Етикет: иб

Изпълнителното бюро на БСП ще предложи на НС на БСП Георги Гергов да бъде изключен от БСП. Това се случи след приемане на доклада на работната група, оглавена от Кристиан Вигенин, създадена по повод противоуставното свикване на заседание на Областния съвет в Пловдив, чийто председател е Гергов.

Сред мотивите са грубо нарушаване на уставни норми, касаещи задълженията на партийните членове.

С поведението си Гергов уронва престижа на партията, не работи за осигуряване на обществена подкрепа на политиката й и за утвърждаване на доброто й име.

Създадената работна група проведе срещи с Бюрата на общинските и районните партийни организации в Пловдив и областта, на които бе обсъдено състоянието на организациите, тенденциите в състава им, резултатите от проведените в последните години избори. Обсъдиха се и взаимодействието на Областния съвет с партийните организации, както и отношението към нередовно проведеното заседание на Областния съвет.

Работната група се срещна с председатели на партийни организации и редови социалисти, които представиха своята гледна точка за дейността на партийното ръководство там и ролята и авторитета на БСП в съответните общини. Бяха проведени и срещи с представители на свалените от регистрация дискусионни клубове в Пловдив „Георги Кирков“ и „Лява автентичност“.

Работната група се запозна и с постъпилите в Националния съвет и ОПКК сигнали и писма в последните години.

Предстои НС на БСП да се произнесе по предложението на Изпълнителното бюро на партията, прието на 05.01.2021г.

Изборите не трябва да бъдат отлагани, но ще е трудно да се прави кампания по време на пандемия. Затова държавният глава трябва да се съобрази с епидемичната обстановка към датата на издаване на указа си

Това е позицията на ръководството на БСП, след като вчера президентът Румен Радев посочи 28 март като дата за редовните парламентарни избори.

„Определянето на дата за избори е конституционно правомощие на президента. За четири години никога не сме се намесвали в решенията на президентската институция. За нас всяка дата в законно определения срок е приемлива“.

Това се посочва в позиция на Изпълнителното бюро на БСП относно определената от президента Румен Радев дата за провеждане на парламентарните избори, изпратена от пресцентъра на партията.

В позицията се подчертава, че към датата на издаване на Указа за насрочване на изборите, той трябва да е съобразен с епидемиологичната обстановка.

„Ние продължаваме подготовката си за избори“, се казва още в позицията на социалистите, приета на днешното заседание на Изпълнителното бюро на партията.

Депутатът от ДПС Хамид Хамид коментира преди дни, че при определянето на датата на изборите трябва да се вземе предвид не само ходът на пандемията, но и темпът на ваксиниране, заради което по думите му би било по-подходящо избори да се проведат през май или април.
Според лидера на „Воля“ Веселин Марешки изборите трябва да са в последния възможен по конституция момент – на 23 май.

В момента Изборният кодекс дава възможност при решение изборният ден да започне два часа по-рано – в 5.00, а не в 7.00, както и да се удължи с час до 21.00 часа.

Според експерта Цветозар Томов може да се мисли за секции на открито, гласуване по пощата и други начини да не се смесват потоците от хора.

Декларация от членове на Пловдивския областен съвет и ИБ на ОбС на БСП Карлово, Първомай, Раковски, “Родопи“, Сопот, Съединение и Асеновград относно проведеното на 11.11.2020 г. учредително заседание на Областния съвет

Членове на Областния съвет в Пловдив и на изпълнителните бюра на Общинските съвети на БСП Карлово, Първомай, Раковски, “Родопи“, Сопот, Съединение и Асеновград в специална декларация до ОПКК и НС на БСП заявяват, че са категорично против системните опити на част от актива на областната организация на БСП-Пловдив да се инвестира в разделение и противопоставяне, както и с противоуставни действия да се внася разделение между партийните организации в областта.

„Една част от областното ръководство на БСП в Пловдив, както и досегашният областен председател на БСП Георги Гергов, отдавна грубо нарушават устава на Партията, отказват да признаят решения на ръководните органи на партията и продължават да създават разделителни линии между ръководството, партийните членове и партийните организации“, написаха те в декларацията.

По думите им областното ръководство на БСП в Пловдив е свикало напълно нелегитимно учредително заседание на Областния съвет, без кворум за вземане на решения. С използването на непозволени от Устава на БСП действия те не са допуснали да участват в заседанието всички членове на Областния съвет.

„Настояваме да понесат персонални отговорности за нарочното неспазване решението на ИБ на НС на БСП, взето и разпространено до всички на 10.11.2020 г. Въпросното  събиране е поредица от манипулации и груби нарушения“, смятат членовете на областния съвет.

Тези действия подтикват подписалите декларацията ясно да заяват своята позиция: „Членовете на БСП от област Пловдив с участието си в прекия избор за председател на партията ясно изразиха своята воля за подкрепа за Корнелия Нинова и категорично заявяваме, че пловдивското партийно събитие от  11.11.2020г. в никакъв случай не е в унисон с духа на 50-ия конгрес.  Време е да се спрат опитите за игрички на вътрешнопартийната опозиция и управляващите. Време е категорично да кажем „не“ на зависимостите в партията и да покажем, че общественият интерес е над личния, и че няма да допуснем никой да използва партията за лични интереси“, се казва още в декларацията.

