Етикет: политика

Създателят на „Българско лято“ публикува политическа карикатура

Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ се срещна с младежи от Хасково, за да покаже подкрепата си за водача на ДПС  в Хасково председателят на Младежко ДПС Сезгин Мехмед. Лидерът на Движението успя да отговори на всички въпроси поставени от младежите по време разговора им с тях. Един от тях беше свързан със закона „Магнитски“, който  Карадайъ коментира така.

„Магнитски e инструмент за политически решения, това разбрахме от всички социолози, политолози и анализатори. Нашата официална позиция е за реда, за законността, за върховенството на закона, за демокрацията за демократичните принципи, никой на нас не може да ни чете лекции, защото ние сме свалили комунистическия режим и сме докарали демокрацията в нашата Родина България.  Това са общи принципи, за които ние работим и ги поддържаме, но  ние очакваме да видим факти и доказателства. Защото в онази публикация на посолството пише „твърди се“ е всеки за някого може нещо да твърди. Г-н Пеевски ми е личен приятел, ние се познаваме от 2001 година с него. Г-н Пеевски никога не е бил част от ДПС и никога не е участвал във взимането на  политическите решения в ДПС, защото ДПС функционира съгласно решенията на своите колективни органи: ЦОБ,ЦС, областен, общински съвет, местен съвет. Г- н Пеевски не е бил член на ДПС, но той е мой приятел и един от близките хора до ДПС от 2008 год , той стана част от гражданската квота и активно сме работили в защита на демокрацията в България и евроатлантическата ориентация на България. Но има една група в България, която аз наричам „организирана престъпна група“, които воюват с нас най-вече след 99 година и онова което правят го лепят  като етикет на нас  и  ни създават образ като партия. Говоря за Прокопиев и кръга „Капитал“.“ бе категоричен Карадайъ.

  Той допълни  за тях „С анти-ДПС кампания унищожиха автентичното дясно в България, унищожиха СДС. Те са нереализирани в края комунистическия период, абонирани след падането на комунизма за дясното в България, опитите им за политически инженери на политическия терен. Но само в кабинетите на Борисов имат над 20 министри независимо че не печелят избори.“ и  продължи. „С анти-ДПС кампания създадоха ГЕРБ и с  анти-ДПС кампания ще изчезнат от политическия терен. За да можем ние да си формираме нашето поведение, отношение и позиция към когото и да е, ние ще го направим само  информирани и разумни, докато няма факти и доказателства, а има едни твърдения, г-н Пеевски е приятел на ДПС и той има този образ именно, защото е приятел на ДПС. Ние не си изхвърляме приятелите на база твърдения, а напротив правим политика на база факти, а не на внушения.“

 По време на срещата Карадайъ призова младежите да гласуват с №7 и припомни отново  приоритетите на ДПС заложени в програмата за ускорено икономическо развитие-   Зелената икономика, дигитализацията и гражданското общество ,които от миналата година са приоритети и на ЕС.

 През деня се проведоха среща с жители на община Минерални бани и работна среща с областния съвет на ДПС Хасково. На срещата присъства още президента на европейските либерали Илхан Кючюк, председателят на европейската либерална младеж Антоанета Асенова, областни и общински председатели на ДПС .

 

Росица Кирова, водач за 5-ти МИР Видин от листата под номер 5-ти в интегралната бюлетина на ГЕРБ-СДС, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

 

– Кои акценти от политическата програма на ГЕРБ „България следващо поколение 2021“ дават перспективите за Видин и областта? Наш гост е Росица Кирова, водач на листата № 5 в интегралната бюлетина, листата на коалицията ГЕРБ-СДС за 5-ти МИР – Видин. Как започна предизборната кампания при вас, г-жо Кирова?

– Предизборната кампания във Видин и областта започна нормално, съвсем спокойно, ако трябва да бъда честна, не съм се интересувала особено от това, какво правят тези, които участват в тази кампания от името на други политически партии и субекти. Ние градим своята кампания по начин, по който сме я водили първия път и се опитваме да стигнем до всеки, да говорим с хората, да ги чуем, те да ни чуят и да могат да ни преценят.

– Кои акценти от политическата програма на ГЕРБ „България следващо поколение 2021“ дават перспективата за този регион?

– Акцентите са няколко. Основното в Националната програма, което всъщност е изключително важно за Видин и Северозапада, е свързано с ангажимента, който се поема по отношение на изграждането на инфраструктурната връзка Видин-Ботевград, скоростният път, защото на Видин това му липсва през последните 50 г. – адекватна инфраструктура. Това е една от причините, поради която ние като област изключително много сме изостанали в икономическото си развитие. Всеки инвеститор се нуждае от достъп до мястото, на което ще реализира инвестицията си. Това е индиректна причина за масовото обезлюдяване на региона. Не успяха да се преборят много политици и кандидати за власт от региона с този казус и да накарат което й да е правителство да обърне фокуса си към Видин и Северозапада. Смятам, че успяхме да го направим ние видинските граждани изобщо през последните няколко години. И това като приоритет, който е залегнал в Националната програма на коалиция ГЕРБ-СДС е първата и основна причина, поради която смятам, че ние имаме ясен и конкретен ангажимент към региона. Фактът, че това започна да се изпълнява, не е предизборно обещание, а е случило се през последните 3 г. Другият акцент е довършването на процедурите за тунел под „Петрохан“, нещо което също беше договорено през 2018 г., когато много граждани на Северозапада протестираха. Беше договорено с предходното правителство и с премиера Борисов. И доста стриктно се изпълняваше до момента. Бяха изготвени прединвестиционните проучвания, направени множество срещи, разяснителни, обществени обсъждания. Бяха разгледани вариантите, които бяха изработени от участника, който беше спечелил обществената поръчка да подготви такова проучване, на експертно технико-икономически съвет бе взето решение, кой е най-щадящият вариант на първо място за екологията, на второ място по отношение на съкращаване на разстоянието, на изправянето на тези опасни завои и което ще даде възможност пътят през Петрохан да остане четирилентов.

– Госпожо Кирова, но служебният министър спря процедурата.

