Етикет: русия

Германският енергиен холдинг Uniper – най-големият вносител на руски газ в Германия – ще преведе плащанията за руски газ към руска банка, а не към европейска, съобщи Интерфакс, цитирайки вестник Rheinische Post.

„Планът е да извършваме плащанията си в евро по сметка в Русия“, каза говорител на Uniper.

Ден преди това Uniper заяви, че смята, че спирането на доставките на руски газ за Полша и България не застрашава потоците от руски газ към Германия и няма да бъдат засегнати обемите на транзита към други страни. Финансовият директор на компанията Тийна Туомела каза, че холдингът продължава преговорите с „Газпром“ по въпроса за плащането на газа в рубли.

В същото време Uniper подчерта, че е важно компанията да действа в рамките на европейските санкции и е в контакт с германското ръководство по този въпрос.

На 27 април „Газпром“ преустанови доставките за Булгаргаз (България) и PGNiG (Полша) поради отказа им да плащат в рубли.

Доставките на природен газ от „Газпром експорт“ за България спират от днес. Това съобщиха от „Булгаргаз“, позовавайки се на писмо, получено от руската страна. От българската газова компания уточняват, че към настоящия момент не се налагат ограничителни мерки за консумацията в България, съобщи БНТ.

Според текста на съобщението българската страна е изпълнила изцяло задълженията си и е извършила всички плащания, изисквани по настоящия договор, своевременно, стриктно и в съответствие с неговите клаузи. След извършен анализ от страна на държавното дружество „Булгаргаз“ и Българският енергиен холдинг е установено, че предложената от руската страна нова двуетапна процедура за плащане не е в съответствие на съществуващия до края на тази година договор и крие значителни рискове за българската страна, включително да извършва плащания, без да получи каквито и да било доставки на газ от руската страна.

Министерството на енергетиката, Българският енергиен холдинг, „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ са предприели стъпки за алтернативни договорености за доставка на природен газ и за справяне с така създалата се ситуация. Към настоящия момент не се налагат ограничителни мерки за консумацията в България.

По информация на БНТ предупреждение за спирането на газа е имало миналата седмица, заради отказ на България да се разплаща с рубли. От Министерството на енергетиката засега не коментират и съобщиха, че министър Александър Николов ще даде изявление във връзка със създалата се ситуация в 09:00 часа.

Руският външен министър Сергей Лавров предупреди за опасност от трета световна война, предаде ДПА. „Опасността е сериозна, тя е реална, не бива да бъде подценявана“, каза Лавров в интервю за руска телевизия, споделено снощи в профила в „Телеграм“ на външното министерство.

На въпрос за сравнение на настоящата ситуация с Карибската криза през 1962 г., Лавров заяви, че „тогава имаше много малко правила, писани правила“. Но „правилата на поведение“ по думите му са били съвсем ясни – Москва е била наясно как се държи Вашингтон и Вашингтон е бил наясно как се държи Москва. Коментарът му е направен на фона на продължаващата пълномащабна война в Украйна, която Русия започна непредизвикано на 24 февруари.

Дори днес има малко правила, каза Лавров, имайки предвид договора за ядрено разоръжаване Нов СТАРТ. Споразумението ограничава ядрените арсенали на двете страни до 800 пускови установки и 1550 ядрени бойни глави. Но „същевременно всички други инструменти за контрол на въоръженията и неразпространение са на практика унищожени“, каза руският топдипломат. Той добави, че по време на Карибската криза е имало надежден канал за комуникация между лидерите на Съветския съюз и САЩ. Сега по думите му няма такъв канал и никой не опитва да създаде.

Автор: maritime.bg

В самолета премиерът Кирил Петков ги поздравил. „Каза, че се радва, каза, че са работили за нашето евакуиране, но накрая ние тръгнахме сами и ни извадиха ДНР – всеки сам да си прави изводите“, обобщава Рали Димов.

