Президентът

• Румен Радев се доказа като държавникът, който изпълни всички свои обещания

• Румен Радев беше и остана неудобният за статуквото президент

ЗЕМЯ бе пър­вата медия, която под­к­репи номинацията на Румен Радев за дър­жавен глава. Тогава в десет точки обос­новаха (стр. 7) защо той е точ­ният човек на точ­ното място. Днес тяхната прог­ноза се пот­върди. На чет­вър­тата година е време да кажем и защо той е точ­ният, макар и неудобен за статук­вото, президент.

В началото той бе под­ценяваният президент…

През 2016 година, когато БСП по лич­ната инициатива на лидера на БСП Кор­нелия Нинова изненад­ващо номинира Коман­д­ващият на Военно-въздушните сили, 53 годиш­ният тогава офицер от кариерата, ас на вис­шия пилотаж, отлич­ник на бъл­гар­с­ката военна академия и обявен за „Стратегически лидер” от елитна ВВС-академия в САЩ ген. Румен Радев за кандидат-президент, дежур­ните политически врачки пророкуваха, че той няма как да бъде изб­ран. Че машината на ГЕРБ ще помете генерала, че „Май­ката на нацията” Цецка Цачева като опитен политик ще бъде пред­почетена от народа.

Но Румен Радев бе изб­ран с гласовете на близо два милиона бъл­гари – на бъл­гар­с­ките социалисти, които се обединиха зад неговата кан­дидатура, но и на цен­т­ристи, десни, пат­риоти, на всички етноси и социални със­ловия, на които бе омръз­нало статук­вото на прехода и раз­рухата, на коруп­цията и бед­ността, чиято еманация и тогава, и сега е управ­лението на Бойко Борисов и ГЕРБ. Гласовете за Радев тогава бяха гласове за Промяна.

През 2017 година, когато вече изб­раният президент встъпи в длъж­ност отново се включиха врач­ките – щял да се провали, щял да е крат­кот­раен президент, начал­ният му рей­тинг щял да се свие и даже да се срути за месеци. Какво ли друго не му пред­вещаваха? Меж­дународна изолация, раз­рив с БСП, коруп­ционни и даже „шпион­ски” раз­к­рития, импийч­мънт… Измис­лиха му какви ли не обвинения – че е разединител, че руши стабил­ността, че атакува „невин­ното” правител­с­тво, че готви дик­татура чрез…служебно правител­с­тво. По адрес на дър­жав­ния глава властта и ней­ните присъд­ружни медии и прид­ворни политолози изляха цялата въз­можна жлъч и злоба, всечки въз­можни лъжи и манипулации.

Но Румен Радев след точно четири години на поста си продъл­жава да бъде най-популярната политическа фигура в Бъл­гария– с двойно по-високо доверие от дъл­гогодиш­ния шам­пион по рей­тинг в близ­кото минало Бойко Борисов. Продъл­жава да бъде президен­тът, припоз­наван като инс­титуционал­ната алтер­натива на ширещата се коруп­ция и мафиотско-мутренския модел на властта. Нес­лучайно ярос­т­ната атака срещу Румен Радев започна в мом­нта, в който той изрази на глас критиките си по повод облагодетел­с­т­ването и коруп­цион­ните афери по високите етажи на властта, когато пред­ложи най-разумното – новият антикоруп­ционен орган, който пред­с­тоеше да се съз­даде по европейска препоръка да бъде под шап­ката не на пар­ламента и кабинета (тоест, да раз­с­ледва тези, които го наз­начават), а да бъде под егидата на президента и равно отдалечен от пар­тиите. Явно това уплаши до смърт нечис­тите съвести на хората, окопали се във властта.