– Служебният министър спря процедурата, да. Не пропускам това нещо. Служебният министър спря процедурата. Имаше много остра реакция от всички граждани, които са засегнати от това нещо. Аз лично в качеството си на председател на гражданско сдружение „Единни за промяна“, защото аз като гражданска кандидатура освен листата на ГЕРБ-СДС в региона, представлявам много други видински граждани. Остро реагирах, веднага изпратихме писмо на първо място до МОСВ и помолихме министъра да отмени това свое решение като се аргументирахме, защо то е незаконосъобразно. Изпратих и писмо до началника на АПИ, защото то е първата заинтересована страна, която може да обжалва подобно решение. Договорихме се с четирите общини, които са засегнати от тунела под Петрохан от цялото трасе, което е предвидено, защото не се предвижда по проект само тунел, естествено, че се предвиждат и пътна връзка, и трасе. Подготвихме жалба за Административния съд в законоустановения срок. Проведохме разговори с областния управител и с всички представители на властта дотолкова, доколкото пожелаха да ни чуят. Имахме доста силна гражданска съпротива, аз лично имах доста непримирима реакция. И най-важното, свързах се с всички онези, които ме подкрепиха през 2018 г. в протестите и се притекоха доста повече хора от Видин, от Монтана, от Берковица, от целия Северозапад, които изразиха готовност, в случай, че не бъде отменено решението на министъра, защото на първо място е незаконосъобразно, защото е недопустимо да отказваш ОВОС и да отказваш изобщо да разгледаш документите, които са ти подадени. И просто сам да решиш, че това по някакъв начин ще увреди околната среда. Защото е недопустимо да не се запознаеш с това, че през въпросната защитена зона и в момента преминава трасе, т.е. по никакъв начин увреждането не може да е по-голямо, особено като се има предвид, че предложеният вариант се предлага пресичане на планината на доста по-ниска точка. Тунелът е дълъг. Много по-малко местообитания ще бъдат засегнати отколкото сега в момента със съществуващия път. Тези неща естествено би могъл някой да ги прецени, ако си е направил труда да прочете документите, да се запознае и да действа професионално, а не напук. И в тази връзка е доста страшно, когато чегърташ себе си. Да, той отмени решението за ОВОС на Петрохан, в което даже беше сложил и едно изречение, че на същото основание прекратява и прединвестиционното проучване за тунел под Петрохан, прединвестиционната инициатива изобщо за тунел под Петрохан. Но пък едновременно с това, мисля, че успяхме да го принудим, ние му дадохме и срок, може би бяхме резки, но ние наистина щяхме да организираме протест един или два месеца на прохода Петрохан със собствени палатки, с всички необходими условия, включително и с екологични тоалетни, разбира се. И както на „Орлов мост“ за шест месеца беше блокиран животът на софиянци от 20 човека, ние щяхме да се съберем много повече, всички от Северозапада щяха да отидат там и да се редуваме, ако трябва, за да покажем, че можем да блокираме държавата не само на Петрохан, но и на Е-79. И да покажем, че е крайно време да ни чуват. Когато сме започнали да правим нещо като общност, няма нито един политик правото да ни зачеркне и да реши, че нямаме право на съществуване и на някаква инициатива. Така че той отмени това свое решение.

И да, ще има ОВОС за тунела под Петрохан. Даже някъде четох, един представител на БСП от региона беше казал: „Лично министър Личев ме увери, че тунел под Петрохан ще има”. И аз много му благодаря на този министър, че най-после е осъзнал, че да си министър не означава просто да си някой, който драска с химикал по някакъв лист. Едновременно с това искам да му напомня, че дали ще има тунел под Петрохан или не, зависи от волята на цялото общество. Ние като общество заявяваме, че ще го има. И ще го има в реални срокове. И естествено да го подсетя, че не е лошо, след като е отменил своето решение, да възложи изготвяне на доклада за оценка на въздействие върху околната среда като това е доклад, който се изготвя между 6 месеца и 1 година, за който трябва технологично време да може да обследва всички варианти, свързани както с екологията, със защитените зони и всичко останало, което засяга такова инвестиционно намерение, та въпросът не е само да се отмени решението, а да бъде бързичък. Вече сме му изпратили писмо, с което да го подканим. Правим това от първия ден, от който се появи поредното правителство и някак си реши да забрави част от ангажиментите към региона. Е, няма да го допуснем. Тунелът под Петрохан е залегнал и е записан като довършване на процедурите единствено в Националната програма на ГЕРБ-СДС. И това е нещо за целия Северозапад, за област Видин е много повече от това, което всички останали предлагат. Разбира се, има други мерки. Има социални мерки за изостаналите икономически неразвити райони като Видин. Има много други неща, които в Националната програма са абсолютно приложими към нашия регион и аз смятам максимално да се възползвам от тях като кандидат за народен представител и евентуално като такъв, разбира се, ако хората ми се доверят.

– Кое е по-важно за Видинския регион и за Северозапада – преодоляване на негативните демографски тенденции и създаване на условия за реимиграция или икономическата изостаналост? А може би и двете вървят ръка за ръка?

– Така ще отговоря на въпроса ви – те са неразривно свързани. Няма как да се преодолее демографската криза при липса на икономика. Няма как да има икономика, когато няма инфраструктура. Трябва да се започне, а обикновено се започва от основата. Полагаш основата на къща и след това й слагаш покрива. Ако започнем от покрива, няма да се получи нищо, той просто ще падне долу. Така че ще успеем да задържим и да върнем хората, ако създадем условия за развитие на икономика и за нормално съществуване на бизнеса. В тази връзка ние имаме собствен, местен, регионален приоритет, който е свързан с това, когато има, разбира се, нормално, редовно правителство и работещ парламент, да поговорим малко за преференциите, които заслужават области като Видин. Не само Видин, разбира се, но аз говоря от името на хората на Видин, които заслужават преференции, за да могат в икономическо развитие да догонят останалите части от страната, защото е несравнимо положението във Видин и Пловдив, положението във Видин и в София наистина е несравнимо, това са две различни Българии. Вината за това е на цялата политическа класа. В никакъв случай не е само на тези, които са управлявали в последните 2-3-5-10 или 15 г. Това се случва след 1989 г. и малко преди това. В това отношение дори няма значение как се е стигнало, въпросът е, какво ще направим, за да го преодолеем. И първото нещо, което трябва да се започне, е изграждането на адекватна инфраструктура, която да даде сигурност на онези, които ще инвестират парите си тук, на онези, които ще привлечем като инвеститори, или на онези които ще разкрият работни места, че ще имат нормален и адекватен достъп. Защото колкото и смешно да е, в 21 век проблемът, който решаваме с инфраструктурата освен в икономически план и развитие, е и чисто екзистенциален. Ние трудно оцеляваме по тези пътища. Трафикът, генериран от „Дунав мост 2“ е толкова голям и е толкова натоварен тежкотоварният поток, че дори осъществяване на четирилентовия път между Ботевград и Видин, между Монтана и Видин то е магистрала с габарити Г-28 и едновременно с това реализиране на проекта за тунел под Петрохан, няма да могат да поемат толкова голям генериран трафик. Вие знаете, че може да изследваме, какъв трафик се генерира чак, когато имаме направена съответната инфраструктурна връзка или инфраструктура. В тази насока искам да ви кажа, че когато „Дунав мост 2“ се строеше, предвижданията бяха съвсем различни. Сега имаме пет, дори до шест пъти по-голям трафик. Само защото мостът съществува.

– Какви преференции са необходими за икономиката и за бизнеса за област като Видин?

– Аз мога да ви кажа нещо съвсем простичко, което ние коментирахме с колегите в рамките на нашата предизборна кампания и за което имаме концепция и сме го изработили като виждане, готово да бъде внесено в едно нормално, повтарям, нормално работещо Народно събрание. На първо място, приносът на област Видин в БВП на държавата е нула цяло и нещо от един процент, а ако го обърнем по друг начин казано, тези 10% корпоративен данък по никакъв начин не могат да повлияят върху формирането на приходната част на бюджета, но ако фирмите в региона бъдат освободени за един период от 10 г. от плащане на този корпоративен данък, при конкретни условия за създаване на работни места, за инвестиции, конкретни инвестиции в реалната икономика, тогава може да видим реалния резултат, да видим ефекта върху тази територия от тази мярка. Също така имаме предвидени мерки, които са свързани, има ги в програмата на ГЕРБ, с тези по-слабо развити региони, които са и по-трудно достъпни, за стимулиране на определен вид кадри като медицински такива, защото имаме проблем със здравеопазването. В един район със застаряващо население трябва да са ни приоритет поддържането и развитието както на Видинската, така и на Белоградчишката болница. Ние трябва да предоставяме качествени здравни услуги, за да може хората да живеят нормално тук. За това сме предвидили две неща. Първо, стимулиране на разкриване на подобни специалности за медицински персонал, физиотерапевти, рехабилитатори, кинезитерапевти във филиала на Русенския университет във Видин, който има тази възможност и когато придобият собствената сграда, за която сме направили всичко необходимо още преди няколко месеца с местната областна управа, с помощта на ректора на Русенския университет и разбира се с министъра на образованието и тогава министъра на регионалното развитие, документите са внесени в Министерския съвет, одобрени са, очакваше се постановление, за да бъде отдадена тази сграда на филиала на Русенския университет и тогава да може да разширим и набора от специалности, които от своя страна ще дадат живот на нашите болнични заведения и ще се създадат адекватни здравословни услуги за населението. Това е като начало. По същия начин ще стимулираме и кадрите в сферата и на образованието, освен здравеопазването, ще помислим за това, какво бихме могли да направим, също имаме мерки, но те са много подробно разписани, изброени какво можем да направим и за това, че Видин не само да стане едно по-добро място за живот, но да бъде перфектна среда за отглеждане на малки деца. Той е такъв и в момента. Доста наши съграждани, които по времето на последната 1 година от пандемията започнаха да се завръщат поради редица причини от държавите, в които живеят, и казват, че се замислят, дали да не се завърнат да работят тук. Знаете ли, кое е първото нещо, което ги спира? Липсата на адекватна връзка със столицата и изобщо с останалата част от България. Затова отново казвам: трябва да започнем от „А“, от инфраструктурата.

