Етикет: бойко борисов

„Кому е изгодно днес, в дигиталната, глобална епоха на ХХI век да се делим отново на „фили” и „фоби”!?“

България се намира във време на сериозна социално- икономическа криза и дълбоки политически турбуленции. Почти три месеца на улицата има масови граждански протести и недоволство, породени от моралния и управленски крах на ГЕРБ и лично на министър-председателя Бойко Борисов.

В това смутно и разделно време мнозина съзряха шанс за нови политически проекти – протестърски, бирепубликански, шоуменски и т. н. В последните дни се появи поредното сезонно намерение от типа „дървено желязо” – създаването на русофилска партия в България.

Подобно партийно заиграване с емоцията на над от 80 % от българите може и да доведе едноцифрени електорални успехи, но то не е от полза за страната. И най-важният аргумент за тове е, че в България русофилството е кауза, национална съдба и цивилизационен код – все неща, които не могат да се поберат в тесните дрешки на партиен проект.

Сред нас българите съществува своеобразен русофилски консенсус – приятели на братския, славянски и православен народ и почитатели на руската духовност и култура са мнозинство в Българската социалистическата партия, има ги в ГЕРБ, в ДПС и даже в десните партии (като там интелигентски се възхищават от Достоевски и Чайковски и се разграничават от Путин, но и тримата са представители на велика Русия). Русофили са и много от разочарованите от политиката и негласуващи избиратели. Ето защо партизирането на тази кауза само ще внесе поредното разделение между приятелите на Русия и нова вълна на русофобия сред противниците й.

Кому е изгодно днес, в дигиталната, глобална епоха на ХХI век да се делим отново на „фили” и „фоби”!? Т. нар. русофилска партия може да развихри само истерия и за интриги за „руска заплаха и намеса”, да реанимира езика и практиките на Студената война.

Някой явно е забравил, че Партия (от лат. „pars”) означава „част”, а политика (от гръцки „Πολιτική”) е изкуство за управление на държавата, и се отнася до група хора, които си поставят непосредствената задача да овладеят политическата власт.

Класическите модерни идеологии са социалната, консервативната и либералната, а отличията им са свързани със социално-икономическите отношения в обществото. Не може дружбата с друга държава, пък била тя и най-близката ни в исторически и духовен план Русия да бъде политическа идеология.

Титаните на съвременната дипломация – руснакът акад. Евгений Примаков и американецът Хенри Кисинджър, определят днешния динамичен свят като многополюсен. В него дружбата между народите е елемент от взаимноизгодните връзки между отделните държави и цивилизационни модели. Между България и Русия този елемент е особено значим и силен. А на ниво човешки контакти и национално самосъзнание нашата връзка е и много красива емоция, която трябва да се пази и поддържа.

Ние – българи и руси – имаме общо минало, обща вяра и писменост, обща борба за национална свобода и срещу фашизма, заедно сме изграждали социалната държава през миналия век.

Днешните международни отношения изискват воденето на балансирана външна политика. Българският национален интерес диктува да имаме дружески отношения с Русия – да развиваме диалога на най-високо държавно ниво, да довършим стратегическите енергийни проекти, да развиваме културните и образователните връзки. Не трябва да позволяваме на конюнктурни политици, без визия за България да превръщат страната ни във военен, политически или пропаганден плацдарм срещу Русия. Като член на Европейския съюз, трябва да поддържаме партньорски отношения с всички фактори на многополюсния световен ред – със САЩ, с проспериращия социалистически Китай, с регионалната сила Турция и останалите балкански страни.

Само осъзнатият национален интерес и умел баланс във външната политика ще позволят на България да се възползва от стратегическото си кръстопътно положение между Изтока и Запада, за да бъдем държава, която дори и силните уважават, а не командват.

Проф. Светлана Шаренкова

Първата ми официална визита като премиер на новото правителство очаквам да бъде в България и там да се срещна с премиера Бойко Борисов. На тази среща ще обсъдим темата за Гоце Делчев

Това каза македонският премиер Зоран Заев в Скопие, съобщава Dariknews.bg.

„Очаквам, не по-късно от 10-ти ноември да има среща. Разбира се, че аз искам да посетя България и това да бъде моята първа официална визита като министър-председател на новия кабинет. Ние наистина имаме въпроси за решаване и по-точно Гоце Делчев като историческа личност. На 10-11 ноември ще се състои среща на върха в София, част от Берлинския процес, на която България е домакин. Тези дни очаквам обратна информация от България за да може да поговорим за подготовката на Берлинския процес и за този открит въпрос“, каза още Зоран Заев.

