Етикет: доход

  • Най-богатите с десетки пъти по-висок доход от 50% от населението

    Най-богатите с десетки пъти по-висок доход от 50% от населението

    Най-богатият 1% от българите притежава 55 пъти по-високи доходи спрямо това, което получава половината от населението у нас.

    Данните цитира пред БНР директорът на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ Любослав Костов.

    „Благосъстоянието на богатите у нас нараства, но това вреди на благосъстоянието на останалите. Това е ключовият момент, който трябва да се обсъжда“, коментира той.

    По думите му за последните 20 години капитали и ресурси се концентрират в ръцете на все по-малко хора. Според икономическия експерт голяма поляризация на доходите води до социален сепаратизъм – богатите разбират, че не им е изгодно да участват в социалните системи и предпочитат частните, които им дават по-добро качество на услугите според съответното заплащане.

    „Средният годишен доход за 2020 година на 50% от най-бедните българи е 5787 лева, което е около 500 лв. на месец. Годишният доход на 1% най-богати българи е 320 000 лева, или по 26 000 лева на месец“, посочи той.

    Според експерта, за да има смекчаване на неравенствата, трябва да се въведе необлагаем минимум за хората с ниски доходи, да се засили ролята на работниците в управлението на компаниите, да бъдат стимулирани малкият и средният бизнес да използват повече финансови инструменти.

  • Росен Бъчваров: Над 90% от гражданите одобряват предварително попълнените данъчни декларации

    Росен Бъчваров: Над 90% от гражданите одобряват предварително попълнените данъчни декларации

    Над 75% от декларациите съдържат само две приложения – за доходи от трудов договор и хонорари

    От днес предварително попълнените данъчни декларации са достъпни на електронния портал на Националната агенция за приходите.

    Над 75% от декларациите съдържат само две приложения – трудов доход и хонорари, които вече са предварително попълнени, така че могат да бъдат прегледани и потвърдени, поясни пред БНР говорителят на НАП Росен Бъчваров. По думите му „повечето хора няма да имат затруднения да прегледат и потвърдят тези данни“.

    При новия момент в тазгодишните декларации, касаещ продажбите в интернет, трябва да се направи преценка дали става дума за търговия или за продажба на лични вещи. Критерият – ако човек види данни за наложен платеж, трябва да прецени дали е продал лични вещи – мобилен телефон, телевизор, фотоапарат или колело например.

    Тогава тези данни могат да бъдат премахнати с натискането на един бутон. Трием ги, когато продаваме личните си вещи. Ако обаче търгуваме, се занимаваме с това системно, по занятие, с цел купуваме, за да препродаваме, тогава отнасяме тези данни в съответното приложение на данъчната декларация и плащаме данък.“

    Друг нов момент в данъчната кампания тази година са данните за продажби на автомобили, които са били собственост на декларатора по-малко от година. НАП разполага с такава информация от Пътната полиция, затова и данните са налични в декларациите. Важно уточнение тук е, че данък се дължи в случаите, когато продажна цена е по-голяма от покупната.

    Всяка предварително попълнена информация в данъчните декларации може да бъде коригирана – да бъде изтрита, да се допълва, уточни Росен Бъчваров.

    Мнозинството от анкетираните граждани – над 90%, одобряват предварително попълнените данъчни декларации, допълни говорителят на НАП. Миналата година над 90 на сто от декларациите на физическите лица са били подадени по интернет.

    Издаването на ПИК за електронен достъп до услугите на приходната агенция е безплатно, припомни Бъчваров.

    Относно подкрепата на бизнеса с оборотен капитал като антикризисна мярка, която бе възложена за изпълнение на агенцията, Росен Бъчваров посочи, че това е непривична роля на НАП, но в момента „нещата се движат доста интензивно“. Към момента отказите се движат в диапазона между 7 и 8%.

  • Пламен Димитров за кризата: Доходът вкъщи стана несигурен

    Пламен Димитров за кризата: Доходът вкъщи стана несигурен

    Президентът на КНСБ Пламен Димитров коментира, че държавата е успяла да запази много работни места по време на пандемията. Безработицата била увеличена само с 30 000 души. По думите му това е благодарение на мярката 60/40

    „От гледна точка обаче на работодателите ситуацията не е такива. Много от мерките не стигнаха до бизнеса. Малките фирми не знаят откъде и как могат да вземат средства“, заяви Димитров пред БТВ и добави, че има административни спънки пред бизнеса.

