Етикет: русия

В драматичните дни на бюджети и протести, обхванали почти цяла България, все по-настойчиво се задава въпросът – А след тях какво? Би трябвало да се изчака резултата от протестите, за да се отговори на този въпрос, но той като че ли е предопределен от масовостта и мотивацията – оставката е неизбежна!

И оттук започват предположенията, внушенията и интерпретациите, базирани на интересите и предпочитанията на изразяващите ги в идеологически и геополитически план.
Във всички тях се признава, че Президентът Румен Радев ще е основна фигура във възстановяването на България след властвалата, повече от десетилетие, с беззаконие и поквара клика Пеевски – Борисов. И както е редно…, атаките и обвиненията полетяха към него от класическо кресчендо до неконтролируема бабешка истерия от мастити политолози и университетски преподаватели.

В какво ли не е обвиняван Президента Радев – човек на Кремъл, русофил, враг на Европа и т.н. и т.н.
И защо?
Защото си позволи да каже фактическата истина за Крим към онзи момент, а и днес, и защото непоколебимо отстояваше разбирането си, че войната в Украйна няма военно решение. В тази посока бе обект на безкрайно много атаки през годините, но основния съдник и стожер на истината е ВРЕМЕТО, а то безспорно валидира позицията на Президента Румен Радев.

В петък, 5.12.2025г., Белият дом публикува Стратегията за национална сигурност на САЩ, в която основните постулати за Европа и войната в Украйна се препокриват с тези на Президента Радев.
Какви бяха основните аргументи на Президента на България:

1.⁠ ⁠Войната в Украйна няма военно решение;
2.⁠ ⁠Ескалацията само задълбочава хуманитарната и военната криза;
3.⁠ ⁠Поставянето на акцент върху военни доставки удължава конфликта без реална перспектива за победа;
4.⁠ ⁠България не трябва да бъде въвличана нито чрез войски, нито чрез активна военна подкрепа;
5.⁠ ⁠Единствено дипломатически преговори, подкрепени от международната общност могат да доведат до устойчив мир.

Според президента Радев, най-големия риск пред Европа е разширяването на конфликта. За България приоритет остават сигурността, мирът и политическата стабилност.

През 2022 г. позицията на Президента Радев беше критикувана, подигравана и често представяна като „неудобна“. Политическият климат тогава не беше благосклонен към трезви оценки. Радев беше обвиняван в дефетизъм, в „проруски уклон“, в това, че „не пее в хора“. Но с времето именно неговата позиция започна да се доближава най-много до линията, която днес доминира в аналитичните центрове в Европа и САЩ: войната не може да бъде спечелена на бойното поле.
И това категорично беше потвърдено в публикуваната в петък нова Стратегия за национална сигурност на САЩ, които преминават от еуфорията на световен хегемон при Байдън към геополитическата трезвост при Доналд Тръмп.

В тази Стратегия новата геополическа рамка беше формулирана без емоции:

•⁠ ⁠САЩ няма да участват в конфликт без перспектива;
•⁠ ⁠Украйна няма да си върне всички територии чрез сила;
•⁠ ⁠Европа трябва да поеме тежестта, защото войната е „европейска криза“, не американска.

Новата Стратегия за национална сигурност на САЩ (2025) подчертава три приоритета:

1.⁠ ⁠Китай — абсолютен стратегически фокус;
2.⁠ ⁠Европа — да се стабилизира сама, без американски финансови чудеса;
3.⁠ ⁠Украйна — конфликт, който трябва да приключи възможно най-скоро.

Това е американския еквивалент на тезата на Румен Радев. Реализмът побеждава реториката. За всички вече е ясно, че позицията на президента Радев издържа проверката на времето. И най-вече тезата му, че „войната няма военно решение“, маргинализирана в началото от домораслите наши евроатлантици, е дипломатическа основа на разговорите, водени от САЩ, Русия, а вече и в Европа.

От самото начало Радев отстояваше позицията, че стратегията на Европа да наложи на Русия мир от позицията на силата е в разрез с реалността и ще доведе до още повече жертви, разрушения и загубени територии.

Времето потвърди тази позиция.
Румен Радев се доказа като държавник, който отказа да си затвори очите, когато всички предпочитаха конформизма пред истината, закодирана в исторически обусловената логика.

И в контекста на днешната криза в България, все повече и повече се налага разбирането, че на държавата ни е нужен държавник. Държавник, който отстоява принципите си и разбиранията си за доброто на държавата. Който не е зависим от меркантилност, конюнктура и санкции, който не е раболепен и сервилен при прикриването на комплексите си на международната сцена, който стоически понася несправедливите удари за вменявани му проблеми, и търпеливо изчаква ВРЕМЕТО да покаже истината. „Времето е в нас и ние сме във времето“.

Държавникът Радев е нужен на България!

Димитър Манолов

САЩ извикаха на консултации в Държавния департамент руския посланик във Вашингтон след инцидента с техния дрон, който падна в морето край Крим, предадоха Ройтерс и БТА.

Анатолий Антонов е бил поканен, за да му се разясни гледната точка на Съединените щати, че инцидентът предствлява нарушение на международното право от руска страна. Американската версия за инцидента в близост до анексирания от РФ полуостров е, че американският дрон е летял в международно пространство, когато е бил ударен от руски изтребител.

