Етикет: правна комисия

Народното събрание направи още една крачка към отнемането на Бюрото по защита от контрола на главния прокурор Иван Гешев и предаването му на Министерството на правосъдието. В петък правната комисия на парламента прие на второ чете необходимите промени в Закона за Бюрото по защита. По всичко изглежда, че парламентът ще има достатъчно  време, за да приеме окончателно тези законови поправки.Комисията продължава с обсъждане на първо четене на законопроекта за закриване на специализираните съдилища и прокуратури.„Има такъв народ“, „Демократична България“, „Изправи се! Ние идваме“ и БСП подкрепят закриването на Бюрото на Гешев. Основният аргумент е, че полицейските функции на структурата са го превърнали в паравоенно формирование, което дава на главния прокурор прекомерни правомощия. Това стана особено видно по време на акцията на Бюрото в президентството през юли миналата година.Бюджетът на Бюрото по защита е около 10 милиона лева на година. Срещу тези пари се охраняват десетина свидетели по наказателни дела и трима магистрати. Един от охраняваните магистрати е самият главен прокурор. Бюрото стана особено известно с пълна непрозрачност на своята работа, включително по финансовите въпрос.„Бюрото за защита на свидетели е ефикасна и ефективна структура, но в България имаме дарбата да ги унищожаваме“, каза главният прокурор Иван Гешев пред журналисти в парламентаТой заяви, че полза от закриването на Бюрото „ще имат само мафията и организираната престъпност“.Той обмисля да прати в Конституционния съд текстовете от законопроекта, които предвижда отнемане на сградния фонд на Бюротои прехвърленето им към Министерството на правосъдието.

Левицата следва своите последователни и принципни позиции по всеки отделен въпрос, както е правила през последните 4 години

Депутатите на БСП в Правната комисия на парламента гласуваха „за“ закриването на Специализирания съд и на Специализираната прокуратура.

БСП поддържа последователната си позиция, която изрази още преди създаването на двете институции. В предизборната кампания партията препотвърди обещанието си, че ще работи за закриването им. С това трябва да се прекратят спекулациите кой е статукво, управляващ и опозиция. БСП следва своите последователни и принципни позиции по всеки отделен въпрос, както е правила през последните 4 години.

Ново заседание на Правната комисия в Народното събрание ще се проведе този вторник за обсъждане на промените в Изборния кодекс.

Предложенията, внесени от председателя на парламента Ива Митева, ще се обсъждат повторно, след като миналата седмица доведоха до спорове между партиите. Бяха внесени общо шест законопроекта като залата прие този на „Има такъв народ“, който получи и гласовете на ГЕРБ-СДС с аргумента, че новото мнозинство трябва да носи отговорност за провеждането на избори, припомня бТВ.

Така беше решено да отпадне ограничението за броя на секциите в страните извън Европейския съюз, създавайки се район „Чужбина“, но след преброяване на населението. Както и да се гласува само машинно, като в секциите ще има хартиени бюлетини, но с тях ще се гласува само след декларация. Мажоритарният вот беше отхвърлен.

Източник: Факти

Социалистите от Правната комисия са категорични – мястото на изборните промени е в Изборния кодекс, а не в Закона за извънредното положение

„Няма да подкрепим нито един от текстовете, защото смятаме, че законопроектът е концептуално сгрешен. Какво ни се предлага сега от народните представители от ГЕРБ – когато новата фигура на прокурор, разследващ главния, е във фактическа невъзможност да извърши неотложно действие по разследването, шефът на спецпрокуратурата ще определи на случаен принцип действащ прокурор да го замести. Когато цялата идея зад този нов прокурор е, че нормален редови прокурор не може да извършва ефективно разследване срещу главния заради йерархичната структура на прокуратурата, това не разкрива ли абсолютното безсмислие на тази нова фигура?“.

Това заяви заместник-председателят на Парламентарната група на „БСП за България“ Крум Зарков в Комисията по правни въпроси на Народното събрание по повод предложенията на управляващото мнозинство за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, въвеждащи фигура на прокурор, разследващ главния и неговите заместници.

„Най-накрая е възприета идеята, за която от БСП настояваме отдавна – отказът да се образува досъдебно производство да бъде обект на съдебен контрол. Но парадоксално се получава, че с този законопроект, който трябва да въведе възможност за разследване на главния прокурор и неговите заместници, тази възможност се ограничава, защото тя е само по отношение на отказите на прокурора по разследването и само по отношение на главния прокурор и заместниците му. Ако го няма този нов разследващ прокурор, то всеки един прокурор не би трябвало да има някакви пречки да разследва деяния, извършени от главния прокурор и неговите заместници. Въвеждането на този принцип на съдебен контрол, направено достатъчно разумно и при достатъчно широк дебат между специалисти, така че да не се стигне до прекомерности, може да изиграе ролята на ефективен механизъм, който да допринесе за решаването на този проблем без създаването на ненужни и изпразнени от съдържание институции, непознати за нашата и световната правна традиция“, коментира Зарков.

