В интервю за Mediapool шефът на правната комисия в парламента Милен Матеев разказва с подробности как ще продължи съдебната реформа. Главният прокурор ще бъде разследван от върховен съдия, Антикорупционната комисия ще бъде разделена на две още това лято, а Висшият съдебен съвет може да функционира без половина си изборни членове заради липсата на мнозинство в парламента.

Г-н Матеев, отказахте ли се да сменяте главния прокурор Гешев. Толкова ли трудно се оказа?

Че е трудно – трудно е, но не сме се отказали, разбира се. Това е обещанието, с което бяхме избрани и дойдохме на власт. Това е обещанието, около което се е обединила цялата коалиция и ще използваме всички възможни средства, за да го осъществим.

А какви са ви възможните средства? Открихте ли нещо непознато, което може да се използва, извън това, което всички знаем – през Висшия съдебен съвет?

Извън това – няма как. Все пак трябва да се спазват законовите процедури. Още в началото Народното събрание направи това, което можеше да направи. Ние призовахме от трибуната на Народното събрание Иван Гешев да си подаде оставката като главен прокурор. Що се отнася до ограничаване на правомощията на главния прокурор, което би повлияло на независимостта на прокурорите, предстоят промени. Така наречената работна група „Колеви“ (идва от делото „Колеви срещу България“ пред съда в Страсбург) трябва след максимум един месец да излезе с конкретни предложения в Закона за съдебната власт. След това трябва да ги разгледаме в Народното събрание и да ги приемем по възможно най-бързия начин.

ВСС все още не се произнесъл по искането на правосъдния министър за освобождаването на главния прокурор. Може ли парламентът да се намеси по-активно? Обмисляли ли сте да се направи парламентарна комисия за проверка на случая „Жоси“, например? Парламентът може да привиква главния прокурор и да му иска обяснения.

Тези правомощия на парламента са атакувани в момента от главния прокурор пред Конституционния съд. Има вариант за създаване на комисии (за проверка на Гешев – б.р.), но аз не мисля, че това са работещи решения, което ще доведат до някакъв резултат. Парламентарните комисии няма функциите на разследващи органи. Те не могат да изяснят в цялост това, което се е случило.

ВСС също няма разследващи функции, но поне чрез парламента обществото може би ще научи нещо повече…

ВСС може да прекрати правомощията на главния прокурор, все пак. Във ВСС биха могли да бъдат разгледани всички аргументи, които са представени от министъра на правосъдието. Колкото и да е малка надеждата, все пак има някаква надежда. Аз имам усещането, че се увеличават гласовете в подкрепа на исканията на министъра на правосъдието. Така или иначе ВСС в момента държи изпит пред обществото.

За съжаление ВСС не дължи никаква отчетност пред обществото…

Те имат обществени позиции и обществено лице, което трябва да защитят. Мисля, че те не биха постъпили крайно неглижиращо към аргументите и законите.

Има ли риск ВСС да остане без парламентарна квота от есента, защото членовете му се избират с конституционно мнозинство от 160 гласа, а вие ги нямате?

Такъв риск има. Не можем да отречем. Надявам се с общите усилия на коалицията и с подкрепа извън нея, която трябва да търсим, да изберем парламентарната квота. Много трудно ще бъде, особено след като в последния месец ни беше обявена война от ГЕРБ.

Е, то има причина за това.

Да, те си имат своите политически причини, но всячески се опитват да бламират всяко действие и всяка работа в Народното събрание. Трудно бихме постигнали консенсус с тях по кандидатурите за ВСС.

В парламента се утвърди една много неприятна традиция да се договарят партийни квоти във ВСС. И тъй като е традиция, готови ли сте да „отпускате“ квоти за опозицията?

Моето лично мнение е, че не бива да се стига до такива пазарлъци, да се разпределят квоти и т.н. Трябва да се преценяват моралните и професионалните качества на кандидатите.

Но допускате ли квотите като краен вариант?

Не ми се иска да се случват нещата по този начин.

След като ви бламират опитите за реформи, има ли риск за 13-те милиарда лева по Плана за възстановяване, тъй като съдебната реформа е голям български ангажимент по този план?

Мисля, че ще се справим с това, което сме обещали по Плана за възстановяване. Няма да има такъв риск.

За конституционната реформа виждате ли някакъв шанс?

Все по-малко.

Защо?

По същата причина. Нужен е много сериозен консенсус вътре в парламента. Трябва да се търсят 160 гласа, което означава, че трябва да привлечем 30-40 гласа от опозицията.

От тази гледна точка, беше ли грешка арестът на Бойко Борисов?