Руското военно министерство опроверга това съобщение, като изтъкна, че дронът се е разбил, след като загубил височина в резултат на резки маневри. 

След срещата в Държавния департамент посланикът на Русия нарече провокация разузнавателната мисия на американския безпилотник над Черно море. Това каза Антонов след консултациите с Карен Донфрид, помощник на държавния секретар по въпросите на Европа и Евразия, информира ТАСС. Донфрид е „изразила безпокойството на САЩ във връзка с инцидента“.

„Американската страна изрази протест във връзка, както те се изразиха, „непрофесионалните действия на руската страна“, обясни Антонов.

„Този апарат е летял с изключени транспондери и е навлязъл в зоната на специалната военна операция. За тази зона беше съобщено по международни канали. Русия е предупредила всички за това. Считам, че това е истинска провокация. Това целеше да провокира от наша страна определени действия, след което да може да бъде обвинена Русия и руските военни в някакъв непрофесионализъм“, заяви посланикът на РФ в САЩ пред ТАСС.

Той повтори позицията на МО на Руската федерация, че руските изтребители не са използвали оръжие против американския безпилотник.

„Искам да подчертая, че руските пилоти са действали много професионално, не е имало контакт, не е било използвано никакво оръжие от нашите изтребители“, добави още Анатолий Антонов, цитиран от ТАСС.

Руският посланик каза, че американски самолети и кораби нямат работа близо до границите на Руската федерация.

„Представяте ли си такъв самолет, дрон, внезапно да се появи близо до Ню Йорк или Сан Франциско? Представяте ли си каква би била реакцията на американските медии, на Пентагона по отношение на такъв дрон?“, запита той и допълни: „Това е многофункционален атакуващ дрон, който може да носи 1700 кг експлозиви“.

Руската страна не е заинтересована от конфронтация, а от прагматични отношения със САЩ в интерес на народите на Русия и САЩ, подчерта посланикът.

Посланикът на САЩ в Москва от своя страна е отправил протест към руските власти заради инцидента над Черно море, при който бе унищожен американски разузнавателен дрон, предаде Франс прес.

Полетът на MQ-9 е бил засечен сутринта във вторник в района на Кримския полуостров, където е нарушил границата на района на временния режим на използване на въздушното пространство, въведени по време на войната. Руското МО твърди още, че в резултат на рязка маневра дронът е станал неуправляем, загубил е височина и се е ударил във водната повърхност.

MQ-9 Reaper е модулен разузнавателно-ударен безпилотен летателен апарат, разработен от General Atomics Aeronautical Systems. Той е снабден с турбовинтов двигател, който му позволява да развива скорост от 400 км/ч. Максималната продължителност на полета на такъв дрон е 24 часа.

Той може да пренася ракети от типа „въздух – земя“, „въздух – въздух“, а също така и бомби с лазерно насочване.

Войната се превръща в огромен тест за истината за резултата от неолиберализма. Очакваха крах на Русия, а в момента Англия се срива. И Западът не разбра, че в тази война консервативната, антизападна чувствителност на света може много по-лесно да се идентифицира с консервативната и авторитарна Русия на Путин, отколкото с културната фантазия на западния свят. Не съм в темата за украинския неонацизъм, но в замяна на това темата за нихилизма, за омагьосванeто от смъртта или способността за саможертва, е истински проблем. Това трябва да се има предвид, когато се разглеждат украинските военни стратегии, които изискват много човешки жертви. Винаги казват, че руснаците жертват много хора, но е точно обратното. Украйна жертва много хора.​​​​​​ Това казва френският антрополог и историк Еманюел Тод във видео интервю за „Фигаро“.

 

– Това, което е най-поразително във всички анализи на конфликта – знам, че не съм в крак с общоприетото мнение в медиите и се опасявам, че изглеждам като безчувствен грубиян към страданията на украинския народ, напълно осъзнавам това – но хората не виждат, че фундаментално войната никога не е била война между Украйна и Русия. За Русия Украйна е второстепенен проблем. Когато Путин обяви това, което наричам инвазия, а не специална военна операция, вече беше ясно, че това е предизвикателство към НАТО и САЩ, а не просто към Украйна. Той каза: “Ние сме достатъчно силни, за да поправим, да поставим границите си”…

– Целта, поставена от Владимир Путин, не беше постигната.

– Бих казал, че засега целта не беше постигната, но беше постигната друга цел, много по-важна. Тя е, че западните страни, които според мен, както казва и Миършаймър, предизвикаха тази война, наистина смятаха…

– Кой предизвика тази война? Западът?

– Да, разбира се.

– Агресорът все пак е Путин.