Така под­ценяваният президент се превърна в Неудоб­ният президент

Президен­тът Румен Радев утвърди своята роля на гарант на Кон­с­титуцията и дър­жав­ността, чрез нови десет стъпки, които той следва неот­к­лонно през пос­лед­ните четири години:

Първо – Румен Радев изпълни всички свои предиз­борни обещания – да бъде алтер­натива на статук­вото, да даде глас на общес­т­веното мнение, да критикува всяка нес­п­равед­ливост в дър­жавата и общес­т­вото, да бъде иск­рен родолюбец, да бъде гарант на суверенитета и национал­ната сигур­ност, да съз­дава вън­шна политика в Бъл­гария и да я отс­тоява навън, а не обрат­ното. Много политици влязоха във властта с много по-щедри обещания, но бързо се отмятаха от тях, обяс­нявайки го с раз­лични обс­тоятел­с­тва – коалиционни, икономически, меж­дународни. Румен Радев не е между тях. Можем да прочетем неговата встъпителна реч при полагането на клетва (стр. 8, 9) и ще се уверим в това, че Радев мъжес­т­вено и по офицер­ски не се отк­лони от обещаното. И факт – като всеки човек допусна и грешки, но остана верен на ангажимен­тите, които пое пред цялата нация.

Второ – Той не се сля с елита, не загуби връзка с обик­новените хора. Посещенията му в страната са съдър­жателни и с пряка връзка с хората. Не говори с общес­т­вото от прозореца на джипа, нито държи напоителни проповеди по брифинги и интер­вюта. Говори стег­нато и ясно, казва истините без грим и клишета.

Трето – Той е непоколебимият борец с коруп­цията. Внесъл е 26 президен­т­ски вета срещу отк­ровено лобис­тки закони, прокар­вани от мнозин­с­т­вото. Сред тях: за окол­ната среда, за здравеопаз­ването, за кон­цесиите, за бан­ковата несъс­тоятел­ност, в административно-процесуалния кодекс, в закона за ДДС и в този за дър­жав­ната соб­с­т­веност, в закона за под­зем­ните богат­с­тва и за чер­номор­с­кото крайб­режие, в законите за МВР и воен­ното разуз­наване, в Избор­ния кодекс и в Бюджета на дър­жавата и на Здрав­ната каса. Активна дей­ност за изоб­личаване на скрити и отк­ровени опити на властта да изменя закони в полза на час­тни и кор­поративни интереси, за налагане на дик­татура и отнемане на свободи на граж­даните.

Заради антикоруп­цион­ната му актив­ност с огром­ните усилия на цялата дър­жавна машина бяха скалъпени две абсур­дни обвинения– за трудовия договор на тогава бъдещата му съп­руга и за СМС-връзка между негов съвет­ник и обвинен биз­нес­мен. И всичко това на фона на чек­ме­джетата с пачки и кюл­чета на премиера, с пуб­лич­ната тайна за огром­ните проценти, които биз­несът отчис­лява към управ­ляващите при общес­т­вените поръчки… Народът не повярва на това и излезе на протест с искане за вър­ховен­с­тво на закона и смяна на Модела.

Чет­върто – Той се доказа като меж­дунар­дно приз­нат и уважаван по света дър­жавен глава. Въп­реки ман­т­рата, че Бойко Борисов е „голям дип­ломат и водач на Бал­каните”, Радев имаше съдър­жателни срещи с дър­жав­ните глави на всички водещи европейски дър­жави и с вече бив­шия президент на САЩ Доналд Тръмп, с дър­жав­ното ръковод­с­тво и биз­неса на Япония. Осъщес­т­вява стратегически диалог с Китай и въз­с­танови след 10 години прекъс­ване диалога с приятел­ска, славян­ска и правос­лавна Русия. И докато основ­ният пос­тулат на „бан­кян­с­ката дип­ломатическа школа” е лавирането и под­чинението пред „Начал­с­т­вата” в Брюк­сел и Вашин­г­тон, Радев води вън­шна политика с дос­тойн­с­тво и с раз­биране, че новият модерен свят е многополюсен и ефек­тив­ната вън­шна политика може да е само и един­с­т­вено балан­сираната. Като грешка може да се отчете прекалената актив­ност по инициативата „Три морета”.

Пето – Той се доказа като екипен играч. Той е пър­вият президент от 30 години насам, който работи в един­с­тво и с уважение със своя вицеп­резидент. Досега през годините имахме скрити и явни кон­ф­ликти между президента и под­г­лас­ника му и даже една оставка на втория човек на „Дон­дуков” 2. Радев е и пър­вият президент, който не изневери на тези, които го издиг­наха и под­к­репиха. Въп­реки някои медийни инсинуации Радев и лидер­ката на БСП Кор­нелия Нинова бяха категорични: „Имаме обща цел!”, а президен­тът допълни, че лява Бъл­гария е била, е и ще бъде неговото политическо семейс­тво.

