Конфронтацията стана практически необратима, вчера и днес ситуацията с Русия и Украйна се промени коренно. Това коментира в студиото на bTV Любомир Кючуков, бивш зам;.-министър на външните работи.
Има ли политическо време и колко е то, имаме ли инструментариума, който да ни позволи да избегнем военният конфликт в Украйна – това е въпросът днес, каза още дипломатът. Вече не говорим за деескалация, а за контрол над напрежението. Интересът на България е да се търси невоенно решение. Очаква ни дълга, тежка конфронтатация, надеждата е тя да не премине във война, обобщи той.
В дългосрочните процеси, довели до тази ситуация, няма невинни с изключение може би на гражданите на Украйна, които страдат, коментира още дипломатът. Но отговорността за акта е изцяло на руска страна.
Убедена съм, че Путин е готов на преговори, че още има възможност за дипломатическо решение, опонира му проф. Светлана Шаренкова. Украйна обаче трябвало да върне по някакъв начин идеята за федерализация и автономия на тези свои области.
Проблемът е, че вече не можем изобщо да говорим за Минските споразумения, а те бяха единственият инструмент досега да се спре войната, обясни обаче Кючуков. На практика се отхвърлиха първо от Киев, а сега бяха погребани от Москва.
Според Шаренкова обаче Киев отдавна изобщо не спазвал Минските споразумения, като начало – непризнатият референдум в за автономия на Донецка и Луганска области, които сега бяха признати като републики от Москва. Според Шаренкова външният натиск върху Киев през последните месеци и години е бил огромен, а руският президент отдавна предупреждавал, боравейки с исторически факти, до какво ще доведе.
Стигна се дотук държава с 50-милионно население и огромни ресурси да е най-бедната в Европа, за съжаление ще стане заложник на големи геополитически конфликти. Те тръгнаха от желанията на новата администрация на Байдън за нов световен ред, който изключи двете големи сили Русия и Китай, категорична бе Светлана Шаренкова.
И двете страни имат огромен принос за ескалацията, призна и бившият зам.-министър на външните работи.
Всяка страна има право да заяви членство в НАТО. Но ние не казахме ясно, че не сме готови да приемем Украйна в НАТО – това няма как да стане при наличието на окупирани територии и рискът от война Русия -НАТО, анализира дипломатът поведението на Европа и САЩ.
И двамата коментатори се съгласиха, че и двете страни продължават да трупат напрежение и въоръжения по границата, а мобилизацията е част от пропагандната им война, която отдавна тече. Надеждата остава, че не са отменим срещите на високо ниво, включително тази Байдън – Путин.
Ние трябва да застанем на станата на миротворците като Макрон, категорична бе пък Шаренкова.