„Всяка сутрин се молехме да останем живи и да не падне някой снаряд“, разказаха спасените български моряци от кораба „Царевна“ пред maritime.bg. Трима от тях – Рали Димов, Радослав Стоянов и Живомир Митев, които не спестиха цялата истина за преживяното – от акостирането на търговския съд на 21 февруари до решението сами да напуснат и да тръгнат, да ги закарат до Донецк, оттам до Ростов на Дон и Сочи, откъдето се прибраха във Варна.

„Първо искам да им благодарим от все сърце, че ни спасиха, че ни евакуираха. Много е трогателно, че хора, които са били на първата линия на боя, се опитват да ни успокоят – храна, вода, консерви, много е трогателно“, разказва Рали Димов, втори механик на борда. Обяснява си, че правителството мълчи „по политически причини“.

„Само те са там, няма кой друг да ни изкара – ДНР и РФ“, допълва той за ситуацията на пристанището. „Благодаря на ДНР и Русия, че ни евакуираха, че добре се държаха с нас, че си дадоха храната, водата, искрени благодарности“, добавя и Радослав Стоянов.

А важен детайл по евакуацията разкрива и третият моряк – Живомир Митев: „Войниците, които ни посрещнаха, казаха, че контактуват с правителството, но кога е станала тази връзка, ние не сме информирани“. Само ден по-рано външната министърка заяви, че МВнР не е влизало в никаква комуникация с ДНР.

Тримата потвърждават, че от българска страна започнали да се интересуват от тях и да звънят на капитана едва след пресконференцията на съпругите им заедно с „Възраждане“. В началото им бил предложен вариант за евакуация от българска страна, но през украински коридор.

„Но много се стреляше, беше много опасно. Маршрутът беше през цяла Украйна“, казват Димов и Стоянов. „Те ни казаха – ще тръгнете без телефони, казаха ни тръгвайте без багаж, на свой риск, подписвате декларация. Каквото и да стане, да нямаме след това претенции за обезщетение“, разтълкуваха си го моряците.

Накрая останали единственият екипаж на търговски кораб и това много ги изнервило.

„Стоим и чакаме, в един момент видяхме как двете страни спряха да стрелят. 26 човека от един кораб слязоха с куфарите, минаха покрай нас и тогава разбрахме, че сме останали последният екипаж на пристанището, всички други са се евакуирали. И тогава ни прикипя. Напрежението ескалира неимоверно много, вътре, в екипажа. Започнахме да искаме от капитана да говори с Външно, да ги уведоми, дали ние сме останали последните“, разказват моряците. Отговорили им с „общи приказки“. Комуникацията от страна на нашето Външно министерство се поддържала през сателитния телефон само с капитана.

А след пресконференцията на съпругите им ги отрязали от телефонни разговори с роднините, което повдигнало още повече градуса на напрежението.

„Опитваха се да ни разубедят, докато накрая нямаше как и тръгнахме. Все още имаше риск да стрелят по нас. Един наш колега сутринта слиза, отива при тях, върна се след три часа, каза, че осигуряват час и половина, събрахме багажа, прекръстихме се и тръгнахме“, разказва Рали Димов, а колегите му допълват: „С белите знамена“.

На въпроса къде има поражения по кораба, отговорът е „къде ли не“ – в машинното, в каюта, под прозореца… На въпроса били ли са под обстрел, отговарят:

„После под прозореца се пренесоха военните действия. Интензивен обстрел от корабите. Бункерът беше на стотина метра от кърмата на кораба, където се криеха украинските войници“. Хвърчали ракети „Град“, осколки. „Беше невъзможно да се покажеш, постоянно хвърчаха осколки“, описват преживното тримата.

По кораба „има няколко директни попадения. Една метална врата изхвърча на 15 метра от експлозията“, допълват картинката, която вече видяхме от видеата на кораба с вчерашна дата.

В самолета премиерът Кирил Петков ги поздравил. „Каза, че се радва, каза, че са работили за нашето евакуиране, но накрая ние тръгнахме сами и ни извадиха ДНР – всеки сам да си прави изводите“, обобщава Рали Димов.

