Етикет: светлана шаренкова

Проф. Светлана Шаренкова: Държавникът Румен Радев ясно заяви, че подкрепя идеята за диалог с Москва, че санкциите като инструмент в международните отношения са неработеща отживелица. Така президентът на България се нареди до водещите европейски лидери като равноправен и идеен партньор

Пример за достойно държавническо поведение, за защита на българския национален интерес и лидерство на европейско ниво. Това е краткото обобщение на позициите на президента Румен Радев по време на Европейския съвет, проведен в края на миналата седмица в Брюксел. След като с години – при правителствата на Борисов – бяхме свидетели на послушно раболепие пред „началствата” и байганьовщина на международната сцена, днес с удовлетворение констатираме, че България може да има и собствено мнение. И че то може да се отстоява по принципа, който Румен Радев формулира още преди президентските избори през 2016 г. – българската външна политика да се формира в София и да се отстоява навън, а не обратното!

В Брюксел Радев беше ясен и конкретен по всички обсъждани теми – по Плана за възстановяване и устойчивост защити социални проекти, които предишната власт неглижираше с години, по „македонския въпрос” отстоя националната ни политика. Но най-запомняща се бе позицията, която президентът заяви по повод на идеята на водещите европейски лидери канцлера Меркел и президента Макрон за пряк диалог на ЕС с президента Путин и нормализиране на отношенията с Русия. Тази идея срещна шумната съпротива на шепа държави (Полша и прибалтийските републики), които се изявяват като евроястреби, до втръсване повтарящи русофобски клишета. Малка, но гласовита фракция, която саботира диалога, който няма алтернатива.

БГ мейнстрийм медиите побързаха да обявят плана „Меркел-Макрон” за „отхвърлен”, но дали е така!? Германия и Франция са водещи в Европа и тяхната линия винаги преодолява съпротивата на останалите и в края на краищата се провежда в живота. А и двустранен диалог и партньорство с Москва и президента Путин и в момента имат много държави както в „стара”, така и в „нова” Европа. Техните лидери инвестират в  бъдещето, а пещерните русофоби робуват на миналото. При Борисов България все избираше второто…

Държавникът Румен Радев ясно заяви, че подкрепя идеята за диалог с Москва, че санкциите като инструмент в международните отношения са неработеща отживелица. Така президентът на България се нареди до водещите европейски лидери като равноправен и идеен партньор. Гласът на Румен Радев, а чрез него – гласът на България, се оказаха сред гласовете на градивния реализъм.

Президентът Радев показа, че е политик на бъдещето, на ХХI век. Ако краят на миналия век ХХ век бе на блоковото мислене и на еднополюсно господство на САЩ, то новото време е на многополюсния световен ред. В този контекст членството в ЕС и НАТО не изключва диалога с държави като братска славянска и православна Русия и мощно прогресиращия социалистически Китай. Именно този прагматичен и националноотговорен подход – членство в ЕС и НАТО, стратегически диалог с Пекин и Москва, добросъседство и конструктивност на Балканите – е в основата на външната политика на българския президент. Радев доказа, че умее да се учи от уроците на историята, а един от най-ценните е формулиран преди век от цар Борис III: Винаги с Германия, но никога против Русия!

Проф. Светлана Шаренкова

Българският народ е преминал през много изпитания и затова е събрал вековна мъдрост. Тя е родила един особен ден – Видовден, на който според народната митология правото се разделя от грешното, а наяве излизат всички сторени злини. Нещо като Страшен съд…

През 2021 г. Видовден е на 15 юни и случайно или не, но точно на този ден служебното правителство, съставено от президента Румен Радев, даде отчет за стореното през краткия месец от своето съществуване.

И както при назначението си, премиерът Стефан Янев декларира, че неговото правителство ще се ръководи от мотото „Почтеност, прозрачност и професионализъм”, такъв беше и духът на пресконференцията, дадена от него и основни министри от кабинета.

Премиерът и министрите ясно и открито, с факти и числа представиха на какъв хал са заварили българската държавата след мафиотско-мутренското управление на Бойко Борисов и ГЕРБ. А именно: системен хаос, блокаж и безпорядък в институциите, милиарди, изтекли във фирми, приближени на доскорошните управляващи. И е ясно, че това е само върхът на корупционния айсберг, който се вижда от първите проверки на служебните министри.

Всекидневно гръмват скандали от мащаб, който във всяка нормална държава би предизвикал завинаги край на политическата кариера на бившите управляващи, прокурорски обвинения и съдебни дела. Банката за развитие, която по закон е длъжна да подпомага средния и малкия бизнес, е била като касичка за лично ползване на олигарси, дори и в месеците на ковид кризата, когато целият останал народ се гърчеше от фалити, безработица и безпаричие.

