Категория: wow-свят

  • ТАСС: Украйна струпва въоръжени сили, наемници и специални части в Запорожие

    ТАСС: Украйна струпва въоръжени сили, наемници и специални части в Запорожие

    Военни, говорещи английски и полски, присъстват от страна на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) на линията на съприкосновение в района на Запорожие. Това каза председателят на движението „Ние сме заедно с Русия“ Владимир Рогов, предава ТАСС.

    „Мога да кажа със сигурност, че в момента има англоговорящи хора на Запорожката линия на съприкосновение, има хора, които използват полски език“, каза той в ефира на телевизионния канал Solovyov Live TV.

    „Никога не е имало такова съсредоточаване на подразделения на украинските въоръжени сили, включително наемници и специални сили, на линията на съприкосновение в Запорожие“, добави Рогов.

    По-рано Рогов предупреди, че украинските въоръжени сили местят тежка техника към линията на съприкосновение. По думите му се наблюдава движение по-специално на гаубици М777, реактивни системи за залпов огън HIMARS, Ураган и Град. В същото време, както отбеляза Рогов, не се планира евакуация на хора от населени места, разположени в близост до линията на съприкосновение, ситуацията там е под контрол.

    Източник: „Труд“

  • Балкански държави са поискали от Ердоган да помоли Путин да не спира газа през зимата

    Балкански държави са поискали от Ердоган да помоли Путин да не спира газа през зимата

    Балкански държави са поискали от президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган да помоли руския лидер Владимир Путин да не спира доставките на газ през зимата, съобщава турският новинарски сайт Сон дакика. Това е казал министърът на земеделието и горите Вахит Киришджи, който придружаваше президента Реджеп Тайип Ердоган по време на посещението му в страни на Балканите миналата седмица.

    Западните страни последователно обявиха санкции срещу Русия, която нахлу в Украйна на 24 февруари и води тази война вече месеци наред. В отговор на продължаващите санкции Путин спря доставките на природен газ към европейските страни, напомня сайтът.

    Киришджи говори по време на събитие за честването на 101-вата годишнина от победата при Сакаря, състояло се вчера в Полатлъ, Анкара.

    „Първо посетихме Босна и Херцеговина, след това Сърбия и Хърватия. Изречението, изразено от президентите и министър-председателите на трите държави, както и от нашите събеседници министри, беше следното: „Следващата седмица (сегашната седмица, бел.ред.) ще бъдете на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество. Моля Ви говорете с Путин там. Имате добри отношения и с президента на Азербайджан Илхам Алиев, моля, помолете ги да не намаляват през зимния сезон течните горива и газа, който доставят“.

    Президентът Реджеп Тайип Ердоган направи обиколка в Босна и Херцеговина, Сърбия и Хърватия на 6,7 и 8 септември по покана на своите колеги. След официалните посещения Ердоган заяви, че те са били осъществени в критичен период от гледна точка на регионалните събития.

  • Лоши новини за купувачите на нови автомобили в Европа

    Лоши новини за купувачите на нови автомобили в Европа

    Всеки, който планира да си купи нова кола в сегашния период на икономическа несигурност, трябва да се подготви за непредвидени разходи, прогнозират авторите на проучване, направено под ръководството на германския автомобилен експерт Фердинанд Дюденхофер.

    Немалко потенциални купувачи са били информирани, че трябва да са готови да платят повече за новите автомобили, които възнамеряват да закупят, пише ДПА.

    „Фиат“ (Fiat) и Бе Ем Ве (BMW), например, спряха продажбите на евтини базови варианти на популярните си модели“, разкрива Дюденхофер.

    „Най-продаваният модел на „Мерцедес-Бенц“ (Mercedes-Benz) – GLS SUV, междувременно поскъпна с 10 процента“, допълва автомобилният експерт.

    В същото време европейски автомобилостроители премахват всяка възможна отстъпка, от която купувачите на нови коли можеха да се възползват при покупка онлайн. Повишиха се и цените, които плащат ползвателите на нови автомобили, взети на лизинг.

    Много автомобилни компании влагат повече ресурси в производството на луксозни коли, тъй като маржовете на печалба при продажбата им са по-големи в сравнение с тези при компактните модели.