 

Сръбският президент Александър Вучич обяви, че смята всякакви санкции за „аморални и безсмислени“, заради което страната му не се е присъединила към, както той ги определя, антируските ограничителни мерки, предаде БТА.

„Ако въведа санкции спрямо Русия, ще получа всякакви награди и ще се превърна в най-добрия демократ. Но е аморално да се въвеждат санкции. А и Русия винаги ни е подкрепяла по въпроса за териториалната цялост“, каза Вучич пред телевизия „Пинк“.

Сръбският президент е казвал и преди, че Сърбия подкрепя териториалната цялост на Украйна, но няма да въвежда санкции против Русия.

Вучич също така обяви, че страната му прекратява всички военни и полицейски учения с чуждестранните партньори.

Той беше казал, че Сърбия смята и Русия, и Украйна за братски държави и съжалява за случващото се, както и че е готова да окаже хуманитарна помощ на Киев.

Първият дефолт на Русия по външния й дълг от повече от век изглежда все по-труден за предотвратяване, а три важни събития от изминалата седмица трасираха пътя към тази катастрофална развръзка.

На 4 април Русия трябваше са разплати 650 милиона долара по деноминирани в долари облигации. Две подобни плащания в по-малки размери бяха извършени през март с посредничеството на банка „Джей Пи Морган“ (JPMorgan), но този път американското министерство на финансите не разреши плащания от руски сметки в американските банки, като се позова на наложените на страната финансови санкции.

След като разплащанията в долари бяха блокирани, ден по-късно Русия наруши условията по облигациите и вместо в долари погаси дълга си към инвеститорите в рубли, като депозира сумата в руския Национален депозитар. Как инвеститорите ще си получат средствата оттам е друг въпрос.

И в резултат на това в събота американската рейтингова агенция „Стандард енд Пуърс“ (Standard & Poor’s Global Ratings) понижи оценката за Русия до „селективен дефолт“. В допълнение агенцията обяви, че в съответствие с изискванията на Европейския съюз оттук нататък спира да изготвя оценки за тази страна. Другите две големи рейтингови агенции – „Фич“ (Fitch) и „Мудис“ (Moody’s) вече спряха да обявяват подобни оценки.

В класификацията на „Стандард енд Пуърс“ при „селективен дефолт“ длъжникът спира да плаща определени свои задължения, но продължава да обслужва останалите си кредити. Това е само с една степен над най-ниското възможно равнище, или „дефолта“, т. е. пълна невъзможност за разплащане, посочва Франс прес.

За последен път Русия е изпадала в дефолт през 1998 г., но по вътрешния си дълг. Страната обявява дефолт по външния дълг за последен път през 1917 г., когато завзелите властта след октомврийския преврат болшевики отказват да обслужват дълговете на царското правителство.

Технически Русия има време сега да реши проблема, тъй като плащането от 4 април има 30-дневен гратисен период да бъде извършено по правилата. Дали обаче Москва има желание да играе по правилата или иска да ги пренапише според своите собствени интереси е съвсем друг въпрос.

Погасяването на дълга в долари, както изискват договорите, би означавало Русия да посегне на наличните си валутни резерви, с които разполага в руски банки и в трезони на „приятелски“ страни.

Кремъл обаче би предпочел да ги използва за други цели, най-вече за продължаването на войната в Украйна. И засега вместо към плащане прибягва към пропаганда. „На теория може да се обяви ситуация на дефолт, но тя би била напълно изкуствена“, заяви в сряда говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. „Няма никакви основания за истински дефолт“.

„Западните страни правят всичко възможно да накарат Русия да обяви дефолт“, обяви и финансовият министър Антон Силуанов, цитиран от ТАСС, и допълни, че рублите, насочени към кредиторите, могат да бъдат прехвърлени в долари, веднага щом руските резерви бъдат размразени. Което едва ли ще се случи до изтичането на 30-дневния срок, а вероятно и дълго след това.