– Не и затова казах, че разсъждавам като Миършаймър, като определена школа. Ще повторя аргумента на Миършаймър, за да покажа, че не се измъквам: Русия бе обявила, че няма да търпи Украйна да стане член на НАТО; Украйна де факто беше член на НАТО, защото нейната армия беше реорганизирана от американците, англичаните и поляците и Русия започна от своя гледна точка превантивна война. Аз приемам това. Не харесвам войната, но приемам това. Но според мен – искам да го кажа, защото е много важно – американците бяха, повече или по-малко, в положението на провокатор, предизвиквайки тази война, подтиквайки руснаците, подпирайки ги. Американските неоконсерватори изхождаха от хипотезата, че механизмът на санкциите ще унищожи Русия. Руснаците се смятаха за достатъчно силни, за да устоят на нашите санкции. Но това, което се случи, е нещо напълно различно: Русия устоява много по-добре на санкциите, отколкото се смяташе, растежът ѝ се възобновява, а в замяна на това виждаме, че неолибералните западни общества, които направиха всички правилни реформи, констатират, че вече нямат индустриален апарат, за да доставят снаряди на Украйна. И сега хората казват “Не бива да се унижава Путин”, но истината според мен, откакто Китай разбра, че Русия има големи шансове да се измъкне и да влезе отново в играта със своята индустриална база, сега за руснаците става дума да съборят НАТО. Хората не разбраха нивото на залога.

– Ще се върнем към това. Много интересно във вашата гледна точка към украинския конфликт е това, което казахте и пред Александър Девекио – “всички се излъгаха”, като се започне с руснаците, но и онези, които смятаха, че те имат силна армия и слаба икономика, а вие казвате, че е обратното.

– Да.

– Въпрос на потребител в интернет именно по повод на вашето интервю: “Не смятате ли все пак, че днес стойността на рублата е надценена?”.

– Какво означава това? Вижте, това е война, която ни води към истината. В началото на тази война западните представители смятаха, че руският брутен вътрешен продукт е 3% от западния БВП. Нали така? И с.едователно как тази икономика би могла да издържи? Но когато видим, че този БВП на САЩ представлява твърде скъпо платени адвокати, твърде скъпо платени лекари, със смъртност, която нараства, и ако Русия има индустриален, селскостопански производствен капацитет, който е в бърз възход, това, което ще имаме накрая, вече не са числа, финансови работи, а производствен капацитет. Това е войната и в този смисъл войната се превръща в огромен тест за истината за резултата от неолиберализма. Очакваха крах на Русия, а в момента Англия се срива. Все пак това е изненадващо.

– Това не е свързано непременно с войната в Украйна. Противниците на Брекзит казват, че е свързано с Брекзит.

– Знам, че трябва да кажат това. Тук трябва да призная, че Брекзит беше грешка. Мислех, че Брекзит може да мине добре, бях по-скоро “за”, признавам, че не съм предвидил напълно или разбрал мотивите на анлийските консерватори. Най-вече не осъзнах нивото на недостатъчност на индустриалната база на англичаните. Но истината за днешното положение на Англия, което за мен е лична драма, по принцип Англия е страна, която никога не критикувам, и ако 50 години съм бъркал за Англия, се извинявам. Ако погледнете разрушението на индустриалния апарат, това е много продължителен процес и той дори започна преди Тачър, но при нея стана драматичен. Хората ще кажат, че това е неуспех на Брекзит, но истината е, че това е неуспех на неолиберализма. Американците не са имали Брекзит, но те също не успяват да произведат достатъчно количество оръжия. Може би. Не съм съвсем сигурен за Съединените щати.

– Как дефинирате неолиберализма?

– Неолиберализмът е вид омраза към държавата, разобличение на държавата, премахваща всяка отговорност на гражданите, правеща ги неефективни, парализираща обществото, и настоява навсякъде да се въведе чистата и идеална конкуренция на пазарите или ситуация, при която самият пазар става инструмент за дисциплина, по-ужасен, отколкото държавата преди това. С тази идея на Тачър, “there is no such thing as society” – “няма такова нещо като общество”, има само рационални индивиди на пазара, няма колективна вяра в общество, което позволява на хората да действат заедно, сега виждаме, че могъществото на Америка е било опустошено от собствената ѝ идеология. А що се отнася до Англия – плаче ми се, само като си помисля за това.

– Да се върнем към войната в Украйна и по-конкретно към китайците и вашата гледна точка за китайския мирен план. На 4 февруари казахте във видео интервю: “в минутата, в която американците кажат, че Китай помага на Русия, светът ще узнае, че САЩ са загубили войната”. Какво ви кара да имате тази интуиция и потвърди ли се вече тя?

– Първо, хората са много разочаровани от китайския мирен план, но всъщност китайците никога не са казвали, че имат мирен план. Знам, че след конференцията в Мюнхен цялата западна преса, която е обезумяла в момента, каза “да, китайците ще представят мирен план”. Не, това е позиция и това, което ужаси хората, е че ще видят как Китай напуска ролята си на страничен наблюдател и заема истинското си място в световната система.

– Често е критикуван, че не го заема.

– Мисля, че това не се отнася само за Китай. Работата е там, че в началото войната изуми всички нас, това е истински шок за всички – за русофобите, за русофилите, за хора като мен, които се борят единствено за плурализъм на мненията в собствената си страна. В началото очаквахме необикновените военни постижения на руската армия, които не се случиха – това беше първата изненада, а после крах на руската икономика, който също не се случи. А това, което се случи в икономически план, позволи на Русия да навлезе, да придобие самоувереност във войната. Изобщо не смятам, че имат интерес да спират войната. Но преди всичко светът си дава сметка, че да вземе страната на руснаците е много по-малко опасно, отколкото си е представял. Тоест сега има обединение на целия антизападен лагер зад Русия, след като тя доказа, че може да издържи.