Държавната консолидационна компания е действала по същия мутренски начин – плащани са стотици милиони за язовири, които днес са заблатени и тревясали. За срутищата по пътища и магистрали знаем от години. АПИ е разплатила милиарди авансово без обществени поръчки и проекти на приближени кръгове, докато честният бизнес се превива под тежестта на административния рекет. Екологични бомби цъкат на всяка крачка и китното ни Отечество е превърнато в сметище. В земеделието, още от същото – хаос и далавери. Показват го проверките във Фонд „Земеделие” и „Напоителни системи”. В енергетиката – 2,5 милиарда лв. потънали. Управляващите от ГЕРБ са крали даже от мизерните стотинки за култура. В здравеопазването – батак. А в най-елитната Правителствена болница са разкрити ужасяващи незаконни трансплантации. МВР и спецслужбите са били на пряко подчинение на Борисов, подслушвани са политически опоненти на ГЕРБ…

Всъщност истината, че „Царят е гол”, я знаехме всички, казваше ни го и Европа, стана дори част от списъка „Магнитски”.

Но някой трябваше да се заеме да измете авгиевите обори, защото е време за реална промяна и връщане на нормалността и държавността! Тези обори на корупцията и безстопанствеността, оставени от ГЕРБ, изискват многогодишно разчистване, а кабинетът „Янев” има броени седмици.

Заради енергичната, безкористна и компетентна работа на министрите в България за пръв път от 30 години има шанс да бъде вдигната омертата на т. нар. Преход, който доведе до разграждане на българската държавност, демографска катастрофа, загуба на суверенитет, грабеж на икономиката и нерадостен хал на милиони – млади, работещи бедни, пенсионери и емигранти. Заради своите разкрития служебните министри понасят арогантни атаки и скалъпени компромати от приближени на ГЕРБ медии, които се разсейваха за очевидните далавери на предишната власт. Нагли чиновници саботират служебния кабинет, защото ГЕРБ си написаха закони, които фактически ги освобождават от отговорност. Ояли се, уволнени „калинки” биват героизирани, макар че кабинетите на СДС от 1992 и 1997 г. и тези на ГЕРБ от 2009, 2014 и 2017 г. извършиха най-тежките чистки в администрацията, за да настанят „свои хора” на държавната хранилка.

През последните години единствено БСП изричаше на глас истината за управлението и задкулисието на ГЕРБ и бе единствената реална и системна опозиция. Днес лидерите на т. нар. партии на протеста и промяната наричат БСП „партия на статуквото”, но тогава те или мълчаха, или се гушеха под крилото на Борисов.

Ето защо залогът за успеха на президента Радев и служебния кабинет е възможно най-големият – бъдещето на България. Дали ще останем на срамното последно място в ЕС, или ще станем нормална, правова и социална държава! Оптимисти сме, защото кабинетът „Янев” не просто казва истините за наследството на ГЕРБ, но и предлага политики и алтернативи – в икономиката, във финансите, в силовите структури и правосъдието, в здравеопазването и земеделието. Дано те бъдат продължени от следващо правителство, редовно излъчено от 46-ото НС в името на просперитета на нашата Родина и бъдещето на децата ни.

Проф. Светлана Шаренкова

“Днес България има нужда от мир, от излизане от социално-икономическата криза, от по-високи доходи и пенсии, по-добро здравеопазване и образование, от законност и справедливост”

България е член на НАТО и в него САЩ са ни съюзници, но българският суверенитет следва да е по-скъп на всеки български гражданин, пък и на правителството, от каквото и съюзничество! Това е главният извод около странно потуления и разчул се чрез медиите инцидент от 11 май т. г., свързан с учение на НАТО и „военната атака” срещу цивилни граждани в предприятие до българското летище Чешнигирово. Тв канали, като в евтин холивудски екшън, с голямо закъснение ни показаха нахлуване на маскирани и тежко въоръжени US командоси, които насочват автомати срещу мирни работници в делничен ден. И над две седмици „нападнатите българи” не посмяха да се оплачат от драстичното нарушение на елементарните им човешки права. А институциите (и нашите, и на САЩ) едва след гневната обществена реакция поднасят с половин уста неясни извинения и оправдания, „че командосите се държали възпитано и никой не е застрелян…” То само това оставаше!

Тази случка говори много за „професионализма” на „атлантическите супергерои”, които не са разчели елементарна карта, но щели да пазят нашата Родина!? И от кого!? Както твърди техният бос Столтенберг, ще ни защитават от наши приятелски държави и главно от Русия, с която имаме вековни братски и специални отношения!

Днес България има нужда от мир, от излизане от социално-икономическата криза, от по-високи доходи и пенсии, по-добро здравеопазване и образование, от законност и справедливост. Нуждае се от промяна, която да ликвидира корупционно-мутренския модел на управление, родил се под благия поглед на дипломатите от ул. „Козяк” и брюкселските началници. И разбира се, има нужда от сътрудничество с всички големи сили в днешния многополюсен свят – с европейските държави – като лоялен член на ЕС, със САЩ, но и с възраждащата се Русия, с модерен и проспериращ Китай, с балканските ни съседи.

Против националния ни интерес е да се превърнем във „фронтова държава” и продажни елити да ни въвличат в нова Студена война. В България никога не е имало чужди военни бази – дори когато сме били съюзници на Хитлеристката коалиция или член на Варшавския договор. Не се нуждаем от тях и днес.

