Новината, че един от най-харесваните родни актьори у нас – Ивайло Захариев, ще мине под венчило с новата си половинка, разбуни духовете през последните два месеца.
Отдаден до голяма степен на работата си в театъра във време, когато изкуството е застрашено от корoнавирус кризата, сватбата е оставена на заден план в мислите на актьора, признава самият той в интервю пред „България Днес“.
„Нека премине този тежък за страната ни период и тогава ще мислим за женитба. Нищо не е планувано, има време за всичко“ – казва Ивайло, който от година се радва на пълно щастие и хармония в личния си живот. През септември той изненада любимата си Станислава с пръстен в ръка. Мястото бе 100-годишно имение в Пчеларово, където бе представена постановката „Поручик Бенц“. За новата жена до себе си Захариев твърди, че е неговата сродна душа, а любовта между двамата го кара да се чувства цял и окрилен.
„По-уверен и окрилен съм, защото открих човека, който ме вдъхноява и е наравно с мене във всеки един момент. Човек, при който намирам пристан. Всеки има нужда да бъде приютен. Намирам сродна душа, с която мога да споделям и да вървим напред заедно“ – искрен е актьорът, чиято звезда изгря на малкия екран преди години в сериала „Под прикритие“.
Познанството на Станислава и Ивайло датира доста преди връзката им. Искрата между тях пламва чак след като Захариев остава сам. Какво е довело до раздяла с бившата му съпруга е тема, за която актьорът предпочита да мълчи.
„Истинската любов е да си изцяло отдаден на другия. Да покажеш, че си готов да си постоянен във връзката си с него. Това са моите вярвания за отношенията между мъж и жена още от години и сега намирам човека, с когото мога да ги споделя“ – допълва още чаровният артист.
След като призна за новата любов в живота си, Захариев понесе немалко злоба в социалните мрежи, а някои хора директно го нападаха. С присъщата си сдържаност и уважение към всяко мнение актьорът се опитва да отклони словесните атаки и да не обръща внимание на злобата. И до днес не може да си обясни защо личният му живот и новината за развода му е предизвикала такъв интерес.
„Мъжете по принцип сме нарочени, че сме тези, които зарязваме и оставаме една горка жена с децата. В моя случай не е точно така и никога не съм се отрекъл нито за миг от децата си. Не могат да ме огорчат тези коментари, защото хората не знаят всичко около раздялата ми. Каквото и да правиш или да кажеш, все някого ще разочароваш“ – обяснява Ивайло, категоричен, че клеветите няма как да засегнат вътрешния му мир, тъй като той е чист пред съвестта си.
За звездата от „Ягодова луна“ и „Пътят на честта“ винаги на първо място са били децата му – Дамян и Филип. Никога не е спирал да се грижи за тях и въпреки че не живее вече с майка им, това не променя отношенията помежду им. До голяма степен това се дължи на добрия тон, който е запазил с бившата си съпруга Миряна.
„Отговорни хора сме и двамата и сме родители на децата си, затова се стараем да останат добрите отношения между нас. Успяхме да ги запазим с най-голямата християнска добродетел“ – казва Ивайло.
– Г-н Захариев, каква е съдбата на българските театри през следващите месеци?
– Там, където играя, и при пътуванията ми по турнета виждам, че залите са може би едни от най-безопасните места, където може хора да се събират. Директорите на българските театри осъзнават опасността и правят всичко по силите си хората да успеят да се докоснат до изкуството, като в същото време да бъдат предпазени. Ако по този начин продължава грижата към зрителя, мисля, че театрите ще могат да бъдат запазени като нискорисково място. Човечеството се е развивало посредством изкуството и културата, затова трябва да я пазим. Не искам да си представям отново да се затворят театрите. Беше показано вече веднъж, че не това е правилното решение. Повече ощетява, отколкото помага.
– Трудно ли е да се играе пред хора с маски?
– Радваме се много на тези, които все пак са се осмелили да дойдат в залата. Така разбираме, че има хора, които се нуждаят от нас. Те имат духовната нужда от театъра. Реакциите на публиката се усещат. Ние разбираме винаги какво е настроението и маските няма как да променят това.
– Успешна бе премиерата на постановката „Пеперуди, пеперуди“ през миналия месец, където си партнирате с Криси Белчева. Имате ли планове да я играете и в други градове?
– След премиерните дати искаме да организираме по-голямо турне в България. Идеята ни беше през ноември да представим постановката в няколко града, но заради опасенията на градоначалниците ще се отложи за пролетта. Беше много интересно да работя с Криси Белчева. Тя има голям опит на музикалната сцена, но на театралната сцена виждах в очите й желанието, таяла през годините. Беше развълнувана и подмладена.
– Предстоят ли ви скоро нови премиери?
– Започнахме репетициите по пиесата на Маргарит Минков „Въведение в тяхната картина“. Пиеса в стила на абсурда, която осъжда властта. Написана е през 90-те, но звучи актуално и сега. В постановката се говори за властта, която не се интересува от хората на изкуството по никакъв друг начин, освен да бъдат увековечени нейните избрани лидери. В хората винаги ще го има копнежа по изкуството, а парите и властта няма как да ги излъжат с техните платени пропаганди. Стайко Мурджев е режисьор и съм впечатлен от работата му. Нямам търпение за премиерата, която е на 30 ноември в Шумен, а след това ще се играе и в София в началото на декември.
– Къде може да ви видим през ноември и предстои ли ви роля в киното?
– На 12 ноември играем „Усещане за любов“ в Нов театър НДК. С Бойка Велкова успяваме да предадем значимостта на поезията в живота на хората. В момента текат преговори в киното. Коронавирусът забави плановете ни за сериал и за филм. Обмисляме да снимаме и продължение на онлайн сериала „В изолация“, който е по моя и на Ники Станоев идея и го стартирахме по време на пролетната изолация.
– Страх ли ви е от вируса и как според вас той ще промени отношенията между хората?
– Пазя се, но не живея в страх. Виждам едно сплотяване – в семейства, които са били разделени дълго време, между съседи, които си помагат. Има разбиране и приемане към другия. Тоест има и положителна страна.
