Етикет: русия

Президентът Румен Радев заминава за Варшава, предаде NOVA.

В Полша държавния глава ще участва във формата Б9. На срещата на високо равнище ще присъства и американският президент Джо Байдън, който два дни е в полската столица, след изненадващото си посещение в Киев.

Очаква се акцент в разговорите да бъде подсилването на източния фланг на НАТО, с което САЩ се ангажираха след началото на войната в Украйна. Ще се обсъдят и възможностите за увеличаване на международните бригади, които бяха създадени, включително и в България, като средство за подобряване на сигурността в държавите в непосредствена близост до Русия.

За Русия взривовете на газопроводите „Северен поток“ и „Северен поток 2“ са акт на международен тероризъм, заяви вчера на заседание на Съвета за сигурност на ООН постоянният представител на Русия в ООН Василий Небензя, цитиран от ТАСС.

„Както мнозина от вас си спомнят, още тогава (през септември миналата година) по принцип беше ясно кой може да стои зад този акт на международен тероризъм. За нас случилото се е точно това“, изтъкна Небензя.

Руският дипломат заяви още, че е важно виновните за взривовете на газопроводите „Северен поток“ да понесат отговорност за стореното, за да не се стига до ера на хаос.

„Шансът да се стигне до такава ера е изключително голям, ако виновните за експлозиите на газопроводите „Северен поток“ не бъдат намерени и не понесат дължимото наказание“, каза руският представител.

Първоначалното обсъждане на руския проект за резолюция във връзка с взривовете на газопроводите „Северен поток“ показва, че западните страни не са заинтересовани от обективно разследване на експлозиите, заяви Небензя на заседанието на Съвета за сигурност на ООН.

Западните страни не проявяват никакъв стремеж за сътрудничество с Русия по случая с взривовете, каза още постоянният представител.

„Имаме големи съмнения във връзка с ефективността, прозрачността и безпристрастността на разследванията, които се водят понастоящем от редица национални юрисдикции. Не виждаме никакъв стремеж за сътрудничество от партньорите“, каза Небензя.

Той отбеляза, че Германия, Дания и Швеция „са игнорирали изпратените до тях послания на председателя на правителството на Руската федерация (Михаил) Мишустин относно участието на представители на компетентните федерални органи на руската изпълнителна власт и на „Газпром“ в разследването“, а в отговор на „исканията на генералната прокуратура на Руската федерация, отправени към съответните ведомства, бяха получени откази“.

Според изданието в Киев смятат, че администрацията на Джо Байдън може „да използва Конгреса, който се контролира от републиканците, като извинение за ограничаване на военната помощ“.

В Киев нарастват опасенията, че Съединените щати може да намалят военната помощ за Украйна, за да я принудят да сключи мирно споразумение с Русия. Това съобщи във вторник европейската версия на изданието „Политико“, съобщава ТАСС.

„Мисля, че има хора на Капитолийския хълм (в Конгреса на САЩ) и в администрацията (на президента на САЩ Джо Байдън), които биха искали да калибрират обема на военната помощ, за да насърчат украинците да сключат някаква сделка (с Руската федерация)“, казва един от съветниците на президента на Украйна, пожелал анонимност. В Киев се опасяват, че администрацията на Байдън може да „използва Конгреса“, който се контролира от републиканците, като извинение за ограничаване на военната помощ, така че Украйна „да се съгласи да си постави по-скромни военни цели“, уточнява изданието.

По-рано председателят на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ Кевин Маккарти предупреди, че републиканците в настоящия Конгрес няма да позволят на Вашингтон да предоставя неограничена и неоправдана финансова помощ на Украйна. През ноември републиканците подготвиха резолюция за контрол върху изразходването на средствата, отпуснати от Конгреса за подпомагане на Киев, отбелязва ТАСС.

Източник: ТАСС

Лиз Тръс и Борис Джонсън призоваха британския премиер Риши Сунак да изпрати изтребители на Украйна.

Двамата бивши премиери изразиха мнението си в Камарата на общините по време на дебат за отбелязване на годишнината от нахлуването на Русия в Украйна.

Лиз Тръс, която бе и министър на външните работи, заяви, че Великобритания трябва да направи всичко възможно Украйна да спечели тази война възможно най-скоро.

„Всеки следващ ден означава загуба на живот и разрушени градове. Според мен трябва да бъдат изпратени изтребители“, изтъкна Тръс.

От своя страна Борис Джонсън заяви:

„Случващото се през последните 12 месеца означава, че рано или късно, след като изчерпахме всички други възможности, даваме на украинците това, от което се нуждаят – от ракетни установки „Хаймарс“ до танкове. И след като това е нашият избор, нека, за Бога, да им дадем нужните оръжия възможно най-скоро“.

Официалната позиция на британското правителство засега е да не изпраща изтребители с аргумента, че ще отнеме много време на украинските бойци да бъдат обучени за управление на модерната техника. Такава програма на обучение обаче в ход и по принцип Риши Сунак каза, че „всички опции остават на масата“.

