В началото на Новата година православната църква чества две събития. На 1 януари се отбелязва Обрезание Господне и се почита паметта на Св. Василий Велики.
Празникът Обрезание припомня обрязването на младенеца Исус на осмия ден след раждането му. Този акт се извършва от евреите като символ на завета с Бог. С този празник завършва осемдневният тържествен цикъл на Рождество Христово.
На 1 януари църквата чества и големия християнски мислител, философ и писател Св. Василий Велики (ок. 330-379).
Във всички епархии на Българската православна църква се отслужва Василиева Света Литургия.
Св. Василий Велики е бил знаменит църковен учител, християнски мислител, философ и писател – един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес.
Василий е бил епископ на град Кесария в малоазийската провинция Кападокия. Най-известното от неговите произведения е „Шестоднев“. През Златния век на старобългарската писменост Йоан Екзарх превежда „Шестоднев“ на български език.
Заради примерния си живот и висока ерудиция Св. Василий Велики е почитан заедно със Св. Григорий Богослов и Св. Йоан Златоуст като един от тримата велики светители и учители на православната църква.
На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и добротворство като израз и реализация на Христовия закон на любовта и прошката.
Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи. Още приживе Василий е наречен от съвременниците си Велик. На погребението му се стича цяла Кесария.
След смъртта му църквата го канонизира за светец и чества паметта му в деня на неговата кончина.
Васильовден, Василица или Сурваки е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с важен повратен момент в природата – деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди.
Те могат да се групират в четири основни компонента – обредна трапеза, ладуване, сурвакане, дружини с маскирани лица.
Вечерята срещу Нова година е втората кадена вечеря. За празничната трапеза на Васильовден се коли петел. Домакините приготвят и свинска пача от краката и главата на коледното прасе.
На трапезата се слагат погача, варен „васильовски“ петел, варено жито, баница с късмети (млин, тутманик, зелник). Поднася се пача, направена от главата на коледното прасе, или самата глава – сварена. Обредната погача е прясна пита, нашарена само с вилица, със сребърна пара, дрянови клонки или късмети, наречени за всеки от къщата. Приготвят се също кокошка (или пуйка), торта, мед, жито, орехи, ошав. На трапезата трябва да има също чесън и кромид лук, пита с пара, в която се слагат дрянови клонки, наречени на домашните животни, здравето, къщата и богатството, кокошка или пуйка, мед, жито, орехи, ошав.
Хлябът често повтаря пластичната украса и названията на някои от коледните хлябове, например – боговица. След прекадяването на трапезата с въглен, поставен на керемида, най-възрастният в дома вдига високо питата, разчупва я и я раздава на всички по ред на възрастта им.
Вечерта срещу Сурваки стопанката приготвя традиционната баница от точени кори и сирене. В нея се слагат късмет, увити около дрянови клонки, и пара. В дванадесетия час най-възрастният представител в семейството завърта баницата и всеки получава парчето, което е спряло пред него. Останалото от баницата се пази „за Богородица“.
Народът смята дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни видове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, но неговите плодове се берат последни. Те се използват в народната ни медицина.
Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването – колективно гадаене коя мома за кого ще се омъжи.
По традиция на този ден се сурвака. На Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани.
На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Самото сурвакане се явява един вид продължение на коледарските благословии. Характерни за този ден са маскираните сурвакари: кукери, джамали, бабугери, мечкаре, старци, сурвишкаре, станчоре и пр. Кукерите са мъже, облечени в женски дрехи, украсени с маски на животни и птици, и често силно гримирани.
Появата им съвпада с периода на т. нар. Мръсни, Не кръстени дни. Такъв е и смисълът на този своеобразен мъжки карнавал – да предпази от злото, да пропъди демоните и злите сили надалече. Подготовката е дълга.
Правят се не само специални маски и дрехи, но се подготвят и различни съоръжения за вдигане на шум и врява – звънци, хлопатари, железа, тенджери, гайди, кавали, тъпани. Любими персонажи са младоженец, свещеник, кум и кума, свекър и свекърва, девер и зълва. С тази „сватба“ вървят циганин, мечкар и пр., които отговарят за атракциите, докато „свещеникът“ извършва „венчавката“.
Разиграва се истински комедиен театър, понякога има и живи мечки. Съвременни организирани форми, като фестивала „Сурвакари и кукери“ в Перник, поддържат този народен обичай.
Смята се, че ако нощта срещу Нова година е ясна, годината ще е здрава, ако е облачна – ще има болести. Каквото е времето на Нова година, такова ще е през целия месец.
Днес празнуват: Васил, Василка, Веселин, Веселина, Вълчо, Вeсeлa, Василен, Василена, Василий, Васка, Вълко, Васила, Васо, Васа, Васко, Васка, Весел, Ванеса, Ванина.
