– Колко ще продължи войната в Украйна?
– Може да продължи дълго, до изтощаване на Русия. Путин вече се простреля в крака, но простреля и страната си, която десетилетия ще бъде упреквана за тази агресия. Другият оптимистичен вариант е, че Русия, Украйна и Европа виждат негативните последствия и скоро, в рамките на три-четири седмици, до април-май, да се постигне споразумение. Но това е само малък въпрос в сравнение с големия – за разпадащата се, ерозирала международна система за сигурност. За съжаление, светът задълго ще бъде разделен от нова желязна завеса.
Подкрепата на Украйна с оръжие само ще удължи войната, която властите в Киев не могат да спечелят
Налудничави са опасенията, че България може да бъде следващата жертва на Путин
Употреба на химическо оръжие може да даде основание на САЩ да се намесят
– Г-н Николов, как ще продължат сраженията в Украйна след зациклянето?
– Увлечени в детайлите на войната, не говорим за същественото – каква нова архитектура за сигурност искаме да има в света. На конференцията по сигурността в Мюнхен въобще не се дискутираха натрупаните проблеми, част от които бяха поставени от Путин в документите, предадени на САЩ на 17 декември. На срещата се стигна само до критично говорене, ескалирало до заканата на украинския президент Зеленски, че ще върне статута на ядрена държава на Украйна. Това преля чашата, а тогава беше моментът да се анализират пропуските и шансовете, за да не се стига до днешната жестока и съдбоносна за бъдещето ни война.
Никой не симпатизира на руската агресия, но трябва да е ясен и приносът на украинското ръководство за тази ескалация. Трябваше да си спомним и предупрежденията на експерти и историци за възстановяване на Студената война заради разширенията на НАТО. И днес сме изправени пред това политическо късогледство, което ще ни струва скъпо.
– Какъв шанс имат преговорите между двете страни?
– Преговори се водят, но основните трябваше да са между САЩ и Русия. Вашингтон подсказа, че би се съгласил да преговаря за забрана на ракети със среден обсег в Европа. Сега преговорите тръгнаха от най-ниско ниво, оставяйки далече назад най-важните въпроси за международния ред и бъдещето на света.
Надделяват като че ли действия, които все още продължават да ескалират конфликта. Прилаганата от Русия тактика очевидно цели да се поддържа военен натиск, който да принуди Украйна да приеме определени условия на капитулация.
В противен случай едва ли във военно-техническо отношение би било пречка войната да приключи много бързо, но на много висока цена.
Целенасочените бомбени удари върху военната инфраструктура подсказват, че Русия не иска да ги окупира. Но призиви като този за забраната на полети във въздушното пространство над Украйна биха довели до ескалация на конфликта.
А подкрепата на Украйна с оръжие само ще удължи войната, която властите в Киев не биха могли да спечелят срещу руската армия и от която Европа няма интерес.
– Основателни ли са гласовете, че Русия проявява слабост?
– Не, сегашната руска тактика е да бъде обкръжена цялата групировка на украинската армия в Източна Украйна. Ако продължи войната, ще се премине към унищожаването <210> и ще има много жертви.
Русия напредва бавно, изчаква преговорите, в които да може да налага своите условия. Ако те не се осъществят, ще премине към последната фаза – истинска унищожителна война.
– Кой има интерес от продължителна и изтощителна война?
– Откроява се усилие тази война да продължи дълго, за да се стигне до изтощаване на Русия и сваляне на Путин. САЩ нямат интерес да воюват, прехвърлят своите интереси към Китай. Но всяко удължаване на войната в Украйна означава и безсмислени жертви и разрушения. Очакват ни десетилетия възстановяване. И ще плащат тези, които сега апелират за доставки на оръжие.
САЩ имат интерес от разделяне на Русия и Китай, въпреки че войната ги сближи. Но ако Русия излезе от тази дълга война по-слаба, тя няма вече да има стратегическа стойност за Китай, който се нуждае от нея като глобално конкурентен партньор, така че Западът да не може да фокусира приоритета си върху Пекин.
А изолирането на Русия може да се превърне в пречка на контрола на въоръженията, в преговорите, за които Москва традиционно беше важна част. През август предстои конференция по Договора за неразпространение на ядрено оръжие, в която участват Китай, Франция и Англия. Предстои САЩ и Русия да договарят възстановяването на ограниченията за наземните ракети със среден обсег, прекъснато през 2017 г., както и подновяване на преговорите по Договора за ограничаване на стратегическите нападателни оръжия СТАРТ, продължен до 2026 г.