Без оставка на правителството протестът може да постигне много повече, отколкото с оставка

Това каза политическият анализатор Георги Харизанов за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“.

Според него отказът за оставка е по-скоро добра новина, тъй като през последните месеци правителството е свършило немалко неща, които са били изрични искания на хората. Харизанов подчерта, че в следващите месеци при служебен кабинет решението на редица въпроси би било невъзможно, докато работещото правителство може да има много положителни аспекти.

„Ще се изрази в плюсове за цялото общество, които в режим на служебен кабинет биха били невъзможни, като например актуализация на бюджета. При работещ парламент парламентарните групи могат да подкрепят предложения, с които да приключи драмата със студения резерв, която силно изостряше обществените настроения. Парламентът може да гласува поредица от закони, които да допринесат за по-лекото преодоляване на икономическата криза, която не предстои, а настъпи“, коментира анализаторът.

Непосредствената задача пред ГЕРБ е излизане от политическата криза с минимум щети и много работа вътре в партията, каза още Георги Харизанов.

Ходовете за промяна на патовата политическа ситуация са в ръцете на управляващите, смята Харизанов. Според него, всичко което до момента е опитал протестът за промяна, му е донесло по-скоро негативи.

„Не само че не разколеба управляващите, а доведе до допълнително втвърдяване на партиите, които стоят зад управляващите. Готов съм да споря с всеки, които твърди, че това управление е делегитимирано. Напротив, нищо чудно то сега да е по-легитимно, отколкото 2017 година, ако разглеждаме нагласите на хората, а в демокрацията в крайна сметка те са важни“, коментира анализаторът.

Георги Харизанов допълни, че въпреки грешките на управляващите, все още не е изкристализирал нова политическа алтернатива. По думите му много хора подкрепят протеста, без да протестират и това е голяма и важна тема.

Борисов този път ще се опитва да остава. Поне засега неговата сметка горе-долу излиза – блокади вече няма, протестите вече са по-малки. Но цената за това удържане е, че резултатът на ГЕРБ спада, Борисов губи политическо бъдеще. С това протестът печели

Това каза пред БНТ социологът от „Галъп“ Първан Симеонов.

„Не вярвам напускането на началника на кабинета на Румен Радев да удари по имиджа на президента. Имиджът на президента е сравнително стабилен през последните години. И в президентството може да има износване, но поне засега такива ремонти на кабинета му не са повлиявали. Повлиява конфликтът му с правителството“, каза още той.

Той коментира резултатите от последното проучване на социологическата агенция: „Тенденцията е една – и двете основни партии солидно загубиха от протестите. Голяма част от пълнолетните българи се ориентират към други опции. Големият губещ от това е ГЕРБ, но БСП също не е в най-добрата си кондиция“.

„Слави Трифонов печели от това, че синхронизира различните езици на протеста. Трифонов печели и от това, че е нещо ново на политическата сцена, както и от това, че не присъства на протеста. Той прилича на ранния Борисов, заяви Симеонов.

Обществото е по-скоро на страната на протеста. Ситуацията става все по-предизборна.

От протестна преминаваме в предизборна ситуация. Двата основни електората – на ГЕРБ и на БСП, са шокирани. „Демократична България“ вече взе своето от протеста. Патриотите излизат от първоначалния шок и са на ръба за влизане в парламента. Мая Манолова също е на ръба. Важен ще е финалният спринт, подчерта социологът.

Цветан Цветанов ще се окаже нелеко изпитание не само за ГЕРБ, но и за „Демократична България“, защото влиза в тяхното политическо пространство. Той не отрича възможността при определени обстоятелства да се коалира с ГЕРБ. Живот и здраве, вратите между него и Борисов може да се отворят и някой ден. Цветанов може да вземе своя реванш политическата съдба на ГЕРБ да зависи от него, посочи политическият анализатор.

Премиерът Бойко Борисов посети Плевен, за да провери как вървят строежите на новата инфраструктура за връзка с магистрала „Хемус“. Той отново бе посрещнат с възгласи:“Бойко, Бойко!“

„На кой да се предадем. Ние искаме, но няма на кой“, обясни Борисов и заяви, че това което се прави и строи днес се прави за поколения напред.“

„Ако застанат да си кажат програмите, ако са по-добри от нашите, народът ще ги избере.“, визира политическия проект „Републиканци за България“ на Цветан Цветанов Борисов.

