от американския министър на отбраната Лойд Остин по-рано днес на конференция в Германия.

„Войната е в пореден важен етап. Руските сили продължават да бомбардират жестоко украинските градове и цивилни, но украинските сили започнаха своята контраофанзива на юг“, заяви американският министър на отбраната Лойд Остин.

Държавният секретар Антъни Блинкън е информирал Конгреса, че двата милиарда са за „подпомагане на сигурността на Украйна и 18 нейни съседни страни, включително много съюзници на НАТО, както и други регионални партньори, които са най-застрашени от бъдеща руска агресия“.

Междувременно продължава контраофанзивата на Украйна за възвръщането на територии в южната и източната част на страната.

Не престава и обстрелът край Запорожката атомна електроцентрала, за който взаимно се обвиняват Киев и Москва.

Полша се присъедини към инициативата на Балтийските държави за ограничаване на достъпа до Европейския съюз за руски граждани.

Източник: БНР

Опитите на Запада да отслаби Русия не се увенчаха с успех, въпреки въвеждането на 11 000 санкции. Това заяви в четвъртък унгарският премиер Виктор Орбан. Текстът на речта му беше публикуван от Унгарската телеграфна агенция, съобщава ТАСС.

„В момента има 11 000 санкции срещу Русия, но войната продължава и опитите да се отслабят руснаците не са успешни“, каза той, отбелязвайки, че „високата инфлация, недостигът на енергия, причинени от санкциите, могат да поставят Европа на колене“.

Орбан подчерта, че Унгария „ще има достатъчно газ“ през зимата и затова няма нужда да спира производството в унгарските заводи. „Има достатъчно енергия за всички и всеки, който иска да инвестира и да произвежда, може да дойде и да инвестира тук“, добави той.

Новият премиер на Великобритания Лиз Тръс обяви, че правителството ѝ ще ограничи цените на енергията на вътрешния пазар за домакинствата и бизнеса, за да смекчи кризата с нарастващите разходи за живот, предадоха световните агенции. 

Двугодишната „гаранция за цените на енергията“ означава, че сметките на средностатистическо домакинство няма да надвишават 2500 лири (2872 долара) годишно за отопление и електричество, каза Тръс пред парламента. 
     
Сметките трябваше да скочат до 3500 лири (4000 додала) годишно от октомври или три пъти миналогодишните суми, припомня Асошиейтед прес.

Правителството все още не е посочило колко ще струва тази мярка. За бизнеса се предвижда замразяване на цените на енергията за период от шест месеца.

Източник: БТА

Блинкън посети Украйна веднъж вече през април заедно с американския министър на отбраната Лойд Остин и се срещна с президента Володимир Зеленски.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън пристигна в украинската столица Киев на изненадваща визита, съобщи украинската държавна агенция УНИАН. Потвърди го и руската „Известия“.

УНИАН се позовават на „информирани източници в дипломатическите кръгове“.

Посещението на Блинкън не беше предварително оповестено. Визитата му сега цели да демонстрира поддръжката за Украйна от американска страна. Очаква се Блинкън да проведе различни срещи с висши държавници.

Планира се американският държавен секретар да обсъди с властите в Киев най-вече военната помощ от САЩ за Украйна, а днес по-рано стана известно, че ще има нов транш.

САЩ ще доставят на нападнатата от Русия Украйна нова военна помощ на стойност 675 милиона долара, обяви днес американският министър на отбраната Лойд Остин, предаде АФП.

„Днес отчитаме видимия успех на нашите общи усилия на бойното поле“, заяви Остин преди откриването на нова среща на съюзниците на Украйна в американската военновъздушна база „Рамщайн“, Германия, цитира го БТА.

Президентът Джо Байдън вече е утвърдил новата военна помощ за Киев, допълва още Остин, информира УНИАН.

САЩ одобриха допълнителната военна помощ след среща между военните министри на отбраната на двете страни.

След срещата Остин отбеляза, че в новия пакет военна помощ се планира Украйна да получи голямо количество снаряди GMLRS за HIMARS, които могат да поразяват цели на разстояние до 80 километра. Също така в новия пакет влизат гаубици 105-и калибър, артилерийски снарди, високоскоростни противорадиолокационни ракети, автомобили Humvee, бронирани линейки, противотанкови системи, стрелково оръжие и друга помощ, съобщава още УНИАН.

