Преоценката на Давос

Престоят трудни времена за много страни с ниски доходи

Какви са опасенията на Нобеловите лауреати по икономика

На 31 май 2022 г. Нобеловият лауреат по икономика Джоузеф Е. Стиглиц в своята статия, озаглавена „Правилната деглобализация“, публикувана на уебсайта на Project Syndicate, стига до извода, че на тазгодишния форум на бизнес и на политическия елит в Давос ще стане ясно, че дългогодишна визия за свят без граници вече не заслужава това доверие.
Първата среща на Световния икономически форум (СИВ) повече от две години беше значително различна от много от предишните конференции в Давос.

Форумът, традиционно е ангажиран със защитата на глобализацията и беше загрижен предимно за неуспехите на глобализацията: за нарушените вериги на доставките, за инфлацията на цените на храните и енергията и режима на интелектуалната собственост (ИС). Минаха много дни, пише Стиглиц, когато изглеждаше, че вече всички работят за един свят без граници. Сега изведнъж всички осъзнават, че поне някои национални граници са ключа към икономическото развитие и сигурност.

Разбира се, проблемът е не само в глобализацията. Стиглиц прави извода, че цялата наша пазарна икономика е показала липсата на устойчивост: „По същество ние създавахме едни автомобили без резервни гуми и свалихме от днешната продажна цена с няколко долара, но се интересувахме много малко от бъдещите си нужди. Системите за инвентаризация точно навреме откриха тази забележителна иновация, докато икономиката беше изправена пред малки сътресения. Но това се оказа катастрофа в лицето на локдауните от Covid-19, като създаде каскади от недостиг на доставките (както когато недостига на микрочипове доведе до недостиг на новите автомобили)“.

Както предупреждаваше Стиглиц в своята книга от 2006 г. „Да накараме глобализацията да работи“ (Making Globalization Work), че пазарите вършат ужасна работа с „ценообразуването“ на риска.

Както Адам Смит признава през XVIII век, припомня ни Стиглиц, капитализма не е самоподдържаща се система, защото в него има естествената тенденция към монопола. Въпреки това, откакто президентът на САЩ Роналд Рейгън и британският премиер Маргарет Тачър поставиха началото на ерата на „дерегулацията“, повишената пазарна концентрация се превърна в норма, и то не само в секторита с висок профил като електронната търговия и социалните медии. Катастрофалният недостиг на храни за кърмачета в САЩ през пролетта на 2022 г. сам по себе си беше резултат от тази монополизация.

След като компанията Abbott беше принудена да спре своето производство от съображения за безопасност, американците скоро разбраха, че само една компания представлява почти половината от доставките в САЩ.

Освен това високите цени на храните и на енергията биха могли да предизвикат дългови кризи в много бедни страни, като допълнително изострят трагичните неравенства, причинени от пандемията. „Ако САЩ и Европа искат да покажат истинско глобално лидерство, те трябва да спрат да стоят на страната на големите банки и на кредиторите, които винаги са изкушавали страните да поемат повече дългове, отколкото биха могли да понесат.

След четири десетилетия на застъпване за глобализацията, казва Стиглиц, стана ясно, че срещите в Давос не са добри във всичко. „Давос обещаваше просперитет както на развитите, така и на развиващите се страни. Но докато корпоративните гиганти в Глобалния Север забогатяваха, процесите, които биха могли да направят всички по-добри, но вместо това те си създаваха врагове навсякъде. „Икономиката на просмукването надолу“, е твърдение, че обогатяването на богатите автоматично ще бъде от полза за всички, беше една измама и това е идея, зад която няма никаква теория или доказателства.
Тази година на срещата в Давос беше пропусната тази възможност. Това може да бъде повод за сериозен размисъл върху решенията и политиките, които доведоха света до мястото, където той е днес. „Сега, когато глобализацията достигна своя връх, можем само да се надяваме, че ще се справим с нейния упадък по-добре, отколкото с нейния възход“.

