В навечерието на посещението на българския държавен глава в Германия, немскоезичното издание на „Дойче веле“ публикува статията „Двете лица на Румен Радев“. Материалът не отговаря на професионалната етика и журналистическите стандарти, още повече, че редица твърдения, свързани с дейността на президента Румен Радев, категорично не отговарят на истината.
Разбира се, право на една свободна медия е да интерпретира обществените процеси, но когато този анализ се базира върху неверни слухове и интерпретации възниква въпрос за достоверността и почтеността на представената информация.
Това се казва в позиция на прессекретариата на държавния глава.
По тази причина на 16 май прессекретариатът на държавния глава изпрати право на отговор до „Дойче веле“, като до днес все още няма публична реакция от страна на медията. Не се вписва в традициите на една свободна обществена медия да отказва право на отговор по отношение на публикуван материал, срещу който има аргументирано възражение, че внушава определени недостоверни изводи.
Информираме българското общество за изпратеното писмо до редакцията на „Дойче веле“:
***
До г-н Петер Лимбург,
Генерален директор
на „Дойче веле“
До г-н Кристофер Неринг
Уважаеми г-н Лимбург,
Уважаеми г-н Неринг,
Пиша Ви това писмо във връзка с публикуваната на 13 май т.г. статия „Двете лица на Румен Радев“ на интернет-страницата на „Дойче веле“.
Считам, че информирането на германската общественост за теми, свързани с България, се гради на отговорността на една обществена медия към гражданите и на двете държави. В този процес водещи следва да са фактите, независимо от пристрастията и убежденията на анализаторите. Обективното отразяване е важно условие за утвърждаването на образа на всяка медия като надежден източник на информация. Тази значимост нараства още повече, когато става въпрос за възприятията, които тя създава в гражданите на две приятелски и съюзнически държави.
В статията „Двете лица на Румен Радев“ тези принципи не са спазени и направените изводи се базират предимно на неверни внушения, а не върху реални факти.
Общественото и политическо противопоставяне между президента Румен Радев и правителството на бившия премиер Бойко Борисов по същество не е сблъсквало „прозападна и проруска“ противоположности. Тези понятия са плували единствено в пяната на политическия дебат в България, чиято цел е бил опитът на бившите управляващи да прикрият категоричното отхвърляне от държавния глава на порочния корупционен модел на срастване на държавни институции и бизнес. Впрочем този корупционен модел бе отхвърлен от българските избиратели на последните парламентарни избори и това няма как да е убягнало на редакторите на DW.
Недоумение предизвиква внушението в статията, че президентът Радев черпи подкрепа за своя висок политически рейтинг от успешни министри в служебното правителство, които заемат днес ръководни функции в действащото българско правителство. DW би трябвало да е наясно, че президентът назначава министрите и тяхната дейност може да се разгърне само и единствено в резултат на неговото доверие и в изпълнение на дефинираните от президента приоритети: борба с корупцията, прозрачност и законност.
Войната в Украйна и многобройните кризи в Европа рушат като цяло доверието в политическата класа. Но няма никаква логика в твърдението, че призивите на българския президент за незабавно прекратяване на военните действия в Украйна, връщане към диалога и недопускане на прякото въвличане на България във военния конфликт, са довели до отлив на обществено доверие. Всички проучвания на общественото мнение в България ясно показват, че българското общество категорично отхвърля алтернативни позиции.
Използвам повода за да напомня, че президентът Румен Радев осъди агресията и войната на Русия срещу Украйна не при посещението си в Прага на 10 май, а още на 24 февруари на свиканата от него среща на институциите в София. И това не е еднократен акт от страна на държавния глава. Войната в Украйна е огромна заплаха за международния мир и сигурност, а социалните и икономическите последици от нея се чувстват много по-силно в България, в сравнение със страните от Западна Европа.
И както е вярно, че България е „лоялен съюзник“, също толкова вярно е, че като „носител на мира“ в ЕС и НАТО, тя може да отстоява своите позиции и виждания. Това е демократичният подход, на който се изграждат съюзническите отношения и това ще бъде и в бъдеще, неизменна позиция на Румен Радев като държавен глава.
Изключително важно е да се разбере, че за разлика от повечето европейски държави, България има огромна историческа диаспора в Украйна. Стотици хиляди българи живеят днес в зоните на бойните действия и президентът Румен Радев беше първият политически лидер в България, който призова за изпращането на защитно оборудване за населението в тези региони. Същевременно българският държавен глава категорично не приема български боеприпаси и смъртоносно въоръжение да бъдат изнасяни, за да не бъдат използвани те в зоните на ожесточени сражения, в които са концентрирани и голяма част от етническите българи в Украйна.