А дотогава руските суверенни облигации ще продължат да поевтиняват с рекордна скорост.

След нахлуването на Русия в Украйна те рязко загубиха стойност, а цената на обслужването на руския дълг рязко се повиши. След като чуждите резерви на руската централна банка бяха замразени започнаха залагания не дали, а кога на Русия ще се наложи да обяви дефолт. Според последните данни на компанията за наблюдение и предоставане на данни на финансовите пазари „Ай Си И дейта сървисис“ (ICE Data Services), цитирани от „Блумбърг“, шансовете това да се случи преди края на годината са над 90 процента.

Кредиторите все пак няма да бързат да обявят Русия в дефолт, тъй като това само ще ги затрудни да получат парите си обратно. Те много добре знаят, че Москва има необходимите средства, а и много повече, но не желае да спазва правилата, а би желала да напише и наложи свои. Ако обаче в рамките на гратисния период Русия не съумее да организира плащане в долари по сметките на държателите на руските облигации, те няма да имат друг избор, освен да задействат процедурата по дефолт, казва Луц Рьохмайер от базираната в Берлин компания са управление на активи „Капитулум“ (Capitulum).

Парадоксът на ситуацията се крие във факта, че Русия буквално се „къпе“ в долари и евро, които получава ежедневно от „неприятелски“ държави, на които продължава да продава петрол и газ, след като по силата на икономически и недотам икономически фактори ги е направила зависими от изкопаемите си горива. Резервите на Русия в злато и твърда валута, набрани най-вече от износа на газ и петрол, се оценяват на около 650 милиарда долара, но поне половина от тях вече са замразени.

Погледнато от висотата на тези милиарди и от наличието на бюджетен излишък, оценяван на около 250 милиарда долара, да се обяви дефолт заради неплащането или неправилното плащане на няколко милиона долара би било по-скоро символичен жест, смята Елина Рибакова, заместник главен икономист към Института за международни финанси. Но пък би създало допълнително сериозни главоболия за Москва.

По данни на „Джей Пи Морган“, цитирани от Ройтерс, чуждестранни инвеститори притежават около 79 милиарда долара от издадени от Русия дългови ценни книжа, нключително облигации в местна валута, суверенни еврооблигации в твърда валута и корпоративни еврооблигации в твърда валута. След най-големите инвеститори са американските инвестиционни компании „Блекрок“ (BlackRock), „Пимко“ (PIMCO) и „Уестърн ассет“ (Western Asset).

Засега те се въздържат от всякакви коментари, но с наближаването на крайния срок на гратисния период вероятно ще решат да действат. „Смятам, че облигационерите биха могли да съдят Русия, че не погасила задълженията си, и вероятно, ако се обърнат към съда, ще получат достъп до замразените руски активи“, казва Бенджамин Коутс, професор по история в университета „Уест форест“, който е специалист по икономическите отношения през 20 век и най-вече по въпроса на икономическите санкции.

Как точно ще се развие ситуацията, предстои да видим през следващите седмици, но едно е сигурно. Дори и Русия засега да успее да избегне дефолта, тя задълго ще бъде изолирана от световните финансови пазари, а междувременно златната река от приходи от газ и петрол бавно, но сигурно ще пресъхва. Което би могло да превъррне техническия дефолт в реален фалит.

Източник: БТА

Министърът на финансите на САЩ, Джанет Йелън, заяви, че президентът, Джо Байдън, иска Русия да бъде изключена от Г20 – форумът на двайсетте най-големи икономики, като в противен случай Вашингтон ще бойкотира „серия от срещи на Г20“ в Индонезия, ако на тях присъстват руски представители, съобщи Ройтерс.

Коментарите на Йелън в сряда на изслушване пред комисията по финансови услуги на Камарата на представителите на Конгреса повдигнаха въпроси за бъдещето на Г20, която е главният световен икономически и политически форум след финансовата криза от 2008 – 2009 г.