Не мисля, че арестът промени нещата, особено за конституционната реформа. Още от самото начало моите наблюдения са, че от ГЕРБ се направиха доста популистки изказвания, че ще бъдат конструктивна опозиция. Те никога не са били такава опозиция и винаги са саботирали работата на Народното събрание с протакане и други методи. Сега просто са по-агресивни.

Ако няма да има конституционна реформа, какви са ви вариантите?

Аз не казвам, че трябва да се отказваме от конституционната реформа, но за да я има, трябва да има проект за такава реформа. Такива проекти, за жалост, все още няма. Трябва да си признаем, че временната комисия за конституционни промени все още не е провела нито едно заседание. На първо място трябва да има проекти и да търсим подкрепа тях.

А изобщо работи ли се по това?

Работи се, но не и единно, не и в една обща група, както трябва да се случват нещата. В момента всичко още е на база идеи.

По време на управлението си ГЕРБ промени съдебния закон, за да въведе фигурата на прокурора, който да разследва главния прокурор. Реформата им бе отменена от КС. Сега вие искате да е разследващ съдия. Можем ли да го въведем без конституционни промени?

Да, това е записано и в Плана за възстановяване и устойчивост. Работната група в Министерството на правосъдието в много голяма степен е готова с проекта. Министър Йорданова уверява, че до месец ще е внесен в Народното събрание.

Но каква е идеята?

Идеята е съдия от Върховния касационен съд на случаен принцип да бъде посочван по конкретен казус за разследване на главния прокурор. Съвсем ад хок той получава разследващи функции и правата на прокуратурата по повдигане и поддържане на обвинение. След приключване на делото този магистрат се връща като съдия във Върховния касационен съд.

Ще има ли екип от полицаи и експерти, на които този разследващ съдия да разчита?

Не знам дали трябва да има специална администрация, но във всички случаи този разследващ съдия трябва да има правомощията да ръководи разследването. Знаем, че има рискове с екипа и те трябва да бъдат адресирани.

А как може да бъде заобиколен конституционният монопол на прокуратурата?

Не знам как може да бъде заобиколен. Каквито и действия да се предприемат там, КС ще се произнесе с обявяване за противоконституционност.

И докъде ще стига този разследващ съдия? Ще предаде папките по делото на прокурор?

Трябва да се помисли дали да е така или да движи делото до завършване с решение. Това е тънкият момент. Мисля, че е намерен такъв модел (по информация на Mediapool една от възможностите е съдията да бъде временно преназначаван от ВСС на разследваща позиция – б.р.).

Защо се забави толкова закона за антикорупционната комисия (КПКОНПИ)?

Забави се, защото имаше много неща, които трябваше да бъдат огледани и проверени, за да не противоречат на конституцията. Проблемът е с предоставянето на разследващи функции на инспекторите в тази комисия, която ние смятаме да разделим на две части – едната ще е само за противодействие на корупцията, а другата за конфискация на незаконно придобито имущество.

Как ще стане това?

Най-сложното е да се създаде комисията за борба с корупцията, която да има разследващи функции и те да не противоречат на конституцията. Трябва да има и обжалване на евентуалните откази на прокурорите да образуват дело по сигнал на комисията. Вече имаме проект, който се изглажда технически. Моделът много наподобява функциите, които имат митническите инспектори за разследване на митнически нарушения и престъпления.

Има ли несъгласие за този закон в коалицията? Това обяснение ли е защо се забави толкова?

Несъгласие с цялостната концепция няма. Има различни виждания по конкретни текстове. Колко членове да имат двете комисии, как да се взимат решения, с какво мнозинство….

Кога ще бъде внесен законопроектът?

Може би до края на този месец трябва да се представи. Вече се работи в Народното събрание. Минали са тези коалиционни експертни съвети.

Дали не беше по-добре първо да се смени настоящето ръководство на антикорупционната комисия и след това да се концентрирате върху останалата част от работата?

От днешна гледна точка, гледайки назад, можем да кажем, че наистина беше по-добре първо да сменим ръководството. Тъй като винаги сме били с идеята, че много бързо ще прокараме тази реформа, смятахме, че няма смисъл да се правят две процедури, защото всяка процедура по избори създава напрежение в парламента. Сега обаче си признаваме, че сме в забавяне.

Виждате ли риск да се върже политически изборът за антиорупционната комисия с получаване на някакви други постове – например за шеф на БНБ?

Нямам идея какви ще бъдат кандидатурите за тези две комисии, за да предвидя дали може да има разногласия. Много се надявам да сме си взели поука от това, което се случи за БНБ и да излизаме с общи кандидатури.

Според вас може ли този закон да бъде приет до края на тази сесия на парламента?

Мисля, че да.