Кой е най-големият интернет хакер в света? Вчера Китайският национален център за спешно реагиране на компютърни вируси и антивирусната компания „Циху360“ поотделно публикуваха доклади за разследванията си относно задграничната кибератака срещу Северозападния политехнически университет, предава „Радио Китай“.

Снимка: Китайска медийна група

Докладите разкриха, че Службата за специализирани операции за достъп (Tailored Access Operations), която е отделът за събиране на разузнавателна киберинформация на Агенцията за национална сигурност на САЩ, е използвала 41 вида специализирани оръжия за мрежова атака и е осъществила хиляди атаки срещу Северозападния политехнически университет.

В резултат на атаките са били откраднати ключови технически данни. Разследването установи също, че през годините Службата е извършвала тайни хакерски атаки срещу китайски водещи компании, правителствени структури, университети и научни институти, контролирала е мрежови оборудвания и е заподозряна в кражбата на изключително важни данни. Същевременно Службата провежда безразборно подслушване на потребителите на мобилни телефони в Китай, незаконно присвоява текстовете на кратките съобщения и GPS позициониращи данни.

Представените доказателства в двата доклада са ясни и изчерпателни. Те включват 13 лица в САЩ, които доказано са извършвали кибератаки срещу Китай, и повече от 60 договора и 170 електронни документа, подписани с американските телекомуникационни оператори, с цел изграждане на благоприятна среда за мрежови атаки.

Според публично оповестената информация американската черна ръка за подслушване се простира не само върху Китай, но върху целия свят, дори и техните съюзници. През юни миналата година Датската радиотелевизионна корпорация публикува специален репортаж, който разкрива, че Агенцията за националната сигурност на Съединените щати е получила необработени данни за достъп до интернет информация в страната чрез Датската разузнавателна агенция, за да наблюдава европейските политици, в това число и Ангела Меркел. Германският седмичник „Шпигел“ съобщи, че повече от 500 милиона германски мобилни и интернет данни са откраднати от Агенцията за националната сигурност на САЩ.

Голямо количество доказателства показват, че Съединените щати са истинската империя на хакерството, наблюдението и кражбата на лични данни. Всички миролюбиви държави в света трябва да предприемат действия, с които да се противопоставят решително на киберхегемонията на САЩ и да възстановят чистотата на глобалната мрежа.

Източник: „24 часа“

Гръцкият външен министър Никос Дендиас изпрати писма до ръководителя на европейската дипломация Жозеп Борел и генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, в които предупреди за заплахата от сериозен конфликт с Турция, съобщава електронното издание на в. „Катимерини“.

В писмата, чиито копия бяха видени в сряда от Асошиейтед прес, гръцкият външен министър Никос Дендиас каза, че поведението на историческия регионален съперник на страната му – и съюзник в НАТО – трябва да бъде осъдено от трите органа.

„Като не го направим навреме или като подценим сериозността на въпроса, рискуваме отново да станем свидетели на ситуация, подобна на тази, която в момента се развива в друга част на нашия континент“, написа той, намеквайки за войната в Украйна. „Това е нещо, което никой от нас наистина не би искал да види.“

Писмата от понеделник и вторник идват в ниска точка в отношенията между двете съседки, които са разделени от вековна вражда и съвременни спорове, включително границите на Егейско море и имиграцията. Гърция и Турция бяха близо до война три пъти през последния половин век.

Във вторник президентът на Турция повтори слабо завоалирана заплаха за нахлуване, отправена през уикенда. Атина отговори, че е готова да защитава суверенитета си.

В писмата до генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, ръководителя на външната политика на ЕС Жозеп Борел и ръководителя на ООН Антонио Гутериш, Атина цитира препратките на Ердоган към гръцката „окупация“ на островите в Егейско море, които са били част от Гърция от десетилетия, и към гръцкия народ като „подъл“.

„Турското ръководство очевидно е избрало да представи бъдещата агресия като вече подготвена и, което е по-важно, като оправдано действие“, каза той. „Освен ако не бъде видяно в истинските си измерения и не бъде разгледано правилно от международната общност, това турско отношение рискува да дестабилизира нашия по-широк регион и да причини последици, чиято сериозност е трудно да се оцени.“

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган каза във вторник, че Турция може „да дойде внезапно една нощ“ в отговор на предполагаемите гръцки заплахи, което предполага, че турска атака не може да бъде изключена.