Чуждите военни бази лесно могат да ни превърнат в мишена на битките между великите сили. Тези бази се оказват „държава в държавата” – там не важат българските закони поради статута им на екстериториалност, а всъщност на частично отстъпен национален суверенитет от нашата 1300-годишна държава България. Обитателите им имат чувството на безнаказаност – те са свободни да правят каквото пожелаят на наша територия – да атакуват български работници или дори да убиват, така както се случи преди време в съседна Румъния.

Скандалът „Чешнигирово” изисква ясни отговори от българските институции, включително следствени и съдебни, а не извинения и неясни обяснения. Нуждаем се от категорична защита на националния ни интерес и на правата, интересите и достойнството на българските граждани.

Проф. Светлана Шаренкова

Новината, че се водят активни преговори между основни леви формации у нас – БСП, АБВ, „Движение 21” и „Нормална държава”, вдъхва голям оптимизъм на социалистите в България. Защото днес голямата тема не е за квоти и постове, а за оцеляването на българската държавност, за връщането й към нормалността, за възход и победа на социалните идеи в полза на хората!

Широката лява коалиция е необходима преди всичко за бъдещето на България. Тя е единственият шанс за създаване на модерна социална държава чрез европейски политики за повишаване на доходите, здравна реформа, закрила на работещите хора, екология и бъдеще на децата ни в България. Тя е тази,​ която ще защити суверенитета на националната ни държава, единно ще отстоява българските интереси и стратегически проекти (като АЕЦ „Белене”) и ще провежда балансирана външна политика в днешния многополюсен свят.

Тези леви формации са доказали, че са национално отговорни, за разлика от лидерските еднодневки, които много обещаваха, но месиите им се оказаха фалшиви.

Това единение днес е много нужно и на левите хора. Защото в България над 60% от населението живее в тежки социални затруднения – млади на старта на живота си, мизерстващи пенсионери и безработни, работещи бедни, дребен и семеен бизнес…

Техният вот по дефиниция би трябвало да бъде даден за леви формации, но досега той се разпиляваше заради липсата на единение и обща цел. Но тъй като в политиката има синергия и 2 + 2 е повече от 4, Обединеното ляво ще даде ясна мотивация тези избиратели да припознаят своите представители в бъдещото 46-о Народно събрание. И дано в коалицията влязат и патриотични формации, които отстояват националната ни идентичност, култура и традиции и са неотменима част от автентичния български ляв спектър.

Нека в навечерието на 130-годишнината от социалистическото движение в България да затворим противопоставянията, разногласията и недоразуменията. Да дадем шанс за модерно и диалогично ляво, което да формира българския прочит на европейска и социална България.

Проф. Светлана Шаренкова

Призивите за премах­ване на Памет­ника на Съвет­с­ката армия са поредна русофоб­ска и антидемок­ратична провокация, въз­раж­дат на езика на омразата и са във вреда на бъл­гар­с­кия национален интерес

Всеиз­вес­тни за бъл­гарите са проб­лемите на дър­жавата ни –първа в Европа по бед­ност, коруп­ция, ниски доходи, заболеваемост и лошо здравеопаз­ване. Знаем за теж­ката социално-икономическа криза и опос­кания от управ­лението на ГЕРБ бюджет. За мафиотско-мутренския модел на властта, за рекета над биз­неса и за сис­тем­ното сплаш­ване на обик­новените граж­дани. За това, че духов­ността и прос­ветата са в без­п­рецеден­тна криза, а демог­раф­с­ката ситуация е катас­т­рофална. За това, че дър­жавата ни е превър­ната в срутище и сметище, че алч­ността и коруп­цията убиват по трасетата на некачес­т­вените пътища и магис­т­рали, даже и в улич­ните шахти…, както и в бол­ниците, превър­нати в тър­гов­ски дружес­тва.

Всеиз­вес­тни на столичани са и проб­лемите на София – коруп­цията, наг­ласените общес­т­вени поръчки, „Ремонта на прес­къпите ремонти”, презас­т­рояването, наг­лостта на монополите „Топ­лофикация” и „Софийска вода”, мръс­ния въз­дух, лошото общин­ско здравеопаз­ване, лип­с­ващите места в дет­ски градини и училища и т.н. и т.н.

Да не комен­тираме битовата прес­тъп­ност, без­дом­ните кучета, зад­ръс­т­ванията, „ножицата” между богатия цен­тър и бед­ните крайни квар­тали.

