Етикет: русия

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви в публикувани днес коментари, че Русия няма да възобнови участието си в договора за ограничаване на ядрените оръжия СТАРТ, докато Вашингтон не се вслуша в позицията на Москва, предаде Ройтерс.

В интервю за вестник „Известия“ Песков заяви също, че НАТО, „като единен блок, вече действа не като наш условен опонент, а като враг“.

Говорителят на Кремъл каза още, че възстановяването на СССР е невъзможно, но има различни съвременни форми на интеграция, предаде ТАСС. Той припомни думите на държавния глава Владимир Путин, че човек който не съжалява за разпадането Съветския съюз, няма сърце, а човек, който иска да възстанови СССР, няма мозък. „Струва ми се, че това е може би най-изчерпателното обяснение на възможното отношение към тези, които говорят за пресъздаване на СССР. Това е невъзможно“, заяви Песков.

„Друг е въпросът, че съществуват съвременни форми на интеграция. Те са многопосочни и многоскоростни. Те съществуват в интерес на участващите държави. Най-модерната и най-бързата интеграционна форма в пространството на бившия Съветски съюз е Съюзната държава Русия-Беларус“, посочи говорителят на Кремъл. „Но това в никакъв случай не е завръщане към Съветския съюз или опит за неговото пресъздаване“, подчерта Песков.

На сайта на министерството на финансите на САЩ, в което подробно се представят санкциите, се споменава и името на българската компания, която влиза в санкционния списък. Това е базираната в София компания „Таерио интернешънъл“ (Taerio International), съобщава БТА.

Руски политици, банки и компании, свързани с ключови отрасли, но също и министри, бизнесмени и военни попадат в санкционния списък на САЩ срещу Русия. Вашингтон налага санкциите съгласувано със съюзниците си от Г-7, предаде Франс прес.

Тридесетина физически лица и компании от европейски страни, като Швейцария, Италия, Германия, Малта и България също са санкционирани, защото са обвинени, че са помогнали за заобикалянето на вече наложени санкции на Русия чрез доставка на военно оборудване за нея. Техните авоари в САЩ са замразени.

На сайта на министерството на финансите на САЩ, в което подробно се представят санкциите, се споменава и името на българската компания, която влиза в санкционния списък. Това е базираната в София компания „Таерио интернешънъл“ (Taerio International).

Държавният департамент на САЩ отбеляза днес първата годишнина от нахлуването на Русия в Украйна, като обяви санкции срещу повече от 50 висши руски официални представители, включително министри, десетки губернатори и районни ръководители, предаде Ройтерс. Вашингтон налага санкции и срещу редица други руски официални представители и организации, а също визови ограничения за 1219 руски военнослужещи.

Сред санкционираните са висши сътрудници на президента на Русия Владимир Путин. Санкции са обявени срещу заместник-председателя на руското правителство Татяна Голикова, водещата телевизионна журналистка и пропагандист от основния канал на държавната телевизия „Россия-1“ Олга Скабеева, както и Олег Романенко, който бе назначен да контролира Запорожката атомна електроцентрала в Украйна като генерален директор на „Експлоатиращата организация на Запорожката АЕЦ“ след превземането ѝ от руските войски.

Всички са обект на ограничения по силата на изпълнителна заповед, която одобрява „санкции с оглед на определени вредни чужди действия“ на руското правителство, съобщи американският Държавен департамент. Според санкциите каквато и да било собственост в САЩ на посочените в списъка или собственост, контролирана от тяхно име от американски граждани се блокира.

Държавният департамент на САЩ въвежда санкции срещу ръководителите на десетки области в Русия, както и срещу девет руски министри.

Под санкциите попадат министърът на спорта Олег Матицин, министъра на културата Олга Любимова, министърът на цифровото развитие, съобщенията и масовите комуникации Максут Шадаев, министърът на природните ресурси и екологията Александър Козлов, министърът на науката и висшето образование Валери Фалков, министърът на труда и социалната защита Антон Котяков, както и министърът по гражданската отбрана, извънредните ситуации и ликвидирането на последствията от стихийните бедствия Александър Куренков и министърът по развитието на Далечния изток и Арктика Алексей Чекунков.

В санкционния списък наред с други имена са губернаторите на Архангелска област Александър Цибулски, и на Нижегородска Глеб Никитин, както и губернаторите на Хабаровския край Михаил Дегтярьов, на Приморския край Олег Кожемяко и на Краснодарския край Вениамин Кондратев.