    По време на кризата с доставките на електронни чипове редица компании решиха да вложат по-голяма част от ограничените количества компоненти, с които разполагат, в производството на луксозни автомобили, защото „от тях се правят добри пари“, отбелязва ДПА.

    „За момента, производителите все още могат да изпълнят многбройните поръчки за по-малки и по-евтини коли, които са получили. Но тази картина скоро ще се промени, ако в допълнение към нарастващите цени на автомобилите, нараснат и лихвите по кредитите, а с тях и рискът от повишаване на необслужваните потребителски заеми“, смята експертът Фердинанд Дюденхофер.

    В много европейски страни е отчетено значително поскъпване на новите коли с двигатели с вътрешно горене, пише изданието motor1.com.

    В Германия, Италия, Франция, Нидерландия, Италия, Обединеното кралство и Норвегия средната цена на нов автомобил с двигател с вътрешно горене през 2015 г. е 35 500 евро. През тази година, по данни до юни, средната продажна цена на дребно на тези коли достига 44 101 евро.

    Още по-скъпо излиза да си купите нов електромобил. Най-общо, средната цена на новите електрически модели в Европа е 55 821 евро.

    Колко струват новите коли в САЩ?

    Ситуацията на пазара на нови автомобили е твърде сложна, особено в Европа и в САЩ, отбелязва motor1.com.

    Проучване на консултантската компания „Джейто дайнамикс“ (Jato Dynamics), специализирана в сферата на автомобилната промишленост, сочи, че средната цена на дребно на новите коли с двигатели с вътрешно горене е скочила с 14 процента в САЩ между 2015 и 2022 г., без да бъдат отчитани отстъпки, промоции и държавни субсидии.

    Тя се е повишила от 39 143 долара през 2015 г. до 44 641 долара (43 852 евро) през тази година. Това е увеличение от над 5000 долара само за 7 години.

    Още по-скъпи са електрическите автомобили в САЩ. Средната им цена е 63 864 долара (62 736 евро).

    Поради повишаващите се цени на новите коли и пикапи, някои от собствениците им зад Океана все повече задлъжняват, информира Ройтерс. Средният заем за покупката на ново моторно превозно средство в САЩ е достигнал рекордните 40 290 долара (39 578 евро) през второто тримесечие на годината, обяви миналата седмица компанията за анализи и данни в сферата на кредитирането „Експириън“ (Experian). Средната месечна вноска по заем за покупката на нов автомобил нараства през второто тримесечие на тази година с близо 15 процента на годишна основа до 667 долара, се посочва в най-новия доклад на „Експириън“ за финансирането на автомобилния пазар в САЩ.

    Как се отразяват по-високите цени на продажбите на нови автомобили?

    Продажбите на нови автомобили в ЕС са намалели с 14 на сто през първата половина на 2022 г. в сравнение със същия период на 2021 г., съобщи през юли Европейската асоциация на автомобилостроителите (ACEA), цитирана от Франс прес. През първите 6 месеца на тази година са продадени около 4,6 милиона нови превозни средства, като големите пазари отчитат двуцифрен спад, най-вече заради продължаващия недостиг на микрочипове.

    Най-отчетливо е понижението в Италия – 22,7 процента, следвана от Франция – 16,3 процента, Германия – 11 процента, и Испания – 10,7 процента. Подобен е и спадът на британския автомобилен пазар – 11,9 на сто.

    Продажбите в България обаче са се увеличили с 13,3 процента в сравнение със същия период на миналата година, показват данните на ACEA. Между януари и юни у нас са регистрирани 14 639 нови коли при 12 926 през първите 6 месеца на 2021 г. Данните само за юни обаче показват намаление с 1,2 на сто на продажбите на нови автомобили в България в сравнение със същия месец на миналата година.

    България е на последно място сред страните от ЕС по брой на продадените нови коли на човек от населението през 2021 г., по данни на ACEA. На 1000 души от населението се падат по 4 нови автомобила, закупени през миналата година.

  • Учение на НАТО започна край западните брегове на Турция

    Учение на НАТО започна край западните брегове на Турция

    Въпреки напрежението в отношенията си и Турция, и Гърция участват в голямото военноморско учение на НАТО, което започна край западните брегове на Турция и ще продължи до 22 септември, съобщи Асошиейтед прес.

