ДВ: Г-н Иванов, словосъчетанието „Възродителен процес“ се употребява за пръв път публично на срещата на ЦК на БКП през януари 1985 година. Асимилационните политики и репресиите над българите с турско самосъзнание започват обаче много по-рано. Откога са първите индикации за тази последователна политика на комунистическата партия?

Иванов: Понятието е използвано и по-рано, но тази дата наистина е знаменателна. Тогава е свикано съвещание на партийния актив, на което Георги Атанасов информира за хода на насилственото преименуване в Южна България. Той набелязва и мерките за смяна на имената и в Северна България. Тодор Живков също прави пространно изказване, в което заявява, че ние нямаме друг избор, че „турците са заели проходите на Стара планина“. Казва още, че тази работа е свършена при дълбока тайна и че са знаели само няколко души, „за да не се издаде четата“, на което се смее в неговия стил. Заседанието наистина е много важно.

На Вашия въпрос: през 1969 г. се взима решение на Политбюро, което дава старт на асимилационната политика. Тя не засяга само турците, а най-напред помаците. Ромите също. Първите през 1970-те, вторите на няколко вълни, като най-мащабната е в началото на 1980-те. Затварят се турските театри, вестниците, спира се издаването на книги на турски и всякаква друга културна дейност на турското малцинство. През 1984 г. на тях са им останали само имената и възможността да говорят на турски.

ДВ: Комунистическата власт обаче не успява да спечели подкрепата на Москва за смяната на имената и за репресиите над българските турци. Защо, според Вас, решава на своя глава да докара процесите докрай?

Иванов: Този въпрос няма еднозначен отговор. Сталин е диктувал каква да бъде политиката към турците, но после нещата се променят. На всички важни заседания на ръководството на МВР през 1980-те присъстват един или двама висши офицери на КГБ – тоест, Москва е напълно в течение какво става. СССР е сдържан към тази политика, но той не може да не защити своя съюзник от Варшавския договор. По същото време Чаушеску оказва натиск върху унгарското малцинство в Румъния. Останалите социалистически страни се държат на дистанция. Така че Съветският съюз не е подкрепял тези действия, но същевременно е стоял зад България.

ДВ: Да поговорим и за ДПС. Колко силна е ролята на Държавна сигурност (ДС) и на структурите, които я наследиха, за развитието и оформянето на Движението?

Иванов: Ролята на ДС не бива да се абсолютизира. Тя винаги е била инструмент в ръцете и под контрола на тоталитарната върхушка, а не, както някои смятат, държава в държавата. Това е маша, която са използвали както те решат. ДС няма самостоятелна политика. В самата нея след промяната през 1989 г. имаше различни виждания дали да има или да няма турска партия.

Андрей Луканов и ген. Любен Гоцев бяха представители на комунистическото крило, което работеше за създаването на ДПС. Но по-голямата част от БСП бяха против. Аз съм питал един от онези, които работеха активно за създаването на ДПС, защо го правеха. Отговорът му: „Беше преценено, че те така или иначе ще си направят партия. По-добре да я направят с нас, отколкото без нас“.

Михаил Иванов

Доц. Михаил Иванов е изследовател на „Възродителния процес“, малцинствата и междуетническите отношения

В СДС всички бяха единодушни, че правата на турците трябва да се възстановят, но не и да се създава турска етническа партия. На Кръглата маса почти всички от СДС се противопоставиха ДПС да бъде легитимирано, като бъде допуснато да участва в работата на Масата.

Но и отвън настояваха в България да се приеме да има турска етническа партия. От Съвета на Европа например се застъпваха за това. Аргументът беше, че етническото напрежение трябва да се овладее, а една партия на турците ще послужи като отдушник. Американски представители също се изказваха в такава насока. През 1993 г. посланикът на САЩ Уилям Монтгомъри заяви при изслушването в Конгреса преди назначението му, че ще работи за отпадане на забраната за етнически партии в българската конституция.

В същото време създадените от крилото на Георги Атанасов в БКП прокомунистически националистически организации обявиха война на ДПС. Целта беше да се разгори противоборство между тях, при което те да се усилват взаимно за сметка на реалните демократични сили. Работеше формулата, че етноцентризмите взаимно се усилват.

Действително хора от ДС и от комунистическата върхушка оказаха своето влияние и насочиха в определена посока развитието на ДПС. Това беше сложен и дълъг процес. В самото начало в Движението имаше по-силни демократични тенденции, след което много бързо надделяха олигархичните. В началото в партията имаше много сериозна опозиция срещу Ахмед Доган. Именно това доведе дотам, че той изхвърляше човек след човек от най-висшето ръководство. Първият зам.-председател – Халим Пасажов, избран при основаването на партията на 4 януари 1990 г., не беше дори допуснат до Учредителната конференция на ДПС. Безцеремонно бяха изхвърлени председателят на контролната комисия Хюсеин Юмер и следващият зам.-председател Яшар Шабан, отстранен беше и секретарят на партията Йенал Бекир. Стигна се до декември 1993 г., когато цялата кърджалийско-хасковска група демонстративно напусна конференцията, защото Доган наложи агентите на ДС Юнал Лютфи и Осман Октай в ръководството.

