Проф. Светлана Шаренкова: В срамния списък на послушковци премиерът, наречен „просто Киро”, за едва 100 дена на новото правителство счупи рекорда по марионетно поведение и желание да се покаже по католик от папата. Страната ни можеше и все още може да бъде мост за диалог между Запада и Русия. Дори и Царят каза: „С Европейския съюз – да, но не против Русия”! Но за това са нужни държавници и истински лидери, които, уви, явно ни липсват в тази съдбовна за Европа и света ситуация
Ден след като заплаши руската посланичка Н. Пр. Елеонора Митрофанова с „дипломатически отговор”, премиерът Кирил Петков заяви, че българското правителство ще извика посланика ни в Русия Атанас Кръстин на консултации в София като повод Москва също да оттегли своята посланичка на консултации. В дипломацията това е една от най-крайните мерки, следващата и по-крайна е само скъсване на дипломатическите отношения… Реакцията на премиера Петков идва заради, както той го нарече, вмешателството във вътрешните работи на България и „обидното” изказване на посланик Митрофанова пред руска медия, че българският народ не подкрепя антируските политики на държавата.
Ако Петков е искрен и обективен, трябва да признае, че не посланик Митрофанова, а дипломати от други големи държави от години се месят във вътрешните ни дела и си позволяват да дават оценки за събитията и процесите в българската политика, икономика, съдебна система и дипломация. Всекидневие е посланичката на САЩ Херо Мустафа да привиква български министри за указания, а нейното посолство да дава оценки за едно или друго действие на българските институции. Така бе и при всички посланици на САЩ от 90-те години на ХХ век насам, а при някои щатски амбасадори намесата придобиваше трагикомични размери, при Джеймс Уорлик например. Или пък за постоянните совалки на US чиновници от Държавния департамент, които открито оказват натиск над България, за да променят позицията ни за Северна Македония, по която има общонационален консенсус. И разбира се, най-ярките прояви на тази „ненамеса във вътрешните работи на Република България” бяха визитите на Хилари Клинтън и на американските сенатори водени от Джон Маккейн – след първата бе блокиран проектът за АЕЦ „Белене”, а след втората беше спрян строежът на газопровода „Южен поток”.
Имаше и един френски посланик, който даваше оценки на работата на съдебната ни система, а заедно с немския му колега участваха и в антиправителствен протест в София. А друг турски посланик открито подкрепяше и посещаваше предизборни митинги на сепаратистката и антибългарска партия ДОСТ на отлъчения от ДПС Лютви Местан.
Безброй са примерите, в които суверенна България е унижавана и инструктирана от своите така наречени партньори по начини, които са далеч от дипломацията и международното право. А българските правителства мълчаливо си затваряха очите и унизително козируваха пред „началствата”. В този срамен списък на послушковци премиерът, наречен „просто Киро”, за едва 100 дена на новото правителство счупи рекорда по марионетно поведение и желание да се покаже по католик от папата. Той си позволи да нарече необятната държава, членката на Съвета за сигурност на ООН, братската ни славянска и православна държава Русия „бензиностанция с ракети”. Избърза да уволни достойния български генерал и военен министър Стефан Янев заради изразено мнение, пръв (без санкция на правителството) затвори българското небе за руски самолети, налагаше санкции и гонеше руски дипломати, обещаваше оръжейни помощи на Украйна и натовски войски у нас… Един от тези срамни върхове беше заявката, че няма да преговаряме с „Газпром” и че сме готови да плащаме по-скъп газ, само да не бил руски. И накрая последваха заплахите към посланика на Руската федерация с измислени аргументи. И цялото това унижение на българската държавност се прави за едното потупване по рамото от Големия брат! Без мисъл, че тези действия са в пълен разрез с националния ни интерес и общественото мнение. Самият Петков преди ден призна, че 80% от българите са против изпращане на оръжие в Украйна. България исторически и духовно е свързана с Русия, затова е абсурдно да водим политика, подражавайки на Полша или прибалтийските държави, чиито аргументи ние не обсъждаме.
Привикването за консултации на посланиците на България и Русия ще затормози междудържавния ни диалог в момент, когато дипломацията е единственият път към мир и разбирателство. Страната ни можеше и все още може да бъде мост за диалог между Запада и Русия. Дори и Царят каза: „С Европейския съюз – да, но не против Русия”! Но за това са нужни държавници и истински лидери, които, уви, явно ни липсват в тази съдбовна за Европа и света ситуация. Днес с ролята на посредник се нагърби Турция, от което само печели международен и политически авторитет, а България отново е на път да застане на грешната страна на историята.
Проф. Светлана Шаренкова