Руският металургичен и миннодобивен сектор са сред засегнатите от „най-значимите санкции до днес“ на американското министерство на финансите, предаде Асошиейтед прес.

Днешната стъпка на САЩ, координирана със съюзниците от Г-7, има за цел да накаже 250 лица и компании, блокира финансово банки, търговци на оръжие и технологични компании, свързани с производството на оръжия, като се насочва и към предполагаеми избягващи санкциите лица и фирми от ОАЕ до Швейцария.

„Нашите санкции имат както краткосрочни, така и дългосрочни последици, което личи и от усилията на Русия да попълни своите оръжейни запаси и да възстанови изпадналата си в изолация икономика“, каза в изявление министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън.

„Нашите действия днес заедно с партньорите ни от Г-7 показват, че ще застанем до Украйна докато е необходима“, добави тя.

Йелън участва в срещата на финансовите министри и управителите на централните банки на най-големите икономики в света Г-20 в индийски град Бенгалуру тази седмица. Министърът на финансите на САЩ каза тази сутрин на високопоставени официални представители от Русия, участващи в срещите там, че „продължаващата им работа за Кремъл ги прави съучастници с жестокостите на Путин“.

В днешния пакет от санкции са и десетина руски финансови институции, включително най-голямата недържавна обществена банка , вносители на микроелектроника и производители на въглеродни влакна, ключово важен материал за отбранителните системи.

В пакета са изброени повече от 30 души и компании, за които се предполага, че са свързани с руските опити за избягване на санкциите. Сред тях са швейцарско-италианският бизнесмен Валтер Морети и неговите фирми, и Нурмурад Курбанов, руско-туркменски оръжеен търговец, за когото се предполага, че е представял в чужбина руски и беларуски отбранителни компании, както и руският бизнесмен Александър Удодов, бившият шурей на руския премиер Михаил Мишустин.

В санкционния списък на министерството на финансите на САЩ попадат влизащите в състава на руската държавна корпорация „Росатом“ три дъщерни предприятия, едно от които се намира в Чешката република, както и други руски компании и научно-изследователски институти.

Американското финансово министерство въвежда санкции и по отношение на руските Ланта-Банк, Металинвестбанк, Московската кредитна банка, МТС Банк, СДМ-Банк, Уралската банка за реконструкция и развитие, както и срещу руските банки „Зенит“, „Левобережний“, „Приморие“, „Санкт-Петербург“ и „Уралсиб“. Санкциите предвиждат ограничаването на редица операции с тези финансови институции.

Министерството на търговията на САЩ въвежда експортни ограничения по отношение на 76 руски предприятия, съобщи в изявление министерството. Сред предприятията и организациите в санкционния списък са фондът „Сколково“, Сколковският институт за наука и технологии „Сколтех“, както и руската федерална служба за военно-техническо сътрудничество, се казва в изявлението, цитирано от ТАСС.

САЩ ще наложат мито от 200% върху вноса на алуминий и алуминиеви производни продукти, които са произведени в Русия от 10 март 2023 г., съобщи днес Белият дом, предаде Ройтерс.

Агенцията допълва, че от 10 април 2023 г. САЩ ще наложат и 200% мито на вноса на алуминий в Русия, съдържащи каквото и да било количество първичен алуминий, разтопен или отлят.

Министерството на търговията на САЩ налага и мерки за контрол върху износа срещу Беларус, Иран и други страни при последните си стъпки във връзка с нахлуването на Русия в Украйна, предаде Ройтерс, като се позова на публикувано днес съобщение във федералния регистър.

ТАСС цитира изявление на американското министерство на търговията, което въвежда експортни ограничения за Русия и Беларус, включително в сферата на действие на правилата за експортен контрол за руските и белоруски промишлени сектори, както и санкции относно луксозните стоки.

Над 30 държави, които представляват повече от половината от световната икономика, вече са наложили безпрецедентни санкции срещу икономиката на Русия, превръщайки я в най-силно санкционираната страна в света, отбелязва Асошиейтед прес.

Тези държави са наложили ценови тавани на руския петрол и дизел, замразили са средства на Руската централна банка и са ограничили нейния достъп до системата SWIFT, доминиращата световна система за финансови разплащания.

