Тази сутрин на стената ми се появи призива на един човек, с когото пътищата ни се разминаха. Необратимо. Той реди общи приказки за почтеност и лоялност (все пак има кой да му ги напише така, че да звучат красиво!) .. А аз така и не разбрах връзката между ябълките и почтеността. Онези, които той много обича да получава срещу определени услуги. Не разбирам и опита му да се изявява като тълковен речник и обяснението му за това що е то лоялност и отбор 
… Лоялността е важно нещо, разбира се. Но по-важно е към какво и кого е лоялен един човек. А не срещу какво и не в името на дребни души и пресно изпечен популизъм, гарниран с ябълки … винаги с ябълки! И изобщо, тази сутрин се замислих колко по-страшно е онова, което идва, не защото е облечено с претенцията за морал, а защото пише сценария с убеждението, че знае и разбира по-добре от нас кое е важно. И взема решения без емиция като мен простосмъртната, но пък с добре стифирани ябълки и апломб. А кой на какво е лоялен, времето ще покаже. И кой за какво ще ползва така наречения си „отбор“ също. ** Научих се, че когато правиш нещо за околните често търпиш незаслужени обиди. А докато същите прумеят мотивите ти, се излива водопад от лустросана помия. Съдят те хора, които никога не са си помръднали пръста за друго човешко същество (освен с рекламна цел) и същите се опитват да ти вменят качества, които явно са им добре познати, понеже са част от същността им. Изобщо … тази сутрин разбрах, че нямам никакво намерение да меря себе си по самовлюбения, дълбоко увреден (от липса на любов) човек, независимо от физическия му ръст и смешното му убеждение, че е на върха на пирамидата на Маслоу. И независимо от сценария, вярвам че да излезем от матрицата е възможно. Стига да искаме, стига да сме готови да платим цената. И начина съвсем не е като гледаме отстрани. Но това е друга тема. Хубава седмица ви пожелавам !
Росица Кирова, фейсбук
