Наследникът на последния руски император, екзекутиран със семейството си от болшевиките през 1918 г., се жени днес в Санкт Петербург в присъствието на няколко короновани глави, предаде Франс прес.
Великият княз Георгий Михайлович Романов се венчае за италианската си годеница Ребека Бетарини в катедралата „Свети Исаак“ в сърцето на бившата имперска столица на Русия на сложна религиозна церемония в присъствието на многобройни чуждестранни гости.
Според организаторите на събитието са поканени 1500 души, сред които испанската кралица-майка София, Симеон Сакскобургготски и съпругата му Маргарита, както и други представители на европейски кралски фамилии, пише БТА.
Георгий Михайлович Романов е роден в Мадрид, Испания. Син е на великата княгиня Мария Владимировна, самопровъзгласила се за наследник на руския императорския трон, и съпруга й, великия княз Михаил Павлович от Русия. През по-голямата част от живота си е живял във Франция и Испания. Прадядо му, великият княз Кирил Владимирович – братовчед на Николай Втори, успява да избяга от болшевишкото насилие по време на революцията през 1917 г. във Финландия. По-късно той и семейството му се преместват в Западна Европа.
Георгий Романов посещава Русия за първи път през 1992 г. От три години той живее в Москва, където работи по редица благотворителни проекти.
Великият княз се запознава с годеницата си Ребека Бетарини в Брюксел, където двамата работят за европейски институции. Приемайки руската православна вяра, 39-годишната Бетарини, която е дъщеря на дипломат, се прекръщава на Виктория Романовна.
В интервю за руския сайт Фонтанка, публикувано в сряда, Георгий Романов сподели, че е избрал да се ожени в Санкт Петербург поради „много причини“. По думите му този град е „историята на Русия, историята на династията Романови“.
Династията Романови управлява Русия в продължение на 300 години, преди Николай Втори да абдикира през 1917 г., поставяйки Русия на пътя към болшевишка революция, гражданска война и 70 години комунистическо управление.
През 2000 г. руската православна църква канонизира Николай Втори, който е представян като слаб лидер от съветските власти.