Западът директно е санкционирал около 2500 руски фирми, официални руски правителствени представители, олигарси и техните семейства. Санкциите ги лишават от достъп до американските им банкови сметки и финансови пазари, предотвратяват възможността им да правят бизнес с американски граждани и да пътуват до САЩ, както и още много повече.

Източник: БТА

„Видя се, че малките държави – в случая Украйна е пети път по-малка от Русия като армия, могат да се защитават, да отстояват независимостта си. Цялата концепция за сфери на влияние, за това, че големите държави трябва да определят какво се случва, рухна.

Това е най-хубавото нещо, което се случи“, коментира пред БНТ съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев по повод годишнината от войната в Украйна.

България от самото начало помогна изключително много на Украйна и с оръжия, и с петрол. Със съжаление виждам някои от завоите, които служебния кабинет прави напоследък, които пак правят България да изглежда като троянския кон на Русия в Европа.

По думите му имперските амбиции на Русия са „меко казано смешни“.

„Какво означава в историческите граници? Ако тръгнем да възстановяваме историческите граници на Римската империя, на Османската империя, на Монголската империя – къде ще му излезе краят?“, посочва той.

Канада също наложи нови санкции на Русия на първата годишнина от нейната инвазия в Украйна, предаде Ройтерс.

Вчера аналогични ходове предприеха Съединените щати, Великобритания и Европейският съюз.

Новите санкции са насочени срещу 129 физически и 63 юридически лица. Сред тях са вицепремиери и други представители на руските власти, заяви канадският министър-председател Джъстин Трюдо.

Той съобщи, че Канада ще предостави на Украйна четири бойни танка „Леопард 2“, бронирано евакуационно превозно средство и над 5000 единици боеприпаси.

По-рано вчера Отава обеща на Киев помощ в размер на над 32 милиона канадски долара (23,5 милиона долара) за разминиране и противопоставяне на заплахи от оръжия за масово поразяване.

Хиляди хора, сред които много украинци, се събраха на редица места в Канада вчера, за да отбележат първата годишнина от руската инвазия в Украйна. Сградата на парламента в Отава бе осветена в цветовете на украинското национално знаме.

Най-големите европейски държави от НАТО насърчават Украйна да помисли за мирни преговори с Русия, пише в. „Уолстрийт джърнъл“.

Германия, Франция и Великобритания виждат засилването на връзките на алианса с Киев като стимул той да бъде убеден да започне да преговаря с Москва по-късно тази година, цитира американският всекидневник източници от правителствата на трите страни. Това става в момент, когато някои западни партньори все по-силно се съмняват, че Украйна ще успее да отвоюва всички окупирани от Русия нейни територии, отбелязва изданието.

Миналата седмица британският премиер Риши Сунак представи план, предвиждащ Украйна да получи след края на войната по-голям достъп до съвременни оръжия и боеприпаси, за да може да се защитава. Проектът ще бъде обсъден на срещата на върха на НАТО през юли, каза Сунак.

„Уолстрийт джърнъл“ цитира осведомени източници, че германският канцлер Олаф Шолц и френският президент Еманюел Макрон са казали на украинския президент Володимир Зеленски на тристранната им среща в Париж по-рано този месец, че трябва да помисли за започване на мирни преговори с Москва.

Сега украинските власти отказват да преговарят с Русия, ако не се изтегли от всички окупирани територии – условие, което тя категорично отхвърля.

Русия е удвоила броя на военните си кораби в Черно море, каза украинската армия и прогнозира, че това може да е подготовка за нови ракетни удари, предаде Ройтерс.

Агенцията отбелязва, че руският Черноморски флот редовно изстрелва ракети по Украйна от началото на войната преди година.

Украинската армия каза, че броят на руските военни кораби в Черно море се е увеличил вчера два пъти – до осем. Един от тези кораби, фрегата, е въоръжен с осем ракети „Калибър“, добави тя, без да уточни източника на тези данни.

Миналата събота Украйна заяви, че Русия е изстреляла от Черно море четири такива ракети, две от които са били свалени, припомня Ройтерс.

Европейският съюз в крайна сметка одобри десети пакет санкции срещу Русия – навръх първата годишнина от нейната инвазия в Украйна, предаде Франс прес.

След това обаче шведското ротационно председателство на Съвета на ЕС съобщи в „Туитър“, че е съгласуван нов пакет санкции, насочен срещу руската икономика и ирански компании, които подкрепят войната срещу Украйна.