Домакинът Франция е сред 34-те държави, които призоваха Международния олимпийски комитет (МОК) да забрани участието на спортисти от Русия и Беларус на Олимпиадата в Париж през 2024 г., предаде ДПА.

САЩ, Великобритания и Австралия също са сред обявилите се срещу участието на руските и беларуските спортисти.

В съвместно изявление вчера тези страни се аргументираха с това, че „умишлената непровокирана и неоправдана война на Русия (срещу Украйна) е улеснена от беларуското правителство“.

Руският министър на спорта Олег Матицин каза по-рано този месец, че е „абсолютно неприемливо“ чужди правителства да се опитват да повлияят на МОК.

Самият МОК потвърди миналия месец, че възнамерява да подкрепи санкциите срещу руските и беларуски официални представители преди предстоящата Олимпиада във френската столица, но добави, че ще разгледа възможността спортистите от двете държави да се състезават под неутрален флаг.

В днешното си изявление 34-те държави, противопоставящи се на участието на Русия и Беларус в игрите, приветстват  „придържането на МОК към съществуващите санкции“, но посочват, че предложението за участие под неутрален флаг повдига „много въпроси и опасения“.

Китай изразява „дълбоко безпокойство“ от ескалацията на конфликта в Украйна и възможността ситуацията да излезе извън контрол, каза днес китайският външен министър Цин Ган, цитиран от Ройтерс.

„Продължаваме да насърчаваме диалога за мир … и да работим с международната общност за насърчаване на диалога и консултациите, за да се отговори на безпокойствата на всички засегнати страни и да се постигне обща сигурност“, добави министърът на пресконференция в Пекин, цитиран от Франс прес.

„Призоваваме определени страни незабавно да спрат да наливат масло в огъня“, каза Цин.

„Обявяваме се твърдо срещу всяка форма на хегемония и срещу всяка чужда намеса във вътрешните работи на Китай“, каза министърът.

Пекин, който миналата година сключи „партньорство без граници“ с Москва, се въздържа да критикува руската инвазия в Украйна. САЩ предупредиха за последици, ако Китай окаже военна подкрепа на Русия. Пекин твърди, че не оказва подобна подкрепа, посочва Ройтерс.

Пак днес Китай публикува документ, наречен Глобална инициатива за сигурност, който отразява знакови предложения на президента Си Цзинпин в областта на сигурността и по-специално, се опира на идеята различни обществени системи и цивилизации на бъдат третирани еднакво и на принципа за „неделимата сигурност“ – концепция, която е подкрепяна също и от Русия.

Северният флот на Русия е започнал да излиза в открито море с ядрени оръжия на борда на корабите и подводниците си, съобщи норвежкото разузнаване.

„Основната част от ядрения потенциал е разположена на подводниците и надводните кораби на Северния флот. Ядрените оръжия представляват особено сериозна заплаха във вариантите за операции, в които могат да участват страни от НАТО“, се казва в документа.

Това се случва за първи път след края на Студената война.

През септември миналата година руският президент Владимир Путин заяви, че „когато териториалната цялост на страната е застрашена, ние със сигурност ще използваме всички налични средства, за да защитим Русия и нашия народ“. През декември Путин заяви, че „заплахата от ядрена война ескалира“, като отбеляза, че ядрената стратегия на Русия е изградена на базата на ответен удар.

Междувременно стана известно, че администрацията на президента на САЩ Джо Байдън е предупредила украинските власти, че е настъпил решаващ момент за промяна на траекторията на войната, пише в. „Вашингтон Пост“, позовавайки се на свои източници.

Представители на Белия дом смятат, че през пролетта се очаква Русия да започне офанзива, а Украйна може да премине към контраофанзива, за да си върне загубените територии. Представители на САЩ, които са посетили Киев през януари, са заявили на украинските власти, че следващите няколко месеца ще бъдат решаващи.

Американските военни анализатори смятат, че украинските сили ще изпитват трудности както да защитават Бахмут в Донецка област, за който се водят тежки боеве от месеци, така и да започнат пролетна контраофанзива, за да си върнат територии, които САЩ смятат за по-важни. Източниците на вестника твърдят, че ако Украйна се сражава навсякъде, където Русия изпрати войски, това ще е в полза на руските власти.

САЩ са засилили натиска върху Киев, тъй като за Белия дом ще бъде по-трудно да накара Конгреса да отпусне на Украйна същия размер помощ, както преди, тъй като някои републиканци се обявиха за намаляване на помощта. Администрацията на Джо Байдън работи с Конгреса за отпускане на 10 млрд. долара помощ за Украйна. Очаква се новият пакет от помощи да бъде обявен в деня на годишнината от руското нахлуване, заедно с нови санкции срещу Русия.

Американските власти заявяват, че са готови да подкрепят Украйна възможно най-дълго, като същевременно предупреждават, че Киев ще изчерпи настоящия пакет от американска помощ до лятото, след което ще бъде трудно да се разреши конфликтът по политически път.

Тази седмица САЩ ще обявят нов пакет от помощи за Украйна, пише „Политико“, позовавайки се на източници от украинското правителство.