Проблемът е, че войната на изтощаване означава загинали, загуби. В това отношение руснаците внимават много, противно на това, което се казва, защото Русия има истински демографски проблем и след пет години няма да може да води тази война, защото ще имат “кухи” набори. Бих казал, че след известно време и китайците ще имат проблеми с “кухи” набори. А освен това има индустриално изтощаване. Погледнете Втората световна война. Каква беше силата на Америка и на Великобритания? Тя е, че американската индустрия по време на Втората световна война беше половината от индустриалното производство в света. От момента, в който САЩ влязоха във войната, това приключи. Вземете сега производството на металорежещи машини в света – Китай дава 30% от металорежещите машини, Япония – 15%, Германия – 14 или 15%, а Америка се бори за четвъртото място с Италия със 7 или 8%, т.е. Америка вече няма индустриалната база…

– А Франция?

– Тя дори не участва в тази надпревара.

– Все пак тя беше индустриална сила.

– От момента, в който си кажем, че Китай може да стане арсенал на автокрациите, както Америка беше арсенал на демокрациите, се вижда накъде отиваме.

– Дали, както споменава Мишел дьо Жегер, директор на “Фигаро История”, в последната си книга La Mélancolie d’Athéna(Меланхолията на Атина), двете сили не са в парадокса на Тукидид и победителят – или руснаците, или американците – при всички случай ще има Пирова победа и ще има отслабване на блока Западът-Русия в полза на Китай?

– Мисля, че всички ще бъдем губещи. Ако вземете двете световни войни, които наистина са кървави, и двете се случват в период от историята, когато населението на всички участници бързо нараства. Населението на Франция нараства бавно, защото при нея има спад на раждаемостта един век преди всички останали, но английското, германското, руското население, японското и т.н. нарастват и това позволява да се обясни защо тези страни, след войни, причинили смъртта на милиони хора, хекатомби –  Ардените, Сталинград, истински кланета, несъизмерим мащаб спрямо това, което сега се случва в Бахмут, но след Втората световна война, след половинвековно изтощение, всички тези страни бяха способни да направят Тридесетте славни години (1945-1975 г. – б. пр.) по един или други начин. Това, което водеше до война, беше фактът, че страните напредваха с различна скорост и се плашеха – Англия се страхуваше от германците, германците се страхуваха от руснаците и тези дисбаланси ръководеха германското поведение – т.е. трябва да се отървем от руснаците и французите преди да стане твърде късно, англичаните трябваше да се отърват от германския флот и т.н. Днес има парадокс – вярно е, че балансът на силите между нациите се променя много бързо посредством индустрията, но в контекст на демографски спад. Тоест балансът на силите се променя, но населението на повечето развити страни ще намалее, с изключение на това на САЩ, което продължава да расте, но се запълва по-скоро с консуматори, отколкото с производители. Когато конфликтът приключи, всички ще бъдат губещи и изтощени. Това е основателна причина за търсенето на споразумение.

– Дали голямата слабост на Запада в крайна сметка не е в семейните структури, едно ваше любимо понятие?

– Виждаме гласуването в ООН на хората, които не подкрепяха Запада, и до какво степен Западът всъщност се свежда до Европа, САЩ, англосферата – Англия, Канада, САЩ, а освен това Япония и Южна Корея. Това е един съвсем малък свят. Свят, който за мен като антрополог е много своеобразен, традиционно много феминистки, противно на онова, което някои смятат, феминизмът и издигнатото място на жената датира отдавна, индивидуалистки, обзето от обществено развитие, което като цяло одобрявам и не ме притеснява, тъй като аз съм западен човек. Но 75% от света, в центъра страни като Русия, Китай, Индия, арабския свят, е нещо, което антропологът би описал като патрилинейни култури, центрирани около мъжете, с много повече общностни чувства в семейството и националните системи. Африка също, по-голяма част от Африка. И Западът не разбра, че в тази война консервативната, антизападна чувствителност на света може много по-лесно да се идентифицира с консервативната и авторитарна Русия на Путин, отколкото с културната фантазия на западния свят.

– И все пак Западът подкрепя един народ, Украйна, който предизвика възхищението на всички именно със своята устойчивост и мобилизация. Не бяха ли подценени тези сили и дори силата на националното чувство?

– Това беше голямата изненада и грубата грешка на Путин. В навечерието на войната в Украйна, Украйна съвсем не беше описвана като зараждаща се демокрация, а като т. нар. “failed state”, “неуспешна държава”, която не успява да се изгради, има корупция, олигарси, намаляване на населението с 10-15 милиона жители, като опропастено общество. А това, което руснаците не можеха да си представят, което аз не можех да си представя, е, че едно такова общество, финансово и технически подпомагано от Запада, може да намери във войната надежда, начин на съществуване. Затова, виждайки това, което се случва в Украйна, аз лично съм разделен между чувството на възхищение, защото това, което прави Украйна, е възхитително, но и тревога от едно нихилистично измерение. Не съм в темата за украинския неонацизъм, но в замяна на това темата за нихилизма, за омагьосванeто от смъртта или способността за саможертва, е истински проблем. Това трябва да се има предвид, когато се разглеждат украинските военни стратегии, които изискват много човешки жертви. Винаги казват, че руснаците жертват много хора, но е точно обратното. Украйна жертва много хора.