„Една година изтече от жестокото и незаконно руско нахлуване в Украйна. Днес ЕС одобри десети пакет санкции, който включва по-конкретно по-строги ограничения за износа на технологии и стоки с възможно двойно предназначение, рестриктивни мерки, насочени срещу физически и юридически лица, които подкрепят войната, разпространяват пропаганда или доставят дронове, използвани от Русия във войната, както и мерки срещу руската дезинформация“, пише в изявлението.

Одобрените снощи наказателни мерки предвиждат по-конкретно нови ограничения за европейски износ за Русия на стойност 11 милиарда евро и замразяване на авоарите на три банки и голям брой компании от страната, както и ирански доставчици на дронове за Москва. Списъкът съдържа общо 120 имена, но те ще останат в тайна до публикуването му в Официалния вестник на ЕС.

Новите санкции бяха одобрени, след като в крайна сметка Полша оттегли късно снощи своите възражения, въпреки че не успя да издейства затягането на мерките, за което настояваше. Вчера полският премиер Матеуш Моравецки определи новия пакет като твърде слаб по време на посещение в Киев, където достави първите четири от обещаните от страната му на Украйна бойни танкове „Леопард“ германско производство.

„Полша не получи нищо“, казаха няколко дипломати за АФП. Един от тях уточни, че страната е излязла с едностранна декларация какво иска да съдържа следващият пакет санкции.

Полската позиция бе разкритикувана от много други страни, които заявиха, че тя „наказва Европа“, отбелязва АФП. ЕС едва одобри десетия пакет санкции срещу Русия на първата годишнина от инвазията й в Украйна – ден, в който Съединените щати, Великобритания и Канада обявиха нови наказателни мерки срещу нея.

Впрочем Полша вече блокира приемането на деветия пакет санкции през декември. Тогава полският премиер Матеуш Моравецки оттегли възраженията на страната си на среща на върха на ЕС, припомня АФП.

Сега Полша по-конкретно е настоявала за затягане на ограниченията върху вноса на синтетичен каучук от Русия. Италия обаче се е противопоставила на нейното искане, отбелязва Ройтерс.

ДПА уточнява, че новите санкции ще влязат в сила днес, когато ще бъдат публикувани в Официалния вестник на ЕС.

Говорителят на Съвета за национална сигурност на САЩ Джон Кърби предупреди, че Русия и Иран разширяват сътрудничеството си в областта в областта на отбраната, предаде ДПА.

Подкрепата на Иран за руската армия продължава да се увеличава, заяви Кърби вчера – навръх първата годишнина от инвазията в Украйна.

Той каза, че „Русия предлага на Иран безпрецедентно сътрудничество в областта на отбраната, включително по отношение на ракетите, електрониката и противовъздушната отбрана“.

„Смятаме, че Русия може да предостави на Иран изтребители. Иран също така се стреми да закупи допълнително военно оборудване от Русия, включително радари за щурмови хеликоптери и учебно-бойния самолет Як-130“, каза той.

По думите му през ноември Техеран е доставил на Москва танкови боеприпаси.

Засилването на сътрудничеството в областта на отбраната между Иран и Русия ще усложни положението не само в Украйна. Това може да влоши ситуацията в областта на сигурността в Близкия изток за партньорите на САЩ, предупреди говорителят на Съвета за национална сигурност към Белия дом.

Техеран, например, иска да закупи допълнително военно оборудване от Русия, включително бойни хеликоптери и радари, каза Кърби.

САЩ имат готовност „още утре“ да започнат преговори с Русия по Договора за мерките за по-нататъшно съкращаване и ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия (New START). Що се отнася до преговорите за Украйна, във Вашингтон приемат като основа за тях единствено т.нар. формула за мир, представена от държавния глава на Украйна Володимир Зеленски.

Това заяви в ексклузивно интервю със заместник-главния редактор на ТАСС Юлия Шарифулина заместник-държавният секретар на САЩ по политическите въпроси Виктория Нюланд.

Във видео разговор Нуланд бе помолена да отговори на най-належащите въпроси от руско-американския и международен дневен ред, включително спирането на изпълнението на New START, саботажа срещу „Северен поток“ и начините за излизане от кризата в Украйна.