ДВ: Има ли еднозначен отговор на въпроса каква е каузата на ДПС: защита на хората с турско самосъзнание и на малцинствата – или просто използване на проблемите им с цел обогатяване на приближените до Ахмед Доган?

Иванов: В първите месеци и години от създаването на ДПС имаше ясно изявена тенденция за защита на турските език и култура. Но постепенно се видя, че интересите на част от ръководството и по-специално на Ахмед Доган са към икономическата активност. Имам снимки в архива си от митинги на Движението, на които шефът на „Мултигруп“ Илия Павлов разговаря приятелски на трибуната с Ахмед Доган. Присъствал съм на местна конференция, на която вицепрезидент на „Мултигруп“ поднася приветствия от името на групировката. Връзките на ДПС с „Мултигруп“ ставаха все по-близки и по-близки.

Това беше свързано и с друго обстоятелство. Ако погледнете депутатите на Движението във Великото народно събрание, по данни на Комисията по досиетата 50% от тях бяха агенти на ДС – при 15% за цялото ВНС. А някои хора починаха и за тях не може да се направи проверка.

В началото на 1990-те години България беше разграбвана. Валутата на държавата се изнасяше с куфарчета от хора, свързани с МВнР и ДС – дипломатическото куфарче не се преглеждаше на митницата. Фалираха се банки, крадеше се на поразия, започнаха войни между престъпните групировки, редовно чувахме за гангстерски убийства. Убит беше Андрей Луканов. В началото на тези процеси ДПС не се открояваше особено.

Но постепенно симбиозата между правенето на пари и достъпа до власт пролича в дейността на Движението. Като че ли това се видя най-ясно по времето на правителството на Сакскобургготски. Това беше времето, когато се натрупа богатството на Ирена Кръстева и нейния син Делян Пеевски. Ползвайки се с покровителството на Илия Павлов и Доган, Пеевски само на 21 години оглави борда на Пристанище „Варна“. После стана следовател, а в правителството на Станишев като зам.-министър наблюдаваше Държавния резерв и беше в комисията, издаваща лицензите за оръжейната търговия. После го избраха и за председател на ДАНС, което предизвика масови протести.

Аз съм противник на идеята, че Бойко Борисов е създал Пеевски. За Борисов забогателият Пеевски беше заварено положение. Не го и оправдавам – вместо да се разграничи, той се включи в играта с олигарсите, вероятно имайки самочувствие за това от времето, когато той самият е бил в силовата групировка СИК. Съчетано с неговия едноличен режим, това създаде огромни проблеми за демократичното развитие на обществото и той трябваше да си отиде.

За разлика от другите бивши социалистически страни, в България процесите са резултат и от силната намеса на продължението на комунистическите специални служби. Една от главните движещи вътрешни сили за промените у нас през 1989 г. беше мафиотският капитал, който комунистическата върхушка създаде и изнесе в чужбина чрез задграничните дружества и по други начини в края на управлението си.

Режимът на Тодор Живков започна да пречи на създадените от него капиталисти и те трябваше да се отърват от него. За разлика от повечето други източни страни именно този мафиотски капитал, покровителстван и направляван в началото от кръга на Андрей Луканов, бе сред главните движещи сили за политическата промяна у нас. Главна роля в този процес играеха дълбоки пластове на Държавна сигурност, особено свързаните с научно-техническото разузнаване и политическата полиция. Днес създадените по този начин групировки водят яростна война за контрол върху властовите лостове в държавата.

ДВ: С Анкара или с Кремъл се заиграваше повече Движението през годините?

Иванов: ДПС е органически свързано с „Мултигруп“ и с групировките, нароили се от тази олигархична корпорация след убийството на Илия Павлов. „Мултигруп“ с кого беше свързана? С „Газпром“. Трябва ли да обяснявам, че търговията с газ се командва от Кремъл? Оттук произтичат и връзките на ДПС с влиятелни кръгове в Русия.

ДПС през 1990-те нямаше онази подкрепа от Турция, за която пропагандата твърдеше, че е налице. Това се правеше с цел да се създаде неверен образ на Движението като проводник на влиянието на Турция в България, за да се отклони вниманието от връзките му с Русия. Манипулацията беше и все още е удобна, защото поражда националистически потенциал, който да се експлоатира при нужда.