– Госпожо Кирова, по повод 45-то Народно събрание вие казахте, че ако бизнесът работеше както в него, щяхте да фалирате. Като гледате сега служебният кабинет, ако като него бяха всички правителства на България, докъде щяхме да стигнем?

– Аз съм много щастлива, че служебният кабинет не е управител на някоя фирма, да речем на моята. Те не са борд на директорите, защото в такъв случай щяха да премахнат всичко, което аз съм направила и да започнат от начало. Ако продължаваме да се изчегъртваме, можем да стигнем до коня, защото то е първото автентично превозно средство, което е познато и може би до лъкът е стрелата или до чука и камъка, защото сечивата са първите оръдия на труда, които познаваме. Но ако трябва да бъда честна и ако искате да ви кажа моето мнение, аз не бих давала оценка на служебното правителство. Оценка ще дадем след време. Това, което виждам в момента, е: безумна бъркотия от хора, които са страшно реваншистки настроени и нямат мярка. За голямо съжаление повечето от тях са били част от политическия живот на един или друг етап от развитие, някои от тях тогава, когато аз съм ходила може би права под масата и не зная, не съм имала политически възгледи или поне не съм искала да развивам нещо като регион, виждам неща, които са доста шокиращи. Виждам подхвърляне на такива страшни фрази в пространството, мога ли да започна с това, че когато се говореше за подслушване и господин Атанасов е говорил за убийство, когато Богомил Бонев е бил кандидат за президент на тази държава, после изведнъж това е заглъхнало, може би се е оказало, че е кьор-фишек, но си е свършило работата. Хора, които са действали с подобен начин и замах, споменах умишлено не член на правителството, в никакъв случай не могат да ме респектират и не могат да ме накарат да мисля за професионално отношение. Виждам хора, които в сферата на финансите и икономиката са много добре запознати как да фалират собствената си фирма във Великобритания с милиони задължения и сега може би искат да ни покажат как това ще се случи с държавата. В никакъв случай това, което говоря, не означава, че оправдавам порочни практики или случаи, в които има безобразие или самозабравяне дори и поради това, че всеки нормален човек, докоснал се до благото, когато не е направил достатъчно много в живота си, има опасност да получи световъртеж. В никакъв случай не оправдавам подобни неща. Но ме възмущава изключително силно апломба, с който се тръгна. И това, което се случва включително и на местно ниво – областни управители в различни области, няма да споменавам конкретно къде, но мога да вляза и в конкретика, привикват шефове на държавни фирми и предприятия, на държавни структури, за да ги питат: дали биха могли да повлияят да не спечелят от ГЕРБ, да не говоря и за по-груби намеси. Има ги навсякъде. И аз бих задала въпроса на тези хора, които трябва да демонстрират някакъв нов морал: какво им е новото? Ако ще заменим онова натискане, с това натискане, какво правим в момента?

– Ако ще заменяме чекмеджетата с торбичките – какъв е смисълът?

– Дори и това. Ужасно е, защото преди малко прочетох някъде, че някой е казал, че е абсолютно незаконно да се използват камерите в заведенията, за да може да има достъп до такъв материал. Сигурно не е законно да снимаш и Борисов докато спи, особено при условието, че е министър-председател.

– На никой не би му било приятно да бъде сниман, докато спи.

– Да. Това изобщо не бих искала да го коментирам. Всеки човек има право на свой собствен личен живот. Езикът, който се използва, може да е грозен, когато е в лични разговори и оценката за това дали да търпим този език и тези изрази е на онези, които пряко и директно контактуват. Но когато използваш такъв език публично, това едва ли е да се изгражда новият морален стожер на обществото. И аз бих се замислила – чий морал е по-висок, и кой дава по-добър пример и име. Така че в това отношение аз съм лично силно разтревожена. Ако трябва да ви говоря за експертизата на някой министър, в момента фаворит ми е министърът на екологията, защото проблемът засяга Видин, признавам си, не можеш като екоминистър да спреш проекта под Петрохан без изобщо да си направиш труда да се запознаеш с документите, просто с един подпис, а едновременно с това да започнеш да обясняваш, как ще строиш пристанище при Свиленград. Най-малкото надморската височина на Свиленград го прави невъзможно. Има елементарни неща. Ако стигнем дотам, че да източим язовир, за да покажем какви престъпници са били предходните, с какво се различаваме от тях? И това е конкретен въпрос към господин Радев, защото той носи пълната отговорност за всички, които назначи. Ако фирмата, която имаш, има натрупани задължения от ДДС и при наличието не на ревизионен акт, при наличието на доклад, който предхожда ревизионния акт, продадеш фирмата, с какво това те прави различен от всички ДДС-ари, които натрупаха онези 10,6 милиарда до 2006 г., които бяха констатирани 2006 г. и които 10,6 милиарда 10 години след това съгласно изискванията на закона трябваше да бъдат отписани. И какво се оказа? Целият негатив обраха тези в момента и данъчните, които доскоро и управляваха НАП. По никакъв начин нямам някакво лично отношение нито към едните, нито към другите. Ако смятате, че това е нормално и по този начин трябва да се води общественият разговор и диалог, ще ви кажа, защо съм притеснена. Защото след изборите на 11 юли обикновено всички отрезвяваме. Минава около месец-два. И си даваме сметка, че може би понякога сме сгрешили, може би често пъти. Като общество не зная, дали имаме право на безкрайно много грешки, защото проблемът с демографския срив на държавата е пряко свързан с усещането, което ние имаме като граждани както за справедливост, а то много често ни се внушава. Много често не си даваме сметка, че корупцията съществува – тя не е проблем само на онзи, който взема, а и на този, който вика някой да му предложи 100 хиляди евро или 20 лв. И в това отношение искрено се надявам да не се явяваме на поредните поправителни. Това, което ние в нашата кампания на листа № 5 – отборът на Видин ще се опитаме да направим и което правим, е да търсим допирните точки с всички онези, които имат отговорно отношение към нашата общност и към България. Смятам, че трябва да търсим обединение. За голямо съжаление, в последните години се появиха политически фигури, които се ползваха с много доверие и направиха всичко възможно да разединят нацията. За да я настроят, за да озлобят хората един срещу друг. Никога в българската история това не е водило до добро. Няма да доведе и сега, ако допуснем да се случи.