Свързани статии: Еманюел Тод: Третата световна война започна

Еманюел Тод: Украйна не може да спечели тази война – с няколко танка няма голяма разлика

Превод от френски: Галя Дачова

Редица украински области бяха подложени на руски удари в ранните часове на днешния ден, включително столицата Киев, черноморското пристанище Одеса и вторият по големина град в Украйна Харков. В няколко района е прекъснато електроподаването. Това съобщиха местните власти, цитирани от Ройтерс.

Атаките поразиха цели в широк периметър, простиращ се включително от градовете Житомир, Виница и Ровно на запад до Днипро и Полтава в Централна Украйна.

Областният управител на Одеса Максим Марченко заяви в социалната мрежа Телеграм, че при масирана ракетна атака е било поразено енергийно съоръжение в пристанищния град, което е предизвикало спирания на електрозахранването.

„В резултат на масиран ракетен удар беше поразен обект от енергийната инфраструктура, има и щети по жилищни домове“, посочи одеският областен управител. По думите му силите на противовъздушната отбрана са свалили част от ракетите и е възможно да последват и нови нападения. „За щастие, няма пострадали. Въведени са ограничения в електроподаването.“

Областният управител на Харков Олег Синегубов заяви, че по града и областта са нанесени към 15 удара.

„Врагът нанесе около 15 удара по града и областта“, посочи той също в Телеграм. „Инфраструктурата отново беше сред целите. Информацията за пострадали се уточнява.“

За удари беше съобщено и в град Днипро, Централна Украйна, и в западните градове Луцк и Ровно, които се намират далеч от фронтовите линии на продължаващата вече една година война.

Сведения за взривове постъпват и от северния град Чернигов и от западната Лвовска област, предаде Асошиейтед прес.

Изданието „Дзеркало тижня“ съобщи за експлозия в Киев, детонации са чути и в град Суми. Над западната Лвовска област е забелязан дрон.

Според украинското интернет издание „Обозревател“ (Obozrevatel.ua) двама души са ранени при ракетен удар в Харков, нанесен близо до къщата им.

Унгарският външен министър Петер Сиярто днес обвини Запада, че е изпаднал във „военна психоза“, предаде  ДПА.

„Има хора в Брюксел, които гледат на това като на състезание кой ще снабди Украйна с повече оръжия – Европа или САЩ“, каза той.

В тази връзка Сиярто добави, че светът се намира „в 25-ия час“, за да предотврати предстояща световна война.

Унгарският външен министър призова за незабавно прекратяване на огъня и за мирни преговори между Русия и Украйна.

Унгарският премиер Виктор Орбан поддържа добри отношения с Русия, въпреки пълномащабната ѝ инвазия в Украйна, посочва ДПА. Агенцията припомня за неохотата, с която Будапеща подкрепя санкциите на ЕС срещу Русия.

Освен Турция, Унгария е и единствената страна от НАТО, която все още не е ратифицирала членството на Швеция и Финландия в отбранителния съюз. Желанието на неутралните преди това Стокхолм и Хелзинки да се присъединят към НАТО беше продиктувано от войната на Русия в Украйна.

Наскоро парламентарното гласуване на протоколите за присъединяване беше отложено от началото за края на месеца.

Сиярто е особено силен поддръжник на външната политика на десния популист Орбан.

Орденът на дружбата, който той прие от руския си колега Сергей Лавров в края на 2021 г., все още не е върнат от министъра, посочва ДПА.

Този термин в западните медии и в речите на украинските пропагандисти характеризира войната на сегашния украински режим срещу Русия.Този хитър философски термин обозначава война, чийто резултат не може да бъде междинен – ​​или те нас, или ние тях.Точно както през 1939-45 г.

Начинът за водене на екзистенциална война е тоталната война, а на 18 февруари се навършват 80 години от най-известната реч на министъра на пропагандата на Третия райх Йозеф Гьобелс, наречена „За тоталната война“.

През ноември 2014 г. тогавашният президент на Украйна Петро Порошенко каза в интервю за германския вестник Bild: „Не ме е страх от война с руските войски и ние сме се подготвили за сценарий на тотална война“. Изданието постави в подзаглавието думите “тотална война”, но те така или иначе щяха да бъдат забелязани, тъй като за Германия тази фраза има особено – и изключително неприятно – значение.

Авторството на термина “тотална война” принадлежи на кайзерския генерал Ерих Лудендорф. В края на Първата световна война Лудендорф, заедно с фелдмаршал Паул фон Хинденбургформира дуумвират, военна диктатура, която де факто управлява Германия. Във Ваймарската република Лудендорф е смятан за автор на „легендата за удар с нож в гърба“, която обяснява поражението на Германия в Първата световна война с „предателство на социалдемократите и евреите“.

През 1935 г. в Мюнхен е публикувана книгата на Лудендорф „Тотална война“, в която възрастният генерал стига до извода, че до началото на 20 век войната се е превърнала от „битка на армиите“ в „битка на нациите“ – тотална война.