Опасявам се, че сега рискуваме да започне нова ужасяваща надпревара във въоръжаването.
– Може ли Путин да бъде отстранен отвътре, от своя антураж?
– Не, позициите на Путин са силни. Опозиционните настроения са недостатъчни, за да бъде свален. Силоваците имат надмощие в момента, сред елитите имаше и противоречия за сценария в Украйна. Ето, случаят с журналистката, която показа плакат срещу войната в Първи канал, е смело действие, израз на неодобрението в Русия за тази война. Недоволството тепърва ще се увеличи и заради въздействието на санкциите и след евентуални силни огневи удари в градовете. Но мисля, че няма да се стигне до толкова широка руска съпротива, защото вече и Киев започва да отрезвява и да търси компромиси.
– От какво няма да отстъпи Русия?
– Няма да отстъпи от три условия – Украйна да е неутрална страна, да не членува в НАТО, запазване статута на Крим като руски, и двете републики Донецка и Луганска да останат независими държавни образувания.
Сценарият, който наблюдаваме в момента, затвърждава впечатлението, че не може да има разделяне на Украйна, докато не се състои основният сблъсък между НАТО и Русия. И предупреждението за използване на химическо оръжие потвърждава това. САЩ подсказаха, че биха се намесили само ако бъде застрашена страна членка на НАТО, но и ако се използва химическо оръжие. Това няма да се случи, но се опасявам от провокации, каквито имаше в Сирия.
Да се надяваме, че няма да се стигне дотам. Ако Русия постигне приемането на трите условия, тя ще изтегли въоръжените си сили. Ще се запази част от Украйна с алтернативна столица Лвов, която ще бъде под влиянието на НАТО и САЩ. За Украйна още е добре да бъдат защитени зоните около Лвов и на юг около Одеса, за да се прекъсне връзката на руснаците с Приднестровието и да не се допусне руска доминация в Черно море. Това стратегически е много важно и е възможен вариант.
– НАТО започва подсилване на източния си фланг. Това само превенция ли е, или първа стъпка към война?
– Това е само демонстрация на готовност за защита на териториите на страните членки. 40 000 натовски бойци не са достатъчни за бойни действия. Съотношението на силите трябва да бъде 1.5 към 1 – ако едната сила има 500 000 бойци, другата трябва да има 750 000. За военни действия в Украйна ще са нужни минимум три бригади и едно авиокрило, за чието позициониране е нужен поне месец, а разходите за еднократна операция и постоянно поддържане на мира възлизат общо на огромната сума от 585 милиарда долара. Явно и НАТО, и Русия нямат интерес от такъв сценарий и засега ще се търси решение, което не налага военен сблъсък между тях.
– Чука ли войната на нашата врата? Трябва ли да окажем военна помощ на Украйна, каквито призиви се чуват?
– Армията ни е част от НАТО. И тъй като няма пряка военна заплаха за нас, не трябва да се всява паника в населението с призиви за разполагане на войски, самолети. Налудничави са опасенията, че България щяла да е следващата жертва след Украйна. Съюзнически самолети от Испания пазят небето ни в момента. От април ще бъдат сменени с нидерландски. От март френският ядрен самолетоносач „Де Гол“ патрулира в Средиземно море със самолетите „Рафал“ в посока България и Черно море. Там е и американският самолетоносач „Труман“. В момента НАТО има над 130 самолета, патрулиращи денонощно по източните ни граници. Няма основания за тревога.
А изпращането на боеприпаси е рисковано, защото може да ни навлече обвинение, че се намесваме във войната, и хибридни атаки.
– Какъв знак е обаче визитата на шефа на Пентагона у нас?
– Визитата не е случайна, идва след разговор на премиера с вицепрезидента на САЩ Камала Харис. Най-вероятно разговорите с Лойд Остин ще бъдат около укрепването на източния фланг на НАТО. При обсъждането на нашата батальонна група стана ясно, че нямаме радари, както и средства за сваляне на дронове.
Засега няма нужда от нови съюзнически части у нас. Имаме обща съюзническа бригада в Румъния, в която има българи. А и според Договора за военно сътрудничество със САЩ в четирите полигона у нас могат да присъстват 1500 американски военни, а при извънредни случаи – до 5000.
Симеон Николов е дипломат, публицист, експерт по международна сигурност, зам.-министър на отбраната през 2005-2008 г. Бил е главен експерт по международна политика и сигурност при президента Георги Първанов (2003-2005). Директор е на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения. Член е на Атлантическия клуб.
