За Европа не само допълнителните количества природен газ са трудни за получаване от Русия.
Производителите на ток на Стария континент са принудени да търсят и въглища от Москва, за да облекчат трудната ситуация с недостиг на енергия на фона на наближаващата зима и рекордните цени на „синьото гориво“. За това съобщават представители на две руски въглищни компании пред Bloomberg. Те обаче може да се окажат в безизходица, тъй като всяко увеличение на износа от страната няма да е съществено, допълват запознатите.
Изолирайки се от въглищата в продължение на години, за да направи производството на енергия по-зелено, Европа сега се намира пред дилема. Газовите хранилища в региона са само частично запълнени, доставките на втечнен природен газ отиват приоритетно в Азия, а прекъсващите източници на възобновяема енергия не могат да отговорят на цялото търсене.
И с наближаването на отоплителния сезон зависимостта от Русия за поддържане на електричеството само расте.
„Ако всички европейски компании за комунални услуги преминат на въглища, това ще доведе до огромен пик в търсенето на въглища, който Русия сама няма да може да задоволи с такова кратко предизвестие“, казва Наташа Тирина, анализатор към Wood Mackenzie Ltd. „Това ще изисква доставки и от други страни, от САЩ например, но ситуацията и там е сходна, както навсякъде другаде“, допълва тя.
Нуждата на Европа подчертава разрастващата се енергийна криза, обхванала света с излизането на страните от пандемията. Търсенето на петрол, газ и електричество расте, а въглищата се завръщат триумфално на сцената, най-вече в Китай. Подновеният интерес и зависимостта на държавите към тях за поддържане на икономиките си прави още по-труден важния разговор за опазването на климата. Само след седмици предстои провеждането на новата среща на върха за екологичния въпрос COP26.
Европейските компании за комунални услуги отчаяно се нуждаят от още въглища, коментира стратег в една такава компания, пожелал анонимност. Но Русия – третият по големина износител на въглища, основно се фокусира върху продажбите за най-големите си купувачи в Азия.
„Русия ограничава износа на въглища към Европа от години, тъй като Европейският съюз закрива въглищни топлоцентрали“, коментира Кирил Чуйко, ръководител на звеното за изследвания на BCS Global Markets. Според него ще е трудно пренасочването към Европа, тъй като има съществуващи договори с азиатски клиенти. Също така, допълва той, капацитетът за пренос е ограничен.
Допълнително усложняващ ситуацията елемент са и строгите екологични стандарти в Европа за изгаряне на въглища, което прави още по-трудно и времепоглъщащо за Русия да подготви доставки, които да отговарят и на изискванията за качество, коментират от представителите на въглищните компании в страната.
UMMC и Suek JSC, двата най-големи производителя на въглища в Русия, отказват коментар. Според актуални данни Suek е изпратила повече въглища на изток, отколкото на запад през миналата година.
Руските доставки за Азия може да се увеличат още през четвъртото тримесечие, щом се подобри железопътният капацитет за превоз, коментира Тирина от WoodMac. Работата по поддръжката ще е приключила и конкуренцията от други видове трафик ще намалее, допълва тя. С края на лятото ще намалее и пътническия трафик към Черно море, където има множество курорти, но също така и центрове за износ.
В същото време налице са и все по-малко транспортни забавяния на запад, като около 35% до 45% от въглищата за отопление обикновено се изнасят през северните и южните пристанища, включително към Европа, показват корпоративни данни. Инфраструктурата може да поеме около 133 млн. тона въглища, превозвани на запад, тази година, казва Кирил Никода, заместник-ръководител на центъра за икономически прогнози на „Газпромбанк“. Това са почти 40 млн. тона повече спрямо капацитета от 2020 г., след като бяха открити няколко проекта за разширение.
И все пак износът на въглища, включително за електроенергия, към Европа се очаква да е без значителна промяна тази година на ниво от около 48 млн. тона, коментира говорител на руското министерство на енергетиката. Той расте с 2,4% до 22,5 млн. тона през първата половина на годината.
Растящото търсене от Стария континент може и да привлече повече руски въглища, но „въпросът е колко допълнително количество може да позволи железопътната инфраструктура“, пита Тирина.