Йелън обаче заяви, че инвазията на Русия в Украйна и жестокостите, разкрити след изтеглянето на руските сили от украинския град Буча, „представляват неприемливо незачитане на основания на правила международен ред“.

Тя каза, че е малко вероятно Русия да бъде изключена от Международния валутен фонд (МВФ), но правителството на Байдън иска да изтласка Русия от активно участие в подобни международни институции. Финансовите министри и управителите на централни банки трябва да се срещнат лично и виртуално във Вашингтонн през април в рамките на пролетните срещи на МВФ и Световната банка.

Тази година Индонезия държи председателството на Г20 и планира да домакинства на финансова среща през юли, както и на среща на върха през ноември. „Президентът Байдън каза ясно и аз съм напълно съгласна с него, че нещата не могат да бъдат както обикновено с Русия в която и да било от финансовите институции“, каза Йелън и допълни: „Той поиска Русия да бъде отстранена от Г20 и аз казах ясно на колегите си в Индонезия, че ние няма да участваме в серия от срещи, ако руснаците са там“.

Финансовият министър на САЩ направи тези коментари на фона на новите санкции, обявени от САЩ срещу руски банки и високопоставени представители, от които обаче са изключени трансакциите, които позволяват на американските съюзници в Европа да купуват руски природен газ и петрол. Йелън обясни, че гъвкавостта по отношение на руските енергийни трансакции се налага, защото много европейски страни „остават силно зависими от руския природен газ, както и петрол, и те се ангажираха да осъществят преход от тази зависимост колкото се може по-скоро“.

Тя заяви още, че пълно ембарго върху руския износ на петрол вероятно ще доведе до рязък скок на световните цени, което ще засегне САЩ и демократичните им съюзници. Финансовият министър изрази надежда, че петролните компании в САЩ и в други страни ще увеличат производството през следващите шест месеца, мотивирани от по-високите цени, което ще позволи по-строги ограничения върху руския петрол.

Йелън също така отправи предупреждение към Китай, че американското финансово министерство е готово да обърне инструмента на санкциите срещу Пекин в случай на китайска агресия срещу Тайван. На въпрос дали САЩ биха предприели такива стъпки, ако Тайван бъде застрашен, тя каза: „Абсолютно. Мисля, че сме показали, че можем. В случая с Русия ние я заплашихме със значителни последствия. Ние наложихме значителни последствия. И смятам, че не трябва да се съмнявате в нашата способност и решителност да направим същото в други ситуации“, предаде БТА.

Американският президент Джо Байдън е подписал в сряда изпълнителна заповед, с която се забраняват новите инвестиции в Русия на американски граждани независимо от тяхното местожителство, съобщи Ройтерс.

Новите санкции, обявени в сряда, са приети в отговор на „големите военни престъпления“, както ги определи Байдън, извършени от руските сили в Украйна.

Санкциите засягат руската Сбербанк, която държи една трета от руските банкови активи, и Алфабанк, четвъртата по големина финансова институция в Русия, казаха американски официални представители. Енергийните трансакции обаче са изключени от мерките.

Ограничения са наложени още на двете дъщери на руския президент Владимир Путин, съпругата и дъщерята на руския външен министър Сергей Лавров и на високопоставени членове на руския съвет за сигурност.

В обхвата на санкциите влизат бившия руски президент и премиер и близък съюзник на Путин Дмитрий Медведев, настоящият премиер Михаил Мишустин и министърът на правосъдието Константин Чуйченко.

Президентът на САЩ иска Русия да бъде изключена от Г20 – форумът на двайсетте най-големи икономики, като в противен случай Вашингтон ще бойкотира „серия от срещи на Г20“ в Индонезия, ако на тях присъстват руски представители, съобщи министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън.

Коментарите на Йелън в сряда на изслушване пред комисията по финансови услуги на Камарата на представителите на Конгреса повдигнаха въпроси за бъдещето на Г20, която е главният световен икономически и политически форум след финансовата криза от 2008 – 2009 г.