Анкара твърди, че Гърция нарушава международни споразумения, като поддържа военно присъствие на острови близо до бреговата линия на Турция в Егейско море. Той също така обвини гръцката противовъздушна отбрана, че е нападнала турски изтребители по време на учения на НАТО над източното Средиземноморие.

Гърция твърди, че трябва да защитава източните си острови – включително горещите туристически точки Родос и Кос, които са много по-близо до Турция, отколкото до континенталната част на Гърция – срещу своя по-голям и по-силен във военно отношение съсед.

Гърция почти всеки ден изстрелва изтребители, за да идентифицира и прихваща турски военни самолети и често избухват симулирани битки, които доведоха до няколко смъртни случая през последните десетилетия.

„Отношението на Турция е дестабилизиращ фактор за единството и сплотеността на НАТО, отслабвайки южния фланг на Алианса в момент на криза“, пише Дендиас до Столтенберг.

И Гърция, и Турция са изправени пред решаващи избори догодина.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган пристигна снощи на посещение в Хърватия, съобщават местните медии. Неговият самолет кацна на загребското летище и под охраната на голям полицейски ескорт турският президент бе откаран до хотел „Шератон“, в който ще отседне по време на пребиваването си в страната.

Най-малко 50 коли съставляваха колоната на полицията, която съпровождаше автомобила с турския президент, отбелязва белградският вестник „Политика“.

Днес сутринта е предвидена среща на турския президент Ердоган с хърватския президент Зоран Миланович. След това Ердоган ще замине за град Сисак, където заедно с хърватското държавно ръководство ще открие нова джамия и Ислямски център, а по-късно ще се върне в Загреб. За 16 часа е предвидена среща на турския президент с хърватския премиер Андрей Пленкович, а в 17,30 ., заедно с президента Миланович, Ердоган ще се обърне към участниците в хърватско-турски бизнес форум.

По време на визитата е предвидено подписването на няколко междудържавни споразумения, сред които Меморандум за разбирателство между министерствата на вътрешните работи на двете страни.

Заради визитата на Ердоган днес центърът на Загреб е напълно блокиран от полиция, отбелязва порталът Индекс.

Западни издания обръщат внимание на вчерашните изявления на руския президент Владимир Путин на Далекоизточния икономически форум във Владивосток и на новината, че той ще се срещне следващата седмица с китайския лидер Си Цзинпин.

Британският в. „Таймс“ се фокусира върху думите на Путин, че войната в Украйна само ще засили Русия и че опитите на Запада да накаже Москва икономически са „глупави“ и неефективни. Лондонското издание отделя специално внимание и на думите на руския лидер, че страната му не е загубила нищо от конфликта в Украйна.

Лондонският в. „Дейли телеграф“ също се спира на изявлението на Путин, че Русия не е загубила нищо от войната в Украйна. Британският всекидневник отбелязва и заплахата на руския лидер, че страната му може да се изтегли от споразумението за гарантиране на износ на зърно през черноморските пристанища на Украйна.

Руският президент, който е принуден да се справя с безпрецедентните икономически санкции срещу Москва, заяви вчера във Владивосток, че Западът няма да успее да изолира Русия, отбелязва британският вестник. Путин, който на моменти изглеждаше развълнуван, каза също така, че Русия „не е загубила нищо“ заради войната в Украйна.

Владимир Путин ще се срещне с китайския лидер Си Цзинпин за първи път от руското нахлуване в Украйна, съобщава още „Дейли телеграф“. Путин и Си се видяха за последно през февруари на зимната олимпиада в Пекин, няколко седмици преди руският президент да нареди на войските си да нахлуят в Украйна. Срещата на Путин и Си в Узбекистан следващата седмица ще е първата поява в чужбина на китайския лидер от началото на коронавирусната пандемия, отбелязва британското издание.

По време на участието си в Далекоизточния икономически форум Путин коментира и процедурата по избиране за премиер на новата британска лидерка Лиз Тръс.  В. „Индипендънт“ обръща внимание на изявленията му по този въпрос.