За да бъде спечелена е необходимо, от една страна, да се мобилизират всички материални и човешки ресурси на собствената нация, а от друга страна, да се подкопае духа на врага, принуждавайки населението на противниковата страна да изисква от своите власти прекратяване на военния конфликт.

Почитаемият генерал Лудендорф се отнася без особено уважение към Адолф Хитлер, въпреки че в началото на 20-те години бил близък с него, става един от организаторите на „бирения пуч“ от 1923 г. (влизайки в затвора след него, Хитлер написва своята “Mein Kampf”) , а през 1924 г. дори става член на Райхстага от НСДАП.

След като бил депутат обаче, той се разочарова от политиката, напуска партията през 1928 г., а през 1935 г. отказва да приеме званието фелдмаршал от фюрера и е отстранен от властовите среди. Идеята за генерала обаче е използвана от нацистите – макар и не веднага.

През февруари 1943 г. нацисткият елит се убеждава, че след поражението на армиите на Ромел при Ел Аламейн и Паулус в Сталинград, изкуствено да се поддържа сравнително задоволителен живот за германците в тила (чрез плячкосване на завладените страни и контролираните територии), както и да крият от германския народ нарастващите загуби и поражения по фронтовете, става невъзможно.

Пред Третия райх се очертава перспективата за поражение. За да се опита да обърне хода на войната в своя полза, нацисткото ръководство е принудено рязко да затегне вътрешната политика и да премине към мобилизационна икономика.

Необходимо било спешно да се подготви страната за „нова реалност“, в която германците ще трябва да умират от съкрушителните удари на съветските войски и атаките на англо-американските „летящи крепости“, но да продължават да работят усилено в тила и да се сражават упорито на фронтовете.

В същото време било необходимо да се отклони народното недоволство от нацисткия режим. Така се ражда пропагандната идея да се използва последният резерв – да се обяви тотална война.

Разбира се, според логиката на нацистите, самият фюрер на Третия райх трябва да я обяви. Но Адолф Хитлер не искал да поема такъв риск. Той решава лично да направи публично изказване едва след като настъпи прелом на Източния фронт. Повдигането на морала на нацията е поверено на Йозеф Гьобелс.

Гьобелс, използвайки термина на Лудендорф, изпълва понятието „тотална война“ с допълнително съдържание. Според него НСДАП трябва да мобилизира всички ресурси на Германия и окупираните територии  в тоталната война. Райхът се превръща във военен лагер. Всеки мъж, който може да бъде заменен на работното си място в тила, трябвало да бъде изпратен на фронта. Икономиката на Райха напълно се преориентира към военни нужди – производство на оръжия, военно оборудване, боеприпаси. Съвместното засилване на пропагандата и терора трябвало да преодолеят пораженческите и антихитлеристки настроения на фронта и в тила.

На 14 февруари 1943 г. министърът на пропагандата диктува първите чернови на реч, която трябва да се превърне в истински шедьовър. И днес тя се смята за най-известната реч на Гьобелс, а събитието, на което е произнесена, е канонът на нацистката пропаганда, съвсем в духа на филмите на Лени Рифенщал.

Кинохрониката Die Deutsche Wochenschau („Немски седмичен преглед“) заснема среща на 18 февруари 1943 г. в Спортния дворец в Берлин, построен за Олимпийските игри през 1936 г. Десетки хиляди зрители във всички кина в Германия виждат на екрана огромна зала, пълна с хора в униформи, президиум с три свастики, хищен имперски орел, чиито нокти държат друга свастика в лавров венец. Над президиума виси огромен лозунг: „Тоталната война е най-кратката война“.

На различни места в залата са поставени кинокамери. Операторите са инструктирани да заснемат най-вече ентусиазирани лица. 15 000 внимателно подбрани партийни функционери, чиновници, военни, лидери на Трудовия фронт, активисти на нацистките младежки, женски и творчески организации слушат Гьобелс. В залата седят райхминистърът на въоръженията Алберт Шпеер, генералният комисар по използването на работна сила Фриц Заукел, съпругата на Гьобелс Магда и техните най-големи дъщери Хелга и Хилде.

Речта на главния пропагандист на Райха се излъчва по радиото в цяла Германия.

Ораторът говори – или по-скоро, предимно вика – в продължение на 1 час и 49 минути, като през това време е отслабнал с 3 кг. В личния си дневник Гьобелс нарича речта си „час на идиотизъм“ и цинично признава, че ако е бил предложил на седящите в залата да скочат от прозорците от третия етаж, те биха го направили без колебание.

Думата “Сталинград” прозвучава няколко минути след началото на речта. „Сталинград беше и си остава велик сигнал за тревога, който съдбата изпраща на германския народ!“, патетично заявява Гьобелс, като казва в хода на речта си, че “трагичната битка при Сталинград е символ на героична, смела съпротива срещу бунта на степите”.