Но вместо общес­т­вен дебат по тези реални проб­леми на страната и София една група щатни и професионални соросоиди и русофоби се опит­ват да измес­т­ват общес­т­веното внимание върху темата за Памет­ника на Съвет­с­ката армия. Инс­пирирани от агонизиращия режим на Бойко Борисов и ГЕРБ тази група отново поиска демон­тажа на памет­ника, претоп­ляйки старите и прибавяйки нови „аргументи”: Противоречал на евроат­лан­тичес­ката ни ориен­тация, бил неес­тетичен, Съвет­с­ката армия била окупатор, памет­никът не бил нито памет­ник на кул­турата, нито вой­нишки памет­ник…

И вместо да говорим за важ­ните теми на Бъл­гария, медий­ните мисирки надигат нов истеричен вой…

Нека го кажем ясно:

• Поред­ните опити за премах­ване на Памет­ника на Съвет­с­ката армия са фак­тическа реабилитация на фашизма. Именно Съвет­с­ката армия даде най-решаващия принос за освобож­даването на Европа от кафявата чума. На цената на над 25 милиона жер­тви, с усилията на един велик народ, на нацизма бе победен след четири жес­токи години война. Жер­т­вите, дадени от рус­кия народ и народите на СССР не само за освобож­дението на Отечес­т­вото, но и за край­ния раз­г­ром на Хит­лер, са в пъти повече от жер­т­вите, дадени от другите нации-съюзнички, чакали с години да отк­рият Втори фронт срещу нацизма.
• Памет­никът на Съвет­с­ката армия не противоречи на евроат­лан­тичес­кото член­с­тво на Бъл­гария. Нима Фран­ция не е член на НАТО и ЕС, щом в Париж има булевард „Сталин­г­рад”, а президен­тът Мак­рон лично под­несе цветя и отбеляза 9 май. Нима Гер­мания и Авс­т­рия не са европейски дър­жави, щом в цен­търа на Виена и Бер­лин също има памет­ници на Съвет­с­ката армия. И нека напом­ним, че в цяла Европа има памет­ници на съвет­с­ките войни, на мес­т­ната антифашис­тка съп­ротива, чиито пред­с­тавители са почитани като герои. И само в шепа европейски дър­жави, управ­лявани от десни популисти се говори и дейс­тва с методите на яст­ребите на Студената война. Но под­меняйки историята се съз­дава реален риск от реабилитация на фашизма, която е рав­ноз­начна на неговото пос­тепенно въз­раж­дани и от пов­торение на трагедията, сполетяла Европа през 30-те и 40-те години на ХХ век. Бъл­гария не може да бъде в оредяващата редичка на тези дър­жави, защото с Русия ние имаме исторически специални отношения – общата правос­лавна вяра и азбуката, двой­ното Освобож­дение – от осман­с­кото иго и от фашизма, както и помощта на СССР за съг­раж­дането на социална дър­жава между 1944 и 1989 г. Години, в които Бъл­гария бе дос­тиг­нала до прес­тиж­ното 27-о място в Индекса на ООН по човешко раз­витие, бе станала дър­жава на Духа и икономичес­кия прог­рес, на социал­ната политика, на без­п­лат­ното образование и здравеопаз­ване, дър­жава, овладяла мир­ния атом, кос­мическа дър­жава.
• Това, че не е Памет­ник на кул­турата, е повече от абсур­дно. Не само, защото бъл­гар­с­ката дър­жава в пос­лед­ните години стана пос­ловична с абдикацията си от защитата на памет­ниците на кул­турата, с умиш­лените палежи, уж от „клошари” на исторически сгради и унищожаването с комер­сиална цел на обекти, свър­зани с историята и с наши големи творци. По-важното, е че Памет­никът на съвет­с­ката армия е дело на колек­тив от водещите за времето бъл­гар­ски архитекти и худож­ници. Ръководител на колек­тива е скул­п­торът Иван Фунев. Автори-архитекти са арх. Данко Митов, арх. Иван Васильов, арх. Любен Ней­ков и арх. Борис Капитанов. Автори-скулптори са Иван Фунев, проф. Любомир Дал­чев, Мара Геор­гиева, Васка Емануилова, Васил Зидаров и Петър Дой­чинов. Худож­ник график е Борис Ангелушев. Някой може ли да отрече художес­т­вената му стой­ност!?
• Абсурд е „аргумен­тът”, че това не е вой­нишки памет­ник. Не само, защото това е кощун­с­тво спрямо паметта на милионите жер­тви, дадени от Съвет­с­ката армия по бой­ните полета на Европа, но и защото Бъл­гария има не само дос­тойна антифашис­тка съп­ротива, но и се включва в Отечес­т­вената война, редом до Съвет­с­ката армия, и доказва за пореден път бъл­гар­с­кия боен героизъм и мощ. Доказоател­с­тво за това е фак­тът, че ген. Владимир Стой­чев, коман­д­вал Първа бъл­гар­ска армия като част от Трети украин­ски фронт на Съвет­с­ката армия, е един­с­т­веният чуж­дес­т­ранен офицер, мар­ширувал на Парада на победата в Мос­ква. А Бъл­гария благодарение на антифашис­т­кото си движение и учас­тието в Отечес­т­вената война е избег­нала участта да бъде лишена от територии, раз­д­робена и унизена в поредна Национална катас­т­рофа. Тоест, това е и памет­ник на бъл­гар­с­ките победители над фашизма!
• Абсурд е и със­тавът на вандалите-разрушители – щедро платени от чуж­бина ком­п­лек­сирани ретро антикомунисти, които не са извър­вели и една мис­ловна стъпка от 1990 година насам, деца на активни комунисти и пред­с­тавители на вис­шата идеологическа номен­к­латура, някои от тях сът­руд­ничили на спец­с­луж­бите преди 10 ноем­ври 1989 г., но намерили своето ново амп­лоа в пещер­ната русофобия, че даже и един внук на Герой на Съвет­с­кия съюз, чиито дядо със сигур­ност се обръща в гроба заради дейс­т­вията му. Става дума за бъл­гар­с­кия демок­рат и пат­риот ген. Владимир Заимов.

