Проф. д-р Анна-Мария Борисова, председател на Българското дружество по ендокринология, беше гост-лектор на деветия модул от обучението за здравни журналисти „Часът на диабета“. Той се организира от „АстраЗенека“ с подкрепата на Посолството на Великобритания в България и лично на посланика – Негово Превъзходителство д-р Роб Диксън.
Според световната статистика, един от трима диабетици развива хронично бъбречно заболяване.
„За съжаление, някои от тези пациенти достигат до хемодиализа или дори до бъбречна трансплантация“, каза д-р Роб Диксън.
Проф. Борисова сподели, че 35% от болните, които са в краен стадий на бъбречно заболяване, преди включване на хемодиализа, са изненадани, че имат този проблем. 10% от хората по света, у нас 13% от българите имат хронично бъбречно заболяване.
„Диабетът отразява своите неблагополучия и върху бъбреците, и върху сърцето. Рискови фактори за развитие на хронично бъбречно заболяване са напредналата възраст, с годините повече или по-малко намалява възможността на бъбрека да отделя отпадните продукти от организма. Други рискови фактори са фамилната предразположеност, затлъстяването, сърдечносъдовите заболявания и специално хипертонията, и накрая – диабетът. Представете си колко често при диабет имаме хипертония и затлъстяване! Една четвърт от хората с хронично бъбречно заболяване имат диабет, 70% от тях са и с хипертония, а 35% от тях имат затлъстяване.
През 2006 г. регистрираният диабет у нас е бил при 5% от българите. През 2012 г. те са вече 7%, а през 2016 г. диабетиците са 8,8%. Т.е. за десетгодишен период имаме увеличение на диабета със 70%“, коментира специалистът.
Проф. Борисова допълни, че 34% от хората над 20 г. у нас са със затлъстяване, а 37% са с наднормено тегло. Или общо 70% от българите нямат нормално тегло.
Хипертонията у нас касае 39% от населението, което има кръвно над 140 на 90. С възрастта нараства хипертонията и достига над 60% при 60-годишните у нас.
При новооткрит диабет 16% от хората вече имат хронично бъбречно заболяване, защото той е започнал поне 5 г. преди това. Почти 36% от диабетиците над 60-годишна възраст вече имат хронично бъбречно заболяване.
„Бъбрекът и сърцето са взаимно свързани и се разболяват един друг. Болните с хронично бъбречно заболяване умират 6 пъти по-често от сърце, отколкото заради хемодиализата. Смъртността от диабет в повече от половината случаи – 52% е свързана със сърдечносъдови заболявания, при 11% причина е нарушената функция на бъбрека. Диабетът уврежда и сърцето, и бъбрека. 40% от диабетиците имат хронично бъбречно заболяване. 2-3 пъти по-често диабетиците имат и сърдечносъдово заболяване, а то допълнително уврежда бъбреците. Затваря се един порочен кръг, който включва трите органа – панкреас, бъбрек и сърце, и те взаимно се увреждат“, обясни ендокринологът.
Проф. Борисова отбеляза, че трябва да се лекува диабетът, но така че антидиабетното лекарство, което сваля кръвната захар, да има благоприятен ефект и върху бъбрека и сърцето. В последните години са открити 2 големи групи препарати, които притежават точно тези качества. Първата група са инхибиторите на натриево-глюкозния транспортер, а втората група медикаменти са глюкагонподобните пептиди, за които има рецептори в бъбрека.
„Грижата за диабета не е спринт, а маратон. Трябва да се работи системно, защото хроничните заболявания имат своите върхове и спадове, те са за цял живот. Пациентите трябва да се обучат, че е нужно да се полага постоянна грижа за тях – това е маратон“, обобщи специалистът.