„Нека да си прожектират филмчета, не е лошо“, коментира темата за традиционните вече протести на недоволните от властта.

„Браво, Бойко, никаква оставка, ръкопляскаха на премиера местните. „С теб сме и искаме да продължиш да работиш за хората.“

Областният управител на Плевен Мирослав Петров обясни, че има забавяния в отчуждаването на земите, тъй като кметът Георг Спартански бави процедурите.

„Направете, каквото е необходимо, за да не се бави нищо, защото съм обещал на хората да пътуват за час и половина до София. Даже и по-бързо ще става“, каза Борисов и отново припомни, че е обещал: „Видя ли „Хемус“ готова, се пенсионирам!“

https://www.facebook.com/boyko.borissov.7/videos/2881690038725714/?extid=Wv05QhBJSfObs4p6

Депутатът от ГЕРБ Тома Биков, изживяващ се като трубадур и адвокат на Бойко Борисов, направи удивително изказване, че европейската преса, критикуваща българското правителство, била платена!? Репликата му е свързана с критичните публикации в авторитетни европейски медии, отразяващи тримесечните протести в България срещу корупцията и мафиотското управление на ГЕРБ…

Снимки и сюжети от протестите намериха място на страниците на сайтове и телевизии (еталони за обективност) като „Ди Цайт“, „Ди Велт“, „Шпигел“, „Индипендънт“, „Евронюз”, „The Brussels Times“, „Политико“, „Интелинюз“, „Гардиън“, “Файненшъл Таймс”, The World и др.

Но какво се крие зад неадекватното твърдение на Биков?

Вероятно то е проекция на традиционните практики на ГЕРБ за финансово „опитомяване” на послушните медии или санкции за инакомислищите чрез „изгарянето” (думи на Борисов) на разследващ опозиционен журналист и депутат. Заради тези позорни практики България е на 111-о място по свобода на словото – някъде около Габон, Боливия, Централно-африканската република или Замбия… Или пък Биков внушава на топящия се гербаджийски електорат, че Европа обича Борисов, а в Брюксел все още звучи елейният му „конграчулейшън”?

Но обвинението (или оправданието), че европейските медии са меркантилни, не дава отговор на острите въпроси, идващи от Европейския парламент за корупцията, за властовия произвол, за полицейските репресии в България, за снимките с милиони евро и скандални аудиозаписи на Борисов. Преди дни ирландската евродепутатка Клеър Дейли каза, че България се управлява от бандити – такова е и усещането от над 60% българи.

След като Биков изстреля в ефир своя бисер, Фондация „Конрад Аденауер” на ХДС (партията на канцлера Меркел) строго заяви, че германските медии не са платени! А това си е чист жълт картон и отказ за по-нататъшна подкрепа на политическия проект ГЕРБ – замислен и роден в Мюнхен с финансовата подкрепа на десните немски фондации „Аденауер” и „Зайдел”.

Жълтият картон от Европа за Борисов и кликата му вече е факт!

Но на мафиотско-мутренския модел „ГЕРБ” тепърва трябва се покаже червен картон на предсрочни и честни избори, проведени от служебен кабинет, излъчен от президента на Републиката Румен Радев, който има най-високо доверие според мнозинството български граждани.

Проф. Светлана Шаренкова

Румeн Гeчeв oтбeлязa, чe финaнcoвият миниcтър прeдcтaвя лихвитe пo зaeмa кaтo уникaлнo пocтижeниe, нo в дeйcтвитeлнocт цeннитe книжa нa други държaви, кoитo Бългaрия купувa ca c oтрицaтeлнa лихвa

Нoвият външeн дълг oт 5 милиaрдa лeвa, кoйтo прaвитeлcтвoтo взe нямa нищo oбщo c кризaтa c КOВИД -19, кaктo упрaвлявaщитe твърдят.

Тoвa зaяви зa „Ceдмицaтa“ нa Дaрик рaдиo дeпутaтът oт БCП и зaм.-прeдceдaтeл нa пaрлaмeнтaрнaтa кoмиcия пo бюджeт и финaнcи Румeн Гeчeв.