Шесто — Той остана гарант на национал­ната сигур­ност и отб­рана, не изос­тави и не заб­рави колегите си от Бъл­гар­с­ката армия. Чес­тно и екс­пер­тно отс­тояваше визията си за бъдещето на трите рода войски и особено за ВВС. И тази екс­пер­тиза на професионал­ния летец бе оспор­вана от… пожар­никари, историци, лекари, инженери…

Седмо – Той стана алтер­нативата на пороч­ната и изхабена изпъл­нителна власт на ГЕРБ. Бе гласът на онеп­рав­даните, на жер­т­вите на икономически, админис­т­ративен и полицейски натиск, на лишените от справед­ливост и пер­с­пек­тива. Имаше напълно реал­ната въз­мож­ност да е удоб­ният без­г­ласен президент, който като кон­феран­сие пов­таря клишетата на политичес­ката класа, с което щеше да си осигури ком­форта и зак­рилата на управ­ляващите. Но избра труд­ния път! Затова след като три години и половина неот­к­лонно и смело каз­ваше истината, през лятото на 2020 г., стана дър­жав­никът, имащ морал­ното право да излезе сред гнев­ните млади хора на протеста и да каже: „Мутри, вън!”

Осмо – Той върна съдър­жанието в президен­т­с­ката инс­титуция, което бе девал­вирано силно от пред­шес­т­веника му Росен Плев­нелиев. Радев върна граж­дан­с­ката позиция в президен­т­с­т­вото. Той бе винаги сред хората на връх Шипка на 3 март, за раз­лика от пред­шес­т­веника си не „заб­рави”, че Русия е наш Освободителка! И нека зложелателите му да не говорят глупос­тите, че той няма право на политическа позиция или да иска оставки. Кон­с­титуцион­ният съд още през 1995 г. ясно казва, че пряко изб­раният дър­жавен глава няма право да е активен член на пар­тия, но че има пъл­ното право да изразява своето мнение по актуални за общес­т­вото теми.

Девето – Той бе носител на автен­тични социални каузи. Не само чрез успеш­ното продъл­жение на лан­сираната преди 18 години инициатива „Бъл­гар­с­ката Коледа”, но и с кон­к­рет­ното им отс­тояване чрез президен­т­ско вето и в обръщенията си към нацията. И нещо много важно – по времето на кризис­ната 2020 година той най-ясно пос­тави въп­роса, че COVID-кризата е не само здравна, а най-вече социална, и че властта е длъжна да пред­п­риеме реални стъпки за социална защита на хората, на семейс­т­вата, на мал­кия и среден биз­нес. Тази политика, която бе отс­тоявана и от БСП бе остро критикувана от властта, но се оказа пророческа – днес милиони бъл­гари загубиха доходи и спес­тявания, хиляди фирми фалираха, цели отрасли замират. ГЕРБ ни пос­тави алтер­нативата – социална или здравна защита. Няма такава алтер­натива, защото са нужни и двете. Но е факт – управ­ляващите се провалиха и по двете линии: проспа лятото, през есента бяхме „пър­венци” в ЕС по заразяване и смър­т­ност, днес сме пос­ледни по вак­синиране. А бед­ността – тя е нав­сякъде около нас, най-тежка в пос­лед­ните 30 години…

Десето – Той е реал­ният обединител на нацията. Защото обединение не е механич­ното обединение на жер­т­вата с палача, на милионите бедни с шепата богати, на народа с мут­рен­с­ката власт. А обединение на общес­т­вото за Промяна, за по-достоен живот и нова пер­с­пек­тива пред Бъл­гария.

Като такъв обединител се доказа е Румен Радев в тези четири години.

Това му дава морал­ното право да се кан­дидатира за още един успешен ман­дат, в който да отс­тоява бъл­гар­с­кия национален интерес.

Автор: Светлана Шаренкова, Земя