Йелън обаче заяви, че инвазията на Русия в Украйна и жестокостите, разкрити след изтеглянето на руските сили от украинския град Буча, „представляват неприемливо незачитане на основания на правила международен ред“.

Тя каза, че е малко вероятно Русия да бъде изключена от Международния валутен фонд (МВФ), но правителството на Байдън иска да изтласка Русия от активно участие в подобни международни институции. Финансовите министри и управителите на централни банки трябва да се срещнат лично и виртуално във Вашингтонн през април в рамките на пролетните срещи на МВФ и Световната банка.

Тази година Индонезия държи председателството на Г20 и планира да домакинства на финансова среща през юли, както и на среща на върха през ноември. „Президентът Байдън каза ясно и аз съм напълно съгласна с него, че нещата не могат да бъдат както обикновено с Русия в която и да било от финансовите институции“, каза Йелън и допълни: „Той поиска Русия да бъде отстранена от Г20 и аз казах ясно на колегите си в Индонезия, че ние няма да участваме в серия от срещи, ако руснаците са там“.

Финансовият министър на САЩ направи тези коментари на фона на новите санкции, обявени от САЩ срещу руски банки и високопоставени представители, от които обаче са изключени трансакциите, които позволяват на американските съюзници в Европа да купуват руски природен газ и петрол. Йелън обясни, че гъвкавостта по отношение на руските енергийни трансакции се налага, защото много европейски страни „остават силно зависими от руския природен газ, както и петрол, и те се ангажираха да осъществят преход от тази зависимост колкото се може по-скоро“.

Тя заяви още, че пълно ембарго върху руския износ на петрол вероятно ще доведе до рязък скок на световните цени, което ще засегне САЩ и демократичните им съюзници. Финансовият министър изрази надежда, че петролните компании в САЩ и в други страни ще увеличат производството през следващите шест месеца, мотивирани от по-високите цени, което ще позволи по-строги ограничения върху руския петрол.

Йелън също така отправи предупреждение към Китай, че американското финансово министерство е готово да обърне инструмента на санкциите срещу Пекин в случай на китайска агресия срещу Тайван. На въпрос дали САЩ биха предприели такива стъпки, ако Тайван бъде застрашен, тя каза: „Абсолютно. Мисля, че сме показали, че можем. В случая с Русия ние я заплашихме със значителни последствия. Ние наложихме значителни последствия. И смятам, че не трябва да се съмнявате в нашата способност и решителност да направим същото в други ситуации“.

Дocтaвĸитe нa пeтpoл oт Pycия зa CAЩ пpeз изминaлaтa ceдмицa ca ce yвeличили c 43%, дo 100 000 бapeлa нa дeнoнoщиe. Toвa e зaявил зaмecтниĸ-ceĸpeтapят нa Cъвeтa зa cигypнocт нa Pycĸaтa фeдepaция Mиxaил Πoпoв, цитиpaн oт pycĸи мeдии.

„CAЩ пpинyдиxa eвpoпeйцитe дa нaлoжaт caнĸции cпpямo Pycия, дoĸaтo caмитe тe нe caмo пpoдължaвaт дa внacят пeтpoл oт Pycия, нo и пpeз изминaлaтa ceдмицa yвeличиxa дocтaвĸитe нa „чepнo злaтo“ c 43% дo 100 000 бapeлa нa дeнoнoщиe. Ocвeн тoвa, Baшингтoн paзpeши нa cвoитe ĸoмпaнии дa внacят минepaлни тopoвe oт Pycия, пpизнaвaйĸи ги зa cтoĸи oт пъpвa нeoбxoдимocт“, oтбeлязвa Πoпoв.

Πo дyмитe мy, Eвpoпa тpябвa дa oчaĸвa oт CAЩ и дpyги пoдoбни „изнeнaди“.

