Повечето хора не се замислят за торовете – освен може би когато шофират в близост до не особено благоуханна земеделска зона. Тъй като цените на някои синтетични хранителни вещества са на най-високите си нива след финансовата криза, това може да означава по-слаби реколти и по-големи сметки в магазините за хранителни стоки през следващата година, точно когато световните вериги за доставки се очаква да се възстановят от пандемията.

Перфектна буря от събития – от екстремни метеорологични условия и спиране на заводи до нови правителствени санкции, удари пазара на химически торове тази година. Ударът резонира и върху фермерите, които вече се поддават на натиска от нарастващите разходи за производство на храна, пише Bloomberg.

Цените на карбамида, популярен тор на азотна основа, скочиха по-рано този месец до най-високите си стойности от 2012 г. в Ню Орлиънс, основният център за търговия с торове в САЩ. Обикновеният фосфатен тор, известен като DAP, е най-скъп от 2008 г. насам, показват данните на Bloomberg.

„Тъй като цените на торовете продължават да растат, земеделските производители или ще намалят нормите на приложение с надеждата за по-ниски цени в бъдеще, или ще намалят производството на други селскостопански продукти, за да посрещнат разходите“, казва Алексис Максуел, анализатор в Green Markets на Bloomberg.

Според Максуел някои успяват да удържат с покупките преди следващия вегетационен сезон с надеждата разходите да намалеят. Това поражда риск от още по-високи цени, ако ръстовете при торовете продължат.

Фермерите, които отглеждат зърнени храни, подходящи за фуражи, вече харчат повече от нормалното за семена, труд, транспорт и оборудване. Това допринесе за рязкото ускоряване на инфлацията при храните последната година. Индексът на ООН за глобалните цени на храните е най-висок от десетилетие – проблем, който скокът на цените на торовете може да изостри.

„Цената на торовете е един от най-големите двигатели зад глобалната инфлация на храните, тъй като цените и на трите групи хранителни вещества – калий, фосфат и азот, са на нива, които не са наблюдавани от десетилетие“, казва Елена Сахнова, анализатор от VTB Capital в Москва.

Съвкупност от събития стоят зад покачващите се цени. Бурите в края на лятото в района на Мексиканския залив в САЩ попречиха на доставките и временно затвориха заводи в региона, включително най-големия азотен комплекс в света, собственост на CF Industries Holdings Inc. Компанията беше принудена да затвори и два завода във Великобритания заради рекордно високите цени на природния газ, основната суровина за голяма част от производството на азотни торове.

В петък Yara International ASA заяви, че високите цени на природния газ ще принудят компанията да намали с около 40% европейския си производствен капацитет на амоняк, използван за производство на торове.

Логистичните компании, които транспортират торове, също са изправени пред недостиг на работна ръка и увеличение на цените, което увеличава разходите.

Правителствените действия също играят роля. По-рано тази година САЩ и Европа наложиха санкции на ОАО “Беларускалий”, голям производител на калиеви торове и едно от най-големите държавни предприятия в Беларус, в отговор на арест на журналиста Роман Протасевич при полет на Ryanair през май.

В Китай провинция Юнан нареди съкращаване на производството в няколко индустрии, включително торовата индустрия, като част от мерките за ограничаване на потреблението на енергия и емисиите.

Силвесио де Оливейра, 51-годишен земеделски производител на соя и царевица в Тапура, в основния соев пояс на Бразилия, е имал късмета да изпревари покачването на цените. Миналия ноември той е купил всички торове, които са му необходими за отглеждането на културите. Той казва, че е прогнозирал инфлацията при торовете и е решил да действа на базата на информацията от новините.

Ако фермерите намалят количеството тор, което използват, заради цените, една от най-засегнатите култури ще е царевицата, която е доста скъпа за отглеждане. Торовете представляват около 20% от разходите на фермерите, които отглеждат царевица, посочва Алексис Максуел от Green Markets.

Евентуални по-ниски добиви на царевица биха могли да доведат до повишени разходи за фураж за животновъдите, което в крайна сметка ще доведе до ръст на цените за потребителите на месо. Царевичният сироп с високо съдържание на фруктоза е основна съставка за производството на газирани напитки, соковете и друга преработена храна, консумирана от много домакинства.

Икономисти очакват заради цените на торовете някои производители на царевица да намалят площите догодина.

Растенията, подобно на хората, се нуждаят от комбинация от хранителни вещества, за да оцелеят, а множество видове торове осигуряват различни суровини. Азотът трябва да се прилага почти всяка година, така че е малко вероятно земеделските производители да намалят количеството, което купуват, за да приложат на полето, според Максуел.

По-скоро фермерите са по-склонни да намалят потреблението на калий и фосфати, но ако ръстът на цените продължи, тази тенденция ще обхване и азота, коментира Джером Ленсинг, независим регулатор на реколтата от застрахователя Rain and Hail.