С призивите за премах­ване на памет­ника се връщаме в епохата на пещер­ния реван­шизъм, езика на омразата и демогогията.

За съжаление русофоб­с­кият реван­шизъм се налага не само в София, но и в Брюк­сел, където евродепутатите фал­шифицират историчес­ката истина, обвинявайки Съвет­с­кия съюз за началото на Втората световна война!?

Жалки са опитите да се изт­рие от паметта на човечес­т­вото ролята на Съвет­с­кия съюз и съюз­ничес­ките войски за победата над фашизма. СССР даде свидни жер­тви, преживя години на война, лишения, насилие, а после без чужда помощ извървя епопеята на трудно, но героично след­военно въз­с­тановяване. Тези истини трябва да се знаят и пом­нят!

Със сигур­ност, приг­ласяйки на чужди сили, изработ­вайки поред­ния задокеан­ски грант, „граж­даните” американофили и русофоби, тър­сят всевъз­можни истерични провокации и фал­шификации. Но те не бива да успеят в тех­ните ван­дал­ски цели, защото не е въз­можно да се манипулира колек­тив­ната памет на цели народи, и на целия свят.

Опитите на конюн­к­турни русофоби да реабилитират фашизма и съз­дадат инфор­мационна среда, която може да под­веде Европа отново да преживее неговите ужаси. Ще поемат ли платените руософоби този риск, ще понесат ли подобна историческа отговор­ност!?

А кол­кото до памет­ника на Съвет­с­ката армия в София! Той не само е дър­жавна соб­с­т­веност, но е и важна част от меж­дудър­жав­ните отношения между Бъл­гария и Русия. Едно поредно влошаване на отношенията ни с Рус­ката федерация, наред с инс­пирираните отвън и недоказани „шпион­ски скан­дали” и с яст­реб­с­ката реторика на част от овлас­тения ни елит, са риск не само за веков­ните добри отношения, но и за редица инвес­тиции, стратегически енер­гийни и икономически проекти, за туризма, който без рус­ките летов­ници у нас ще бъде доубит след пан­демията от коронавирус.

Подобна провокация срещу българо-руските отношения в момент, в който Русия се утвър­ж­дава като един от основ­ните фак­тори в новия многополюсен свят, ще е пагубна за Бъл­гария.

А на тези, които продъл­жават истерично да провокират опити за премах­ване на памет­ника можем да напом­ним думите на бив­шия бъл­гар­ски цар и премиер Симеон Сас­кобург­гот­ски, който отговорил на русофобите, че ако не харес­ват памет­ника могат просто да не минават пок­рай него, защото ако всеки нов общес­т­вен строй започне да събаря пос­тавените преди него памет­ници няма да я има и Триум­фал­ната арка в Париж…