Напълно невярна е тезата, че президентът Румен Радев е изразявал позиция срещу съюзническата подкрепа за засилена охрана на българското въздушно пространство в условията на военен конфликт в съседство. Ако статията се градеше върху публичните изказвания на президента и официалната информация, публикувана на интернет-страницата на президентската институция, а не на манипулативни медийни интерпретации, нямаше да се стига и до подобни неверни твърдения. Още повече, че като командир на българските Военновъздушни сили именно Румен Радев организира първата съвместна мисия за охрана на въздушното пространство на България със съюзниците. На дневен ред обаче е въпросът дали българските Военновъздушни сили ще могат в близко бъдеще изобщо да участват в подобни мисии и държавният глава очаква от отговорните институции в България спешни мерки за разрешаването на този проблем.
Президентът Румен Радев не е започвал политическата си кариера от Москва, независимо от користните внушения, за да се „приземява“ там. Преизбирането на президента през ноември 2021г. е достатъчно доказателство за оценката, която българските избиратели дават на тази безпомощна пропаганда. Отговорността на държавния глава Румен Радев е пред българите, които са му гласували доверие. Както Ви е известно, други европейски политици обаче са избрали да представляват руски интереси и капитали и в това отношение политици от Германия не правят изключение.
Моля, настоящето писмо да бъде считано за право на отговор на президентската институция в България на статията в „Дойче веле“ и да бъде публикувана на интернет-страницата на медията.
С уважение,
Кирил Атанасов
Секретар за връзки с медиите на Президента на Република България
–––––––––––––––––––––––––––––––––––-
An Herrn Peter Limbourg
Intendant der Deutschen Welle
An Herrn Christopher Nehring
Sehr geehrter Herr Limbourg,
Sehr geehrter Herr Nehring,
ich wende mich an Sie mit diesem Brief im Zusammenhang mit dem am 13. Mai auf der Website der Deutschen Welle veröffentlichten Artikel „Die zwei Gesichter von Präsident Rumen Radev“.
Ich bin der Auffassung, dass das Informieren der deutschen Öffentlichkeit über Themen, die Bulgarien betreffen, auf der Verantwortung der öffentlichen Medien gegenüber den Bürgern beider Länder beruht. In diesem Prozess sollten Fakten das Leitprinzip sein, unabhängig von den Vorurteilen und Überzeugungen der Analysten. Objektive Berichterstattung ist eine wichtige Voraussetzung für das Image eines Mediums als zuverlässige Informationsquelle. Diese Bedeutung nimmt noch zu, wenn es um die Wahrnehmung geht, die sie bei den Bürgern zweier befreundeter und verbündeter Länder hervorruft.
Im Artikel „Die zwei Gesichter von Präsident Rumen Radev“ werden diese Grundsätze nicht beachtet, und die gezogenen Schlussfolgerungen basieren überwiegend auf falschen Annahmen und nicht auf realen Fakten.
Bei der öffentlichen und politischen Konfrontation zwischen dem Präsidenten Rumen Radev und der Regierung des ehemaligen Ministerpräsidenten Bojko Borissow standen sich im Wesentlichen keine „pro-westlichen und pro-russischen“ Gegensätze gegenüber. Diese Begriffe tauchten nur im Schaum der politischen Debatte in Bulgarien auf, deren Ziel es war, die kategorische Ablehnung des Staatsoberhauptes gegenüber dem verworfenen Korruptionsmodell der Verschmelzung von staatlichen Institutionen und Unternehmertum zu verschleiern. Übrigens wurde dieses korrupte Modell von den bulgarischen Wählern bei den letzten Parlamentswahlen abgelehnt, was der DW-Redaktion nicht entgangen sein dürfte.
Die im Artikel enthaltene Behauptung, Präsident Radev beziehe die Unterstützung für sein hohes politisches Ansehen von erfolgreichen Ministern der geschäftsführenden Regierung, die heute führende Posten in der derzeitigen bulgarischen Regierung einnehmen, erregt Befremden. Die DW sollte sich darüber im Klaren sein, dass der Präsident die Minister ernennt und sie ihre Tätigkeit einzig und allein auf der Grundlage seines Vertrauens und in Umsetzung der vom Präsidenten festgelegten Prioritäten – Korruptionsbekämpfung, Transparenz und Rechtmäßigkeit – entfalten können.
