Три дни не стигнаха на евролидерите да стигнато до сделка. Т.нар. спестовници предлагат поравно разпределение между субсидии и кредити от фонда за възстановяване. Повечето други страни обаче са против – дават предимство на грантовете

Нидерландия, Австрия, Дания и Швеция, известни като „пестеливата четворка“ в ЕС (към тях се присъедини Финландия), предлагат размерът на предложения фонд за помощ за възстановяване от икономическите последици от коронавируса в ЕС да се намали от 750 на 700 милиарда евро в опит да преодолеят буксуването на срещата на върха на ЕС, казаха цитирани от ДПА дипломати.

Предлага се половината от тези 700 милиарда евро да са безвъзмездна помощ, а другата половина – заеми, тоест по 350 млрд. евро.

Повечето други страни, сред които Германия и Франция, обаче настояват за минимум 400 милиарда евро безвъзмездни средства.

Първоначалното предложение на Европейската комисия беше 500 милиарда евро безвъзмездна помощ и 250 милиарда евро заеми.

По-късно председателят на ЕС Шарл Мишел предложи компромис: общата сума грантове да бъде намалена с 50 млрд. евро, които да бъдат „прехвърлени“ към заемните средства.

И през третия ден лидерите на ЕС не успяха да стигнат до съгласие по елементите на финансовия спасителен план, като намерението е с негова помощ Европа да излезе от най-тежката си рецесия от Втората световна война насам.

Европейските лидери преговарят и по бюджета на съюза за следващия седемгодишен период в размер на общо 1,074 милиарда евро.

Австрия заяви, че все още има „път, който трябва да бъде извървян“. Германският канцлер Ангела Меркел отбеляза, че сделка може да не бъде постигната в неделя.

Унгарският премиер Виктор Орбан пък атакува нидерландския си колега Марк Рюте.

Два от четирите спорни въпроса на срещата на върха са свързани именно с възстановителния фонд: за общия му размер и за разпределението на сумите (пропорцията) между грантове и кредити. Другите две теми, по които се търси съгласие, са, колко големи да са отстъпките за размера на бюджетните вноски на страните нетни вносители и обвързването на върховенството на закона с получаване на еврофондове.

Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард, цитирана от Ройтерс, заяви, че „в идеалния случай споразумението на лидерите трябва да е амбициозно като размери и състав на пакета за помощ – като цяло от порядъка на предложеното от Европейската комисия“.

Източник: ДИР