Вируcът ce пoяви прeди някoлкo мeceцa, a oт идвaнeтo cи нa влacт прeз 2009 гoдинa Бoйкo Бoриcoв и ГEРБ ca взeли вeчe oбщo 30 милиaрдa лeвa зaeми, aргумeнтирa ce Гeчeв. Пo думитe му трaгeдиятa e, чe тeзи зaeми ce рaздaвaт прeдизбoрнo c джипкaтa, a рeзултaт зa бългaрcкaтa икoнoмикa нямa.

Румeн Гeчeв oтбeлязa, чe финaнcoвият миниcтър прeдcтaвя лихвитe пo зaeмa кaтo уникaлнo пocтижeниe, нo в дeйcтвитeлнocт цeннитe книжa нa други държaви, кoитo Бългaрия купувa ca c oтрицaтeлнa лихвa. Тoвa oзнaчaвa, чe бългaрcкитe грaждaни плaщaт, зa дa пoлзвaт други cтрaни нaшитe пaри зa инвecтициoннитe cи и coциaлни прoгрaми, oбяcни тoй.

Министър-председателят Бойко Борисов ще участва в Общия дебат на 75-ата редовна сесия на Общото събрание на ООН, който ще се състои от 22 до 30 септември.

Това съобщи правителствената информационна служба.

Темата на дебата тази година е: „Бъдещето, което искаме, и ООН, от която се нуждаем: потвърждаване на колективния ни ангажимент към мултилатерализма – справяне с пандемията COVID-19 чрез ефективни многостранни действия“.
Заради пандемията, причинена от коронавируса, световният форум ще се проведе изцяло онлайн, а не в централата на ООН в Ню Йорк.
По време на своето изказване в Общия дебат на световните лидери, министър-председателят Борисов ще представи позициите и приоритетите на България по широк спектър от въпроси, включени в дневния ред на сесията и представляващи интерес за нашата страна в регионален и глобален план.
През настоящата 2020 г. България отбелязва 65-годишнина от приемането й за член на световната организация.
Преди откриването на Общия дебат на 22 септември, министър-председателят Бойко Борисов ще участва в първата за Десетилетието на действието Среща на високо равнище по устойчивото развитие.
Тя се организира от генералния секретар на ООН Антонио Гутериш днес, 18 септември, и също ще се проведе онлайн.
Във фокуса й ще са действията по линия на Целите на ООН за устойчиво развитие, определени от световните лидери с резолюция на Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г. Тогава държавите членки приеха документа „Да преобразим нашия свят: Дневен ред за устойчиво развитие до 2030 г.“, начертал 17 цели в три измерения – икономическо, социално и екологично. Сред мерките са: изкореняване на бедността, осигуряване на здравословен живот, качествено образование, икономически растеж, намаляване на неравенствата, борба с изменението на климата, мир, справедливост и силни институции.
По време на изказването си на срещата на високо равнище днес премиерът Бойко Борисов ще постави акцент върху необходимостта от тясно сътрудничество и координирани действия при изпълнението на целите, чиито главен принцип е „Никой да не бъде изоставен“.

Сриването на ГЕРБ продължава стремително и партията на управляващите започва да пада под нивото на основния си опонент – БСП.

Това показва национално изследване на „Галъп интернешънъл“ за политическите нагласи на българите.

Новото обстоятелство е, че БСП (13,5% от имащите право на глас) като че ли изглежда малко по-мобилизирана от ГЕРБ (13,2%) – в социологически план двете числа на практика значат едно и също, но проверка сред най-твърдо решилите да гласуват показва по-ниска увереност при ГЕРБ.

В кризата двете основни партии търпят ерозия и са с изравнени сили, а публиката се е преориентирала или към негласуване (29,4% от всички имащи право на глас), или към декларативния отговор „не подкрепям никого“ (общо 6,8%) или към нови опции като Слави Трифонов (8,3% от имащите право на глас), сочат политическите нагласи на българите, измерени от.„Галъп интернешънъл“.

Голяма част от „Не подкрепям никого“ в самия изборен ден обаче най-вероятно ще се превърне в отказ от гласуване.

ДПС традиционно се мобилизира в месеци преди избори (7,6%), а ОП (2,7%) частично са преодолели шока от пика на протестите преди месец и половина и остават на ръба за влизане в следващо НС.

ДБ (5,2%) и формацията на Мая Манолова (2,2%) остават на високите нива, постигнати в пика преди месец, но засега не продължават „нагоре“.