Руският лидер разкритикува начина, по който Тръс е била определена за премиер и заяви, че този начин „далеч не е демократичен“. Това бе първият коментар на Путин във връзка с идването на власт на Лиз Тръс, която стана премиер във вторник, след като бе избрана от членовете на британската Консервативна партия за неин лидер, пише „Индипендънт“. С думите си Путин намекна, че Тръс не е избрана от всички британци, а само от членовете на Консервативната партия, отбелязва всекидневникът. По всяка вероятност тези критики на руския лидер във връзка с британската демокрация няма да бъдат взети под внимание от новата министър-председателка, особено предвид факта, че Путин е президент на Русия от 2000 г., с изключение на четиригодишната пауза от 2008 до 2012 г., когато беше премиер, изтъква британското издание.

Британският в. „Гардиън“ обръща внимание, че на Далекоизточния икономически форум във Владивосток единствено Мианма и Армения бяха представени от най-висшите си държавни ръководители. Макар форумът да бе лишен от грандиозност, той бе белязан от гръмките изявления на Путин, който повтори стари мотиви, като например, че е дошъл краят на хегемонията на САЩ и че суверенитетът е от ключово значение, отбелязва британският всекидневник.

По време на вчерашното си участие в Далекоизточния форум Путин разкритикува Запада и в същото време изтъкна важността на стратегическото партньорство с Китай, укрепено от войната в Украйна, пише в. „Фигаро“.

Руският лидер сподели визията си за един „многополюсен свят“, в центъра на който е Русия и който е решително ориентиран към Азиатско-Тихоокеанския регион, регион, който, по думите на Путин, „е приятелски настроен и играе все по-важна роля“, отбелязва френското издание.

Началникът на генералния щаб на украинските въоръжени сили Валерий Залужни призна, че Киев е отговорен за поредицата удари, нанесени през август, срещу руски бази на анексирания Кримски полуостров, включително за серията от взривове във военновъздушната база „Саки“. Той заяви, че подобен тип операции ще продължат, предадоха Ройтерс и Франс прес.

В статия, написана заедно с депутата и първи заместник-председател на комисията по отбрана във Върховната Рада Михайло Забродски, Залужни казва, че ударите са били извършени с ракети, но не дава повече подробности. „Става дума за поредица от успешни ракетни удари срещу кримските авиобази на противника, преди всичко срещу летище „Саки“, пише в статията, публикувана от държавната информационна агенция Укринформ.

В началото на август това руско летище в Крим беше разтърсено от експлозии, отнели живота на един човек и ранили още петима, при което бяха унищожени боеприпаси за руската военна авиация. По-късно Украйна съобщи, че в авиобазата са били унищожени 9 самолети на противника.

Досега Украйна само намекваше за участието си в този удар в Крим. Високопоставен служител, поискал да остане анонимен, каза пред Ройтерс, че взривовете във военновъздушната база „Саки“ са дело на украински саботьори. Киев досега не беше поел официално отговорност и за друг удар – от 16 август, срещу склад с боеприпаси в Джанкой, в северната част на Крим, за който руските власти хвърлиха вината върху диверсанти.

„Задачата на украинските въоръжени сили през 2023 г.“ е да продължат да „пренасят бойните действия“ към Кримския полуостров, където Русия е разположила „значителни военни подразделения“ за своята инвазия, пише в статията.

Началникът на украинския генерален щаб, който рядко говори пред медиите, призова Запада да изпрати на Украйна още оръжия с голям обсег.  Радиусът на действие на руските крилати ракети достига 2000 км, а на украинските не надвишава 100 км, уточнява Залужни и допълва, че искането на далекобойните оръжия е, “ за да може руснаците да усещат повече войната“.

Залужни и Забродски подчертават, че съюзническата помощ ще е „материалната основа на украинската съпротива“ и през 2023 г. Неразбирането от световната общественост на действителните мащаби на конфликта – сирени за въздушна тревога, ракетно бомбени удари по градовете, форсиране на реки и танкови пробиви, които остават за болшинството просто призрачна реалност от световните войни от миналия век, влияят на скоростта и обемите на доставяното оръжие.

Днес във военната база Рамщайн заседава групата за координация на военната помощ за Украйна.