Социалистът видя и пропуск в предложенията на депутатите от управляващото мнозинство да включат новата фигура на разследващ прокурор в частта от Закона за съдебната власт, регламентираща условията и реда за временно отстраняване от длъжност на магистрат, привлечен като обвиняем за умишлено престъпление. „Сега това става от главния прокурор по предложение на наблюдатели. Ако в тази норма не се въведе новата фигура на разследващия прокурор, то ако започне разследване срещу главния прокурор, няма да може да се поиска неговото отстраняване от длъжност“, обясни Крум Зарков.

„Принципно имам несъгласие с това, че се правят промени, касаещи изборния процес, в съвсем друг закон. Това става и в нарушение на Закона за нормативните актове. Така направени вашите предложения за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение поставят под съмнение и при евентуално обжалване на заинтересовани страни на предстоящите избори неговата законосъобразност. Мястото на тези промени е в Изборния кодекс, а не в този закон“, заяви от своя страна секретарят на Парламентарната група на „БСП за България“ Филип Попов при обсъждането на второ гласуване на промените в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

„Конституцията казва, че организацията е редът за произвеждане на избори се определят със закон, а не с правила на министъра на здравеопазването. Това е първият проблем. Вторият е, че този закон ще влезе в колизия с Изборния кодекс, който е висшестоящ нормативен акт. Има и конфликти ситуации, които няма да могат да бъдат разрешени и ще поставят под съмнение целия изборен процес“, добави по темата Крум Зарков.

Мандатът на разследващия прокурор ще бъде пет години

Ето кои закони са подложени на анализ:

Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) е приела доклад за оценка на въздействието за 2019 г. на 12 законопроекта, съобщават от антикорупционният орган, предава DarikNews.

Законът предвижда КПКОНПИ да съгласува всеки законопроект, изготвен от изпълнителната власт, относно наличието на корупционен риск и да извършва последващ анализ на въздействието на нормативните актове. На такъв анализ подлежат преминалите съгласуване законопроекти, за които са били установени индикатори за рискове от корупция. Отправени са и предложения за елиминирането им, като са влезли в сила и са действали за срок не по-кратък от дванадесет месеца преди 31 декември на годината, за която се извършва анализа.

На анализ са подложени промени в: Закона за развитието на академичния състав; Кодекса за социалното осигуряване; Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина; Закон за пазарите на финансови инструменти; Закона за туризма; Закона за селскостопанската академия; Закона за енергията от възобновяеми източници; Закона за вредното въздействие на химичните вещества и смеси; Закона за енергетиката; Закон за киберсигурност; Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз и Закона за филмовата индустрия.

По посочените 12 законопроекта, в хода на съгласувателния процес, КПКОНПИ е отправила до органи на изпълнителната власт общо 119 предложения, свързани с установени индикатори за корупционен риск. Приети са били 25 предложения.

Докладът за последващ анализ на въздействието на законодателните актове за 2019 г. е публикуван на интернет страницата на КПКОНПИ. За целите на анализа, по всеки от законите са идентифицирани заинтересованите страни (вносителят, държавни органи и други организации и лица, които прилагат закона и за които той създава права и задължения), към които са отправени покани за становище и оценка на въздействието. Изводите в доклада са формирани и въз основа на постъпилите 64 становища.

Докладът е изпратен на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, както и на Правната комисия в Народното събрание.

Държавният глава върна за ново обсъждане в парламента част от текстовете в Закона за извънредното положение

Eдинодушно депутатите от правната комисия подкрепиха наложеното от президента Румен Радев вето върху Закона за извънредното положение.

Вчера държавният глава върна за ново обсъждане част от текстовете в закона.

Той се противопостави на текстовете, предложени от БСП, свързани с ограничаването на спекулата. Също така наложи вето и на изменението, което предвижда наказание за предаването на „невярна информация за разпространяването на заразна болест“.

Само ден след това бе свикано извънредно заседание на правната комисия, на което да бъде разгледано ветото. И така с нито един глас против депутатите приеха отхвърлянето на текста и декларираха, че ще подкрепят ветото на президента в пленарната зала по-късно днес.