B нaчaлoтo нa мapт 2022 г. пpeзидeнтът нa CAЩ Джo Бaйдън oбяви зaбpaнa зa внoc нa pycĸи eнepгoнocитeли. Cъщo тaĸa aмepиĸaнcĸият лидep ĸaзa тoгaвa, чe Baшингтoн нe нacтoявa cтpaнитe oт EC дa ce пpиcъeдинят ĸъм тaзи зaбpaнa – тъй ĸaтo CAЩ paзбиpaт, чe cъюзницитe в Eвpoпa нямa дa мoгaт дa гo нaпpaвят.
Meждyвpeмeннo, в ĸpaя нa минaлaтa ceдмицa cтaнa извecтнo, чe Управлението за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ публикува нов генерален лиценз от 24 март, който на практика изважда руските минерални торове от списъка с възможни санкции спрямо Русия.

Изкуствените торове бяха включени в списъка с жизненоважни продукти, заедно със селскостопанската продукция, лекарствата и медицинските изделия. Издаденият лиценз позволява всякакви търговски операции със стоките, включени във въпросния списък.

Ha 31 мapт oбaчe пpeзидeнтът нa Pycия Bлaдимиp Πyтин пoдпиca Указ за разплащанията за природен газ в рубли с „неприятелски“ държави. Съгласно документа, ако „неприятелските“ страни не плащат за руски газ в рубли от 1 април, Москва ще счита това за неизпълнение на договорите отношения за доставките на газ. В този случай, съществуващите споразумения ще бъдат прекратени, съответно и доставките на газ.

B тaзи вpъзĸa тpитe пpибaлтийcĸи peпyблиĸи – Литвa, Лaтвия и Ecтoния, вeчe нe пoлyчaвaт пpиpoдeн гaз oт Pycия, ĸaзa зa Лaтвийcĸoтo paдиo Улдиc Бapиc, пpeдceдaтeл нa бopдa нa cиcтeмния oпepaтop нa пpиpoдeн гaз Соnехuѕ Ваltіс Grіd (Соnехuѕ).

Toй oтбeлязвa, чe гaзът ce дocтaвя пo двe нaпpaвлeния – тepминaл зa втeчнeн пpиpoдeн гaз в Kлaйпeдa и пoдзeмнo гaзoxpaнилищe Инчyĸaлн. Pъĸoвoдитeлят нa Соnехuѕ пoдчepтa, чe изявлeниeтo нa Pycия, чe щe бъдe възмoжнo дa ce плaщa зa дocтaвяния oт нeя пpиpoдeн гaз caмo в pycĸи pyбли, e cигнaл зa нeoбxoдимocттa oт pязĸo нaмaлявaнe нa дocтaвĸитe oт Pycия.

Toй oтбeлязa, чe в мoмeнтa в гaзoxpaнилищeтo Инчyĸaлн имa нeoбичaйнo мнoгo ĸoличecтвo гaз зa тoзи пepиoд – пoчти тoлĸoвa, ĸoлĸoтo Лaтвия и Литвa зaeднo ĸoнcyмиpaт пpeз зимнитe мeceци. Cлeдoвaтeлнo нямa пpичинa зa бeзпoĸoйcтвo пpeз cлeдвaщитe мeceци. Paнo тaзи cyтpин oбaчe, oт нoвa инфopмaция ce paзбиpa, чe Лaтвия вce пaĸ oбмиcля и вapиaнтa зa плaщaнe в pyбли.

Източник: money.bg

Нови санкции срещу Русия ще бъдат наложени възможно най-скоро. Заявките дойдоха след разпространението на информацията и най-вече на снимките за това, какво се е случвало в Буча и Гостомел, край Киев, по време на руската окупация. Светът е шокиран. Въпреки това вариантът за европейско ембарго върху петрола и газа от Русия вероятно ще остане в резерв за момента.

Според изявленията на европейски политици и официални лица и дума не може да става за отмяна на санкции, докато войната не спре напълно, а санкции ще останат валидни дълго и след това.