Проф. Свет­лана Шарен­кова

Слави Трифонов заяви, че ще върне втория мандат за съставяне на правителство. Дали в очакване на нови избори, с надеждата за по-висок резултат и пълната власт за своята партия или поради други причини, така и не стана ясно. Заяви го типично по шоуменски – номинирайки Антоанета Стефанова – бивша световна шампионка по шах, но далеч от управлението и политиката, с обещанието, че тя ще върне мандата без да състави правителство, защото… „Има такъв народ” не искали да зависят от никого!? А къде отива зависимостта им от волята на суверена и желанието му за промяна на мафиотско мутренското управление на ГЕРБ. След този акт на Трифонов България ще изпадне и в политическа криза след здравната и социално-икономическата. И ще продължи трайно да е на европейското дъно по доходи и пенсии, образование и социални политики. Няма да се състои и крайно нужната ревизия на отиващото си провалено, затънало в дългове и корупция управление на Борисов. Избирателите пожелаха нови политици, с нов морал, които да се отчитат пред парламента, компетентно и отговорно. Но се оказа, че „Има такъв народ”, но явно „няма такава партия”, която да откликне на неговите надежди. Да управляваш държавата, е тежка отговорност и не особено благодарна работа в бедна и корумпирана страна. От теб зависят човешки съдби, зависи как работи държавната машина, дали се решават проблемите, или затъваме в тях. Всички наблюдатели са категорични – Слави Трифонов бе натоварен с огромни очаквания от избирателите, но днес той не знае какво да прави, общува много рядко през социалните мрежи с изтъркани клишета, самозвани говорители тълкуват думите му като на недосегаем Гуру. Партията му няма антикризисна програма, нито нова философия за разрешаване на проблемите на държавата. Програмата, с която дойде, не е системна, а популистка и на парче – мажоритарни избори, 1 лев партийна субсидия, намаляване на броя на депутатите, пряк избор на прокурори, съдии и полицейски началници. Тези нахвърляни и разнопосочни идеи няма да разрешат като с магическа пръчка проблемите пред българската държавност, а дори ще ги задълбочат. За съжаление, преди 5 години по време на референдума политиците, залисани в президентските избори, не коригираха с компетентност и експертност тези симпатично звучащи, но напълно популистки искания. Защото със 120 депутати демокрацията няма да процъфти, а обратното – олигархията ще си купи парламент, без партийни субсидии партиите и депутатите също ще бъдат напазарувани, с пряк избор на магистрати ще имаме още по-корумпирано и зависимо правосъдие, а мажоритарният вот няма да доведе до избор на силни личности, а до единоборство между местните феодали и тържество на купения и корпоративен вот за сметка на новите и малки партии, които няма да имат шанс за живот… Днес е време за отговорни политически решения, а не за шоу, суета и позиране. Защото идейните и системни партии може и да не са атрактивни, но са работещи. Защото демокрацията е: „процедура и законност”, а не просто „хляб и зрелища”. Зрелищата 30 години ни ги осигуряват политическите шоумени и еднодневки с гръмки обещания, популистко говорене и перчене. Но хлябът идва на базата на решенията на традиционните, системни партии. Които имат четрите базисни изисквания – идеология, организационна структура, секторни политики и подготвени и идейно ангажирани кадри. Към момента единствената системна партия, която отговаря на тези изисквания, е БСП, която изработи „Визия за България” и План за управление. В своите 130 години история тя се е доказала като идейна и държавностроителна партия. Има и един ясен морален капитал – единствено БСП беше решителна опозиция на ГЕРБ през последните пет години – не се уплаши и не се продаде на Бойко Борисов, назоваваше нещата с истинските им имена. Социалистите, за разлика от „новите политици”, познават и победите, и пораженията, знят как се носи отговорност пред избирателите и как да се потърси изход от кризата. Инак, г-н Трифонов, шоуто Ви трябва да продължи – на екрана на симпатичната и критична към политиците 7/8 TV!

Проф. Светлана Шаренкова

Отминаха изборите и по стара нашенска традиция дните за размисъл са тъкмо след тях. Очевидно е – загубиха партиите на статуквото, спечелиха партиите на протеста. Вътрешната опозиция в БСП вече точи ножове и надига глас срещу лидерката на партията Корнелия Нинова. Познатите до втръсване рефрени, клетви и мантри срещу нея пак се тиражират обилно в медиите, макар че дежурните критици удобно се бяха скрили по време на кампанията и не свършиха нищо за своята партия. Причините за поражението на БСП тепърва ще се изговарят, грешки допусна ръководството, но и местните структури, и водещите кандидати

Има и обективни причини – корпоративния и чиновнически вот за властта, купения вот, пандемията. Но нека си кажем истината, че нещата можеха да бъдат коренно различни. Възможността се крие в един позабравен, но важен щрих от миналото лято, когато лидерката на БСП Корнелия Нинова първа предложи да се организира общонационална подписка за оставка на кабинета „Борисов 3” с ясни аргументи – корупцията, несправянето със здравната и икономическата криза, традиционното ни последно място в ЕС по доходи, пенсии, сигурност. Точно тогава т. нар. вътрешна опозиция в БСП отхвърли това предложение и наложи решението да няма подписка на терен с разговор между БСП и гражданите, а… тривиален парламентарен вот на недоверие с предизвестен край. Даже бившият лидер на БСП Сергей Станишев надгради идеята си, че Бойко Борисов е „израснал до държавник”, с предложението БСП и ГЕРБ да се съберат на Кръгла маса… Тогава послушното мнозинство на ГЕРБ, ОП и „(не)зависими” депутати бетонира Борисов. Броени дни по-късно народът се вдигна на протест със същото искане: „Оставка на Борисов!”, с надежди за върховенство на закона и връщане на държавността и свободата. Този протест бе подкрепен от над 70% от българите, а енергията му, затихнала покрай втората вълна на COVID-19, се активира отново в изборните урни. Но тази енергия се вля във вота за антисистемните партии, за които тепърва ще видим дали ще изпълнят обещанията си, дали ще бъдат адекватни на надеждите на хората. Докато БСП, която близо пет години бе решителна опозиция срещу ГЕРБ и мафиотския модел на управление – бе пришита към статуквото. Ако социалистите бяха организирали общонационалната подписка, БСП щеше да бъде естественият лидер на протеста, а до стотиците хиляди будни граждани на площадите щяха да стигнат справедливите критики срещу самоуправството и авторитаризма на ГЕРБ. Днешните критикари на Нинова миналото лято блокираха тази възможност. И тогава, и сега прозират тънки партийни и кариерни сметчки, а не принципна позиция. Нека редовите социалисти помнят тези метаморфози, когато слушат от екрана закъснелите съвети и драматичните искания за оставки, възмездие и извънредни конгреси.

