Етикет: лев

  • Нова наредба оскъпява жилищата

    Нова наредба оскъпява жилищата

    В повечето случаи новите готови жилища са по-скъпи от старото строителство.

    Разбира се, зависи от квартала, в който се намират, големината на имота, състоянието му и редица други фактори. Разликата в цените обаче може да се увеличили и от някои нормативни промени.

    Най-пресният пример е въвеждането на нови правила при строителството на жилищни сгради. Промените залегнаха в наредба, която влезе в сила през март 2021 г. Тя касае хора в неравностойно положение, като целта е да улесни тяхното придвижване.

    Изискванията вече са коридорите и терасите в един апартамент следва да бъдат широки и дълги поне 1.5 метра, а подовите настилки да са равни. Минималната широчина на входната врата трябва да е най-малко 1 метър, а на интериорни врати– 80 сантиметра.

    Това ще оскъпи квадратният метър жилищна площ между 30% и 40%, коментират строителни предприемачи. На обратното мнение са специалистите от Министерството на регионалното развитие и благоустройство, според които няма основание за корекция на цените нагоре. От там заявяват, че ще обмислят отлагане на срока, след който новите жилища трябва да отговарят на наредбата.

    Друга промяна залегнала в наредбата е, че коридорите при жилищните сгради, които тепърва ще се строят, трябва да са широки поне с 50 сантиметра повече, което ще позволи на човек в количка да се завърта около оста си. По същата причина има нови изисквания и за терасите.

    „Ние, гражданите, ще плащаме за големи тераси и за големи коридори в апартаментите си, за огромни бани и тоалетни, които не ни трябват”, каза Георги Шопов, председател на Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП).

  • Съдът остави в ареста трима обвиняеми по разследването за шпионаж

    Съдът остави в ареста трима обвиняеми по разследването за шпионаж

    Военно-апелативният съд остави в ареста трима обвиняеми по разследването за шпионаж.

    Това са Димитър Влахов, служител във военно разузнаване, Любомир Медаров, директор на секретната регистратура в НС и полк. Петър Петров, зам-началник на бюджетната дирекция в Министерството на отбраната.

    По-рано съдът отказа да измени в по-лека и мярката на Петър Петров, зам.-началник на бюджетната дирекция в Министерството на отбраната. Мерките на обвинените в шпионска дейност се гледат при закрити врата.

    Един направи самопризнания и беше пуснат под парична гаранция. Останалите петима военният съд остави за постоянно в ареста, сега част от тях искат промяна на мярката в по-лека.

    По делото има внесени три тома нови доказателства. Адвокатът на Петров заяви пред медиите, че в материалите събрани към момента по делото, във връзка с неговия клиент, Русия не се споменава.

    По думите му, по това дело не е изяснен предметът на престъплението, а именно дали представлява държавна тайна информацията, която се твърди, че полк. Петров е събирал.

    Прокурор Стоян Лазаров заяви, че новите доказателства допълват данните за шпионската дейност, извършвана от обвиняемия. И допълни, че полк. Петров не е дал обяснения.

    Адвокатът му Васил Василев каза пред медиите, че неговият клиент няма обвинение да е предавал на някого нещо. Той заяви, че за неговия подзащитен е спокоен и не знае за каква държавна тайна той е в ареста.


    Като обясни, че ако няма държавна тайна, няма и шпионска дейност. Василев коментира още, че съдът е потвърдил постоянния арест на Медаров без да каже своите мотиви, което според него е недопустим от правото акт.

    Започна и разглеждането на молбата за изменение в по-лека мярка и на Галина Илиева, съпруга на Иван Илиев, който също е обвинен в шпионска дейност.

    Неговата мярка ще бъде разгледана в понеделник. Шестима души бяха задържани преди седмица за събиране и разпространение на квалифицирана информация в полза на чужда държава.

    Военният съд ги остави за постоянно в ареста, а адвокатите на всичките обжалваха решението на съда пред второинстанционния съд. Преди седмица шестима души бяха задържани за шпионаж в полза на Русия.

    Източник: БТА

  • Агоп Каспарян, РЕГО: Ваксинационния процес не върви добре

    Агоп Каспарян, РЕГО: Ваксинационния процес не върви добре

    Замяна на българския лев с еврото от 1 януари 2024г. е по-скоро политическо послание към избирателите, смята икономистът Агоп Каспарян от институт „Рего“. Така той коментира пред БНР проекта на постановление на МС, което предвижда на тази дата еврото да стане официална валута в България. Датата 1.01.2024 беше спомената като възможна за страната ни през юли м.г. от зам.-председателя на ЕК Валдис Домбровски

    Според Каспарян приемането на еврото ще има преди всичко положителен ефект за държавата – стабилизиране на валутния курс, нови международни инвеститори. Той обаче смята, че избързваме с приемането на постановлението, предвид коронакризата и предизборната ситуация у нас. Особено в контекста на предстоящите избори, според него това е по-скоро политическо послание към избирателите за постиженията на управляващата партия.