Der Krieg in der Ukraine und die zahlreichen Krisen in Europa zerstören generell das Vertrauen in die politische Klasse. Die Behauptung, die Forderungen des bulgarischen Präsidenten nach einer sofortigen Einstellung der Feindseligkeiten in der Ukraine, einer Rückkehr zum Dialog und der Vermeidung einer direkten Beteiligung Bulgariens am militärischen Konflikt hätten zu einem Vertrauensverlust in der Öffentlichkeit geführt, entbehrt jedoch jeder Logik. Alle Meinungsumfragen in Bulgarien zeigen deutlich, dass die bulgarische Gesellschaft alternative Stellungnahmen kategorisch ablehnt.
Ich nutze hiermit die Gelegenheit, um daran zu erinnern, dass Präsident Rumen Radev die Aggression und den Krieg Russlands gegen die Ukraine nicht bei seinem Besuch in Prag am 10. Mai, sondern bereits am 24. Februar, auf der von ihm einberufenen Sitzung der Institutionen in Sofia verurteilt hat. Und das war keine einmalige Aktion des Staatschefs. Der Krieg in der Ukraine stellt eine enorme Bedrohung für den internationalen Frieden und die Sicherheit dar, und seine sozialen und wirtschaftlichen Folgen sind in Bulgarien viel stärker als in den westeuropäischen Ländern zu spüren.
Und so wie es wahr ist, dass Bulgarien ein „treuer Verbündeter“ ist, so ist es auch wahr, dass es als „Friedensstifter“ in der EU und der NATO seine Positionen und Ansichten verteidigen kann. Dies ist der demokratische Ansatz, auf dem die Beziehungen der Verbündeten beruhen, und dies wird auch in Zukunft die unveränderliche Position von Rumen Radev als Staatsoberhaupt sein.
Es ist äußerst wichtig zu verstehen, dass Bulgarien – im Gegensatz zu den meisten anderen europäischen Ländern – eine riesige historische Diaspora in der Ukraine hat. Hunderttausende Bulgaren leben heute in den Kampfgebieten und Präsident Rumen Radev war der erste politische Leader in Bulgarien, der dazu aufrief, der Bevölkerung in diesen Regionen Schutzausrüstung zukommen zu lassen. Gleichzeitig lehnt es das bulgarische Staatsoberhaupt kategorisch ab, dass bulgarische Munition und tödliche Waffen exportiert werden, damit sie nicht in den Gebieten mit heftigen Kämpfen eingesetzt werden, in denen auch eine große Anzahl von ethnischen Bulgaren in der Ukraine konzentriert ist.
Es ist völlig falsch zu behaupten, Präsident Rumen Radev habe sich gegen die Unterstützung der Alliierten für eine erhöhte Sicherheit des bulgarischen Luftraums unter den Bedingungen eines militärischen Konflikts in der Nachbarschaft ausgesprochen. Würde sich der Artikel auf die öffentlichen Erklärungen des Präsidenten und die auf der Website des Präsidialamtes veröffentlichten offiziellen Informationen stützen und nicht auf manipulative Medieninterpretationen, wären solche falschen Behauptungen nicht aufgestellt worden. Darüber hinaus war es Rumen Radev, der als Kommandeur der bulgarischen Luftwaffe die erste gemeinsame Mission zum Schutz des bulgarischen Luftraums mit den Alliierten organisierte. Die Frage, die auf der Tagesordnung steht, ist jedoch, ob die bulgarischen Luftstreitkräfte in naher Zukunft überhaupt in der Lage sein werden, an solchen Missionen teilzunehmen, und das Staatsoberhaupt erwartet von den zuständigen Institutionen in Bulgarien, dass sie dringend Maßnahmen ergreifen, um dieses Problem zu lösen.
Trotz der eigennützigen Einreden hat Präsident Rumen Radev seine politische Karriere nicht als Mann Moskaus gestartet, um dort wieder zu „landen“. Die Wiederwahl des Präsidenten im November 2021 sollte ein hinreichender Beweis dafür sein, wie die bulgarischen Wähler diese hilflose Propaganda bewerten. Staatschef Rumen Radev ist den Bulgaren, die ihm ihr Vertrauen ausgesprochen haben, verpflichtet. Wie Ihnen bekannt ist, haben sich jedoch andere europäische Politiker dafür entschieden, russische Interessen und das russische Kapital zu vertreten und in dieser Hinsicht sind Politiker aus Deutschland keine Ausnahme.
Ich bitte darum, den vorliegenden Brief als das Recht der präsidialen Institution in Bulgarien zu betrachten, auf den Artikel der Deutschen Welle zu antworten und diesen auf der Website des Medienunternehmens zu veröffentlichen.
Hochachtungsvoll
Kiril Atanasov
Sekretär für Medienbeziehungen des Präsidenten der Republik Bulgarien
Източник: http://epicenter.bg//