    В учението „Дайнамик Маринър – Мави Балина 22“ (Dynamic Mariner-Mavi Balina 22) участват сили от общо 12 страни-членки на Северноатлантическия алианс. Учението започна във вторник във военноморската база „Аксаз“ близо до курорта Мармарис. В него участват 50 кораба, 5 подводници, 5 самолета и 1500 морски пехотинци и друг персонал, предаде БТА.

    Зам.-командирът на обединеното военноморско командване на НАТО, френският вицеадмирал Дидие Пиатон, каза, че тази година в учението участват повече ресурси, отколкото през предишните години, което допринася за увеличената оперативна съвместимост и за укрепване на бойната готовност. „Продължаваме да работим в тясно сътрудничество с Турция и останалите съюзници и партньори за възпиране на агресията и защита на Алианса“, заяви Пиатон.

  • Около 100 са жертвите на сблъсъците между Азербайджан и Армения

    Около 100 са жертвите на сблъсъците между Азербайджан и Армения

    Армения и Азербайджан съобщиха за близо 100 убити военни във вторник в най-сериозните боеве след войната от 2020 г. за оспорвания регион Нагорни Карабах, предаде АФП.

    Предишната вълна сражения заради населения с арменци анклав приключи с крехко примирие с посредник в лицето на Русия.

    Но вчера министерството на отбраната в Баку съобщи, че „50 азербайджански военни са загинали в резултат на провокирана от Армения мащабна провокация“. Малко преди това Ереван съобщи за смъртта на поне 49 свои войници.

    Азербайджан обвини Армения в нарушаване на примирието след нощ на сблъсъци, които подновиха опасенията за още един пълномащабен конфликт между историческите врагове.

    Русия обяви, че е постигнато примирие между враждуващите страни, което доведе до сравнително спокойствие, но Азербайджан по-късно обвини арменските сили в „интензивно“ нарушаване на споразумението.

    Армения призова световните лидери за помощ след разразяването на нови боеве, обвинявайки Азербайджан в опит да навлезе и напредне на нейна територия.

    Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън призова вчера лидерите на Азербайджан и Армения да постигнат мирно решение и предупреди, че САЩ ще „окажат натиск за незабавно спиране на боевете и за мирно споразумение между Армения и Азербайджан“.

    Руски медии съобщиха, че снощи около стотина души са се събрали на протест в Ереван с искане за оставката на премиера Никол Пашинян заради ескалацията на напрежението.

  • Шефът на ООН зове за солидарност и сътрудничество за спасяването на света

    Шефът на ООН зове за солидарност и сътрудничество за спасяването на света

    Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призова за солидарност и сътрудничество за спасяване на „света, който е в опасност“ при откриването на 77-ата сесия на Общото събрание на ООН.

    „Изправени сме пред един застрашен свят в работата ни за утвърждаване на мира, правата на човека и устойчивото развитие“, заяви Гутериш, като посочи конфликтите и изменението на климата, „счупената глобална финансова система“, бедността, неравенството, глада и разделенията.

    „Решаването на общите предизвикателства ще изисква непрекъсната солидарност, тъй като ние демонстрираме голямото обещание и потенциал на тази организация“, каза той преди началото на събитието на високо равнище на Общото събрание.

    Следващата седмица десетки държавни и правителствени ръководители от цял свят ще говорят пред Общото събрание на ООН.

  • Урсула фон дер Лайен ще произнесе годишната реч за състоянието на Съюза

    Урсула фон дер Лайен ще произнесе годишната реч за състоянието на Съюза

    Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще обяви някои от предложенията на Комисията, свързани с високите цени на енергията в годишната си реч за състоянието на Съюза пред Европейския парламент в Страсбург. Част от тях вече бяха оповестени неофициално.

    В традиционната реч, която председателят на Европейската комисия представя пред евродепутатите през септември, Фон дер Лайен ще оповести намеренията на Комисията за следващите действия в отговор на войната в Украйна, енергийната криза и други предизвикателства пред ЕС, съобщават от Комисията.

    Според агенция Ройтерс, тя ще се обяви за таван върху цената на тока, продаван от негазовите производители, от 180 евро на мегаватчас. Надценката ще се насочи за компенсации на бизнеса и потребителите, които са потърпевши от неговото поскъпване.