В посланието си до Федералното събрание президентът на Русия Владимир Путин заяви, че страната спира участието си в договора, но не се оттегля от него. Напоследък руската страна има все повече въпроси относно действията на американците по договора, а подкрепата на Вашингтон за Киев само изостря противоречията. В тази връзка Нюланд бе попитана дали Вашингтон е готов да преговаря по документа без обвинения и предварителни условия.

„САЩ са готови да се върнат към преговорите, за да осигурят изпълнението на New START от самото начало. Ние сме готови да започнем още от утре, ако Руската федерация също демонстрира готовност. Ние също така сме готови да позволим инспекции“, увери дипломатът. Нюланд подчерта, че САЩ смятат спирането на споразумението за „безотговорно“.

„САЩ и Русия носят голяма отговорност пред целия свят за поддържането на сигурността на ядрените арсенали. И ние трябва да си свършим работата“, добави заместник-държавният секретар.

По отношение на войната в Украйна, Нюланд отбеляза готовността на САЩ за преговори за уреждането му само въз основа на „формулата на мира“, представена от президента на Украйна Володимир Зеленски.

„Украинската страна предложи мирен план от 10 точки. Русия не реагира на този план по никакъв начин. Ако мирните преговори бяха започнали въз основа на формулата за справедлив мир, предложена от украинците, разбира се, щяхме да ги подкрепим“.

В същото време заместник-държавният секретар не даде отговор на въпроса дали Вашингтон чува изявления от Руската федерация за възможността за преговори, ако САЩ спрат да доставят оръжие и Киев спре да обстрелва руски градове.

„Това, което казваме, и това, което заяви президентът [на САЩ Джо] Байдън в Полша: ако Русия спре да се бие, войната ще свърши. А ако Украйна спре да се бие, тогава Украйна ще свърши“, заяви тя.

Дипломатът също даде да се разбере, че САЩ не възнамеряват да спират доставките на оръжия за Украйна. „Докато Украйна трябва да се бори за оцеляването си срещу руските атаки, ние ще подкрепяме способностите на Киев се защитава и да възстанови своята териториална цялост и суверенитет“, поясни Нуланд.

Според заместник-държавния секретар САЩ смятат, че здравите отношения с Руската федерация може да бъдат възстановени след края на украинския конфликт.

„Но целият този [конфликт в Украйна] може да спре утре, ако [руският президент Владимир] Путин даде такава заповед. Можем да възстановим правилните, здрави търговски връзки. Но вашият президент не прави такъв избор“, заключи Нюланд.

Една година след своето начало, войната в Украйна не дава отговор на въпроса кога и как ще настъпи нейния край. Но със самото си избухване и с мащаба на бойните действия тя се превърна във фундаментално събитие за европейската, а и за световната история. Но дали тя вече откри прехода към нов етап от  глобалното развитие ни развитие, е все още спорен въпрос.

Като фактор, влияещ върху ежедневието ни, войната донякъде наподобява кризата с Covid-епидемията, която също ни бе внушавано, че ще промени из основи живота ни. Дори бе измислено определението „нова нормалност“. Това се оказа една гигантска манипулация, която днес е почти напълно изтрита от съзнанието ни. Ние дори не усетихме как плавно се завърнахме в руслото си отпреди 2020 г.

И тук е голямата разлика между двете кризи. На войната все още не се признава ролята на фактор, променящ фундаментално историческото развитие на света, въпреки че връщането към старото статукво е вече невъзможно.

Прекалено много украинци и руснаци загубиха живота, здравето и спокойствието си, прекалено огромни ресурси бяха изразходвани и прекалено висок залог доби крайният изход от конфликта, за да може да се очаква постигнaто на някакъв взаимно приемлив компромис. Когато на карта е заложен характерът на бъдещия световен ред, самото съществуване на двете воюващи държави, няма как да се разчита, че внезапно едната ще се предаде или пък двете бързо ще се помирят. Напротив, логиката е те да положат пределни усилия в името на победата, която ще бъде и най-сигурната гаранция за тяхното бъдещо оцеляване.

А и когато говорим за връщане към някакво старо статукво, трябва да имаме предвид, че то може да означава много неща. Едно е статуквото от 2013 г, друго е от началото на 2022 г, трето е статуквото в момента. И всяко едно от тях дефинира не просто различна граница между Русия и Украйна, но и изпълнява ролята на индикатор за променения баланс на силите между изтока и запада.