източник: агенция „Фокус“, интервю на Цоня Събчева

Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ пристигна гр. Омуртаг за да даде мощната си подкрепа за  търговищката листата. Водач в двадесети и осми многомандатен избирателен район е Джейхан Ибрямов, следван от Имрен Мехмедова и  Сунай Хасанов.

„През месец април направихме избора на промяната и една голяма крачка за възстановяване на демокрацията в нашата Родина.“  С тези думи  започна словото на председателя на ДПС пред събралите се хора на площада в гр. Омуртаг.

Карадайъ продължи с коментар  относно политическа ситуация в страна и категорично заяви „В българския политически  живот диалогът липсва. В  основен инструмент  за правене на политика последните години  се превърна омразата, разделението, противопоставянето и агресията, както и липсата на политическа визия и политическа програма. Наличието на политическа импотентност търси разделителни линии в обществото.“ бе категоричен лидерът на Движението.

Мустафа Карадайъ припомни и огромното признание, като получи ДПС  с избора на Илхан Кючюк за президент на АЛДЕ. И допълни „Само, че в нашата Родина хора, които влизат в политическото поле, но  и им липсва държавническо, търсят разделителни линии на противопоставяне, омразата  и агресия. Едни хора изгубени в превода или загубени в превода.“

В словото си зам.-председателят на ДПС и водач в Пазарджик  Йордан Цонев припомни за  визионерството и проницателността на почетния председател на ДПС д- р Доган ,който  още през 2009 година  заявява, че „най-опасното нещо в политиката е мутризацията в политиката.”  Той заяви „12 години делят  визионерството и проницателността на г-н Доган и ДПС от сегашните политици, които били политици и партии на промяната. Промяна, за която се сещаш след като държавата е изправена пред криза и е рухнала“ заключи Цонев.

Политически и икономически ядрен взрив след санкциите на САЩ очаква Пламен Киров

Санкциите на САЩ ще имат последиците на ядрен взрив – не само политически, но и икономически. За това предупреди пред bTV бившият конституционен съдия проф. Пламен Киров.

Той заяви, че допълването на „черния списък“ след санкциите на САЩ е легитимна цел на служебното правителство, но от правна гледна точка има много въпросителни.

По негови думи първото противоречие е добавянето на всички физически и юридически лица, притежавани, контролирани и управлявани от хората, санкционирани по закона „Магнитски“.

Проф. Киров напомня, че робството е отменено още през 1879 г. в Търновската конституция и едно физическо лице нямам как да бъде притежавано от друго юридическо лице.

Оказва се и че понятието „свързани лица“ има различно тълкувание в няколко различни български закона и не е ясно точно по кой закон се определят тези свързани с корупционните фактори лица.

„Освен това има степени на свързване, но кой ще се наеме да каже каква е тази степен. Боравим с понятия, които са въведени в американското законодателство, обаче там те имат друго съдържание“, подчерта експертът.

Той посочи, че след изборите на 11 юли в Народното събрание трябва да бъде внесен законопроект, който предоставя нужната рамка за справяне с последиците след санкциите от САЩ.

Припомняме, на 2 юни 2021 г. САЩ чрез Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ наложи санкции на трима български граждани за тяхната значителна роля в корупцията в България, както и за техните мрежи, обхващащи 64 организации.

Санкциите са срещу Васил Крумов Божков, Делян Славчев Пеевски и Илко Димитров Желязков.

Малко след това от Държавния департамент на САЩ обявиха и петима българи за лица с наложени санкции във връзка с участието им в сериозна корупция. Това са Александър Манолев, Петър Харалампиев, Красимир Томов и Делян Пеевски, както и Илко Желязков.

Рестрикциите, наложени от САЩ, предизвикаха политически трус и множество реакции.

Източник: news.bg

Председателят на БСП Корнелия Нинова подписа споразумения с още три партии, които се присъединиха към голямата ляво обединение, иницирано от лидера на БСП.

Новите участници в голямата коалиция са “Съюз на отечеството” с председател Васил Точков, “Българска пролет” с председател Велизар Енчев и “Движение за социален хуманизъм” с председател Александър Радославов.

Представителите и на трите новоприсъединили се партии изказаха удовлетворението на техните членове за консолидацията вляво, започната от БСП.

Председателят на партия “Съюз на отечеството” Васил Точков благодари на Корнелия Нинова за иницирането на широката лява коалиция и усилията й за обединението на левите партии в България.

„Случващото се с основателя на Уикилийкс Джулиан Асанж също не предизвика буря от възмущение от страна на западния политически елит“

Лицемерието на западния политически елит е отдавна известен факт. Само че през последните дни то достигна нови сияйни висоти. Премиери, президенти, висши брюкселски чиновници горко оплакаха задържането на беларуския инфлуенсър Роман Протасевич и заплашиха родината му с най-строги санкции, ако той моментално не бъде освободен. Тук няма да се спирам подробно на личността на задържания, който при малко по-дълбоко вглеждане в ситуацията съвсем не изглежда такъв чистичък и беличък, за какъвто ни го представят официозните медии. Първо, има основателни съмнения, че Протасевич и участвал в дейността на неофашистки военни организации в Украйна. Второ, не ми се струва морално оправдано да си стоиш на спокойствие в Полша, както правеше Протасевич откъдето да призоваваш сънародниците си да се бунтуват срещу режима на Лукашенко. Представете си го нагледно. Разположил си се удобно пред лаптопа, пиеш си смутито и подбуждаш беларуските младежи да излизат на бунт. А това на практика означава, че тези хора ще бъдат бити и затваряни. Хайде, като си такъв смелчага, зарежи лаптопа и биозакуската и отиди в Минск физически да протестираш, а не само виртуално. Но явно смелостта не е сред качествата на въпросното лице.

Както казах, по-интересен ми е не Протасевич, а неговите западни защитници. Щях да повярвам в искреността на тяхното възмущение, ако бяха реагирали със същия плам при всички подобни ситуации в недалечното минало. Например, в онзи случай, когато през 2013 г. насилствено беше приземен самолетът на боливийския президент Ево Моралес. Принудиха самолета  да кацне,, а после го и обискираха, защото имаше информация, че в него пътува Едуард Сноудън. Тогава нямаше възмутителни декларации по повод това явно нарушаване на всякакви писани и неписани правила. Нямаше специални заседания на брюкселските чиновници. Нямаше заплахи за санкции. А Едуард Сноудън заслужаваше много по-голяма защита от онова беларуско тамагочи. Най-малкото, защото разкри една ужасяваща картина на подслушване и следене, създадена от американските специални служби.

Случващото се с основателя на Уикилийкс Джулиан Асанж също не предизвика буря от възмущение от страна на западния политически елит. Човекът изкара седем години в посолството на Еквадор в Лондон, без да може да излезе навън. От две години е в британски затвор, често наричан „британското Гуантанамо“,  а защитата му прави всичко възможно да не бъде екстрадиран в САЩ, където го очакват 175 години затвор. Както и на Сноудън. А именно благодарение на изнесените данни от Асанж ние научихме множество мръсни тайни на световната дипломация. Видяхме документи, които едно към едно показват, че  красивите приказки за защита на свободата и демокрацията са за непоправимите наивници, а голямата политика се движи единствено от личните интереси на великите сили. Вероятно затова представителите на тези велики сили не защитиха Асанж, а сега се мятат на амбразурата в защита на един съмнителен персонаж.

