Перпетуум мобиле

Неправилен беше начинът, по който началникът на Оперативния щаб за борба с COVID-19 генерал професор Мутафчийски бе изтеглен от публичното пространство

Това беше направено изненадващо правителствена пресчиновничка, а когато медиите реагираха с очакваните за случая интерпретации, премиерът светкавично свика брифинг, на който ядосано обясни, че интрига няма и че той не бил отстранявал Мутафчийски. Но за огромната част от обществото бе категорично ясно, че Щабът върши своята работа компетентно, решително и адекватно: България е сред страните с най-нискък брой заразени и починали в Европа, ограниченията бяха строги, но премерени – докато в други европейски държави и на Балканите имаше тежки блокади, забрани и изолация. Авторитетът на ген. Мутафчийски бе символен гарант за успеха на здравните мерки срещу коронавируса, а поведението му мотивираше хората да спазват ограниченията, да поемат стоически своя дял от социалните и икономическите лишения, свързани с кризата.

Благодарение на тази политика управляващите получиха сериозни аргументи за да разхлабят строгите мерки, предлагани от Щаба, и позволиха на хората разходки в парковете и планините. И на този фон, неизвестно защо, премиерът се изказа „ласкаво” за небезизвестния доцент Атанас Мангъров, който през цялото време на извънредното положение скандализираше обществото с призивите за създаване на т. нар. стаден имунитет, въпреки че този метод, изпробван в няколко европейски държави, показа трагични резултати. Немотивираните твърдения на Мангъров бяха, че възрастните ни сънародници били „сухи съчки”, че в Швеция имало много „богати пенсионери” и било време социалната система да бъде „разтоварена”!? Подобни квалификации за цели генерации са тежка дискриминация и обида за хуманността и демокрацията. Нашите майки и бащи от години са жертви на прехода, който ограби техния труд и идеали, за да живеят като най-бедните в Европа пенсионери. Държавата ни е длъжна да има нужния респект и грижа към тях и да ги защитава в здравен и социален план, а не да ги унижава и обижда с „мангъровщини”.

Дали поради ревност към високия рейтинг на ген. Мутафчийски и Щаба, или пък защото след омръзналите на обществото мерки Борисов иска да бъде „добрият вестоносец”, факт е, че внезапно бе променена медийната стратегия около борбата с COVID-19. Това е част от динамиката на цялостната тежка картина на медийния хоризонт у нас. Българските телевизии, радиа, сайтове и печатни издания, днес са в безпрецедентно тежка ситуация, на ръба на оцеляването. Въпреки многобройните си обещания управляващите не направиха и не правят необходимото за оцеляването на медиите, а чрез тях – и на свободата на словото в България. А тя не е по-малко необходима от хляба и лекарствата!

Проф. Светлана Шаренкова

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*