Официалната руска агенция ТАСС направи равносметка на щетите, които Русия понася от досегашните санкции на Европейския съюз. Те са в два пакета, но както стана ясно вчера, подготвя се и трети пакет. Подредени са в две категории: персонални и секторни икономически. Засегнатите физически лица са 670, а юридическите – 113.
Видните персони
– Президентът Владимир Путин и външният министър Сергей Лавров. За първи път в историята лица на такива постове в Русия влизат в международен черен списък. ЕС по принцип избягва да санкционира държавни глави, за да запази възможност за преговори с тях. Изключения от това правило са президентите на Беларус Александър Лукашенко и на Сирия Башар Асад. Те са известни като лични протежета на Путин и той се присъединява към тяхната компания. Към водачите в новия черен списък на ЕС са добавени 98 руски високопоставени лица, депутати и ръководители на силови ведомства, както и висшият команден състав на беларуската армия, подпомогнал руската агресия срещу Украйна. Те имат забрана за достъп до ЕС, а вероятните им активи се замразяват.
– В черния списък на ЕС фигурират също министър-председателят Михаил Мишустин, неговият предшественик Дмитрий Медведев, който сега е зам.-председател на Съвета за сигурност на РФ, министърът на вътрешните работи Владимир Колоколцев. Те са се провинили с гласуването си в Съвета за сигурност за независимост на ЛНР и ДНР.
– Там са всичките 351 депутати от Държавната дума, гласували за ратификация на Договора за дружба, сътрудничество и взаимна помощ между Русия и двете отцепнически „републики“.
Финансови и технологични санкции
– Под европейски ограничения са 64 ключови структури на Русия, сред които администрацията на президента, Министерството на отбраната, Службата за външно разузнаване, компаниите от военно-промишления, енергийния, самолетостроителния и финансовия сектор на РФ.
– Санкциите включват по-конкретно „Оборонпром“ и „Рособоронекспорт“, водещи индустриални фирми като „Сухой“, „Туполев“, ракетно-космическият център „Прогрес“, „Калашников“, „Ростех“, „Алмаз-Антей“, „Уралвагонзавод“, РЖД, „Камаз“, „Совкомфлот“, „Севмаш“, „Ростех-Азимут“, Объединената корабостроителна компания и други.
– Тези структури са с орязан достъп до капиталовите пазари и всякакви финансови услуги. Забранено е да им се предоставя техническа помощ, да се търгува с тях, да им се дава достъп до технологии с военно и двойно предназначение, да им се продава техника за добив на нефт в шелфа и в полярните ширини.
– Освен това ЕС забрани доставката в Русия на високотехнологична продукция, и в частност на комуникационна техника, електроника, полупроводници, авиационни и космически компоненти.
Кредити и търговия
– Съветът на ЕС реши да спре от 12 април достъпа до европейските финансови пазари на руското правителство, Центробанк, Алфа-банк, „Открития“, банката „Русия“ и Промсвязбанк. Те няма да имат право да пускат, продават, купуват или използват по друг начин ценни книжа и други кредитни инструменти, издадени след 12 април 2022 г.
– Аналогични ограничени са наложени на „всички големи финансови структури с повече от 50% участие на руската държава“ или „имащи съществена роля в подкрепата на Русия, нейното правителство или Централната банка“.
– Евросъюзът забранява също държавното финансиране на търговията с Русия или държавните инвестиции в Русия. Изключения са допуснати за малкия и средния бизнес, селското стопанство, медицинската и хуманитарната сфера.
– Съветът на ЕС задължи европейските банки ежегодно да дават в Еврокомисията списък с депозити над 100 000 евро, принадлежащи на руски физически и юридически лица.
– По същия начин ще бъдат контролирани и депозитите над 100 000 евро на руски граждани или живеещи в Русия лица, които са получили гражданство в ЕС или жителство по специални програми.