    В същото време от КНСБ са искали покриване на оборота за миналата година.

    Пламен Димитров прогнозира, че ще има нужда и до края на 2021 г. да продължат мерките за справяне с последствията от пандемията. Предстои тепърва и възстановяването на брутния вътрешен продукт.

    „Доходът вкъщи стана несигурен, намаля“, обобщи още президентът на КНСБ.

    Днес предстои заседания на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на които ще се обсъжда мярката 60/40.

  • НОИ: 1021,10 лева е средният осигурителен доход за март

    НОИ: 1021,10 лева е средният осигурителен доход за март

    Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.04.2019 г. до 31.03.2020 г. е 1004,47 лв

    Националният осигурителен институт обявява, че размерът на средния осигурителен доход за страната за месец март 2020 г. е 1021,10 лв, предаде БГНЕС.

    Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.04.2019 г. до 31.03.2020 г. е 1004,47 лв.

    Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец април 2020 г., съгласно чл.70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.

  • Всеки месец 560 евро от държавата: успешен ли беше финландският експеримент?

    Всеки месец 560 евро от държавата: успешен ли беше финландският експеримент?

    През 2017 и 2018 Финландия проведе експеримент: в продължение на две години финландци получаваха 560 евро месечен безусловен доход. Сега резултатите бяха оповестени. Успешен ли беше експериментът? 

    Вижте коментара наDeutsche Welle:

    През 2017 година Финландия стартира един дързък експеримент, наречен безусловен базов доход. Сега резултатите от него бяха анализирани и представени на широката публика. Финландският експеримент трябваше да покаже дали безусловният доход може да допринесе за намаляване на големите разлики в доходите на населението, дали ще ограничи излишната бюрокрация в сложната система за социални помощи и дали ще мотивира безработните да започнат почасова или пък по-зле платена работа или дори и собствен бизнес.

    По-сигурни и по-здрави

    Участниците в експеримента са били избрани на случаен принцип – общо 2000 безработни на възраст между 25 и 58 години. Вместо помощи за безработни, в продължение на две година всички те са получавали 560 евро месечно – доход, който не е подлежал на данъчно облагане, нито е бил обвързан с някакви условия. Всеки е можел и е бил длъжен обаче да изкарва и някакви пари отгоре – също необлагаеми.

    Зина Мартинен е една от участниците в експеримента. С помощта на безусловния доход тя отворила кафене. Особено в началото, когато създавала своя бизнес, се убедила в ползата от безусловния доход. „В този първоначален период на голяма нестабилност видях, че безусловният доход е „нещо прекрасно““, казва тя.
    Далеч не при всички обаче резултатът е бил толкова добър. Участниците са посочили, че са чувствали по-голяма социална сигурност, че е намаляла зависимостта им от държавната бюрокрация, както и че здравословното им състояние се е подобрило. Видяло се също и това, че след експеримента броят на безработните е спаднал.

    Само че експертите предполагат, че този ефект се дължи и на друго, казва Мина Юликаньо, ръководителка на изследователския екип към финландската Социална служба. Тя обяснява, че през януари 2018 е бил въведен и допълнителен инструмент за активизиране на онези безработни, които не получават безусловен доход. Предполага се, че спадът в броя на безработните може би се дължи и на това нововъведение.

    Ще въведе ли Финландия безусловния доход? Ще разберем след 8 години.

    Така основният въпрос – за ползата от безусловния доход – остава без окончателен отговор. Финландия явно няма да го въведе в практиката завинаги. Предполага се, че вместо това страната ще опрости системата на социалното подпомагане – вместо да се изчисляват конкретните потребности на всеки отделен безработен, при което се отчитат безброй конкретни критерии, вече ще се отпускат твърди суми, а извънредни плащания ще има само за онези безработни, които по своя инициатива извършват общественополезна дейност. Окончателното решение ще се вземе след задълбочен политически дебат. Най-рано след 8 години, казва Мина Юликаньо.

    Това е лоша новина за хора като Алиа Йесканен. Тежко болната жена също е участвала в експеримента и е получавала безусловния доход, но въпреки това не е успяла да си намери работа. „Откакто не получавам безусловния доход, животът ми се влоши. Отнасят се с мен като с отрепка. Отново трябва да чакам безкрайно дълго, докато си получа парите. И за всичко трябва да се моля най-унизително“, казва тя.