Но отвъд териториалните проблеми, много по-значителни и определящи ще бъдат промените в психологическите нагласи на народите и елитите. Дори когато войната свърши, дори когато бъде установен траен мир между Украйна и Русия, натрупаната омраза и подозрения между участниците в конфликта няма да изчезнат, а може би дори ще нараснат. Вероятно те ще се превърнат в доминиращата черта на новия свят, от която ще произтича необходимостта за много по-висока милитаризация на европейските (и не само) общества, като отговор на новата международна среда, изпълнена с напрежение, конфронтация и фрагментация.

Показателно е как в момента Киев и Москва разглеждат бъдещата си национална сигурност. Най-общо казано- през трупа на другия. Разбира се, те не декларират така брутално истинските си намерения, но нека се замислим в какво състояние трябва да се намира Русия, за да изпълни публично обявените украински военни цели – възстановяване на границата от 2013 г, получаване на репарации и предаването на сегашното руско военно- политическо ръководство на международен съд. Аналогично, руските искания към Украйна могат да бъдат обобщени като съгласие за три отказа – от територия, от армия и от история.

По втората ос на противопоставяне – Русия-Западът нещата стоят по сходен начин. Примирие или мир, което не се основава на излъчен категоричен победител от двубоя,  ще се възприеме като поражeние и от двете страни. Днес Западът и особено Америка си въобразяват, че са получили комфорта да омаломощят Русия посредством Украйна. И е само въпрос на време комбинацията от оръжейните доставки и обучение на украински подразделения да се превърне в мощна преса, която ще пречупи руските геополитически амбиции.

И докато политиката на санкции спрямо Русия дава макар и минимален икономически ефект, то политическият е катастрофален за самия Запад. Външните въздействия не само не разколебаха руското общество и не го провокираха да заеме антивластови позиции, но то се консолидира монолитно около фигурата на Путин, в страната се изгради здрав вътрешен фронт, което сведе до минимум ефекта от външните въздействия. Нещо повече, наблюдава се все по-нарастваща радикализация на населението, до степен вече Путин да започне да изглежда като носител на умерена политика.

И вече въпросът е как той ще отговаря на тези надигащи се милитаристки страсти. Решението му да се оттегли от споразумението „Нов СТАРТ“ е определено стъпка в тази посока, но тя е крайно недостатъчна. Тя не може да компенсира значението, което има западната помощ за Украйна. Путин тепърва ще се изправи пред предизвикателството да търси все по-решителни и по-рисковани ходове в политиката си към геополитическите си противници, за да изглежда адекватен в очите на собствените си сънародници.

Максималистичните цели, който са си поставили Русия и Украйна, са се превърнали в тежко бреме най-вече за самите тях, но те не могат да ги ревизират точно поради високата цена, която заплатиха до момента. Получава се един омагьосан кръг, от който не се вижда изход и който предполага, че те и занапред са обречени да следват досегашния си курс и да демонстрират все по-голяма твърдост и непримиримост към другата страна.

Западът също не е в състояние да приеме разрушаването на досегашния ред, без да е положил всичките усилия за неговото запазване. Или поне да накаже най-сурово „виновника“ за разрушението. От това ще зависи и бъдещето разпределение на силите в зараждащата се нова международна система. Ако тя доведе до рязко редуциране на ролята на Европа и особено на САЩ, то сегашното ангажиране на Запада с конфликта (което от днешна гледна точка изглежда почти като участие във войната) ще бъде разглеждано като израз на страх и малодушие. А Америка ще се окаже втората свръхсила след Съветския съюз, която е позволила да ѝ се отнеме ролята на световен хегемон, без да бъде бита на бойното поле.

При така съществуващите психологически нагласи, когато проявите на здрав разум се възприемат за слабост и предателство, обективно липсват предпоставkи за започване на мирни разговори, камо ли пък те да бъдат успешно приключени. Не и докато съществува сегашното относително равновесие на бойното поле.

Защото все пак главният елемент в една война е ходът на бойните действия. Останалото, съпътстващите я стратегии, може да бъдат много добре построени и обезпечени, но те са пряка функция на случващото се на фронта. Защото все пак най-прекият път за спиране на една война минава през нейното спечелване от едната страна и респективно капитулацията на другата. Това не бива да се забравя, колкото и в момента войната да ни изглежда застинала на място.