Целта на безпрецедентните ограничения срещу Русия в отговор на нахлуването в Украйна е да я откъснат от западните технологии и пари, и да лишат лидера ѝ Владимир Путин от възможността да продължи тази война.

Въпреки това ограниченията позволяват на Русия да печели над 650 млн. евро дневно от продажбата на петрол, газ и въглища в Европа, а бавните мирни преговори дават слаба надежда, че ще бъдат избегнати по-нататъшни драконовски мерки като затваряне на европейски пристанища, пълно изключване на банките от SWIFT и ембарго върху петрола и газа.

Всичко се промени през изминалия уикенд, след като бяха публикувани шокиращи кадри и доказателства за насилие и екзекуции на цивилни граждани в окупираните от Русия украински земи. Руското министерство на отбраната отрича жестокостите и нарича снимките и видеоматериалите на световните медии инсценирани.

ЕС се готви да приеме допълнителни санкции срещу Москва на фона на съобщенията за жестокостите, извършени от руските войски при отстъплението им от Киев.

Според Financial Times служители на ЕС помагат на Украйна и редица неправителствени организации да съберат доказателства, за да може случаят да бъде отнесен до международни съдилища, а в сряда ще обсъдят нови ограничения срещу Русия.

Министърът на външните работи на Германия Аналена Бербок вече обеща да „засили санкциите срещу Русия и да окаже още по-голяма подкрепа на защитниците на Украйна“, френският ѝ колега Жан-Ив Льо Дриан призова за максимален международен икономически натиск върху Москва, а министър-председателят на Естония Кая Калас заяви, че петият пакет от строги санкции трябва да бъде въведен възможно най-скоро.

BBC припомня, че вече въведените от ЕС мерки включват отказ на седем руски банки от достъп до системата SWIFT, забрана за износ за Русия на ключови технологии в областта на отбраната, енергетиката, телекомуникациите и авиацията, забрана за полети на руски авиокомпании във въздушното пространство на ЕС и замразяване на активите на стотици руски олигарси и длъжностни лица, включително на президента Владимир Путин.

Новите мерки, предложени от някои членове на ЕС, включват допълнителни индивидуални санкции, забрана за влизане на руски кораби в пристанища на ЕС, нови ограничения върху износа и забрана за износ на енергия, за които отдавта Украйна призовава.

Преди неделя петият пакет само се обсъждаше и щеше да включва известно затягане на съществуващите ограничения и затваряне на вратички, но не включваше ембарго.

Както отбеляза в тази връзка литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис, „купуването на нефт и газ от Русия означава финансиране на военни престъпления“. Литва вече стана първата страна от ЕС, която напълно отказа да внася руски газ.

В Туитър Шарл Мишел също анонсира нови санкции и нова подкрепа за Украйна.

Министър-председателят на Естония Кая Калас също призова за нови санкции. „Безразличието е майка на всички престъпления“, заяви Калас, коментирайки, че снимките от Буча и Ирпен напомнят за кланетата на нацисткия и съветския режим.

Въпросът сега е дали ЕС ще реагира на съобщенията на световните медии и правозащитници за престъпления срещу цивилни граждани, като ускори почти договорения пакет и го обяви още в понеделник-вторник, или ще избере по-сериозни мерки, въпреки че те застрашават благосъстоянието и спокойствието на Европа.

Западните медии съобщават, че все още няма консенсус. Източна Европа, най-вече Полша и балтийските държави, настояват за драстични мерки; малка група държави, начело с Германия, но най-големият индустриален двигател и основен потребител на енергия в ЕС, обаче се противопоставя на ембаргото и дори на частичния отказ от петрол и газ от Русия.

Санкциите се налагат с единодушие от всички 27 държави от Европейския съюз – втората по големина икономика в света с над 450 милиона жители. А това е добра новина за Путин, който има и други зависими от газа „партньори“ в ЕС, най-вече Унгария, Италия и Австрия.