Друг Нобелов лауреат по икономика, Майкъл Спенс, в своята статия „Световната икономика в преходен период“ за същото издание Project Syndicate, на 31 май 2022 г., пише, че въпросите за икономическия растеж, инфлацията, иновациите и въздействието на войната в Украйна за прехода към нисковъглероден режим доминират в дискусиите за състоянието и перспективите на световната икономика. Но картината, която се рисува, очевидно не е розова.

Европа, пише Спенс, вероятно ще се сблъска с рецесията поради високите цени на енергоносителите, силната зависимост от вноса на изкопаеми горива и необходимостта от (скъпия) бърз отказ доставките от Русия. И много страни с ниски доходи, за които стремително растящите цени на храните и енергоносителите ще усилят последствията от пандемията, и ще бъдат изправени пред по-трудни времена.

Въпреки че изглежда по-вероятно САЩ да се изправя пред сериозен икономически спад, но рецесията няма да е най-вероятният сценарий. Китай, който обикновено е мощен двигател на глобалния растеж ще има нисък едноцифрен растеж за поне една година заради комбинираните ефекти от локдауните на Covid-19.

Ключовият въпрос тук е траекторията на инфлацията. Блокажите във веригите за доставки и дисбаланса между търсенето и предлагането са непосредствената причина за неотдавнашното увеличение на цените. Войната в Украйна само усили натиска върху цените на енергоносителите, суровините и храните.

Но инфлацията се подхранва и от световните тенденции, които няма да изчезнат скоро. Населението на страните, които съставляват около 75% от световната икономика, застарява, участието на работната сила намалява, а ръстът на производителността е в низходяща тенденция. Освен това неизползваният производствен капацитет в развиващите се страни е ключовия източник на миналия дефлационен натиск, но сега той е по-малък, отколкото преди, и това, което е налично, остава неизползвано. „Добавете към това предстоящата диверсификация на връзките между търсенето и предлагането като отговор на безбройните сътресения, от пандемията и изменението на климата до геополитическото напрежение и конфликтите ни изглежда като вероятен дълъг период на ограниченото предлагане с вграден в него инфлационен натиск“.

Един повтарящ се въпрос е какво следва за технологичния сектор и дигиталната трансформация, която той произвежда? Локдауните и другите мерки за общественото здравеопазване стимулират ускоряването на внедряването цифровите технологии по време на пандемията. Но, противно на пазарните очаквания, тази тенденция вероятно ще се забави с отпадането на ограниченията, свързани с пандемията.

Пазарните колебания не означават, че продължаващите цифрови, енергийни и биомедицински трансформации са безсмислени или че те няма да окажат дългосрочни икономически ефекти. Пазарите естествено са склонни да бъдат по-нестабилни от основната икономическа реалност, която би трябвало да отразяват. Импулсивните стимули причиняват отклонения и в двете посоки.

По-голямата нестабилност на пазара ще има важни краткосрочни последствия, тъй като рисковия капитал и финансирането на преките инвестиции, които играят жизненоважна роля в подкрепата на иновативните, потенциално бързо развиващи се компании, не са изолирани от него. Разрастващите се компании сега силно се насърчават да намаляват своите разходи и да пестят капитала. През този период цените на трансакциите не отговарят на реалистичните дългосрочни стойности, което затруднява финансирането и възпрепятства растежа и иновациите.

Последният въпрос, който изглежда се върти в главите напоследък, е дали войната в Украйна, решимостта на Европа да намали зависимостта си от руските петрол и газ и високите цени на изкопаемите горива ще провалят прехода към нисковъглероден режим.

Патологичната ситуация с изхода от икономическата криза се крие в това, че водещите икономисти в света, включително нобеловите лауреати, са по-загрижени не за това как всички страни могат по-ефективно да се измъкнат от тези провали на глобализацията и на съвременната пазарна икономика, а с това как при тези условия да „накажат“ Русия и да поддържат САЩ в „борбата за демокрация“.

И това отмъщението към Русия се превърна в автоагресия.