Степан Рибаков, сочен за физическия убиец на Илия Павлов, взема български паспорт като кандидатства с чужда самоличност. Това си припомнят източници от МВР, запознати с аферата. Както е известно, Илия Павлов е разстрелян на 7 март 2003 г, а на другия ден намира смъртта си и Степан Рибаков. От тогава са минали 17 години, но и досега молдовецът, който и да е той в действителност, се подвизава във фирма „Булмол-КОМ”.
Как да не повярваме, че
има живот и след смъртта!
Компанията, в която официално убитият Степан Рибаков продължава да върти бизнес, е регистрирана през 2001 г. във Велико Търново. Последно той се е разписал като участник в общо събрание, проведено на 12 май 2020 г. На свой ред пък управителката – някоя си Тодорка Златева е подписала декларация за „истинността” на документите, представени в Търговския регистър. В „Булмол – КОМ” Степан Рибаков присъства във фирмата като молдовец, заедно с още четирима свои сънародници. Историята с гражданството на лицето, което е известно като Степан Семьонов Рибаков е много любопитна. Той пристига у нас в края на 90-те години на ХХ век, по-точно през 1998 г. В родната си Молдова има репутацията на закоравял бандит, замесен в поръчкови убийства. Там обаче е известен като Иван Чедар. Степан Рибаков е негов братовчед, който няма криминални регистрации и стои далеч от престъпния свят. Чедар взема неговата самоличност и пристига с документите му в София.
През август 2001 г.
новоизлюпеният Степан Рибаков
подава документи за българско гражданство.
Представя свидетелство за чисто съдебно минало. При това само няколко години по-рано е отпаднало изискването при кандидатстване за наше гражданство да представят копие от националния си паспорт. Промяната, както си припомнят мнозина, е направена под натиска на високопоставени бивши служители от Националната служба за сигурност (НСС). Години преди да се усетят във ВМРО, контраразведките прогнозират и то с пълно право, че бизнесът с българското гражданство е златна мина. Допълнителен „бонус” е, че в онези години в София се стичат руски, грузински, сръбски и какви ли не закоравели бандюги, които търсят тих пристан и български паспорти, за да щъкат свободно по света. Службите за сигурност навремето им предлагат толерантност, спокойствие и
срещу огромни рушвети дори ги натурализират
„по произход”. Освен досадната подробност да представят националния си паспорта, по онова време не се изисква от кандидат-българите да владеят и езика.
Така и молдовецът Иван Чедар или вече Степан Рибаков след метаморфозата си става българин без особени трудности. На 28 юни 2002 г. Ангел Марин като вицепрезидент разписва указа за българското му гражданство. Рибаков получава наш паспорт като българин по произход, живее си най-спокойно и върти бизнес в България. Той регистрира четири фирми, от които една действа и досега, както се вижда от съдебните регистри.
В края на 2002 г. обаче е обявен за издирване, като изпълнител на поръчкови убийства. Не го издирва обаче нашето МВР, а Интерпол. Той вече е българин и това спъва екстрадирането му в Молдова.
Нашите спецслужби едва тогава „се сещат” да проверят дали е истинско удостоверението за чистото му съдебно минало, което е било предоставено в НСС покрай гражданството. Шефът на службата тогава ген. Иван Чобанов се кълне, че всички запитвания, които направили, когато го проучвали, били отрицателни, отникъде не дошла информация, че той е криминално проявен. Справките са правени през 2001 г. Чобанов обаче не казва
защо не е проверена снимката,
която въпросният Чедар-Рибаков е приложил към молбата за българско гражданство. Ако бяха сравнили поне тази фотография, веднага щеше да светне, че има подмяна на самоличност. С две думи от НСС „проверяват” братовчеда Рибаков и издават на негово име документи на убиеца Чедар.
Запознати с тези процедури посочват и още една грандиозна афера. Оказва се, че години наред хора с еднакви имена ползват един и същи указ на вицепрезидента и така само с един документ вземат български паспорти по 3-4 адаша. Тази афера е била възможна, само защото са си затваряли очите удобно служители в НСС. Можем да гадаем колко бандити се разхождат по света с български паспорти, получени по тази схема.
„Проблемът Степан Рибаков” е разрешен набързо, само 8 часа след разстрела на Илия Павлов. Молдовецът е ликвидиран посред бял ден в София, кръстовището на ул. „Проф. Иван Странски” и „Симеоновско шосе”, близо до хотел „Амбасадор”. Пронизан е с 10 куршума от автомат „Калашников”. Часове преди смъртта си Степан Рибаков е на среща със съдружника си Димитър Джамов в офис в хотел „Хемус”. Както си припомнят от МВР, Рибаков тогава казва, че много бърза, защото има среща със сънародници, на които урежда български паспорти.
При огледа след убийството в колата му е намерена чанта, в която има фотокопия на документи на двама молдовци – Степан Киров и Иван Николаевич Чедар. Те са приготвени, за да кандидатстват за българско гражданство.
Любопитно е, че Степан Рибаков далеч не е единственият представител на подземния свят, който се опитва с подменена самоличност да вземат българско гражданство. Дребни и по-едри наши бандити
на свой ред се представят за македонски граждани.
В мига, в който ги обявят за издирване от нашата полиция или Интерпол, те вадят съответните актове за раждане уж като македонци и се нареждат на опашката за българско гражданство. Запознати казват, че през годините най-много опити да се сдобият с втори паспорт по тази схема правят престъпници от Югозападна България. Причината е елементарна – те имат добри контакти в Македония и благодарение на тях могат набърза ръка да се сдобият с по един акт за раждане отвъд Гюешево.
Интересно е, че случаят „Степан Рибаков” след това става причина през 2005 г. отново да се вкара в закона изискване да се представи фотокопие на национален паспорт, когато се кандидатства за българско гражданство. Само така може да се установи, че действително има такъв жив човек.
Ако някой от МВР все пак се заинтересува как Степан Рибаков, застрелян през 2003 г., се разписва под фирмени документи днес, нищо чудно да излезе, че това е онзи братовчед на Иван Чедар. С молдовския си паспорт той може най-спокойно да участва във фирма, основана навремето от изпълнителя на поръчкови убийства. Историята едва ли щеше да е толкова заплетена, ако славните контраразузнавачи от някогашното НСС си бяха гледали работата като хората, писа Уикенд.
Източник: alarma.bg