Той умишлено всява страх у слушателите си. Зад настъпващите съветски войски ясно се виждат „еврейските ликвидиционни отряди“, заедно с които ще се възцари терор, страшен глад и пълна европейска анархия. „Гьобелс представя ужасяващи сценарии в различни вариации“, пише историкът Ралф Георг Ройт за тази реч в биографията на министъра на пропагандата на Райха. “След това той даде единствения възможен за него, изпълнен с омраза, отговор – да победи терора с терор в отговор. Със специален акцент той обяви, че е необходимо да се сложи край на скрупульозността и афектирането“.

Накрая той преминава към основната реторична идея, поредица от единадесет въпроса, десет от които били номерирани. Първият въпрос е следният: „Мога с право да кажа, че тези, които днес седят пред мен, са извадка от целия германски народ, представен на фронта и в цялото отечество. Така ли е? Да или не? ” Разбира се, в отговор се разнася гръмогласно категорично “Да!”.

Следват десет въпроса, всеки следващ по-провокативен.Четвъртият въпрос на Гьобелс, произнесен от него с неистов глас, оттогава е неотделим от възприемането на неговата личност: „Искате ли тотална война? Искате ли я, ако е необходимо, по-тотална и по-радикална, отколкото можем да си я представим?”

Режисьорите придружават този въпрос на Гьобелс с кадри с най-силните възгласи на публиката „Да! Да! Да!“. Дали четвъртият въпрос наистина е предизвикал най-бурната реакция в залата, не се знае със сигурност. Но това вече не е важно, тъй като най-силният ефект е постигнат именно благодарение на грамотния монтаж.

Изтощен и в същото време щастлив след представлението Гьобелс отива в резиденцията си при Бранденбургската врата. „От гледна точка на конструкцията на речта всичко мина добре“, диктува Гьобелс на секретарката си. „Публиката беше приведена в състояние, подобно на духовна мобилизация“.

След това Гьобелс непрекъснато убеждава Хитлер да му даде повече правомощия за управление на военната икономика. Фюрерът обаче, въпреки позицията на своите министри и поражението на фронта, все още не е бил готов да прехвърли цялата икономика на релсите на тоталната война.

На 18 юли 1944 г. Гьобелс изпраща докладна записка до Хитлер с поредно напомняне за необходимостта от преминаване към тотална война. Но само три дни след провала на антихитлеристкия заговор на 20 юли 1944 г. Гьобелс най-накрая е назначен за „имперски комисар за тотална военна мобилизация“. Той става отговорен за увеличаването на живата сила за армията и военната индустрия за сметка на невоенните сектори на икономиката. Но вече е твърде късно. Фронтът на изток и запад неотклонно се приближава към границите на Германия.

Това назначение допълнително увеличава влиянието на Гьобелс и го превръща в най-могъщия човек във вътрешната политика, което той отдавна желае. Сега той се заема с поемането на реалния контрол над Райха. „Бих обединил кръг от около десет души, всички от които са солидни фигури, и с тях бих управлявал, тоест бих упражнявал вътрешнополитическо ръководство“, диктува той на секретаря си.

Но в хаоса на последните месеци на войната Йозеф Гьобелс вече не е в състояние да реализира плана си. „Тоталната война“, която може би е трябвало да бъде нещо като „тих държавен преврат“, макар и прикрит с гръмки изявления, не дава на Гьобелс статут на втори човек в Третия райх. Той остава на същото ниво като Шпеер, Химлер и началника на партийната канцелария Мартин Борман.

Но все пак в самия край на войната Йозеф Гьобелс си проправи път към върха на властта. На 30 април 1945 г., след самоубийството на Хитлер и в съответствие с политическото му завещание, Гьобелс поема поста райхсканцлер. След като престоява в тази позиция един ден, той се самоубива заедно със съпругата си Магда, която преди това е отровила шестте им деца. Тоталната война завършва на 9 май 1945 г. с пълното поражение на Третия райх.

Парадоксално, но два дни преди 80-годишнината от най-известната реч на Йозеф Гьобелс, в центъра на Берлин отново прозвучаха думите „тотална война“. На 16 февруари 2023 г. те бяха произнесени от президента на Украйна Володимир Зеленски, чието приветствие беше изслушано чрез видеовръзка от участниците в церемонията по откриването на 73-ия Берлински филмов фестивал. Вярно, Зеленски все пак се оказа по-умен от своя предшественик и за пореден път обвини Русия, че води „тотална война“.

Това изявление беше направено, когато все още не беше изсъхнало мастилото на указа на Зеленски за присвояване на почетното наименование „Еделвайс“ ​​на 10-та отделна планинско-щурмова бригада от Въоръжените сили на Украйна.

Същото име е носела 1-ва планинска пехотна дивизия на Вермахта. Именно нейните войници издигат знамето на нацистка Германия на върха на Елбрус, а Йозеф Гьобелс е инициатор на тази пропагандна стъпка.

 

Източник: ukraina.ru

Превод: opposition.bg

На държавните служители в Русия ще бъде забранено да използват повечето чужди думи в руския език, когато изпълняват служебните си задължения, предадоха Ройтерс и ТАСС. Новинарските агенции отбелязват, че забраната се въвежда с изменение в закона за спазване на езиковите норми и употребата на чужди думи, подписано от руския президент Владимир Путин.

Поправките в закона, датиращ от 2005 г., имат за цел да защитят и укрепят статуса на руския език, се казва в изявление, публикувано на сайта на руското правителство.