Освен за лицемерието на западния политически елит, си мисля и за още нещо тези дни. Дали организаторите на  пламенната защита на Протасевич са движени единствено от идеалистични подбуди? Дали в основата на кампанията им не стои най-обикновен страх? Защо страх ли? Ами защото отсега е ясно, че попаднал в ръцете на беларуските спецслужби, този инфлуенсър няма да се държи като героя Антон в прословутата балада на Веселин Андреев, ами за отрицателно време ще си каже всичко. Включително и за това кой и с какви средства финансира беларуската опозиция, кои са западните кукловоди, стоящи зад протестите. Защото в приказките за „спонтанния народен гняв“ има също толкова истина, колкото в твърдения за някакви принципи, от които била движена международната дипломация. Вдъхновителите на хора като Протасевич в никакъв случай не биха искали техните марионетки да бъдат задържани. Не защото ги е толкова грижа за здравето на марионетката. Единственото, от което се вълнуват е да не би да станат ясни схемите и финансовите потоци, с чиято помощ се произвежда т.нар. „автентично гражданско общество“.  Именно страхът от подобни разкрития кара разни високопоставени фактори да защитават съмнителни персонажи. Допускам, че има хора, които вярват на тези алабализми. И тъй като знам, че има и немалко хора, които са убедени, че земята е плоска, подобна вяра в искреността на западните лидери изобщо не ме учудва.

Източник: БНР

„Балканите: политика в пандемията“ бе името на експертна дискусия организирана от институт „РЕГО“

Учени и изследователи от Софийския университет, БАН, неправителствени организации участваха в обсъждането по наболемите теми в региона в контекста на Корона кризата. Специално внимание бе отделено на Македония, Турция, Сърбия, Албания. Освен политическите процеси бяха обсъдени българското вето спрямо Република Македония и предстоящия Европейски съвет по темата, геополитическите процеси, ваксинационната дипломация на Балканите, икономическата ситуация и инвестициите в региона, влиянията на ЕС, САЩ, Русия, Китайм Турция и арабските страни и редица други теми от значение в сегашната ситуация.

„Европейската перспектива пред РСМ не бива да бъде затваряна, тъй като това може да доведе до разпад на тази държава и разделянето й между албанци, сърби и гърци. София следва да намери онзи подход, гарантиращ опазването на националната ни памет, но и движението напред към ЕС на югозападната ни съседка. Тук балансът и съобразяването с реалностите са от ключово значение“, очерта проблем с Република Северна Македония д-р Войн Божинов от институт „РЕГО“.

„Всички албанци са наясно, че България е напълно права и защитава историческата истина спрямо Република Северна Македония. От българската страна зависи дали ще използваме тази ситуация в наш интерес“, заяви д-р Антон Панчев по време на дискусията.

“Настоящите политически процеси в Турция са изключително сложни и тяхното разбиране е от ключово значение за добросъседството между нас и тях. Проследяване на политическата и обществена криза там би ни дало нужния ресурс за отстояване на нашите интереси”, пък отбеляза Иво Иванов, специалист по Турция.

Модератор на срещата бе директорът на иститута д-р Калоян Методиев.

Жан Виденов се завръща в политиката, ще се кандидатира за депутат на предстоящите парламентарни избори и ще основе нова партия. В разгара на политическата криза след краткото 45-то Народно събрание, Виденов направи заявка, че ще участва на предсрочните парламентарни избори. „Аз лично, на моите 62 години – обръщам гръб с пълно омерзение“, казва Виденов на въпрос за БСП. 

– Защо се стигна до „Виденовата зима“, господин Виденов?
– Въпросът Ви силно ме учудва. Как може нечия „поименна“ зима да съставлява какъвто и да било интерес – и то след четвърт век? Та в много страни по света даже средната очаквана продължителност на живота е по-кратка. Ласкаете ме, но чак толкова „историческа“ личност – определено не съм. А сериозно казано – едно от многото „проклятия на прехода“, помните ли чие беше това знаменито определение – и за кого се отнасяше, е следното: Вашите предшественици, във Вашите сегашни медии – имам предвид – макар че сте с други собственици, подозрителна ентусиазирано някак размътваха водата на общественото съзнание – явно за лов на големи риби. Тогавашните медийни хора можеше да ги разбере човек – от такива, които могат и те да понамажат. С нищо не значещи думички-клейма и нищо не значещи идейки-менетета. За тях никой така и не пое „отговорността и вината – с мезетата“. Освен май – скромната ми персона – в една „Панорама“ от далечната 1991 г. – с видния и тогава еднакво добре отвсякъде Ал.Йор.

Да – въпросните „бойни фейкове на ранната перестройка“ ви се подхвърляха от много-много „високи места“ – как да не се хванеш? Кашпировски и Чумак – от разкапващата се, още по време на моето студентство там, висша съветска номенклатура. А се бяха поразкапали и нейните „златни дечица“-мои състуденти без изключение – част от тях – охотно преписвали лекциите ми за изпити, впрочем. Е, и ние си имахме нашите Кашпировски и Чумак. Няма как – типовият лозунг у нас тогава беше „Българският фейк от ЦК – брат-близнак на съветския“. И не само Пловдивски Полтъргайсти на име Кики, не само безбройните клонинги на Ванга/Стела тогава. Имахме и много по-опасни мътилки, в които младите се щурате опипом и до днес. Вижте „Мултиарт“ само – какво струва – с методическата помощ на един Коце Чакъров, човек едновременно и на Първо, и на КГБ, и на Комитета за култура на Людмила – и на самия Живков и на превратаджиите срещу него.  Ами „Върнахме ви имената, братя!“ – дошло ни от уважаван професор и мой бъдещ премиерски съветник по валути и банки – странен дисонанс, не мислите ли? То, пък явно беше отглас от татарско-тюркските страсти в семейство Горбачови. Важно е да се помни – защото като стигнах почти до война с любимите ми руснаци през 1996 – Посланик Авдеев ми се „извини“ със странното „Извини, Жан, но мен в КРЕМЛЕ велели работать с Мюльтигруп!“- основен език от МГИМО – френски – такъв си беше прононса на Авдейката мой. Като присъда ми прозвуча тогава. А може би – наистина гузна руска съвест?

Любимата ми мътилка, с личното участието на куп Първаци и даже активните борци против фашизма и капитализма, беше „Опасният Сепаратист Доган с ДПС“, преобразувал се мистически днес в „Новия Левски“ и в „Заедност“. Тя ни дойде от парвенюшката мания на няколко доволно семпли потомствени ченгета в Международния отдел на ЦК и в Балканския отдел на Външно – да повторят великата операция на ЧК „Тръст“ от 30-те години. Създаваш в собствената си страна фалшива „вражеска шпионска мрежа“. За по-сигурна конспирация разстрелваш 1-2 от агентите си – „за легенда“, и това го имаше при нас. Само и само да хванеш 1-2 наистина опасни бомбаджии. Друг хвана бомбаджиите при – ама Шестаците от 80-те си имаха бая материални ползи впоследствие – от такава „полусепаратистка партия“ и от такъв „еннически водач“. При очертаващото се още през 80-те „първоначално натрупване – чрез трансформация на власт“ – то си беше ясно – кой впоследствие ще  „раздава на евро-порциите“. Тя евро-любовта към малцинствата и подозрителност към мнозинствата, отдавна я знаем, които са ни учили на това професорите ни, де).