    Икономистът от „Рего“ смята, че срокът за разработване на национален план за въвеждане на еврото до 30 юни е нереалистичен. „При положение, че имаме избори след 1 месец, след това процедура по съставяне на правителство, не виждам как това може да стане до 30 юни, ако въобще имаме съставено правителство“, каза Каспарян. Той припомни и за препоръките на ЕЦБ към България – за да се приеме еврото, трябва да сме член на ERM II, да имаме стабилна финансова и икономическа политика и да се подобри значително качеството на управление и на институциите. Тоест, имаме сигнали от ЕЦБ, които, особено в условията на коронакризата, не кореспондират добре с готвеното постановление.

    Каспарян припомни и три от най-важните критерии от Маастрихт за приемане на еврото – нивата на инфлацията, на бюджетния дефицит и на държавния дълг, които ние не сме изпълнили. Още един знак, че избързваме с решението, особено на фона на Covid-пандемията, която у нас премина от здравна във финансова и икономическа криза.

    По отношение на икономическите мерки на правителството Агоп Каспарян коментира, че се раздават се огромни суми, но основно на големия и средния бизнес. „Представете си, че сте затворен обект, не работите няколко месеца и кандидатствате по мярката 60/40. Ако не работите, е почти невъзможно е да покриете разходите за заплати, защото кризата засегна домакинствата и фирмите с най-ниски доходи, както и по-малките фирми, които разполагат с по-малък актив и трудно могат да избегнат фалита или да оцелеят за по-дълъг период от време“, каза икономистът.

    Има и добра новина, смята Каспарян, и тя е, че е започнал процесът на ваксиниране. За жалост в България този процес на върви добре, а именно това според него е пътят към възстановяване на икономиката. „Отделно ние се борим за едни 200-300 хиляди българи, които се върнаха в България и в момента също са на прага да се ваксинират. По този начин имаме възможност да задържим поне част от тях. Недоверието към някои ваксини се дължи на слабата информационна кампания, а ЕК не се справи добре с на управлението на кризата“, каза Каспарян. Той изрази надежда, че скоро ще има дефицит не поради липсата на ваксини, а заради огромното желание на хората да се ваксинират.

  • Еврото заменя лева на 1 януари 2024 г.

    Еврото заменя лева на 1 януари 2024 г.

    До 30 юни т.г. трябва да се изработи план за въвеждането на европейската валута

    България започва подготовка за приемане на еврото от 1 януари 2024 г., става ясно от изменението на постановлението на Министерския съвет за създаване на Координационен съвет за подготовка за членство в еврозоната.

    Според документа до 30 юни тази година този съвет трябва да изработи проект на национален план за въвеждане на еврото в страната. Индикативната дата за членство е 1 януари 2024 г.

    В постановлението се посочва още, че съпредседателите на Координационния съвет ще са министърът на финансите и управителят на БНБ. Друга промяна е, че решенията на Съвета ще се вземат с обикновено мнозинство, а не с квалифицирано, както първоначално беше заложено в проекта.

    Според документа Комисията за финансов надзор ще отговаря за превалутирането и реорганизацията на счетоводните системи. Министерството на финансите ще следи номиналната и реалната конвергенция на икономиката на страната. За мерките за защита на потребителите и преизчисляването на цените от лева в евро ще отговаря Министерството на икономиката.

    БНБ пък ще отговаря за дизайна на българските евро монети, адаптирането на банкоматите и изтеглянето на българските левове от обращение.

    Източник: fakti.bg

  • Народното събрание прие без дебати на второ четене промените във Валутния закон

    Народното събрание прие без дебати на второ четене промените във Валутния закон

    Миналата седмица парламентът прие решение, с което даде мандат за влизане в еврозоната само при курс на българския лев към еврото в размер на 1,95583 лв

    Народното събрание прие без дебати на второ четене промените във Валутния закон (в член 29), с които се изменя и Законът за БНБ. „За“ промените гласуваха 91 народни представители, 36 бяха „против“, нямаше въздържали се. Измененията са свързани с изискванията за влизане в т. нар. чакалня на еврозоната.

    Във въпросната разпоредба, направена като предложение между първо и второ четене на промените във Валутния закон от Менда Стоянова (ГЕРБ) се посочва, че „считано от датата на участие на България в Механизма на обменните курсове /Exchange Rate Mechanism II/ официалният валутен курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен съгласно параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет за установяването на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам и членове 1.1 и 17.1 от Споразумението между Европейската централна банка и националните централни банки на държавите членки извън еврозоната за определяне на процедурите за работа на механизма за обменните курсове“.

    В свое становище БНБ посочва, че с въпросната промяна се осигурява съответствие на вътрешната нормативна рамка с европейската, което е задължително изискване за присъединяване към валутно-обменния механизъм. Миналата седмица парламентът прие решение, с което даде мандат за влизане в еврозоната само при курс на българския лев към еврото в размер на 1,95583 лв.