„Когато руският език се използва като език на Руската федерация, не е позволено да се използват думи и изрази, които не съответстват на езиковите норми на съвременния руски език. . .допускат се изключения за чужди думи, които нямат съответни общоприети еквиваленти в руския език“, се казва в изявлението.

Списък на чуждиците, които все още могат да бъдат използвани, ще бъде публикуван отделно.

В поправките не се споменава какви ще бъдат санкциите за онези, които не спазват новите законови положения.

Източник: БТА

Съединените щати не очакват в скоро време Русия да завземе големи територии в Украйна, заяви вчера високопоставеният представител на Пентагона Колин Кал, цитиран от Ройтерс.

„Малки късчета земя може да минават от ръце в ръце през следващите седмици и месеци. Мисля обаче, че няма никакви индикации, че Русия може да завземе големи територии в Украйна“ скоро време, каза Кал на конгресмени от Камарата на представителите на американския Конгрес.

Кал направи това си изявление на заседание, посветено на военната помощ, която правителството на американския президент Джо Байдън е предоставило, откакто руските сили нахлуха в Украйна преди една година.

Въпреки че не успя да превземе украинската столица Киев в началния етап на войната и че отбеляза много неуспехи на бойното поле, Русия все още контролира около една пета от територията на Украйна, отбелязва Ройтерс. Украйна засега изключва варианта за преговори с Москва и настоява руските войски да се изтеглят от териториите, които влизат в границите на Украйна към 1991 г. – годината, в която рухва Съветският съюз.

Вчера руските сили продължиха с усилията си по обкръжаването и превземането на украинския град Бахмут.

Източник: БТА

Изявленията на бившия посланик на САЩ в Москва Джон Съливан за плановете на Русия да използва химически оръжия в зоната на специалната военна операция се разглеждат като намерение на самите Съединени щати и техните съучастници да извършат провокация с токсични химикали в Украйна. Това съобщи на брифинг началникът на Войските за радиационна, химическа и биологична защита (ВХБЗ) на въоръжените сили на Руската федерация генерал-лейтенант Игор Кирилов, съобщава ТАСС.

„На 22 февруари влиятелна американска неправителствена организация проведе конференция за събитията в Украйна. По време на това събитие бившият посланик на САЩ в Русия Джон Съливан направи изявление: „Руските войски планират да използват химическо оръжие в зоната на специалната военна операция“. Разглеждаме тази информация като намерение на самите САЩ и техните съучастници да извършат провокация в Украйна с помощта на отровни химикали“, каза Кирилов.

Според началника на войските на РХБЗ подготовката за провокацията „тече с пълна сила“. Така на 10 февруари бяха доставени химическите вещества в Краматорск във вагон на влак, който беше придружен от чужди граждани. Той беше изтеглен на територията на Краматорския металургичен завод. Химикалите са разтоварени под контрола на служители на СБУ и представители на командването на Въоръжените сили на Украйна.

Кирилов подчерта, че във вагона е имало 16 запечатани метални кутии. Половината от тях са имали знак за химическа опасност, надпис BZ, както и маркировка с две червени линии, съответстващи на класа отровни вещества с временно детоксикиращо действие. „Този ​​химикал причинява остра психоза, дезориентация, халюцинации, нарушение на паметта“, каза началникът на войските на РХБЗ, като припомни, че използването на BZ е забранено от член 1 от Конвенцията за химическите оръжия.

Във вагона са били открити и пет кутии с надпис CS-Riot и три – CR-Riot, обозначени с една червена лента, която отговаря на вещества с дразнещо действие. „Товарът беше поставен на бронирана техника американско производство, която в състава на конвоя се придвижаше към линията на съприкосновение“, каза Кирилов.

По думите на началника на войските на РХБЗ, на 19 февруари украинската страна е разтоварила в Краматорск 11 вагона с надписи „Строителни материали“ и „Цимент“, които всъщност са съдържали шрапнелни боеприпаси. Според информацията, с която разполага руското министерство на отбраната, САЩ са модернизирали шрапнелните снаряди за сухопътните сили, като са ги оборудвали с дразнещи вещества.

Според руското министерство на отбраната Евроатлантическият координационен център за реагиране при бедствия планира да достави на Украйна голяма партида лични предпазни средства, включително 600 000 ампули антидоти срещу органофосфорни отровни вещества, повече от 3 милиона антиконвулсивни таблетки, лекарства за детоксикация, повече от 55 000 комплекта лични предпазни средства оборудване, защита, 55 хил. противогази, 13 хил. индивидуални противохимични опаковки. Тази доставка беше оправдана с това, че уж „руските войски вече са използвали боеприпаси с фосфорен състав и могат да използват отровни вещества по време на прогнозираното изостряне на ситуацията“, каза генерал-лейтенант Игор Кирилов.

„Фактите на едновременната доставка на токсични химикали и средства за защита срещу тях показват опит за извършване на мащабни провокации с използване на военния психотропен отровен агент BZ по време на конфликта“, подчерта Кирилов. Той също така припомни, че BZ е стандартен химически агент на американската армия и е бил широко използван по време на войната във Виетнам.

Източник: ТАСС