БСП наред с историческите си успехи и заслуги е минала и през тежки изпитания, репресии и очерняне. Ще мине и през настоящите трудности. Но ще мине само и единствено, ако запази своята партийна съвест, идейна чистота, морал и другарство. Особено, че днес при липсата на патриотични формации в новия парламент БСП е призвана да бъде не само пазител на идеите на социалната държава, но още по-силно да развие своята линия на родолюбива политика, да защитава националната държава, българските корени, култура и духовност, нормалността и традиционното семейство, националния ни интерес чрез балансирана външна политика в новия многополюсен свят.

Проф. Светлана Шаренкова

На първата си среща с новоназначената посланичка на Русия у нас Н. Пр. Елеонора Митрофанова премиерът Бойко Борисов изтъкнал, че България държи да има открит и взаимноизгоден диалог с Руската федерация, при който страната ни да се води от националните си интереси и евро-атлантически приоритети. Посочил и сериозния потенциал за сътрудничество в сферата на икономиката, културата, туризма и селското стопанство.

Лицемерно звучат тези думи на Борисов на фона на политиката, която неговото правителство води към Русия – постоянно лицемерна, а напоследък истерична шпиономания с гръмки „медийни” скандали, които бързо спихват поради очевидния им пропаганден характер. Немотивираното гонене на руски дипломати, което правителството прави, е типично само за най-русофобските страни в ЕС.

Помним унизителната за България ситуация отпреди седмици, в която Бойко Борисов прие предишния руски посланик Анатолий Макаров по червена спортна тениска и дънки, сякаш се среща не с представител на велика приятелска държава, а отива на тренировка на „Бистришките тигри”… Посланик Макаров, който има значим личен принос за нашите двустранни отношения, не бе награден с високо държавно отличие, както изисква не само дипломатическата традиция, но и уважението към един добър дипломат и искрен приятел на България. Подобно невъзпитание не остава незабелязано, то е срам за България и лично за нейния министър-председател!

Вината за неизползвания потенциал в българо-руските отношения е на Борисов и неговите три правителства. При управлението на ГЕРБ бяха провалени стратегически енергийни проекти, огромни възможности за политическо, икономическо и духовно сътрудничество с Русия, които са изцяло в наш интерес. И „за цвят” от време на време Борисов прави опити за „намигване” към Москва и пожелания, оставащи само на думи.

Великата руска държава с нейните вековни традиции във висшия пилотаж на дипломацията няма как да се хване на подобни номера от селските вечеринки… Москва не вярва на сълзи… Нито на голи декларации!

Знаменателни са събитията от последните дни – историческата среща между външните министри на Русия и Китай Сергей Лавров и Уан И, на която бе препотвърдена позицията на двете велики в политическо, военно, духовно и социално отношение държави.

За нов справедлив многополюсен световен ред! За ненамеса във вътрешните работи на други държави и отказа от политиката на „износа на американска демокрация”! Против санкциите като средство за разправа срещу суверенни държави, за уважение към спецификите и традициите на различните общества и държави!
Тези нови стратегически отношения между Руската федерация и Китайската народна република вече преобръщат балансите в съвременния свят и окончателно ще сложат край на еднополюсния свят, начело със САЩ. Особено когато във Вашингтон управлява президент като Джо Байдън, робуващ на статуквото на дълбоката държава и транснационалната олигархия. България в лицето на премиера Борисов отново заложи на „куция кон” в международните отношения…

България се нуждае не от коленопреклонно послушание към „началствата” във Вашингтон и Брюксел, а от балансирана външна политика, отразяваща членството ни в ЕС, но и нуждата да развиваме активни и ползотворни връзки с проспериращия социалистически Китай и с великата братска славянска и православна Русия, на динамично развиващата се съседна Турция и другите полюси в съвременния свят.

Нека бъдем не държавата на слугинажа и зависимостите на ГЕРБ, а отново „Държавата на Духа”.

Да си върнем правовата държава, свободата и дружбата с братска Русия!

Проф. Светлана Шаренкова

Борисов и ГЕРБ превърнаха прекрасната ни Родина в Срутище!

ГЕРБ превърна България в държава срутище. Заради хаоса с ваксините, който управляващите сътвориха, и заради това, че здравната система посреща поредната вълна от COVID-19, умират хора… Преди дни Разложко се прости с три достойни българки – Магдалина Панкова беше бременна в петия месец и можеше да бъде спасена заедно с детето, което носеше в утробата си. Тя бе живата връзка с Разлог – част от групата „Разложки напеви”. Трагично си отиде Мария Додева, дългогодишна прекрасна учителка и участник в Самодейния разложки театър, а преди дни и учителката от Рила Тинка, която дори беше ваксинирана с „прословутата” „Астра Зенека”.

Влизаме в локдаун, който ще досрути поминъка на стотици хиляди хора, ще ги остави без работа, доходи и перспектива. Последни сме в Европа по ваксинация, въпреки че платихме половин милиард лева за ваксини, които не идват. Заложихме на куция кон „Астра Зенека” заради корупционни и лобистки интереси в ГЕРБ, а европейски държави вече ваксинират своите  граждани с ефективната руска ваксина „Спутник V”.