Недоволните оттеглят политическото си доверие от досегашните членове на ръководството на областния съвет и членове на националния съвет Атанас Петков, Галин Дурев и Александра Берданкова и настояват за легитимно заседание на новосформирания Пловдивски Областен съвет на БСП.

Източник:big5.bg

Македония има драматично място в цялостната политика на българската държава поради общата ни история, национални, родови, икономически и културни връзки

Република България беше първата държава, която призна независимостта на Република (Северна) Македония (РСМ) на 15 януари 1992 г.

Република България инициира през 2008 г. преговори за подписване на Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество, подписан на 1 август 2017 г. в Скопие от министър–председателя на Република България Бойко Борисов и председателя на правителството на Република (Северна) Македония Зоран Заев.

Основна цел на този договор беше, освен да придаде обвързващ международноправен характер на политическите ангажименти, но и да ги допълни със задължението за отчитане на значението на общата история на двете държави; за ненамеса във вътрешните работи; за създаване на правна основа за организиране на съвместни чествания на общи исторически събития и личности; създаването на Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси; за предприемане на ефикасни мерки за предотвратяване на недобрамерена пропаганда; създаване на Съвместна междуправителствена комисия за мониторинг на изпълнението на договора; за подобряване на икономическите, финансовите и търговските отношения; насърчаване на взаимните инвестиции, туристическия обмен, транспортните връзки и комуникации (включително в рамките на регионални инфраструктурни проекти).

Република България беше последователна в подкрепата си за европейската перспектива на РСМ. Един от основните приоритети на българското председателство на Съвета на ЕС беше напредъкът на РСМ по пътя на ЕС.

С Декларация на 44-тото Народно събрание на Република България във връзка с разширяването на ЕС и Процеса за стабилизиране и асоцииране на РСМ от 10-и октомври 2019 г. Република България подкрепи започването на предприсъединителните преговори на Европейския съюз с РСМ.

По наша оценка Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество не реши съществуващите проблеми и не даде перспектива за изчистване на останалите спорни въпроси между двете страни. За разлика от Преспанския договор с Гърция, той няма измерими искания и задължения, които могат да бъдат контролирани как се спазват.

Дискусиите по проектите на Преговорни рамки на Република Северна Македония и Република Албания приключиха. Целта на германското председателство на Съвета на ЕС е двете преговорни рамки да бъдат приети от Съвет „Общи въпроси” на 10-и ноември 2020 г. и първата Междуправителствена конференция с РСМ да бъде проведена през декември 2020 г.

Република България има право на вето и може да отложи срока на започване на преки преговори на ЕС с Република Северна Македония. Това е последният сериозен преговорен инструмент в отношенията ни с РСМ.

В тази връзка ние призоваваме към национален консенсус за възприемане и определяне на следните области, представляващи „червени линии”, съхраняващи националния интерес на страната ни. Това трябва да са ясни и проверими искания, които северномакедонската страна да приеме като задължение.

* Преди всичко е необходимо да се определи какво разбираме под „Обща история”, както и да се уточни спецификата на използвания официален език. В дефиницията на понятията, че под Обща история се разбира единен исторически процес на формиране, развитие и утвърждаване на българската народност и нация от Средновековието до края на Втората световна война, а под официален език се разбира език, чиито генезис и развитие се основава на българските говори. Датата 2-ри август 1944 г., когато са декретирани македонската държава, нация и език, трябва непременно да присъства.

** Да се договорят промени в Преамбюла на конституцията на Република Северна Македония – сред държавнотворните народи: сърби, турци, роми, власи, бошняци да бъдат добавени и българите. Трябва да се договори при предстоящото преброяване на населението в Република Северна Македония, което ще се проведе през април 2021 г., българите да бъдат включени официално сред етническите групи и народности.

*** Трябва да бъде активирана работата на Съвместната междуправителствена комисия, създадена по чл.12 от договора. Тя трябва да има работни групи и подкомисии по ключови въпроси – инвестиции, култура, икономика, енергетика, бизнес, транспорт и съобщения (особено в контекста на коридор №8), наука, отбрана и сигурност.

**** Да се гарантират по недвусмислен начин:

1. Отказ от евентуална европейска легитимация на идеология от миналото с подчертано антибългарски характер, засягаща правата на българските граждани и на такива с българско самосъзнание и противоречаща на съвременните европейски ценности.

2. Въздържането от действия, които се свързват с опити за подкрепа и насърчаване на претенции за признаване на т.нар. ”македонско малцинство” в България.

Лекомислена грешка на българската външна политика е пропуска да се решат спорните въпроси преди подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество.