    Вече писахме, но да припомним, че в горепосочената Резолюция се казва, че Механизмът на обменните курсове (МОК II, ERM II) има за цел да съдейства за постигане на гаранция, че държавите-членки извън еврозоната, които участват в МОК II, насочват своите политики към стабилност и насърчават сближаването, като по този начин механизмът подпомага усилията им за приемане на еврото. Резолюцията има за цел да създаде система между Еврозоната и държавите извън Еврозоната, която гарантира стабилност на обменния курс между техните различни валути при започването на третия етап от икономическия и паричен съюз на 1 януари 1999 г.

    Споразумението пък определя централен курс, договорен от ЕЦБ и съответната национална централна банка — между еврото и всяка участваща национална валута. Възможни са колебания в размер на 15 % във всяка една посока. В него се казва още, че всички страни по взаимното споразумение, постигнато съгласно параграф 2.3 от Резолюцията, включително ЕЦБ, имат правото да започнат процедура в условията на поверителност с цел преразглеждане на централните курсове.

    Какво ще се случи, ако има искане за промяна на курса

    Проектът обаче породи спекулации за това, че урежда възможността за преразглеждане на фиксирания курс в хода на наблюдението на страната ни, докато престоява в Европейския валутен механизъм.

    В разгара на дискусиите в края на миналия месец управителят на БНБ Димитър Радев изтъкна, че с промяната във Валутния закон не се отменя валутният курс. Само се казва, че одобряването на валутния курс ще става по реда на европейската правна рамка.

    В европейската правна рамка има възможност да се поиска промяна на валутния курс, но на практика всички страни с устойчиви валутни курсове не са ги променяли, каза Радев и даде пример с Балтийските страни. Дори да има такова искане, подобно предложение се взема с консенсус, а България има два гласа – на финансовия министър и на управителя на БНБ, отбеляза управителят на БНБ.

    Какво решение приеха по-рано депутатите

    На 30 януари, със 140 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 66 „въздържал се“ парламентът прие решение за определяне на условията за договаряне на централен курс на лева към еврото съгласно горепосочения текст от Резолюцията.

    Тогава депутати записаха в своето решение, че при договаряне на централен курс на лева към еврото според съответния параграф 2.3 от Резолюцията, министърът на финансите и управителят на БНБ се задължават да предлагат, поддържат и гласуват позиция за централен курс от 1,95583 лв. за едно евро (какъвто е действащият курс). България не участва в Механизма на обменните курсове при централен курс между еврото и лева, различен от 1,95583 лв. за едно евро, записаха в решението си народните представители.

    С това даваме ясен сигнал и на наши европейски партньори, и на българските граждани, че ние желаем да влезем в еврозоната, но не на всяка цена, отбеляза след гласуването на 30 януари Йордан Цонев от ДПС, който бе съвносител на проекта за решение. Тогава той подчерта, че „втората част от решението категорично казва, че ако някоя от страните членки на еврозоната плюс Дания предложи друг курс, България прекъсва пътя си към еврото.

    От БСП, които при вота тогава се въздържаха, възразиха срещу подхода, по който се взима такова важно решение за години напред – „на крак“, „на пожар“. Кристиан Вигенин обвини управляващите, че с действията си са създали страхове и днес се опитват да решат панически проблема. „Много е възможно отново да се поддадете на натиск и накрая да приключим не по начин, който е описан в това решение“, отбеляза депутатът. Вигенин обаче даде да се разбере, че БСП ще продължи да подкрепя действията за присъединяване на България към еврозоната, но при ясни гаранции, че националният интерес ще бъде защитен, обменният курс ще се запази какъвто е сега и спестяванията на гражданите няма да пострадат.

    Колегата му Румен Гечев попита какво ще преговаря българското правителство в чакалнята на еврозоната, като въпросът е как се излиза от чакалнята. Никой не може да даде гаранции по какъв курс се влиза в еврозоната, тъй като Европейският съвет е казал, че се решава при излизане от чакалнята, коментира той.

    Какво още се променя в закона

    С промените във Валутния закон се прецизира разпоредбата, свързана с осъществяването на законосъобразен и ефективен валутен контрол. В тази връзка се предвижда изрично да бъде закрепено в закона правомощието на митническите органи да не допускат пренасянето на парични средства в размер на 30 000 лв. или повече, или тяхната равностойност в друга валута през границата на страната за трета страна при получена от митническите органи по служебен път информация за наличието на публични задължения на лицето.

    Въвежда се дефиниция за „укрит“ предмет на нарушението и се отменя чл. 20, с което българското законодателство се привежда в съответствие с практиката на Съда на ЕС по отношение на отнемането в полза на държавата на цялата недекларирана сума. Предвижда се адекватно определяне на размера на глобата – част от размера на стойността на предмета на нарушението, пише в съобщението.