И за да „закръглим темата“ – когато мой приятел-мгимовец (възпитаник на Московският държавен институт по международни отношения, б.р.), като безработен висш дипломат, разбира се, за последно бе в досег с една от Кремълските Кули преди около петилетка – единственият отправен му от Кулата въпрос бе: „А как там поживает Партия свобод?“ (ДПС –  на руски, б.р). Ама аз – за ДПС съм се сетил! Та, то цялата ни, божем, „интелектуална опозиция“ беше фейк. Назначен от раззните Секретариати – за нуждите на закуската при Митеран. След много години Живков ми твърдеше, че са му я извъртели зад гърба, което си е направо невероятно за мен. Но може и да не е помнел, старецът – три дни след този ни – първи и последен личен разговор – почина. А за назначения от Луканов в апартамента на Хайтов – съседа му от горния етаж на „Латинка“ „първи демократично-избран български президент“ – да си спомним ли? Знаете ли какво, най-искрено, типично по руски, ми изпъшка само пет години след „назначаването“ Елцин – насред Кремъл? „Как ме подведе Желю с тая пуста Македония – ама чак после разбрах, че той комунист бил някога – а аз така му вярвах!“ (преводът е мой – по памет – и свободен – бележка на Виденов, б.р.). За исторически геополитически решения говорим – като за „братски разговори между двама комуниста“, доста понаквасени, при това – според последната книга на Генерал Решетников – препоръчвам Ви я – в тази й част поне.

„Исторически анекдоти“ като този „на четири очи“ – народите няма как да помнят, разбира се. С ужас установявам, обаче, че всички старателно са забравили и неща, ставали пред очите и ушите на всички нас – Народа Български. И мисля, че знам причината за „странно избирателната народна памет“. Срещите, случайните дори – на самите Народи дори, с Историята са ужасно изпитание. Можете да ми вярвате – от трагичен и драматичен собствен опит го знам. Но тезата ми е друга – и Вие вече я знаете – дълбоко в себе си: на никой въпрос на Историята пряко към Народите – не може да се отговори с колкото щете високопоставен, но фейк. Дори и фейкът да е от най-любимите на Народите Цветни Революционизми на Слави/Таня/Мая/…

Който Народ се мъчи да си избира Дилемите, Враговете и Срещите с Историята – този народ няма бъдеще. Така мисля аз. А на въпросите на Историята – на тях отговарят съвсем достъпните Ви вече сухи цифри на статистиката – и честни изследвания на историците – особено тесните специалисти по Стопанска История. Всичко е публикувано отдавна. Даже и едни наши дискусии с Костов в УНСС от 1997 г. – относно средносрочните и дългосрочни вреди и заплахи от Валутния Борд – и тя е публикувана. Може би „академията“ не ми запуши устата пред Командира тогава, защото още им беше изгодно да помнят, не се знаеше как ще се извъртят нещата в макроикономиката ни тогава, кой е „бащата-виновник“ на Борда. Аз бях и го платих с политическата си и партийна кариера, след като бях обикалял месеци като цветарка из страната да го рекламирам за всеки, който нещо изобщо слушаше. Ама – какво съм седнал да Ви припомням? Та самият „Труд“ тези дни отговорихте най-пространно, но в стил „Теория на конспирацията“ – не го обичам, на собствения си въпрос – за „Виденовата зима“, нали? Всичко е ясно – просто го признайте пред себе си – Народите така се „лекуват исторически“.

– Имаше ли намеса на чужди служби, на външни правителства в свалянето Ви от власт? На кои?
– Ама то се разбира от само себе си – та, не помните ли наистина? Впрочем – може да не сте била родена тогава – „беше отдавна и не беше истина“. Цялата Газпромовска Вендета срещу мен – „За няколко български тръби повече – при необезпечени украински такива“ се ръководеше директно от Белия Дом, от седалището на правителството на Черномирдин. „Кремъл на Елцин“ – от съдбовната за него среда на 1996 г. – беше определено друга бира. За Елцин и за „загубилия му съперник“ Зюганов – „съдбовна“. А за нашия „Булгартабак – фатална. Руските ни цигарени пазари бяха „целево подарени“ – от един Клинтън – на един „Филип „Морис“. И тези телефонни разговори се разсекретиха след 25 години от американците по Закона за Достъпа – публикувани бяха на български – ама на кой днес у нас му пука за Пловдивската Легенда – „Монопола“ – Цигарено-тютюневата Столица на Света? По абсолютно сходна причина – днес никого не интересува също така, че синът на Черномирдин и до ден днешен е съсобственик във „Винтерсхал“ – продължението на „роденото от мен“ чудовище Топенерджи. Ама аз тогава – защо не съм аз там или синът ми – младият пловдивски архитект Виденов, примерно? Е, и Сашо Дончев – състудент на сина Черномирдин от МИНХГП имени Губкина – също не е в „западноевропейския“ газов гигант „Винтерсхал“. Ама пък е в  „Овергаз Инк“. Друга една „страшилки“, създадена лично в моя и май – на Луканов чест. Намятаха ми отвсякъде и „дъщерните чудовища“ – да ме страхуват околовръст: партийно-собствената ми Продева Дума-Хвърлен Камък, предаването в праймтайм на БНТ „Наблюдател“ на лицето Гранитски, списанието „Сега“ с удивителна „редакция“, включваща Валери Найденов, Иво Хаджимишев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Волен Сидеров, Теодора Енчева и Юлиана Бончева – същата – с „досиетата“!). И за тържественото ми довършване (вече – от 1997 г.) – поетично-писателската палитра в „Генералското движение“. Та тя включваше почти всички тогавашни поети, продължаващи да се имат за някакви мои „приятели“! Богат, красив литературен „живот ли бе – да го опишеш – разровиш ли го – ще мирише…“ си имах в онези славни години! Все пак – при цялата тая „ранна рубладжийница“ – днешният вестник „Сега“ на Сашо Дончев – пазен в ЛондонГрад от неизвестно какво – по някакво непонятно за скромния ми интелект чудо, е едно от русофобските издания у нас. А от моята страна: пред кабинета на моя ректор, на времето – любим мой – и аз на него – проректор -Толкунов – от общо 8 портрета – преди бяха около 53, но с течение на времето ги поразчистиха – с Нейно Превъзходителство от ЮНЕСКО Ирина Бокова – сме в двата противоположни края. „Моят“ край в тоз ред – не ще да е „белият“ му край, май. Като си и знам, че съм единственият от тези „портрети от стената“, на който никога не е предлагана дори лекцийка в Легендата МГИМО – май не съм съвсем „Болгарский Шпион“, както ни дразнеха навремето в Москва колегите – бяха луднали по „Господин Никой“ на Богомил Райнов. Ама много не ни се подиграваха – имаха си едно наум с Великите Български Студенти! Все се чудя – где ли са „Великите Българи“ от моето поколение сега? Ами тук, в София, са – на практика моят курс ръководи „стогодишният Буркан с Паяци“, наречен Външно Министерство в последните 6-7 години. Приятели ми бяха, но косата ми настръхва оттогава – и от вина, и от отговорност и от ужас за съдбата на българо-руските отношения. И съм им го казвал в очите.