За да бъдат гарантирани нашите национални интереси, ние се нуждаем от подписването на Анекс към Договора за приятелство или на Декларация на правителството на Република Северна Македония и потвърдена от парламента на РСМ. В тях да бъдат включени и областите представляващи „червени линии”. Тези документи трябва да бъдат подписани до свикването на първата Междуправителствена конференция между ЕС и РСМ. В противен случай нашите интереси изискват прилагането на правото ни на вето и отлагане на началото на преговорите за присъединяване за 2021 год.

Република България беше първата държава, която призна независимостта на Република (Северна) Македония (РСМ) на 15 януари 1992 г.

Република България инициира през 2008 г. преговори за подписване на Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество, подписан на 1 август 2017 г. в Скопие от министър–председателя на Република България Бойко Борисов и председателя на правителството на Република (Северна) Македония Зоран Заев.

Основна цел на този договор беше, освен да придаде обвързващ международноправен характер на политическите ангажименти, но и да ги допълни със задължението за отчитане на значението на общата история на двете държави; за ненамеса във вътрешните работи; за създаване на правна основа за организиране на съвместни чествания на общи исторически събития и личности; създаването на Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси; за предприемане на ефикасни мерки за предотвратяване на недобрамерена пропаганда; създаване на Съвместна междуправителствена комисия за мониторинг на изпълнението на договора; за подобряване на икономическите, финансовите и търговските отношения; насърчаване на взаимните инвестиции, туристическия обмен, транспортните връзки и комуникации (включително в рамките на регионални инфраструктурни проекти).

Република България беше последователна в подкрепата си за европейската перспектива на РСМ. Един от основните приоритети на българското председателство на Съвета на ЕС беше напредъкът на РСМ по пътя на ЕС.

С Декларация на 44-тото Народно събрание на Република България във връзка с разширяването на ЕС и Процеса за стабилизиране и асоцииране на РСМ от 10-и октомври 2019 г. Република България подкрепи започването на предприсъединителните преговори на Европейския съюз с РСМ.

По наша оценка Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество не реши съществуващите проблеми и не даде перспектива за изчистване на останалите спорни въпроси между двете страни. За разлика от Преспанския договор с Гърция, той няма измерими искания и задължения, които могат да бъдат контролирани как се спазват.

Дискусиите по проектите на Преговорни рамки на Република Северна Македония и Република Албания приключиха. Целта на германското председателство на Съвета на ЕС е двете преговорни рамки да бъдат приети от Съвет „Общи въпроси” на 10-и ноември 2020 г. и първата Междуправителствена конференция с РСМ да бъде проведена през декември 2020 г.

Република България има право на вето и може да отложи срока на започване на преки преговори на ЕС с Република Северна Македония. Това е последният сериозен преговорен инструмент в отношенията ни с РСМ.

В тази връзка ние призоваваме към национален консенсус за възприемане и определяне на следните области, представляващи „червени линии”, съхраняващи националния интерес на страната ни. Това трябва да са ясни и проверими искания, които северномакедонската страна да приеме като задължение.

* Преди всичко е необходимо да се определи какво разбираме под „Обща история”, както и да се уточни спецификата на използвания официален език. В дефиницията на понятията, че под Обща история се разбира единен исторически процес на формиране, развитие и утвърждаване на българската народност и нация от Средновековието до края на Втората световна война, а под официален език се разбира език, чиито генезис и развитие се основава на българските говори. Датата 2-ри август 1944 г., когато са декретирани македонската държава, нация и език, трябва непременно да присъства.

** Да се договорят промени в Преамбюла на конституцията на Република Северна Македония – сред държавнотворните народи: сърби, турци, роми, власи, бошняци да бъдат добавени и българите. Трябва да се договори при предстоящото преброяване на населението в Република Северна Македония, което ще се проведе през април 2021 г., българите да бъдат включени официално сред етническите групи и народности.

*** Трябва да бъде активирана работата на Съвместната междуправителствена комисия, създадена по чл.12 от договора. Тя трябва да има работни групи и подкомисии по ключови въпроси – инвестиции, култура, икономика, енергетика, бизнес, транспорт и съобщения (особено в контекста на коридор №8), наука, отбрана и сигурност.

**** Да се гарантират по недвусмислен начин:

1. Отказ от евентуална европейска легитимация на идеология от миналото с подчертано антибългарски характер, засягаща правата на българските граждани и на такива с българско самосъзнание и противоречаща на съвременните европейски ценности.

2. Въздържането от действия, които се свързват с опити за подкрепа и насърчаване на претенции за признаване на т.нар. ”македонско малцинство” в България.

Лекомислена грешка на българската външна политика е пропуска да се решат спорните въпроси преди подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество.

За да бъдат гарантирани нашите национални интереси, ние се нуждаем от подписването на Анекс към Договора за приятелство или на Декларация на правителството на Република Северна Македония и потвърдена от парламента на РСМ. В тях да бъдат включени и областите представляващи „червени линии”. Тези документи трябва да бъдат подписани до свикването на първата Междуправителствена конференция между ЕС и РСМ. В противен случай нашите интереси изискват прилагането на правото ни на вето и отлагане на началото на преговорите за присъединяване за 2021 год.