Няма обаче да има нови оръжия – като самолети F-16 или ракети с голям обсег на действие. Новите доставки „ще бъдат насочени към боеприпаси, противовъздушна отбрана и резервни части“.

САЩ не искат да изпращат на Украйна ракети с голям обсег на действие – до 300 км – ATACMS поради техния недостиг.

Според „Политико“ по време на последните срещи в Пентагона американски служители са заявили на представителите на Киев, че не разполагат с допълнителни тактически ракетни системи.

„Преместването на ATACMS на бойното поле в Източна Европа би намалило запасите на САЩ и би навредило на готовността на американските въоръжени сили“, казват източниците.

Твърди се, че има и други начини да се предоставят на Украйна възможности за поразяване на цели.

През последните две десетилетия Lockheed Martin е произвела около 4000 ATACMS в различни конфигурации. Някои от тях са продадени на съюзнически държави. По време на войната в Ирак са изразходвани около 600 от ракетите.

Киев планира да поиска одобрението на Вашингтон за закупуване на ATACMS от съюзническа държава. Списъкът на потребителите на тези ракети включва Южна Корея, Полша, Румъния, Гърция, Турция, Катар и Бахрейн.

Друг проблем с изпращането на ATACMS обаче е, че това е „твърде агресивен ход от страна на екипа на Байдън“.

„Но украинските официални лица и преди са чували подобни аргументи за други оръжия, въпреки че администрацията на Байдън обърна курса и изпрати артилерия, противоракетна отбрана и танкове“, се казва още в статията.

Днес в американската база на ВВС „Рамщайн“ в Германия ще се проведе нова среща на контактната група за въоръженията на Украйна.

Бившият италиански премиер Силвио Берлускони заяви, че не би търсил среща с Володимир Зеленски, ако все още беше начело на правителството, защото обвинява украинския президент за войната с Русия, предаде Ройтерс.

86-годишният Берлускони често се хвалеше с приятелството си с руския президент Владимир Путин до нахлуването на Русия в Украйна и предизвика бурни реакции  през септември миналата година, когато заяви, че Путин е бил тласнат към войната и е искал да постави „достойни хора“ начело на Киев.

Берлускони, лидер на консервативната партия „Форца Италия“, която е част от управляващата коалиция в страната, говори, след като в петък италианската министър-председателка Джорджа Мелони обвини Франция, че е застрашила единството на ЕС по отношение на Украйна, като е организирала френско-германска вечеря в Париж със Зеленски, която не включваше други европейски съюзници.

„Никога не бих отишъл да говоря със Зеленски, защото ние сме свидетели на опустошаването на страната му и на клането на неговите войници и цивилни“, каза Берлускони пред журналист след гласуване в избирателна секция за регионалните избори в Ломбардия.

Берлускони заяви, че ако Зеленски беше спрял да напада двете сепаратистки републики в Донбас, войната не би се случила. „Така че аз оценявам много, много негативно поведението на този господин“, добави Берлускони.

От офиса на Мелони заявиха, че подкрепата на италианското правителство за Украйна е „твърда и убедена, както е ясно заявено в програмата и потвърдена при всички парламентарни гласувания на мнозинството, подкрепящо изпълнителната власт“, пише БТА.

Япония обяви днес, че затяга санкциите си срещу Русия след най-скорошната вълна от руски ракетни атаки в Украйна, предаде Ройтерс.

Токио разширява списъка си със стоки, които са забранени за износ за Русия и замразява авоари на руски представители и организации.

Решението бе взето, след като при руски ракетни удари в Украйна вчера бяха убити най-малко 11 души.

„В светлината на ситуацията около Украйна и в името на усилията на международната общност за гарантиране на мира Япония ще приложи забрани за износ, като синхронизира по този начин действията си с тези на други основни държави“, се казва в изявление на японското министерство на търговията и промишлеността.

Новите санкции включват забрана на износа на стоки за 49 организации в Русия, която ще влезе в сила на 3 февруари. Предполага се, че тези видове стоки може да бъдат използвани за засилване на руския военен потенциал. Става дума за стоки като водни оръдия, оборудване, използвано за добив на газ, рентгени, експлозиви и роботи, поясни японското министерство.

Освен това Япония ще замрази авоарите на три руски организации и на 22 руски физически лица.

Членовете на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) единодушно призоваха за международен трибунал за лидерите на Русия и Беларус, предаде ДПА.

Трибуналът следва да бъде натоварен със задачата да преследва политическите и военните лидери на Русия и Беларус, които „са планирали, инициирали или реализирали на практика“ войната срещу Украйна, заяви вчера асамблеята.

„Ако те не бяха решили да започнат тази война на агресия срещу Украйна, нямаше да се стигне до насилието, разрушенията и смъртта, които тя донесе“, се казва в изявление на ПАСЕ.

Членовете на асамблеята приеха резолюция, базирана на доклад на швейцарския парламентарист Дамиен Котие.

Създаването на трибунала трябва да бъде „одобрено от възможно най-много държави и международни организации“, изтъкна ПАСЕ.