И за да бъдем справедливи и към Западните Сили, намекнати във въпроса Ви – и американските ми приятели и приятелки си ме осъдиха „по етапния ред“. Впрочем – това твърдение на Вацев изглежда парадоксално-гротескно-абсурдно, както всичко при него – но бях май любимият премиер на американските посланици и посланички. Да не говорим за една Ан МакГърк и за целият МВФ. Едва като се запланираха едни московски предателства на все още – „остатъчна“ Югославия и едни бомбардировки на НАТО – мигом пред Парламента ни цъфна „цветнореволюционния“ екип на СиЕнЕн с оная камуфлирана чаровница Кристиян Аманпур. А един вече забравен Деплер (Майкъл Деплер, МВФ, б.р.) ми прати писмо датирано 29 ноември 1996 г. – и писано от него явно в Пентагона, че съжалявал за жертвата ми „на ползу Борду“ – ама няма да има мостов кредит за плащанията ни по външния дълг. Да сме си били намерели „собствени резерви“. Ония, същите. Ометени до шушка в БНБ – от Свети Тодор Вълчев – в неговите „животоспасяващи рефинансирания“ – за десетките и десетки, раздадени пак от него частни „червени неща с банкови лицензии“, по израза на един мой приятел от тогавашното Главно Следствено. Та, за курса на долара от 3000 лева ли Ви беше въпросът? Или за „намесата на чуждите служби“? Защото то няма разлика. Освен, може би – тази разлика, че хиперинфлацията, чистеща левови кредити всякакви, за сметка на стандарта на живот на простия потребител, разбира се, си е наша балканска пошла „врътка на тарикат-милионери“, а западняците обикновено не си цапат ръцете с нея. Но, както се оплака неотдавна един известен наш „почти-милиардер“: „Аз като имах само валутни кредити тогава – защо се допусна нелоялна конкуренция спрямо мен – в сравнение с левовите кредитни милионери – когато се наливаха основите?“. Ами, прав е горкият! Не беше честно за абсолютно никого! И най-малко – за отрудената баба на „Четвъртък Пазара“ в Пловдив, дето се опитвала да „ценообразува“ марулите си по „доларовия фиксинг в деня на сделката“ с марули. „Щото цветът еднакъв, баби!“ Горките ни родители…Горките ний… Горките ми доскорошни студенти … „На маймуни ни обърнахте, с маскари!“ Ганю Балкански го е писал в едни още по-стамболовистки от днешните времена – не съм аз авторът.

– Как стана така, че БСП се разрои, обезличи, а „Позитано“ 20 се превърна в креатура на най-последните ешалони на партията?
– Ама Вие – защо така агресивно и непочтително? За „Надеждата на Великото Ляво Единение“ говорите – тук трябва и известно страхопочитание дори! А сериозно казано – ама наистина ли нямате свой, личен отговор? И за „политикума“ – в сегашния „исторически момент“ на окончателно оттичане на Перестречния Преход, и за „перестройкаджийските партии“? Та, то е очевидно – до една еднакво съгрешили – и вкупом ненужни станали. Стига да не си от „мнозинството на Широко затворени очи“.  Един беше написал „Народе!!!!“ Аз такова нещо не мога нито да напиша, нито да изрека.

Само имам хипотеза, бая стройна, впрочем. Само проследете, запасете се с търпение, следната темпорално-каузална схемичка: 1. легендата на африканските ни пазари „Техноимпекс“→ 2. Йордан Соколов („известен“ – както се пише в специализираната литература) – „в свръзка“ с Валентин Василев (също така „известен“ – днес даже открито „о.р.“, май)→ 3. неприлично млада (и, естествено – покрай Командира – тъмносиня!) следователка-приватизаторка (студентска дружка с доведена щерка на някои от горепосочените)→ 4. един създаден лично от мен (в лудата ми премиерска младост) Тройствен Министър Овчаров→ 5. още две наши „пловдивски легенди“ (Панаира на Гергов и Булгартабака на един Цветан – и после на един Делян)→ 6. един „Велграф Холдинг“ (с някъде – 40 май изброих в публичните регистри – наши „външнотърговски легенди“)→ 7. един професор Угърчински от „секретните“ – „в свръзка“ с един професор Денчев от „Информа“. За „Информата“ – просто нямам сили на перото да опиша в пълнота точно тази легенда от края на 80-те – нито ужаса на достолепния, във всяко едно отношение мой колега по премиерство Беров – от нейния тогавашен сайбия – негов подчинен. Дали от историческата роля на същия „сайбия“ в създаването на „Г-13“? Или от почетното и поучително за въпросния кратко „заточение“ в посолството ни в Хелзинки? Или вечното му връткане сред ДПС-квотата в КСНС при Президента, особено на дати като 11 януари и 4 февруари)? Казва ли ти някой? Ами казал го е и го е отпечатал  даже) самият герой наш. Но и това остана незабелязано от вечно незаинтересованата наша публика. Но за края на 80-те ми беше думата – че ми е доста „пърсънъл“ -моя заемка от Дон Вито Корлеоне.

Когато някои от Кършияка си останахме „вечно властово неподготвени“, въпреки прочутите си Университети, а други математици от Лесово даже твърде добре си се подготвяха да „властват над масите – чрез злоупотреби с теорията на информацията“. И това е заемка, впрочем – от гениалния русофоб Станислав Лем. С една дума – „Генерал-Библиотекари, професор до професорка, мила моя майно льо!“. Все национално-отговорни „Бранители на Духа на Конституцията“ – да не се бърка с никой от досегашните състави на Конституционния Съд – те са точно обратното на „Бранители“ – те са „Братиньовци“). Все сбрани около президенти с незадоволими дефицити на правомощия, а всъщност – душители на елементарните ни конституционни свободи – да не бъдем снимани, записвани, следени, „маскирани“ и „паспортизирани“ без наше изрично съгласие, например. Не знам името на стройната си схемичка по-горе. Друг герой на Лем от още по-гениалния „Соларис“, го наричаше „Нашето собствено шутовство и позор“. На нашето общо, бих го нарекъл – сладко попрезряло, четвъртвековно шутовство и позор – аз лично, на моите 62 години – обръщам гръб с пълно омерзение. Погледнете в сърцето си – то е по-младо от моето – и решете с него.

– Вече се говори за спирала от избори, за политическа, дори за конституционна криза. Какво руши институциите?
– Ами – гореочертаното, разбира се. И гръмкото всенародно мълчание – в отговор на вечния български въпрос: „Къде си вярна, ти любов, народна?“

– Какви са дефектите, подводните камъни, ако щете, които бяха имплантирани навремето в текстовете на Конституцията ни? Повече като оправдание ли се ползва от политиците основният закон, или в него има ключови несъвършенства и е наложително ново ВНС и нова Конституция?
– Конституцията от 1991 г., на която съм авторът – с тогавашния ми колега по ВНС Росен Хубенов – на последната по време редакция, май, не е по-добра и не е по-лоша от която и да било европейска конституция на „чиста и свята република“. Тя е по-скоро „стандартна“ – за всички нации, формиращи свои държави върху гниещи и разпадащи се империи – Италия, Австрия, Унгария – много са. Така че – тя за мен е „стандартен идеал“. Тоест – нищо от нея няма да променям само заради нечии чалгаджийски референдуми. И – не преди да вляза в яростен, но мирен, разбира се граждански и политически спор. И без да извадя, без да го използвам – та ние сме миролюбиви до овчедушие, 2-3 пъти и оръжие – стиснатият юмрук, както е известно от бойните изкуства, е оръжие, когато и ако се налага.

Не съм с мания за величие. Това мое отношение, с което съм в окаяно малцинство, няма как да спаси духа, да не говорим за буквата на Конституцията. Особено – от заливащата целия свят вълна на масова дясна диктаторщина, левичарска демагогия и ляво-дясна атака от сороски тип срещу суверенитета на всяка, без изключение, модерна и цивилизована национална държава по света в момента.

– Кои са „злите архитекти“ на т.нар. преход в България?
– Войнстващите перестройчици със скритите пагони. В Москва ги почувствах на погребението на Андропов, за което – зловещ знак – на 2-3 отбрани университета ни раздадоха покани. „Общ Европейски дом от Атлантика до Урал – със столица Виена на Обединените Международни Шпиони“, а Сибир – на Япония ли го харизваха Андропов с Бобков? Помните ли това? Едва ли – беше преди близо 40 години. За Историята те са миг. А СашоТомовите/Сашолиловите „честни сини очи“ – те ме посрещнаха в София, където погрешка, от пролетарския Кършияк съм, все пак, стигнах чак през 1988 г.