Срутището стана наше всекидневие… Пътят край Своге, който взе 20 невинни жертви, преди ден отново се срути, след като само преди месец беше затворен от огромна скална маса върху паднала върху живописното Искърско дефиле. Местните хора за пореден път останаха без връзка с цивилизацията. Броени дни преди това заради дъжд се срути най-голямата гордост на Бойко Борисов — столичното метро. Цели два пъти!

Малко по-рано се срути току-що откритата лично от премиера подпорна стена край Рилския манастир, за която бяха потрошени шест милиона лева народна пара. Отново кражбата и липсата на държава позволиха стотиците незаконни сметища. Едно от тях подпали ключов участък от АМ „Струма” и държавата похарчи милиони за ремонта й. Отговорни както винаги – няма! Същата любима магистрала на властта, на която се режат ленти по на километър, днес стои непочистена, заледена. И докато магистралите се превръщат в убийци, тротоарите на Банкя се ремонтират заради Падишаха – бавно, тържествено, по тоталитарному.

През миналата зима безводие мъчеше Перник и половин България, защото кметове от ГЕРБ с лека ръка пилееха и продаваха националния воден ресурс на частни фирми. А през тази година язовирите започнаха да преливат. Пак от алчност и заради липсата на национална водна стратегия, пък и заради нароилите се частни ВЕЦ-ове.

Пример е и Варна, където обекти се откриват с помпозно рязане на лента, а след няколко дни вече са пропаднали, напукани или отново за ремонт… Подобно беше и с ремонтите на столичните булеварди и ул. „Граф Игнатиев” – забавени срокове, плочки за баня на площада, неравности, опасни ограждения тип „перки от акула” по тротоарите, тежък кич за милиони.

Наводненията в Бисер и Мизия за ГЕРБ са стара история – и там хора си отидоха, водната стихия остави други без дом, а всички заедно чакат компенсации от държавата, която ги забрави… Срутището в нашата „стабилна” герберска България е и в други сфери — похарчени са 2 милиарда лева за електронно правителство, без да има такова, Търговският регистър изчезна за седмици, а хакер с жълто около устата проби данните на НАП и източи информацията на 5 милиона български граждани. По подобен начин се срутиха и регистрите за детски градини в София, и електронните винетки… Срутиха се цели отрасли в индустрията, земеделието и животновъдството — предимно заради управленско безхаберие и слугуване на чужди и корпоративни интереси.

На всички тези вече системни проблеми властта има един отговор – популизъм и предизборен PR от прозореца на джипката. Но така държава не се управлява! Борисов предизборно безконтролно харчи пари за „наши” фирми, докато народът ни продължава да е най-бедният и най-болният в Европа, да яде вредни храни, да диша мръсен въздух, да пътува и загива по опасни пътища, а в джоба му да бъркат безскрупулни властимащи и чужди корпорации, за да пълнят с пачки и златни кюлчета нощните шкафчета и офшорните сметки на управниците от ГЕРБ.

Време е на 4 април Заедно да си върнем държавата, свободата и дружбата с братска Русия!

За бога, братя, ГЛАСУВАЙТЕ!

Проф. Светлана Шаренкова

Вчера новоназначената посланичка на Русия у нас Н. Пр. Елеонора Митрофанова връчи акредитивните си писма на държавния глава Румен Радев. С това започва мандатът й на представител на великата Руска страна у нас. Държава и народ – приятелски, братски, славянски и православни!

Страна, с която ни свързва многовековна обща история и специални отношения! Вярваме, че от първите часове на новото си поприще тя е усетила нашата българска любов към Русия! Ние също съпреживяхме с вълнение нейното обръщение към българския народ, с което ни поздрави на 3 март на български език, а след това положи цветя на емблематични паметници, свързани с Руско-турската война, общата ни история и Освобождението на България от османска власт! Посланик Митрофанова посети и православните светини на българската столица и се докосна до тези емблематични духовни средища. Убедени сме, че това е началото на една активна и успешна мисия!

Със своята искреност и женска чувственост посланик Митрофанова докосна всяко  българско сърце!

Посланик Митрофанова е добър приятел на България – тя бе почетен гост на VІ всемирен конгрес на руската преса в София през 2004 г. в качеството си на заместник-министър на външните работи на Руската федерация! Дългогодишна колежка е на българката Ирина Бокова в ръководството на ЮНЕСКО.

Елеонора Валентиновна днес вече е част от България – като представител на велика политическа и духовна сила в новия многополюсен свят — Руската федерация. Изправена е пред трудна, но благородна мисия — да възстанови българо-руските отношения в полза на двата народа и да опровергава русофобските клишета, които нямат почва сред българския народ.

По пътя си на дипломат тя следва неотклонно заветите на „българския граф” Игнатиев и на големия приятел на България акад. Евгений Примаков!

Желаем й крепко здраве, успехи и упорита работа в полза братските, православни български и руски народи!

На добър час, скъпа Елеонора Валентиновна!

Проф. Светлана Шаренкова