Влизането на мрежата на Манолова ще зависи от работата до изборите, докато ДБ изглежда сигурен участник в НС. Така изгледи да бъдат в следващо Народно събрание отново имат 7 формации, като пет от тях на този етап изглеждат сигурни. Разбира се, данните не могат да бъдат прогноза за изборен резултат, а и са представени сред всички, имащи право на глас, а не само сред гласуващите (както биха били представени в същинска предизборна кампания).

Новото обстоятелство е, че БСП (13,5% от имащите право на глас) като че ли изглежда малко по-мобилизирана от ГЕРБ (13,2%) – в социологически план двете числа на практика значат едно и също, но проверка сред най-твърдо решилите да гласуват показва по-ниска увереност при ГЕРБ. Това се дължи вероятно на факта, че теренът на изследването улавя ефектите на големия протест от 2 септември, който носи щети на ГЕРБ. Вероятно има и известен ефект на непрестижност. Изследването няма как да улови ефектите на вътрешнопартийния избор в БСП. Няма как да улови и последните ефекти на вчерашната акция, свързана и с Мая Манолова, в Народното събрание.

„Воля“ (1,8%) е близо до основния пакет.

С чувствителни резултати, макар и под 1%, са и формации като „Движение 21“, „Атака“, „Възраждане“ и др.

Анонсът за влизането на някои малки формации при Манолова може да се окаже важен фактор за „Изправи се.БГ“. Ще трябва да мине още време обаче преди общественото мнение да почне да свързва Мая Манолова, например, с Татяна Дончева и др.

С десети от процента се ползват проекти като тази на Цветан Цветанов, но там е възможно да има т.нар. „скрит вот“.

Като цяло, данните свидетелстват по-скоро за статика, но и за продължаваща ерозия на образа на властта. Последното личи в това, че над две трети подкрепят протестите.

Конкретното искане за оставка на правителството и бързи избори се споделя от 59% от пълнолетните българи. Създаването на втори кабинет в този мандат по-скоро обърква хората – 36% подкрепят, а 43% не подкрепят.

Мнозинство от 57% не подкрепя блокадите, докато 34% ги подкрепят.

Контрапротестите намират подкрепа сред 28% от пълнолетните българи, а 53% не ги подкрепят.

Няма съществена промяна в доверието към институциите спрямо изследването от предходния месец.

Спадът при правителство и парламент не е продължил, макар те да остават на достигнатите в миналия месец ниски нива на доверие – този месец съответно 21% и 15%.

Президентската институция донякъде възстановява нивата си на доверие от предходни периоди, след като изглеждаше застрашена преди месец, и сега е с доверие от 52%.

Толкова е и личното доверие в Румен Радев, с което той остава най-одобряваната политическа фигура у нас.

Бойко Борисов остава с доверие под 20% и така е на традиционните нива на Корнелия Нинова и двамата вече имат еднакво одобрение сред обществото.

Слави Трифонов има 30% доверие. Хората от „Отровното трио“ все още имат сравнително ниска разпознаваемост, макар че тя расте.

На ниската разпознаваемост се дължат и наглед не толкова високите нива на лично доверие за тримата – в диапазона между 11 и 16%.

Най-различните лансирани досега идеи за конституционни промени срещат подкрепа, понякога автоматична. Трудно е да се очаква широка осведоменост у населението – тук по-скоро става дума за инстинкти.

Ниското доверие в управляващата прослойка личи и в това, че всички идеи, свързани с намаляване на мандати, срещат особено одобрение.

Личи слаба информираност по правни теми, например. Самото искане за нова конституция също предизвиква объркване – тук отговорите вече са повлияни и от конкретната ситуация, а не са принципни. Все пак, идеята за Велико народно събрание като че ли по-скоро среща малко повече инстинктивно одобрение, в сравнение с неодобрението (макар най-чувствителен да е делът на онези, които не могат да преценят).

Премахването на института на ВНС, например, среща по-ясно неодобрение. Последното означава, че ВНС по навик се възприема като нещо важно. Съвсем друг въпрос е доколко респондентите са наясно с конкретни измерения на темата.

Ограничението за еднополови бракове се оказва една от най-широко споделяните идеи, наред с т.нар. образователен ценз, увеличаване на президентските правомощия, военна служба и др. 

* Данните са част от ежемесечната независима изследователска програма. Изследването е проведено между 3 и 11 септември 2020 г. сред 807 души по метода „лице в лице“. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.

Източник: NBOX