Срещу нашата къща живееше инж. Груди Панчев, главен секретар на Българската социалдемократическа партия, вторият човек след д-р Петър Дертлиев. Говореше турски. Една лятна вечер през 1993 г. се връщах от работа в президентството и бай Груди ме видя, покани ме при себе си и ми разказа, че се връща от Турция. В Анкара той беше говорил с хора от ръководството на Турската социалдемократическа партия, чийто председател Ердал Иньоню беше тогава вицепремиер. Разговарял беше и с външния министър Хикмет Четин. „Те поискаха да ви предам, каза ми той, че недоумяват защо българските управляващи кръгове работят с Ахмед Доган. Те ли трябва да ни казват, че Ахмед Доган е свързан с комунистическата Държавна сигурност?“.

През 1996 г. в Анкара говорих с проф. Мустафа Кахраманоглу – един от близките хора на Сюлейман Демирел. Той заяви пред мен, че „Турция не желае отношенията между двете държави да минават през една партия“. Говорим за онази Анкара преди епохата на Ердоган. В България това така и не се разбра.

Разбира се, при посещенията си у нас висшите турски представители винаги се срещаха с ръководството на Движението, външно демонстрираха подкрепа. Към края на 1990-те разбраха, че в България няма процес, който да намали влиянието на бившите агенти на ДС. В същото време се опасяваха, че дистанцирайки се от ДПС, могат да загубят влиянието си върху турците в България. Така се стигна до конференция през януари 2000 г., на която всички ръководители на турските партии се надпреварваха да изразяват в поздравителните си писма своите сърдечни връзки с ДПС и лично с Ахмед Доган.

Ахмед Доган

Ахмед Доган

Голямата сила на върхушката в ДПС е връзката ѝ с Русия, а не с Турция. Мантрата, че Движението е агент на Турция в България е спекулативна и създадена от хората на бившата Държавна сигурност. Целта е да се отклони вниманието от реалните им външнополитически обвързаности.

След идването на власт на партията на Ердоган нещата се промениха. Отношенията между ДПС и официална Турция бяха сложни. Анкара търсеше начини за установяване на активно влияние над мюсюлманите в България, с което често пъти затрудняваше естествените политически процеси, които протичаха в общностите им. Намесата на нашата съседка не винаги се приемаше добре от ръководството на ДПС. През 2013 г. пред 8-ата конференция на Движението Доган отправи остри нападки срещу Ердоган, без да го споменава поименно. Така разривът стана открит, а след това Анкара подкрепи ДОСТ. През последните една-две години Турция категорично подкрепя ДПС. Остава въпросът до какво ще доведе това и колко ще продължи.

ДВ: И все пак ДПС е интегрирано добре в европейски структури като Либералния интернационал и АЛДЕ. Има ли надежда партията да се еманципира от познатия модел „Доган-Пеевски“?

Иванов: Този модел е по-общ. В България нямаме автентични партии. БСП не е лява партия. Голямото влияние на БСДП на д-р Дертлиев в началото на 1990-те стана причина тази партия да бъде смачкана. Нямаме и автентична дясна партия заради сложните процеси вдясно. Все още страната не разполага и със силна средна класа. По същия начин не съществува и автентична либерална партия.

Аз мисля, че безкритичното припознаване от големите европейски партии на тези наши формации не прави добра услуга на българския политически живот. В края на 1990-те години беше ясно, че ДПС проявява характеристики на формация, далеч от либерализма. Работеше логиката: нека ги приемем в Либералния интернационал и да станат член на АЛДЕ, пък ние ще ги направим либерали. Да, но това не стана.

Интересен въпрос е дали е възможно олигархизмът на ДПС да се преодолее вътре в турската общност. През годините една голяма част от младите турци и помаци в страната получиха добро образование. Те са изключително работливи и добросъвестни и част от тях успяха да се замогнат. Някои се занимават с бизнес тук, други живеят в чужбина и изпращат пари на близките си. Това създаде чувство на независимост у много хора. В малките градчета вече не са толкова зависими от местните структури на ДПС. Когато през 2017 г. ДОСТ и НПСД спечелиха 100 хиляди гласа, това бяха гласове срещу ДПС. Много от тези гласоподаватели повече няма да гласуват за Движението. На всеки вот гласовете за ДПС намаляват. Това не означава непременно, че нашите съграждани турци и помаци ще се активизират политически. Те се отдръпват от ДПС, но и все повече се отчуждават от държавата и от политиката.

Михаил Иванов е изследовател на „Възродителния процес“, малцинствата и междуетническите отношения. Съветник е на президента Желю Желев в периода 1990-1997 година. Доцент по физика, преподава в Нов български университет.

източник:dw.com