– А добрите? Има ли такива?
– Съдейки по обективните ни резултати – и по субективните ни преценки – как Ви излиза сметката? Лично на Вас?

А за мен като „архитект“ – какво да ви кажа? Като „нает архитект на предизборна коалиция“ „Ляв съюз за чиста и свята република“ – не забравяйте на 11-ти юли – пожелайте ми да съм много-много-много „добър“, моля Ви. Ще ми трябва безкрайно много. То, късмет ще ни трябва на „всите българи“ – и на приятелите, и на враговете помежду си.

– Знаете ли, че през годините често съм чувала: „Докато не умре и последният генерал, тази държава няма да се оправи“. Толкова ли беше и е демоничен образът на ДС?

– Ама, моля Ви се! Аз на Теоретик на Конспирацията ли Ви приличам? Или на герой на тази теория. Големият Брат #Кой – това не съм аз.

– Кои са най-стратегическите Ви, но тихи решения от първите години след 1989 година, които и до днес не са широко известни?
– Защото не са никак тихи. Насред Лукаво-Лилавата мъгла оглавих БСП – вместо да я емна „отвън“ – както аз си знам. Историческа моя грешка. Но – изцяло за моя лична сметка. Така че, пито-платено на Кръчмарката История, а нали „Животът е кръчма, да седнем на една маса!“ – пошлятина от нашенски Жив Класик – за Мъртъв и Безсмъртен такъв.

– Защо Георги Първанов стана президент, Сергей Станишев – премиер, а Бойко Борисов – главен секретар навремето?
– А защо Ренета Инджова стана шеф на НСИ и го попиля „поради несходство в характерите“, а Жан Виденов – леко маниак на статистическата истина – роден за тази работа – не? А защо ли не станах шеф на ДАНС или БорКор, а? На въпроса Ви – с два въпроса! Правя го точно в стила на почти стогодишния ми приятел – безумно смелия Бард на Филибе – Джеки Вагенщайн.

– Жертван ли беше Жан Виденов от и в БСП, и ако да – защо?
– Аз – и жертва! Бъркате ме с някого. Точно обратното на „жертва“ съм. Дано се сетите сама – що е то – „обратното“?

– Това ляво и това дясно ли си представяхте 30 години по-късно? Как Ви изглежда днес парламентът, 45-то НС?
– Никакъв цвят. Парламентите нямаха цвят. Мой опит за пародия на Гогол: „Денят нямаше дата. Такъв беше денят“.

– Ще се кандидатирате ли за народен представител? Защо точно сега, а не преди 4 години или след 2, примерно, влизате в предизборната кампания? Какви цели си поставяте?
– Ще се кандидатирам, разбира се. Защото чувствам „Духът на времето“ -велика хегелианска идея – класическото „единство на място и време на политическото действие“. Опира до един принцип на властта – той и на реалността.

А за целите? Логото във фейсбук на начинанието ни с Ванката (Иван Атанасов, инициатор на „Лява алтернатива, б.р.) – от пловдивските ни тайфи е яркочервеният бодил с максимално дълги и опасно-изглеждащи шипове. Изобщо не е съдбовно „закачането“ за парламента – та те ще са няколко следващата една година! А и това, ако е „парламент“! Та там ДПС забрани „партийните коалиции“, каквото и да значи такава откровено антиконституционна „забрана“! Парламентите ще са безплодни „до откат“, ако са луди да се подчинят на такива провокации от „партия“, така и не признала Конституцията през 1991 г., разбира се – или на Герджиковите любомъдрия за „дългите служебни правителства, възстановяващи държавата“, едва ли не. На нашата малка „Коалиция на Желаещите“ тези няма да й „минат метър“. Демократична борба има и извън парламентите. Най-демократични са плебисцитите. И изборът за президент ще трябва да е демократичен, нали? „С аплодисменти“ – просто няма как да стане, със стиснати юмруци – то си е очевидно. Виж, на всяка цена – целта ни е да се „закачим“ за колективната ни съвест като народ, ако се е запазила нейде в що-годе прилични размери. Така че „предизборното ми целеполагане“ в случая – то си е стандартното за мен: „Прави каквото трябва – пък да става, каквото ще!“. Ако бях вярващ, щях да използвам, естествено, класическото: „Възлюби Бога в безсмъртната си Душа и в сърцето си – и няма как мислите в главата ти и делата на ръцете ти да не са верни!“ Не е съвсем точно по Канона – потомствен атеист съм, но не агностик – религиите са ми огромен интерес още от младини.

– Колко голям ще е рестартът на обществата и държавите в Европа, в света, през следващите 5-10 години?
– Без край ще е. В смисъл – ако почне – ще е краят. Да си опичаме здравата акълите, докато и ако изобщо ги имаме, с една дума. Тази „идеологемка“ определено може да затрие Човечеството като такова – според мен, поне.

– Къде и за какво се отварят нови кризи в геополитически план?
– Навсякъде и никъде. В смисъл – че за мен като Воин, от резерва – но под клетва до края, все пак, на единствената си Родина – важното е, че след кризите явно ще остана в „Ничията Земя“. Пояснявам сериозността на ситуацията – като за неразузнавачи: „Геополитическите сили“ ще приключат много скоро сегашното си „надперчване“ – кухо и фалшиво – от Двата Запада – Европа и Америка и ужасяващо реално – от Двата Изтока – Китай и Русия. И ще си се самоизолират взаимно – на вече ясно очертаните, за имащите натренирани очи свои „крепостни стени“. Българите със сигурност ще попаднем „извън стените“. Украинците му викат на това „Гуляй-Поле“: минимум правила и гаранции – максимум произвол и рискове. Впрочем – самата Украйна стана такава – почти официално. Постоянно са пред братоубийствена война. Ако същото не се отнасяше днес и за атомен Израел – тягостно напомня „буферна територия“ за хибридните експерименти на Силите. „Паднала държава“. И по-лошо има дори по света.

– Как ще изглежда според Вас България през 2050 година?
– Аз все пак съм „оня, симпатичният честен щурак“, познат на всички – изобщо не съм баба Ванга. „Ново небе и нова земя“, може би? Цитат – като всеки друг. Или пък – не…?

---

Доц. д-р Жан Виденов е роден на 22 март 1959 година в Пловдив. Завършва английската гимназия в града, а през 1985 г. се дипломира в Московския държавен институт по международни отношения. Министър-председател от 1995  до 1997 година. Председател на БСП от 1991  до 1996  година. Владее английски, френски, руски и арабски език.

---

Източник: Труд

„На този етап все още не съм решил дали да вляза в политическия живот. Това е сериозен въпрос за мен. За съжаление, повечето депутати са жадни за власт и пари. Аз съм преодолял тези неща“, поясни той

Кубрат Пулев коментира дали ще влезе в политиката в ефира на „Събуди се” по NOVA.

„Петър Москов ме покани на среща, за да обсъдим политическата ситуация. Вчера говорихме по телефона. Дали съм готов да вляза в политиката? Не смятам, че някои политици са по-готови от мен. За мен България е много по-важна от бокса”, заяви той.

Според него политиката е игра на манипулации, на договорки, а спортът е нещо много истинско.

„На този етап все още не съм решил дали да вляза в политическия живот. Това е сериозен въпрос за мен. За съжаление, повечето депутати са жадни за власт и пари. Аз съм преодолял тези неща”, поясни Пулев.