Миналата седмица парламентът прие решение, с което даде мандат за влизане в еврозоната само при курс на българския лев към еврото в размер на 1,95583 лв
Народното събрание прие без дебати на второ четене промените във Валутния закон (в член 29), с които се изменя и Законът за БНБ. „За“ промените гласуваха 91 народни представители, 36 бяха „против“, нямаше въздържали се. Измененията са свързани с изискванията за влизане в т. нар. чакалня на еврозоната.
Във въпросната разпоредба, направена като предложение между първо и второ четене на промените във Валутния закон от Менда Стоянова (ГЕРБ) се посочва, че „считано от датата на участие на България в Механизма на обменните курсове /Exchange Rate Mechanism II/ официалният валутен курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен съгласно параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет за установяването на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам и членове 1.1 и 17.1 от Споразумението между Европейската централна банка и националните централни банки на държавите членки извън еврозоната за определяне на процедурите за работа на механизма за обменните курсове“.
В свое становище БНБ посочва, че с въпросната промяна се осигурява съответствие на вътрешната нормативна рамка с европейската, което е задължително изискване за присъединяване към валутно-обменния механизъм. Миналата седмица парламентът прие решение, с което даде мандат за влизане в еврозоната само при курс на българския лев към еврото в размер на 1,95583 лв.
Вече писахме, но да припомним, че в горепосочената Резолюция се казва, че Механизмът на обменните курсове (МОК II, ERM II) има за цел да съдейства за постигане на гаранция, че държавите-членки извън еврозоната, които участват в МОК II, насочват своите политики към стабилност и насърчават сближаването, като по този начин механизмът подпомага усилията им за приемане на еврото. Резолюцията има за цел да създаде система между Еврозоната и държавите извън Еврозоната, която гарантира стабилност на обменния курс между техните различни валути при започването на третия етап от икономическия и паричен съюз на 1 януари 1999 г.
Споразумението пък определя централен курс, договорен от ЕЦБ и съответната национална централна банка — между еврото и всяка участваща национална валута. Възможни са колебания в размер на 15 % във всяка една посока. В него се казва още, че всички страни по взаимното споразумение, постигнато съгласно параграф 2.3 от Резолюцията, включително ЕЦБ, имат правото да започнат процедура в условията на поверителност с цел преразглеждане на централните курсове.
Какво ще се случи, ако има искане за промяна на курса
Проектът обаче породи спекулации за това, че урежда възможността за преразглеждане на фиксирания курс в хода на наблюдението на страната ни, докато престоява в Европейския валутен механизъм.
В разгара на дискусиите в края на миналия месец управителят на БНБ Димитър Радев изтъкна, че с промяната във Валутния закон не се отменя валутният курс. Само се казва, че одобряването на валутния курс ще става по реда на европейската правна рамка.
В европейската правна рамка има възможност да се поиска промяна на валутния курс, но на практика всички страни с устойчиви валутни курсове не са ги променяли, каза Радев и даде пример с Балтийските страни. Дори да има такова искане, подобно предложение се взема с консенсус, а България има два гласа – на финансовия министър и на управителя на БНБ, отбеляза управителят на БНБ.
Какво решение приеха по-рано депутатите
На 30 януари, със 140 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 66 „въздържал се“ парламентът прие решение за определяне на условията за договаряне на централен курс на лева към еврото съгласно горепосочения текст от Резолюцията.
Тогава депутати записаха в своето решение, че при договаряне на централен курс на лева към еврото според съответния параграф 2.3 от Резолюцията, министърът на финансите и управителят на БНБ се задължават да предлагат, поддържат и гласуват позиция за централен курс от 1,95583 лв. за едно евро (какъвто е действащият курс). България не участва в Механизма на обменните курсове при централен курс между еврото и лева, различен от 1,95583 лв. за едно евро, записаха в решението си народните представители.
С това даваме ясен сигнал и на наши европейски партньори, и на българските граждани, че ние желаем да влезем в еврозоната, но не на всяка цена, отбеляза след гласуването на 30 януари Йордан Цонев от ДПС, който бе съвносител на проекта за решение. Тогава той подчерта, че „втората част от решението категорично казва, че ако някоя от страните членки на еврозоната плюс Дания предложи друг курс, България прекъсва пътя си към еврото.
От БСП, които при вота тогава се въздържаха, възразиха срещу подхода, по който се взима такова важно решение за години напред – „на крак“, „на пожар“. Кристиан Вигенин обвини управляващите, че с действията си са създали страхове и днес се опитват да решат панически проблема. „Много е възможно отново да се поддадете на натиск и накрая да приключим не по начин, който е описан в това решение“, отбеляза депутатът. Вигенин обаче даде да се разбере, че БСП ще продължи да подкрепя действията за присъединяване на България към еврозоната, но при ясни гаранции, че националният интерес ще бъде защитен, обменният курс ще се запази какъвто е сега и спестяванията на гражданите няма да пострадат.
Колегата му Румен Гечев попита какво ще преговаря българското правителство в чакалнята на еврозоната, като въпросът е как се излиза от чакалнята. Никой не може да даде гаранции по какъв курс се влиза в еврозоната, тъй като Европейският съвет е казал, че се решава при излизане от чакалнята, коментира той.
Какво още се променя в закона
С промените във Валутния закон се прецизира разпоредбата, свързана с осъществяването на законосъобразен и ефективен валутен контрол. В тази връзка се предвижда изрично да бъде закрепено в закона правомощието на митническите органи да не допускат пренасянето на парични средства в размер на 30 000 лв. или повече, или тяхната равностойност в друга валута през границата на страната за трета страна при получена от митническите органи по служебен път информация за наличието на публични задължения на лицето.
Въвежда се дефиниция за „укрит“ предмет на нарушението и се отменя чл. 20, с което българското законодателство се привежда в съответствие с практиката на Съда на ЕС по отношение на отнемането в полза на държавата на цялата недекларирана сума. Предвижда се адекватно определяне на размера на глобата – част от размера на стойността на предмета на нарушението, пише в съобщението.