    Ценовият таван ще важи и за ядрените, вятърните, соларните и лигнитните централи.

    Планира се и солидарна вноска на нефтените, газовите компании и тези, които работят на въглища и реализират свръхпечалби.

    В тази насока вчера бяха и изявленията на еврокомисаря по енергетиката Кадри Симсон, която получи подкрепата на голяма част от евродепутатите.

    Речта за състоянието на Съюза е знаково събитие в началото на всеки нов политически сезон в Европа от последните 12 години насам, припомнят от Комисията.

    Паралелно с това нейният председател представя и писмо с намерения за законодателните инициативи, които предстоят през следващите седмици и месеци.

  • Байдън: Украйна е постигнала напредък, но не може да се каже дали войната е в повратен момент

    Байдън: Украйна е постигнала напредък, но не може да се каже дали войната е в повратен момент

    Украйна е постигнала значителен напредък, тъй като отблъсква руските сили, но не може да се каже дали войната е в повратен момент, заяви президентът на САЩ Джо Байдън, цитиран от Ройтерс.

    „Не може да се даде отговор на този въпрос. Трудно е да се каже. Ясно е, че украинците са постигнали значителен напредък. Но аз мисля, че това ще бъде дълъг път“, заяви Байдън.

    Източник: БТА

  • Путин към Шолц: Русия, за разлика от Украйна, предоставя на Червения кръст достъп до военнопленници

    Путин към Шолц: Русия, за разлика от Украйна, предоставя на Червения кръст достъп до военнопленници

    Германският канцлер Олаф Шолц призова днес в телефонен разговор руския президент Владимир Путин да разпореди пълно изтегляне от Украйна на руските войски, които са в затруднено положение на фона на украинската контраофанзива, предаде Франс прес.

    В продължилия 90 минути телефонен разговор, германският лидер „призова руския президент възможно най-скоро да бъде намерено дипломатическо решение, основано на прекратяване на огъня, пълно изтегляне на руските войски и зачитане на териториалната цялост и суверенитета на Украйна“, се казва в изявление на канцлерството.

    На фона на трудностите, срещани на терен от руската армия, германският канцлер „подчерта, че евентуални нови руски стъпки за анексиране няма да останат без отговор и в никакъв случай няма да бъдат признати“.

    Канцлерът поиска също от Путин „да се отнася към пленените бойци в съответствие с международното хуманитарно право, по-специално с Женевските конвенции, и да гарантира безпрепятствен достъп на Международния комитет на Червения кръст“, се уточнява в прессъобщението на канцлерството.

    Русия, за разлика от Украйна, предоставя на Червения кръст достъп до военнопленници. Това отговори Путин в телефонния разговор с Шолц, съобщи пресслужбата на Кремъл, цитирана от ТАСС. „Отговаряйки на въпрос на федералния канцлер, Владимир Путин е отбелязал, че руската страна предоставя на Международния комитет на Червения кръст достъп до военнопленници, докато Киев не го прави“, се посочва в съобщение на пресслужбата след разговора между двамата лидери.

    Ситуацията около Запорожката АЕЦ също е била обсъдена от двамата лидери, които са се договорили да поддържат контакт.

    Канцлерът е изтъкнал „необходимостта да се гарантира безопасността на атомната електроцентрала“. В този контекст той е поискал „да се избягва всякаква ескалация и незабавно да се приложат мерките, препоръчани в доклада на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ)“.

    Коментирайки ситуацията в европейската енергетика, Владимир Путин е подчертал, че „Русия е и остава надежден доставчик на енергийни ресурси, и изпълнява всичките си договорни задължения, а прекъсванията, например в работата на газопровода „Северен поток-1″, са предизвикани от антируските санкции, пречещи да се осъществява техническото му обслужване“, се казва в съобщение на пресслужбата на Кремъл.

    По думите на Путин опитите да се хвърли върху Русия вината за проблемите за енергоснабдяването на Европа изглеждат много цинични, предвид спирането от властите на съответните страни на доставките на газ по маршрутите през Украйна и Полша, и отказа да се въведе в експлоатация газопровода „Северен поток-2“.

    Накрая Шолц е поискал от руския президент изцяло да изпълнява споразумението за износ на украинско зърно и да не го „дискредитира“. „При обмен на мненията (с канцлера Олаф Шолц) за хода на реализацията на сключената на 22 юли в Истанбул сделка за зърното, Владимир Путин подчерта пакетния ѝ характер, разясни същността на безпокойството във връзка с небалансираната география на морските доставки на украинско зърно, само незначителна част от което отива в най-нуждаещите се държави“, се казва в съобщението на Кремъл. Освен това пресслужбата на Кремъл отбеляза, че „отсъства напредък по въпроса за премахване на препятствията за износ на руско зърно и торове“.

    Шолц и Путин са се съгласили да поддържат контакти и в бъдеще, посочват от пресслужбата на германското правителство.

    Междувременно върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел се застъпи днес за продължаване на диалога с Путин. Пред Европейския парламент в Страсбург той посочи, че това е необходимо, особено по въпросите за избягване на ядрен инцидент и за да продължи износът на храни от Украйна.

    Мирните преговори трябва да започнат с прекратяване на огъня, заяви Борел. Колкото по-рано започнат, толкова по-добре, добави той. По неговите думи това зависи от нападателя, а засега Путин не е отстъпил от поставените военни цели с нахлуването на Русия в Украйна. Борел изрази очакване бъдещият трибунал за военните престъпления в Украйна да работи по украинските закони, в рамките на международното право.

    Путин очаква, че студената зима ще пречупи демокрациите, но трябва да продължим помощта за Украйна, призова Борел. Той допълни, че украинското правителство не е доволно от бързината, с която Международният валутен фонд разглежда молбата за финансова подкрепа. По неговите думи определената от ЕС помощ за девет милиарда евро не е достатъчна, за да посрещне всички първостепенни нужди на украинците.

    Върховният представител отбеляза, че 45 на сто от руските технологии днес са засегнати от наложените санкции, а две трети от гражданските самолети в Русия са приземени поради липсата на части. Последиците от европейските мерки се виждат, обобщи той.

    На Балканите има страни, където Китай и особено Русия имат влияние. Там подкрепата за присъединяване към ЕС е слаба и намалява. Това се дължи на изключително бавната скорост, с която оценяваме исканията за присъединяване на страните от региона – това води до разочарование от несбъднати очаквания. В политиката, както и в природата, не остава свободно пространство. Трябва да се стремим думите ни да бъдат последвани от дела, настоя Борел.

    Той обясни с историята това, че руската гледна точка получава разбиране в Африка. Борел отбеляза, че СССР подкрепяше африканските движения срещу колониализма. Трябва да използваме тази възможност да осъзнаем по-добре каква роля трябва да има ЕС по света, посочи той и призна, че в Африка руската пропаганда е изключително силна.

    Източник: БТА

  • Сърбия забрани шествието Европрайд

    Сърбия забрани шествието Европрайд

    Ден след официалното откриване в Белград на общоевропейската проява на в защита на правата на ЛГБТ общността Европрайд 2022, сръбското вътрешно министерство забрани шествието, което е основното събитие на неколкодневната проявата, съобщиха организаторите, цитирани от сръбските медии.

    Предвиждаше се Седмицата на гордостта да завърши с шествие в сръбската столица на 17 септември.

    „Сръбската полиция забрани тазгодишното шествие EuroPride, като връчи официалното известие на организаторите“, се казва в изявление на Белградския прайд в социалните медии.

    „Белград Прайд ще използва всички налични правни средства, за да отмени това решение“.

    Освен международна конференция за правата на човека в рамките на проявата ще бъдат организирани и изложби, образователни, културни и развлекателни събития, а ще присъстват и много чуждестранни гости, дипломати, представители на чужди правителства, предаде БТА.

    В събота, два дни преди официалното откриване на Европрайд, сръбският президент Александър Вучич каза, че министерството на вътрешните работи ще вземе окончателното решение дали шествието ще се състои и дали има условия за това, припомня сръбската секция на Би Би Си.

    Прайд парадите бяха забранени в Сърбия през 2009, 2011, 2012 и 2013 г.

    Те се провеждат успешно през последните девет години с полицейска охрана.

    В неделя в сръбската столица бе организирано протестно шествие срещу провеждането на Европрайд 2022. Протестът завърши с молебен, отслужен от главата на Сръбската православна църква Порфирий.